Решение № 3873 от 26.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1608/2022 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на „КЛАРИМА“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, пл. „20-ти април“ № 1, представлявано от управителя Г. С. Г., против ревизионен акт № Р-16001621004597-091-001 от 28.02.2022 г., издаден от Н. К. - началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и Б. Ч. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 212 от 19.05.2022 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. в размер на 23 042, 81 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 7 105, 43 лв. и лихви за невнесен в срок ДДС по справка – декларация по ЗДДС за данъчен период от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. в размер на 518, 25 лв. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. В жалбата се сочи, че неправилно е прието, че е налице посладваща регистрация по ЗДДС за дружеството, тъй като след като актът за дерегистрация е отменен по съдебен ред, същият не поражда правни последици. Поради тази причина, неправилно е посочено, че приложимата разпоредба е тази на чл. 111, ал. 5 от ЗДДС, вместо тази на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юр. Д., е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Ревизионният акт са обжалвани в предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на настоящото съдебно производство. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Ревизионното производство е предхождано от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол № П-16001621054649-073-001 от 16.07.2021 г. Представените при проверката писмени доказателства са надлежно приобщени към доказателствения материал по ревизионното производство. Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед № Р-16001621004597-020-001/11.08.2021 г., издадена от Н. К. - началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет данъчни задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. Определен е краен срок на ревизионното производство до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, което е направено надлежно по електронен път на 17.08.2021 г. С последващи ЗИЗВР № Р-16001621004597-020-002/17.11.2021 г. и ЗИЗВР № Р-16001621004597-020-003/16.12.2021 г., връчени надлежно по електронен път, срокът на ревизията е продължен до 17.01.2022 г. Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите, съгласно представени по делото заповеди № РД-09-849/10.05.2021 г. и № РД-09-1979/30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 4 – 12). Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001621004597-092-001/31.01.2022 г., в срока по чл. 117 от ДОПК, като против констатациите в него не е подадено възражение. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на констатациите в съставения РД, е издаден и процесният РА № Р-16001621004597-091-001/28.02.2022 г. Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от надлежно снабдени с правомощията за това материално компетентни административни органи. От фактическа страна са установени следните факти и обстоятелства: Дружеството – жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС на основание разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС – регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот, считано от 19.11.2007 г. В последствие, считано от 28.01.2019 г. регистрацията му по ЗДДС е прекратена по инициатива на орган по приходите, тъй като е констатирано обстоятелство по чл. 176, т. 3 от ЗДДС – системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС. Във връзка с дерегистрацията, на основание разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, е начислен данък за наличните активи към датата на дерегистрацията в размер на 24 720, 31 лв. с протокол № 0…1/28.01.2019 г., като данъкът е намерил отражение в справката – декларация по ЗДДС за данъчен период м. 01.2019 г. Издаденият акт за дерегистрация по ЗДДС е обжалван по административен и съдебен ред и е отменен по съдебен ред с влязло в сила на 12.05.2020 г. решение № 1621/22.07.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. Дело № 1200 от 2019 г. по описа на съда. Доколкото актът за дерегистрация по ЗДДС е отменен по съдебен ред и дружеството е начислило ДДС за наличните активи при дерегистрация на основание разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, за него възниква основание за коригиране на начисления данък, но само за тези активи, които са налични и към датата на последващата регистрация по ЗДДС, която в настоящия случай е датата на влизане в сила на съдебното решение – 12.05.2020 г. Другата част от начисления данък към датата на дерегистрация за активи, за които е ползван данъчен кредит и които не са налични към датата на последващата регистрация поради разпореждане с тях през периода, през който дружеството е било нерегистрирано по ЗДДС лице, без да начисли