Решение № 113 от 14.12.2021 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 171/2021 г.

Производството по реда на чл.331 от ГПК във вр.с чл.62, ал.5 и 69 от СК е образувано по искова молба на М. А.И. от с.Светлен, общ.Попово, действащ чрез процесуалния си представител адв.Ц.Х. от АК-Търговище с оспорване бащинството на ответника Т. Х.Х. от гр.Русе и установяване на произхода на роденото от ответницата Д. С.И. от с.Светлен, общ. Попово на 29.04.2015г. в гр.Русе дете Е.Т. Х. от биологичния му баща-ищеца. Писмени отговори ответниците по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не са постъпили. В открито съдебно заседание ответницата Д. С.И. признава исковете и фактическите обстоятелства по исковата молба. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Видно от приложеното удостоверение за раждане по акт №0616/29.04.2015г., изд. от Община Русе и удостоверение за граждански брак по акт №9/09.04.2021г., изд. от Община Опака, ответницата Д. С.И. е майка на роденото на 29.04.2015г. в гр.Русе дете Е.Т. Х., за чийто баща е вписан ответникът Т. Х.Х.. С оглед разпоредбите на чл.62 от СК, за да се опровергае произходът на детето от бащата, то следва да бъде установена невъзможност за физически контакт между майката и последния по време на зачеването или чрез съдебно- медицинска експертиза същият да бъде изключен като биологичен баща. В конкретния случай, безпротиворечивите обяснения на ищеца и ответницата, както и събраните по делото свидетелски показания на свС.А., леля на ищеца и св.М.К.-съсед, потвърждават изложените от ищеца обстоятелства, а именно, че от 2011г. ищецът и ответницата са живеели в с.Светлен, общ.Попово на семейни начала.Съвместният им живот продължил до м.август на 2014г., когато ищецът напуснал страната, т.е. детето е заченато именно по време на това съжителство, през който период не е установено майката да е имала интимна връзка с друг мъж, още по-малко с първия ответник, с чийто син е заживяла на фактически начала едва през 2016г.В края на м.юли 2020г. ищецът и ответницата възстановили отношенията си, като ответницата признала на ищеца, че същият е биологичният баща на детето Е. и двамата сключили граждански брак с акт №9/09.04.2021г., изд. от Община Опака, като понастоящем имат и друго дете. При така установените обстоятелства, следва да се приеме, че презумпцията по чл.61, ал.1 от СК относно бащинството на първия ответник е опровергана, както и че е установен произходът на ищеца от ищеца, поради което предявените искове по чл.62, ал.5 от СК и чл.69 от СК са доказани по основание и следва да бъдат уважени. С оглед уважаване на иска по чл.69 от СК, следва да се допусне промяна в бащиното и фамилното име на детето, което да носи имената Е. М. И. и да се състави нов акт за раждане с посочените имена, в който ищецът да бъде вписан за негов баща. Разноски не са претендирани и не следва да се присъждат. Въз основа на изложените съображения, съдът