Решение № 132 от 25.4.2024 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 124/2024 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Депозирана е въззивна жалба от адв.Т. пълномощник на И. И. Е., ЕГН •••••••••• от гр.С., ул. „П.Е. •• против решение № 905/01.12.2023г. по гр.д. № 2432/2023г. на Районен съд – С., с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“, № 37 иск с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване от ответника на електрически стълб[1]отклонение за трафопост (ТП) „Военно поделение Б.“, елемент от въздушен извод 0KV „К.“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 67338.435.74, с площ 2281 кв.м., в м. „Б.ч.“, начин на трайно ползване: за вилна сграда, трайно предназначение на територията: земеделска, землище на гр. С., актуван с АОС № 4061/20.11.2020 г., при съседи: 67338.435.75; 67338.435.94; 67338.435.662; 67338.435.63 и 67338.435.62. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 760.00лева. Решението е обжалвано изцяло като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Събраните по делото доказателства не били ценени поотделно и в съвкупност, което довело до опорочаване на крайния резултат. На първо място страната посочва, че предявеният иск е за премахване на стълб част от електроразпределителната мрежа „средно“ напрежение, а съдът бил приел, че се касае за стълб от електроразпределителната мрежа за „ниско“ напрежение. Обжалваното решение съдържало много малко мотиви, което на практика го правило нищожно поради липса на мотиви. В жалбата се сочи, че основният спорен момент е дали спорният стълб е изграден в съответствие с изискванията на ЗПИНМ и правилника за приложението му/ съответства ли местоположението на стълба на определеното по надлежен ред трасе на електропровода. Сервитутното право в хипотезата на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ (отм.) възниква само ако са били спазени законовите изисквания при изграждането на съответния енергиен обект. В тази насока били множество решения на ВКС постановени по реда на чл.290 от ГПК. Според жалбоподателя при изграждането на процесния стълб е следвало да се спазят законовите изисквания към момента на строежа му, той е следвало да има издадена надлежна документация, строителството да е било извършено под контрола на техническите служби, да има определена строителна линия, да е издадено разрешение за строеж. В настоящия случай ел.стълб е бил изграден през 1953г. Неясно защо, при липса на доказателства за това, съдът бил приел, че при изграждането му би трябвало да са били спазени законовите изисквания. В противоречие с разпоредбата на § 185 вр. с § 248 от ППЗПИНМ, съдът бил приел, че въпреки липсата на запазени строителни книжа, процесният стълб представлявал търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ. Жалбоподателят изтъква, че дори търпимите строежи е следвало да преминат специална процедура по узаконяване (данни/твърдения, за което няма). Изграждането на енергийни обекти е следвало да става със съответната техническа документация, която е следвало да се съхранява безсрочно в техническата служба на общината. В настоящия случай според Решение на Секретаря на Община С. от 2022г., подобни документи не съществуват. Съдът бил допуснал процесуално нарушение като изискал от ответника принципно необходимите книжа за изграждането на процесния стълб, но не го предупредил за последиците при непредставянето им. По този начин дал възможност на ответника да излага аргументи за невъзможност за представяне на книжата, което е довело до неравноправност на страните в процеса. Като не са били представени техническите документи относно строежа на стълба, не можело да се прецени дали е налице съвпадение между ободреното трасе и фактически реализираното на място. Трасето на електропровода, което към настоящия момент преминава над по – голямата част от имота на ищеца му създавало пречки, по – големи от обичайното за ползването му. Жалбоподателят счита, че няма доказателства, които да обосноват законосъобразното изграждане на процесния ел.стълб, съответно твърди, че сервитут не е възникнал. В случая бил налице строеж в чужд имот, което безспорно смущавало ползването на имота от собственика му. В тази насока били и показанията на разпитаните по делото свидетели, които посочили, че процесният ел.стълб пречи на собственика на имота да реализира инвестиционните си намерения за него. Ето защо, жалбоподателят счита, че предявеният иск по чл.109 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен и на страната да се присъдят деловодни разноски за двете инстанции. Страната не е направила нови доказателствени или процесуални искания. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юриск.Д., пълномощник на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“, № 37, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, както и че същото кореспондира със събраните по делото доказателства. Страната посочва, че електропроводът, част от който се явява процесният ел.стълб е бил изграден през 1953г. От кадастралната карта на гр.С. било видно, че стълбът е отбелязан на нея в ПИ 1784 през 1995г. ВЛ било изразило становище, че ел.стълб е допустим по градоустройствените правила и по нормативите действащи към момента на изграждането му. В момента бил изместен с около метър от първоначално поставения ел.стълб, но в зоната на сервитута. Страната изтъква, че сервитутното и право е възникнало по силата на закона – разпоредбата на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕ (отм.). Неоснователни били твърденията на ищеца за наличие на незаконно строителство. Сервитутното право не било обусловено от законността на енергийния обект (ел.