РЕШЕНИЕ

№ 197

гр. Бургас, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев Членове: Цвета Ж., Попова Ангел, Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Димитрина Г. Црънкова като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600062 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Станислава Милева от АК - Бургас, назначен служебен защитник на подсъдимия Г. Б. Т., ЕГН ••••••••••, срещу присъда № 260029/04.06.2021 г., постановена по НОХД № 412/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Несебър.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Г. Б. Т., ЕГН •••••••••• е признат за виновен в това, че на 10.08.2009 г., за времето от 00: 00 ч. до 05: 00 ч. в гр. Несебър, индустриална зона, автосервиз „Респект 07”, от квартира на етаж втори, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева/; 1 /един/ брой мъжка риза марка „Армани” на стойност 60.00 /шестдесет/ лева; 1 /един/ брой мъжка риза марка „Версаче” на стойност 60.00 /шестдесет/ лева; 1 /един/ брой панталон марка „Армани“ на стойност 90.00 /деветдесет/ лева; 2 /два/ броя панталони марка „Версаче” на обща стойност 180.00 /сто и осемдесет/ лева; 2 /два/ броя мъжки ризи на обща стойност 30.00 лева /тридесет/ лева; 1/един/ брой панталон на стойност 15.00 /петнадесет/ лева; 1 /един/ брой рекламно яке на „Мобил” на стойност 42.00 /четиридесет и два/ лева; чифт кожени обувки на стойност 42.00 /четиридесет и два/ лева; чифт спортни обувки на стойност 15.00 /петнадесет/ лева/; 1 /един/ брой парфюм марка „Емпорио Армани - Дайманд” от 100 мл. на стойност 100.00 /сто/ лева;

1 /един/ брой афтършейв марка „Нивея” на стойност 5, 00 /пет/ лева; 1 /един/ брой самобръсначка марка „Жилет”, модел с пет ножчета и батерия на стойност 13.00 /тринадесет/ лева; 1 брой електрическа машинка марка „Ровента” на стойност 22.00 /двадесет и два/ лева; 7 /седем/ броя мъжки слипове на обща стойност 21.00 /двадесет и един/ лева; 15 /петнадесет/ чифта чорапи на обща стойност 15.00 /петнадесет/ лева; 1 /един/ брой тениска с извезан надпис отпред и отзад „Де Пута Мадре” на стойност 12 /дванадесет/ лева; 1 /един/ брой тениска марка „Еспирит” на стойност 8.00 /осем/ лева; 1 /един/ брой риза тип фланела на стойност 16.00 /шестнадесет/ лева; 1 /един/ брой дънки марка „Дизел” на стойност 30.00 /тридесет/ лева или всички вещи на обща стойност 1326.00 /хиляда триста двадесет и шест/ лева от владението на И. М. К. от гр. •••, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

С присъдата, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца и двадесет и шест дни, наложено с определение от 17.03.2008 г. по ЧНД № 151/2007 г. на Окръжен съд - Монтана, влязло в сила от 14.04.2008 г., с което е заменено по отношение на Г. Б. Т. наказанието пробация по присъда по НОХД № 12362/2005 г. по описа на Софийски районен съд, и чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три години, считано от 14.04.2008 г., като е постановено същото да се изтърпи отделно при първоначален „общ“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

С жалбата се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционната присъда, поради необоснованост на фактическите констатации, както и за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че приетите за установени фактически обстоятелства не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а осъдителната присъда почива на предположения. Застъпва се становище, че липсват убедителни доказателства за авторството на деянието в лицето на подсъдимия, като се счита, че неправилно са ползвани самопризнанията му от досъдебното производство. На тези основания е направено искане за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Съдебното производство пред първостепенния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия Т. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, като в съответствие с чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК същият е бил защитаван от служебен защитник, адв. Станислава Милева от АК - Бургас.

Пред въззивната инстанция делото се разгледа отново при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, тъй като местоживеенето на подс. Т. в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Правото на защита на подсъдимия е гарантирано с участието на назначения в процеса служебен защитник в лицето на адв. Станислава Милева от АК - Бургас, който в съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения и с направеното искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова оправдателна присъда спрямо подс. Т.. Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас изразява позиция за неоснователност на жалбата. Намира съдебния акт за обоснован и законосъобразен, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването му.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество - за неоснователна.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за безспорно установена следната фактическа обстановка, която изцяло съвпада с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд.