данък, е дължим и не подлежи на корекция. В тази връзка, на жалбоподателят е дадена възможност за подаване на коригираща справка – декларация по ЗДДС за данъчен период м. 01.2019 г., ведно с коригиран протокол – опис за начисляване на данък по чл. 111 от ЗДДС, съдържащ информация само за активите, които са налични към датата на дерегистрация – 28.01.2019 г. и за които е ползван данъчен кредит, но които не са налични към датата на последващата регистрация по ЗДДС – 12.05.2020 г. Представени са протокол – опис, в който са посочени налични активи към датата на дерегистрация, за които е начислен ДДС в размер на 24 720, 31 лв. и протокол – опис за неналичните активи към датата на последваща регистрация по ЗДДС, в който са посочени неналични активи с начислен ДДС в размер на 23 881, 56 лв. При съпоставяне на данните в двата протокола органите по приходите са направили извод, че към датата на последваща регистрация по ЗДДС в дружеството има налични активи с начислен ДДС в размер на 838, 75 лв. /получени като разлика между сумите 24 720, 31 лв. и 23 881, 56 лв./. Това означава, че за РЛ възниква основание за коригиране на начисления данък във връзка с дерегистрацията само по отношение на ДДС в размер на 838, 75 лв. В отговор на изпратената покана по реда на чл. 103 от ДОПК за корекция на СД по ЗДДС за данъчен период м. 01.2019 г. е подадена коригираща справка – декларация, но с посочена в нея сума в размер на 23 881, 56 лв., вместо посочената в поканата сума в размер на 838, 75 лв. Предвид неправилно извършената корекция в СД по ЗДДС за данъчен период м. 01.2019 г., на основание разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е начислен допълнително ДДС в размер на 23 042, 81 лв. = 23 881, 56 лв. /сума, посочена от РЛ в коригиращата СД по ЗДДС/ - 838, 56 лв. /сума, посочена от орган по приходите в поканата по чл. 103 от ДОПК/. Посочената сума е вменена като задължение, ведно с прилежащите лихви в размер на 7 105, 43 лв. На следващо място, при ревизията е направена констатация, че за данъчен период м. 01.2019 г. в подадената СД по ЗДДС № 16004730998/13.07.2021 г. е деклариран резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 1 690, 76 лв. Тъй като декларираният данък не е внесен в приход на бюджета в законоустановения срок, на основание разпоредбата на чл. 175 от ЗДДС е определено задължение за лихва в размер на 518, 25 лв. за периода от 15.02.2019 г. до 28.02.2022 г. /справка за изчислени лихви на л. 32/. В хода на съдебното обжалване са ангажирани допълнително следните писмени доказателства, в хронологичен ред: решение № 1621/22.07.2019 г., постановено по адм. Дело № 1200/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив; решение № 5500/12.05.2020 г., постановено по адм. Дело № 11122/2019 г. по описа на ВАС, Осмо отделение; акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991900030649/10.01.2019 г., протокол № 1600086121/10.12.2018 г. за проверка за установяване на факти и обстоятелства от значение за дерегистрация по ЗДДС на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС; /л. 236 - 242 гръб/; заявления за регистрация по ЗДДС, съгласно опис на л. 243 – 243 гръб и акт за регистрация по ЗДДС № 160422002001947/09.06.2020 г. /л. 244 – 286/; откази за регистрация по ЗДДС по подадените заявления за регистрация по ЗДДС, съгласно опис на л. 291 – 291 гръб, ведно с приложенията към тях /л. 292 – 652/. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: Възраженията в жалбата относно незаконосъобразността на РА са направени в няколко посоки, като поотделно по-долу в настоящото решение ще бъдат изложени аргументи относно всяко едно от тях. Първото възражение, направено в жалбата, се отнася до обстоятелството, че не е приложима разпоредбата на чл. 111, ал. 5 от ЗДДС /в разпоредбата на чл. 111 от ЗДДС няма ал. 5, най-вероятно се има предвид ал. 2, т. 5/, тъй като не е налице дерегистрация и последваща регистрация по ЗДДС. Според жалбоподателя, съгласно съдебната практика на ВАС при отмяната на акт за дерегистрация по ЗДДС по съдебен ред, същият не поражда правни последици. Това означава, че след като през данъчен период м. 01.2019 г. /последният данъчен период по смисъла на чл. 111, ал. 3 от ЗДДС/ е начислен и внесен ДДС за наличните активи към датата на дерегистрация в размер на 24 720, 31 лв., то тази сума се явява недължимо платена и следва да бъде възстановена, ведно с лихвите от датата на деклариране. Дали тези активи са налични към една последваща дата – 12.05.2020 г. е без значение, тъй като не се касае за упражняване право на данъчен кредит при последваща реализация. Настоящият съдебен състав намира тези твърдения за неоснователни. По делото не е спорно, че жалбоподателят е разполагат с активи, налични към датата на дерегистрация по ЗДДС, за които е ползвал данъчен кредит, поради което обстоятелство правилна е констатацията, че на основание чл. 111, ал. 1 от ЗДДС