стълб). Цитирани са редица съдебни актове, които според страната са в унисон с позицията и. Тя счита, че ищецът следва лично и за своя сметка да измести съществуващия стълб съгласно нормата на чл.73, ал.1 от ЗУТ. Изтъква се, че с процесния стълб се доставя ел.енергия на множество клиенти. Твърди се, че липсата на строителни книжа (каквито страната няма), не прави строителството незаконно. Според разпоредбата на §16, ал.1 от ЗУТ, строежи изградени до 07.04.1987г., за които няма строителни книжа, но са допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите действали по време на извършването им са търпими строежи и не подлежат на премахване. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски. Страната не е направила нови процесуални или доказателствени искания. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за насрещната страна. В съдебно заседание въззивникът не се явява лично. Представлява се от представител по пълномощие адв.Т., която заявява, че поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да се уважи. Претендира разноски и посочва, че размерът на адвокатското и възнаграждение е съобразен със изключително влошеното и здравословно състояние към момента на изготвяне на въззивната жалба, което е пренебрегнала за да депозира жалбата в срок. Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от. юриск.Р., която заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея и моли обжалваното решение да се потвърди. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства. Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 11.01.2024г. и в рамките на законоустановения четИ.десет дневен срок – на 24.01.2024 г. е била депозирана въззивната жалба. Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него. Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна. Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС. В него е предвидено, че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Този иск представлява защита на правото на собственост. Собственикът може да иска от всички правни субекти да се въздържат от действия и посегателства върху имота му. Искът по чл. 109, ал.1 от ЗС може да бъде уважен, само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие или състояние. В случая се твърди, че изградения в имота на ищеца ел.стълб, част от електропреносна мрежа пречи на собственика на имота да реализира инвестиционните си намерения за изграждане на сгради в него, както и за търговското му разработване като сервиз и бояджийница за автомобили. Посочено е също тача, че съществуването на ел.стълб е предпоставка за навлизане на служители на ответното дружество без разрешение на собственика за осъществяване на обслужването му. За да бъде уважен искът, ищецът следва да докаже, че именно ответникът по него със своите неоснователни действия му пречи необезпокоявано да упражнява правото си на собственост. Ищецът аргументира претенциите си с твърдението, че в полза на ответника не е възникнал сервитут по силата на закона, тъй като липсва една от законовите предпоставки, а именно ел.стълб да е построен законно, с необходимите строителни книжа. Ответникът обосновава правото си на собственост над процесния енергиен обект (ел.стълб) със сервитут възникнал по силата на закона. Посочва, че въпреки липсата на строителни книжа за изграждане на ел.преносната мрежа, част от която е процесният ел.стълб, същият представлява „търпим обект“, не е незаконен строеж, не следва да бъде премахнат съгласно разпоредбата на §16, ал.1 от ЗУТ и е енергиен обект годен да породи законен сервитут по реда на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕ (отм.). По отношение правото на собственост на ищеца над имота, в който е монтиран процесният ел.стълб няма спор. Същият е придобил недвижим имот с идентификатор 67338.435.74, с площ 2281 кв.м., находящ се в м. „Б.ч.“, през 2020г. след проведен публичен търг с явно наддаване от Община С.. Ищецът е собственик и на съседния недвижим имот с идентификатор 67338.453.701, с площ от 600 кв.м. Няма спор и че в имот с идентификатор 67338.435.74 е поставен процесният стоманенобетонен електрически стълб, както и че той е част от електропровод 20kV „К.“. За да обоснове своите права, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълнота, ответната страна се позовава на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 и 2, т.1 от ЗЕЕ (отм.) и възникнала в нейна полза законова презумпция. Съгласно цитираната разпоредба около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като за съществуващите енергийни обекти към момента на приемане на закона, сервитутните права се създават по силата на самия закон. Трайната практика на ВКС, обективирана в множество актове (Решение 60148/22.11.2021г. по гр.д. № 1186/2021г., I г.о.; Р 312/10.04.2014г. по гр.д. № 4055/2013г., I г.о.; Р 20/12.04.2010г. по гр.д. № 3514/2008г.; опр. 424/25.06.2014г. по гр.д. № 2658/2014г. I г.о. и др.), приема че установеният със закона сервитут е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането на енергийния обект и нормите за безопасност. Ако те не са спазени и изграденият обект смущава правото на собственост, не възниква сервитут. В настоящия случай данните по делото сочат, че енергийния обект/ел.стълб е бил построен през 1953г. като част от въздушен електропровод 20kv „К.“ (тогава е бил включен като актив на праводателя на ответника). Към момента на изграждане на ен.