Подсъдимият Г. Б. Т. е роден на ••• г. в град •••. Същият е с регистриран постоянен адрес в гр. •••, ж.к. „•••“ № •, вх. •, ет. •, ап. • и настоящ адрес в с. •••, област ••, като понастоящем местоживеенето му в страната не е известно. Той е ••• гражданин, със ••• образование, •••, •••, с ЕГН: ••••••••••.

През 2006 г. свидетелят И. К. започнал работа като механик в сервиз „Респект 07“ ЕООД, стопанисван от св. В. Б., намиращ се на изхода от гр. Несебър, непосредствено след бензиностанция „Лукойл“. Същият обитавал помещение, находящо се на третия етаж от сградата над сервиза, предназначена за хотелска част, което представлявало боксониера с голяма тераса, баня и тоалетна.

През месец юли 2009 г. в автомивката, находяща се на същото място и стопанисвана от св. В. Б., започнал работа подс. Г. Т.. Той бил временно настанен в жилището, обитавано от св. К.. На 09.08.2009 г. вечерта, около 22: 30 часа св. К. излязъл и в жилището останал само подсъдимият. Същият решил да отнеме всички лични вещи и пари на св. К, намиращи се в жилището, и да избяга от гр. Несебър. Събрал в сакове дрехите му - мъжка риза марка „Армани“, мъжка риза марка „Версаче“, панталон марка „Армани“, 2 броя панталони марка „Версаче“, 2 мъжки ризи, панталон, рекламно яке на “Мобил“, чифт кожени обувки, чифт спортни обувки, 7 броя мъжки слипове, 15 чифта чорапи, тениска с извезан надпис отпред и отзад „Де Пута Мадре“, тениска марка “Еспирит“, риза тип фланелка, дънки марка „Дизел”. В саковете подсъдимият сложил и личните вещи на св. К - парфюм марка „Емпорио Армани - Дайманд” от 100 мл, афтършейв марка „Нивеа“, самобръсначка „Жилет”, модел с пет ножчета и батерия, електрическа машинка марка „Ровента“. Накрая подс. Т. отнел и сума в размер на 550 лева, собственост на св. К, след което напуснал жилището и сградата, в която то се намира.

Освен от тях двамата, от около две години в сградата живеело и едно момиче от персонала. И тримата разполагали с ключове от входната врата на сградата. В сградата имало поставена камера за видеонаблюдение, разположена на входа на самото стълбище и първата площадка. С отнетите вещи подсъдимият напуснал жилището, като оставил вратата отключена, а ключът оставил от вътрешната страна на вратата, слязъл по стълбите и излязъл през входната врата на сградата, но минал от задната й страна, за да напусне двора. Стълбището било с фотоклетка и стълбищното осветление светвало при движение.

На 10.08.2009 г. сутринта, около 07: 30 часа св. К. се прибрал в жилището. Установил, че вратата е отключена и вещите му липсват, както и че подс. Т. го няма. Одеялата и чаршафите били на земята, гардеробите били отворени и празни. Свидетелят К. се опитал да се свърже с подс. Т., набрал номер 089•••, но телефонът му бил изключен.

В 08: 30 часа св. В. Б. отворил сервиза и тогава св. К. го уведомил за случилото се. Двамата сигнализирали органите на МВР, след което прегледали записите от камерата и разпознали подс. Т., който напуснал през нощта сградата с носения от него багаж. С протокол за доброволно предаване от 18.09.2009 г. св. Б. предал на разследващия орган 1 брой CD-R, 800 MB, марка „Verbatim“, 4 х speed, 9 0 min, съдържащ запис от охранителната камера, монтирана на входа между първия етаж и входа.

В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебно- оценителна експертиза, заключението на която установява, че стойността на отнетите вещи към датата на извършване на деянието възлиза на 776, 00 лева (л. 11-12 от ДП).

На досъдебното производство е била назначена и изготвена техническа експертиза, обект на която е бил 1 брой CD-R, 800 MB марка „Verbatim”, съдържащ запис от охранителна камера, като няколко кадъра от този запис са свалени на хартиен носител (Протокол № 68 от 06.04.2010 г., л. 31-34 от ДП). Заключението по тази експертиза не може да се ползва пред съда, на основание чл. 234, ал. 7 от НПК. Невъзможността да бъде ползвано заключението на тази техническа експертиза, поради назначаването и изготвянето й извън първоначалния срок за разследване по чл. 234, ал. 1 от НПК, в конкретния случай обаче не води до доказателствена непълнота, тъй като по делото съществуват и други доказателствени материали, които в достатъчна степен разкриват действителната фактическа обстановка относно релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства.