следва да начисли данък, тъй като не са налице изключенията по чл. 111, ал. 2 от ЗДДС. Не са спорни и обстоятелствата, че данъкът е начислен през данъчен период м. 01.2019 г. /последният период на регистрация по ЗДДС/, както и че дружеството е подавало през всеки данъчен период от м. 02.2019 г. до м. 04.2020 г. заявления за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /задължителна регистрация при облагаем оборот за последните 12 месеца преди текущия, надвишаващ 50 000 лв./. По всички подадени заявления за задължителна регистрация по ЗДДС са постановени откази за регистрация по ЗДДС на основание разпоредбите на чл. 96, ал. 8 от ЗДДС, във връзка с чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Постановените откази за регистрация по ЗДДС не са обжалвани по административен и съдебен ред, т.е. са стабилни административни актове. Тук следва да бъде отчетен фактът, че жалбоподателят не е спирал упражняването на икономическата си дейност, макар и като нерегистриран по ЗДДС субект, което неминуемо ще окаже влияние върху наличността на активи при последващата му регистрация по ЗДДС. Тъй като жалбоподателят е начислил ДДС при дерегистрацията си на основание разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС за наличните стоки и услуги, за които е ползвало данъчен кредит, при последващата му регистрация на коригиране подлежи начисления данък само за тези активи, които са налични към датата на последващата регистрация. Именно по този начин се заличават породените последици от отменения по съдебен ред акт за дерегистрация по ЗДДС. В тази връзка, неоснователно е направеното в жалбата твърдение, че данъкът при дерегистрация е начислен неправомерно и следва да бъде възстановен. Тук следва да бъде акцентирано, че в голямата си част начисленият данък към датата на дерегистрация е за активи, за които е ползван данъчен кредит, но в последствие РЛ се е разпоредило с тях, без да начисли ДДС. Именно поради това разпореждане с активи, без да бъде начислен данък, независимо, че е ползван данъчен кредит, не следва да бъде коригиран начисленият към датата на дерегистрацията ДДС. Въз основа на данните на изготвените протокол - опис за начисляване на данък по чл. 111 от ЗДДС /по образец – приложение № 9/ към датата на дерегистрацията на дружеството по ЗДДС /28.01.2019 г./ и към датата на последващата му регистрация по ЗДДС /12.05.2020 г./ е направено изчисление от органите по приходите, при което е установено, че са налични активи към датата на дерегистрация по ЗДДС и датата на последваща регистрация по ЗДДС в много малък размер, т.е. в голямата си част наличните активи при дерегистрация са предмет на разпореждане. Именно поради тази причина, с поканата по чл. 103 от ДОПК жалбоподателят е уведомен, че следва да извърши корекция на подадената от него справка – декларация по ЗДДС за данъчен период м. 01.2019 г. със сумата на ДДС в размер на 838, 75 лв. Не е спорно, че дружеството не е изпълнило указанието в поканата, а е извършило корекция на ДДС в СД по ЗДДС за посочения данъчен период със сума в много по-голям размер – 23 881, 56 лв., което е неправилно. В тази връзка, правилно в РА е извършена корекция на данъка в СД по ЗДДС с правилната сума в размер на 838, 75 лв., като разликата между тази сума и сумата, с която е извършена корекцията от самото лице – 23 881, 56 лв., е вменена като задължение /23 042, 81 лв./, ведно с прилежащите лихви. По изложените аргументи, съдът намира изводите на ревизиращите органи по приходите за правилни и законосъобразни, включително съобразени с т. 27 от решение на СЕС по дело С-142/12, съгласно което дерегистрацията на ДЗЛ по ЗДДС го приравнява на лице на крайно потребление на стоката или услугата, за която е ползван данъчен кредит. С това се цели да се избегне възможността стоките, за които е приспаднат данъчен кредит, да станат обект на необложено с данък крайно потребление, което би нарушило механизма на данъка и би довело до ощетяване на фиска. По отношение констатацията в РА за дължими лихви, поради неразчитане с бюджета на декларирания данък в СД по ЗДДС за данъчен период м. 01.2019 г., в жалбата не се сочат конкретни възражения. В тази връзка, настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на ревизиращия екип и на горестоящия административен орган относно приложението на разпоредбата на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. При неизпълнение на задължението в срока по чл. 89 от ЗДДС правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗДДС са начислени лихви за периода от 15.02.2019 г. до датата на издаване на РА – 28.02.2022 г. /съгласно справка за дължимите лихви на л. 32/. По изложените аргументи, обжалваният РА е правилен и законосъобразен и в тази си част. При този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) същото възлиза на 3 103, 32 лв. (три хиляди сто и три лева и тридесет и две стотинки). Водим от горното, Съдът