обект е бил в сила Законът за планово изграждане на населените места. Той е предвиждал създаването на окръжни съвети по планово изграждане на населените места, които да проучват и правят предложения пред народните съвети по всички мероприятия във връзка с плановото изграждане на населените места в окръзите. Електроснабдителните и други обществени съоръжения са били построявани по ред и начин одобрен от Комитета по строителството, съобразно специално изготвен правилник (чл.64 ЗПИНМ) и след съгласуване със съответните министерства и ведомства. Били са издавани наредби за урегулиране на различните дейности, включително електроснабдяване. Всичко това е представлявало дейност, която е оставяла своя отпечатък в обществения мир. Изграждането на електропровод е изисквало координирането на множество институции и спазването на множество подзаконови нормативни актове. Ответната страна не е предоставила никакви строителни книжа за изграждането на процесния енергиен обект с мотива, че такива не са запазени. По изготвената СТЕ, ВЛ е посочило, че когато сградите (съоръженията) са били изградени без разрешение или при неспазване на издаденото разрешение, утвърдени проекти, други строителни книжа и протокол за лииите и нивото, същите са можели да бъдат узаконени ако са били допустими по действащото законодателство. По делото няма доказателства, а и твърдения, че процесното съоръжение е било узаконено преди влизане в сила на ЗУТ. В разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ е посочено, че строежите, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В решение№ РД – 15 – 1623/19.09.2022г., на Община С. изрично в отговора на 4 въпрос е посочено, че за територията обхващаща ПИ 67338.435.74 няма изработени, одобрени и влезли в сила подробни устройствени планове ОТ НИКАКЪВ ВИД (за застрояване, за регулация, за техническа инфраструктура или за парцелиране). Предвид това официално изявление, съдът намира извода на вещото лице, преповторен от първоинстанционния съд за търпимост на строежа, за необоснован и неправилен. По делото няма данни за законно изграждане на процесното енергийно съоръжение, нито за неговото узаконяване преди влизане на ЗУТ в сила, нито за качеството му на „търпим строеж“ по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, което да обоснове законовото възникване на сервитутно право по реда на чл.60, ал. 1 и 2, т.1 от ЗЕЕ (отм.). В случая по делото е допусната и изготвена СТЕ, която да установи законосъобразността на изградения енергиен обект. ВЛ е установило, че липсва всякаква документация, която да бъде взета предвид ( с изключение на счетоводното завеждане на обекта), поради което съдът намира, че е безпредметно назначаването на допълнителна експертиза, която да прецени доколко съоръжението отговаря на изискванията за безопасност към момента на построяването си. То така или иначе не е „търпим строеж“ и не може да предизвика целения от ответника ефект – сервитут възникнал на основание на закона. От представените по делото доказателства – писмени и свидетелски, се установява, че ищецът е имал намерение и е предприел действия за изграждане на недвижими обекти ( халета) на територията на процесните недвижими имоти, които да обслужват търговската му дейност. Той е предприел и действия по финансиране на проектите си, наел е специалисти, които да изготвят нужната техническа документация. Тези проекти са били възпрепятствани от наличието на процесния ел.стълб в имота му. Премахването на стълба е по всяка вероятност възможно (изявление на ответната страна, как следва да процедира ищецът), но след като бъде заплатено изработването на съответната техническа документация от ищеца и след като той заплати таксите, които ответникът изисква за тази дейност. Така установената фактическа обстановка, безусловно обосновава извод за неправомерно поведение от страна на ответника, който позовавайки се на сервитут възникнал по силата на закон, на който няма право да се позове (предвид изложените по – горе съображения), възпрепятства пълноценното и необезпокоявано ползване на недвижимия имот от неговия собственик. Предявеният иск се явява основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен. Тъй като правните изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на районен съд, обжалваното решение следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото в полза на въззивниците следва да се присъдят деловодни разноски за първа инстанция в размер на 2050.00лв. (от които 50.00 лв. заплатена ДТ и 2000.00 лв. адвокатско възнаграждение). За въззивна инстанция въззивната страна е претендирала заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00лв., както и ДТ в размер на 25.00лв. Съдът намира, че страната не е представила доказателства за лошото здравословно състояние, в което се е намирал пълномощника и към момента на изготвяне на въззивната жалба. Въпреки това счита, че не следва да уважи претенцията за намаляване на заплатеното възнаграждение поради прекомерност, тъй като намира, че делото е с по- висока правна сложност, изискваща задълбочено изследване на нормативната уредба за дълъг период от време и не следва да се съобрази с минимума на адвокатските възнаграждения заложен в НМРАВ. По тези съображения на въззивната страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 2025.00лв. Съдът намира, че не следва да уважи направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на определеното адвокатското възнаграждение и за двете инстанции. Това е правна възможност предвидена в разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, но съдът намира, че с оглед специфичната материя, отдалечеността на нормативната материя, която следва да се приложи по казуса, делото не е с ниска правна сложност. При определяне на дължимите разноски съдът взема предвид и активното процесуалното поведение на ищцовата страна демонстрирано от пълномощника и. По тези съображения, съдът