В хода на досъдебното производство е била назначена и извършена, в срока за разследване по чл. 234, ал. 3 от НПК, друга техническа експертиза със същите задачи, от заключението на която е видно, че обектът на експертизата - оптичен носител CD-R „Verbatim”, с ръкописен текст със син маркер „Гошо бандит“, съдържа 1 брой видеофайл с наименование „R- 181041-182541-02682“ (Протокол № 54 от 28.05.2019 г., л. 57-61 от ДП). Видеофайлът е цифров презапис от оригиналните файлове, на компютърна видео охранителна система, записан е в специализиран AV1 формат, цветен, без звук, без вкопирани данни за дата, часово време и условен номер на камера, отразяващи настройката на видео охранителната система. Не са установени признаци на намеса (манипулация) върху записаната информация. Изображенията са с резолюция 384 х 288 пиксела, регистрирани в тъмната част на денонощието. Изображенията са заснети от една статична камера, която обхваща част от междуетажно стълбище и врата. Извлечени са снимкови кадри от лицата и техните действия. Снимковите файлове са обработени и допълнително подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения Adobe Photoshop CS6 и представени, подредени в хронологичен ред, заедно с хронологично описание на наблюдаваните събития. При прегледа на видеофайловете, експертът е установил следната хронология по време и действия: в 00: 05: 45 часа на записа се вижда как по стълбището слиза лице, видимо от мъжки пол, което е облечено със светла (бяла) риза с къси ръкави, с тъмен (син) дълъг панталон (дънки) и с преметнати през гърдите и на дясното рамо тъмна чанта с дълга дръжка и тъмен сак. В 00: 05: 55 часа лицето слиза по стълбището, след което излиза през вратата и не се вижда повече на записа. Съгласно заключението на експерта, в случая поради недостатъчна резолюция на изследваните изображения, отдалечеността и ъгъла на заснемане на камерата, извлечените от видеозаписа фотокопия се определят като негодни за лицева идентификация. Изслушан в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, вещото лице уточнява, че самият файл няма сигнатура, която да указва дата и часа, има копирано само време в самия кадър, а това зависи от самата видео охранителна система и от оператора, който въвежда тези данни. В случая показва само време без дата.

В хода на съдебното следствие пред районния съд е изготвено заключение по допълнителна техническа експертиза, според което в кадъра има вкопирана единствено информация за часа и времетраенето на записа, който е 14 минути и 59 секунди (Протокол № 5 от 18.01.2021 г., л. 125-130 от НОХД №412/2020 г. по описа на НРС). При прегледа на целия запис, не е установено на него да присъстват други лица, освен описаното лице от мъжки пол. Експертът уточнява също, че извлечените от видеозаписа фотокопия се определят като годни за евентуално разпознаване на лицето (т.е. лице, което визуално познава заснетото лице на записа и е запаметило в паметта си признаците на неговия външен вид, би могъл евентуално да го разпознае), но са негодни за лицева идентификация. Изслушан в съдебно заседание пред районния съд, вещото лице заявява, че е изгледал целия запис на нормални обороти и никой друг не е преминавал в този час по стълбищната клетка на сградата, в която е разположена камерата за видео наблюдение.

Така изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена, като се е позовал на показанията на свидетелите И. К. и В. Б., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени пред разследващия орган в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложените по досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, както и тези, събрани пред НРС: протокол за доброволно предаване от 18.09.2009 г. (л. 14 от ДП), писмо изх. № 10827/17.05.2021 г. от „Еконт-Експрес“ ЕООД, писмо изх. № SD- 4538038/12.05.2021 г. от „Спиди“ АД, писмо изх. № 2021016423/17.05.2021 г. от „Изипей“ АД, писмо изх. № 11-01-329-1/21.05.2021 г. от „Български пощи“ ЕАД, справка за съдимост рег.№ 455 от 09.07.202Ог. на РС-Несебър, както и експертните заключения на извършените по делото оценъчна (л. 11-12 от ДП) и технически експертизи (протокол № 54 от 28.05.2019 г., л. 57-61 от ДП и протокол № 5 от 18.01.2021 г., л. 125-130 от НОХД №412/2020 г. по описа на НРС).

Въззивният съд счита, че фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните доказателства, които са прецизно анализирани. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на доказване.

В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, първостепенният съд е изложил съображения относно това на основата на кои от доказателствата е формирал вътрешното си убеждение, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, свързани с релевантните по делото факти, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Поради това, въззивната съдебна инстанция изцяло възприе фактическата обстановка, установена от първостепенния съд.

Действително, в настоящия случай липсват преки доказателствени материали, директно насочващи към главния факт на процеса - деянието и участието на подсъдимия в него. Известно е обаче, че за съда не съществува задължение да изгражда вътрешното си убеждение единствено върху преки доказателства. Въпросът за авторството подлежи на изследване с всички допустими доказателствени средства, включително и такива, които възпроизвеждат косвени доказателства, щом при анализа им поотделно и в тяхната съвкупност се достига до един несъмнен извод.

В оценката на доказателствените източници по делото, правилно районният съд е подходил с доверие и е кредитирал показанията на свидетелите К. и Б.. От показанията на пострадалия И. К. се установява предметът на престъпното посегателство, а именно подробно описаните от него вещи, намиращи се в жилището, което са ползвали заедно с подсъдимия, времето, през което е отсъствал и подсъдимият е останал сам в квартирата, кога е установил липсата им. Констатирал, че вратата е отключена, а ключът оставен от вътрешната страна. Заварил гардеробите отворени и празни, а одеялата и чаршафите - на земята. Свидетелят К. се опитал да се свърже с подс. Т. по мобилния телефон, но същият бил изключен.

Очертаните от св. К. фактически положения кореспондират на заявеното от свидетеля В. Б.. Последният свидетелства, че двамата с подсъдимия работили в стопанисвания от него обект и обитавали заедно помещение, находящо се на третия етаж от сградата над сервиза, предназначена за хотелска част. Ключ за стаята имали само св. К. и подс. Т.. Достъп до същата не е имало от страна на трети лица. За входната врата на сградата с ключове разполагали св. К., подсъдимият и момиче от персонала, което живеело там от около две години. В сградата имало поставена камера за видеонаблюдение, разположена на входа на самото стълбище и първата площадка.

Отчитайки последователност и кореспонденция в заявеното от двамата свидетели, и като съобрази, че не се констатира вътрешна противоречивост, настоящият съдебен състав гласува доверие на техните показания.

Установените посредством показанията на свидетелите К. и Б. фактически обстоятелства кореспондират изцяло и с видеозаписа, намиращ се на оптичен носител CD-R, експертно проверен чрез извършените по делото технически експертизи, от които е видно, че лице от мъжки пол слиза по стълбището, облечено със светла (бяла) риза с къси ръкави, с тъмен (син) дълъг панталон (дънки) и с преметнати през гърдите и на дясното рамо тъмна чанта с дълга дръжка и тъмен сак, и излиза през вратата. При преглед на целия запис, не е установено на него да присъстват други лица, освен описаното. Освен това, въпреки че извлечените от видеозаписа фотокопия са негодни за лицева идентификация според експерта, то те се определят като годни за евентуално разпознаване на лицето. И двамата свидетели разпознават при преглеждането на записа от камерата именно подс. Т. като лицето, което в ранните часове на 10.08.2009 г. напуска сградата с носения от него сак с вещите на пострадалия, като дори е бил облечен с част от дрехите му.

При така обсъдените доказателства, не могат да бъдат споделени възраженията на служебния защитник на подсъдимия, с които се аргументира недоказано авторство на деянието, за което Т. е осъден. Всички установени по делото релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият Т. е извършил престъплението, в което е обвинен. Отсъстват доказателства, поставящи под съмнение виновността му.

При правилно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил законосъобразни правни изводи относно престъпната деятелност на подсъдимия Т., като правилно е квалифицирал извършеното от него деяние, като осъществяващо от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е осъществено от подсъдимия Т., който е отнел горепосочените вещи от владението и без съгласието на собственика им, прекратявайки фактическата власт върху същите и същевременно е установил своя фактическа власт върху тях. Престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила вследствие на деянието.

Предвид съдебното минало на подсъдимия, правилно престъплението е квалифицирано като извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК. Подсъдимият Т. е извършил деянието, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 НК. Към инкриминираната дата не е бил изтекъл срокът по чл. 30 от НК на наказанието, наложено по НОХД № 5798/2008 г. по описа на Районен съд – гр. София. Правилно това не е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като се явява квалифициращ признак, който обуславя правната квалификация на деянието и по-тежка наказателна репресия.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя и извода на районния съд, че от субективна страна подсъдимият Т. е осъществил престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че чрез действията си лишава от фактическа власт върху вещите - предмет на престъплението, собственика им и е искал преминаването им в своя фактическа власт. Разбирал е противоправния характер на извършеното, както и общественоопасните му последици, но въпреки това е искал настъпването им.

С оглед на изложените съображения, не са налице основания за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

В изводите си относно вида и размера на наказанието, което подс. Т. следва да понесе за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е отчел дадените от него самопризнания на досъдебната фаза, заявеното от св. К., че част от стойността на отнетите вещи е възстановена, както и дългият период от извършване на деянието до предаването му на съд. Оценявайки горните обстоятелства, районният съд е приел наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което е индивидуализирал наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е определил същото под предвидения в закона минимум от две години лишаване от свобода, а именно шест месеца лишаване от свобода.

Правилна е преценката на районния съд, че наказанието на подс. Т. следва да бъде определено при условията на чл. 55 НК. От посочените обаче обстоятелства, относими към въпроса за индивидуализацията на наказанието, единствено прекомерната продължителност на воденото наказателно производство, надхвърляща разумния срок, следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, и то като изключително такова. Останалите не позволяват отчитането им като смекчаващи вината обстоятелства, поради което неправилно са включени в обема от индивидуализиращи предпоставки. Разпитан на досъдебното производство (л. 100 от ДП), подсъдимият се признава за виновен, съжалява за постъпката си и обещава да възстанови паричната сума по банкова сметка на пострадалия. Същият не дава обяснения, поради което не може да се приеме, че е допринесъл за изясняване на фактите по делото. Заявеното желание за възстановяване на причинените вреди от подсъдимия, доколкото към момента поведението на същия не е реализирано, следва да се третира като бъдеща несигурна проява.

Не са събрани по делото доказателства и относно съобщеното в разпита пред първоинстанционния съд от св. К., че част от сумата (580 лв.) му е била възстановена от лице, при което подсъдимият работил през м. юли 2020 г., като това лице поело ангажимент да му изпрати и останалата част от дължимата от подсъдимия сума (л. 112 от НОХД № 412/2020 г. по описа на НРС). При последващия им телефонен разговор, св. К. разбрал, че подсъдимият отново е напуснал работа. Свидетелят обаче не представя доказателства за получената сума от 580 лв. От изисканите от НРС и постъпили по делото справки от „Български пощи“ ЕАД и от търговци, извършващи куриерски услуги и такива с преводи на парични средства, не се установява през периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г. на св. К. да са изпращани суми за получаване. Законният представител на дружеството работодател на подсъдимия - И. В. Ив.– едноличен собственик на „Стейбъл Вълев“, писмено уведомил НРС, че не познава лицата Г. Т., И. К. и В. Б., както и по никакъв повод не е превеждал или плащал парични суми на тези лица (л. 140 от НОХД № 412/2020 г. по описа на НРС). Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че заявеното от св. К. не може да се отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.

Същевременно настоящият съдебен състав счита, че действително от осъществяването на деянието до постановяване на присъдата е изминал твърде дълъг период от време (почти 11 год.), като продължителността на наказателното производство не се дължи изцяло на поведението на подсъдимия. Нарушаването на изискването на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ за разглеждане на делото в разумен срок следва да бъде отчетено като изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и да обоснове налагане на занижено наказание като полагаща се компенсация за подсъдимия.

По делото не се установяват други обстоятелства, които да са относими към въпроса за индивидуализацията на наказанието, които да не са били отчетени от първата инстанция. В този смисъл настоящата инстанция счита, че определеното наказание е законосъобразно и обществено оправдано, поради което не са налице основания за неговото изменение.

Не са допуснати нарушения и по отношение на режима за изтърпяване на наказанието, който е определен от първостепенния съд по правилата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съобразно съдимостта на подсъдимия.

Правилно районният съд е приложил и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, като е привел в изпълнение наложеното на подс. Т. наказание от 3 месеца и 26 дни лишаване от свобода, въз основа на влязло в законна сила на 14.04.2008 г. Определение от 17.03.2008 г. по ЧНД № 151/2007 г. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана, с което е заменено наказанието пробация, наложено му по НОХД № 12362/2005 г. по описа на РС-София, в сила от 14.09.2006 г., и чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от 3 (три) години, считано от 14.04.2008 г. С оглед виновността на подсъдимия, правилно първоинстанционният съд е ангажирал отговорността му за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 НПК.

При извършената служебна проверка, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменение на присъдата или нейната отмяна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Окръжен съд – гр. Бургас