Решение № 523 от 26.5.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1000/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Производството е образувано по жалба на И. К. В., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••••••••, против Наказателно постановление № 3388а-422/20.07.2017г. на ЗА Началник на ПЕТО РУ - Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.60, ал.1 от ЗОБВВПИ, на основание чл.53. ал.2 от ЗАНН и чл.184, ал.1 от ЗОБВВПИ е наложена „глоба“ в размер на 500лв. С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция първо съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител. Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното: На 09.06.2017г., около 20.50 часа, на ул.“Перушица“ 63, след извършена проверка от страна на контролните органи било констатирано, че жалбоподателят И. К. В., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••••••••, управлява МПС след употреба на алкохол. Наличието на алкохол в издишания въздух било 2, 01 промила. В себе си жалбоподателят по това време носил и боен пистолет марка, , AcTpa/100“, K.9xl9, №W8985, ведно с пълнител със 17 бойно патрони. Във връзка с последното Т. И. Н. - мл.полицейски инспектор при Пето РУ- Бургас, му съставил АУАН №3388а-422/12.06.2017г., затова че същият носи огнестрелно оръжие след употреба на алкохол. АНО е приел, че с горните действия И. К. В., ЕГН: ••••••••••, е извършил нарушението по чл.60, ал.1 от ЗОБВВПИ, поради което на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.184, ал.1 от ЗОБВВПИ му наложени „глоба“ в размер на 500лв. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: За изтичане на давностните срокове в административнонаказателното производство съдът следи служебно. В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че наказателното постановление, с което е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. С оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, то този институт се явява приложим и при административнонаказателната отговорност. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК (доколкото предвиденото наказание за нарушението е „глоба”), наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. С оглед посочените норми, административнонаказателното преследване се изключва, ако са изтекли четири и половина години, считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 09.06.2017г., от която дата е започнал да тече срокът на абсолютната погасителна давност, като както бе посочено, постановлението не е било надлежно връчено. Същият срок е изтекъл на 10.12.2021г., тоест към настоящия момент е изтекла абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че наказателното постановление, с което е наложено наказанието не е влязло в сила. Така изложеното представлява основание за отмяна на НП без необходимост от обсъждане на делото по същество. За пълнота следва да се посочи, че извън горното са налице и други основания за отмяна на НП, както следва: Съгласно чл.60, ал.1 ЗОБВВПИ се забраняват: 1. откритото носене на оръжие на обществени места, освен при осъществяване на охранителна дейност; 2. съхранението и носенето на оръжия за спортни и за културни цели с патрон в цевта или в барабана; 3. носенето и употребата на оръжие и боеприпаси: а) на политически, синдикални и културни мероприятия, освен ако е необходимо за културното мероприятие; б) на спортни мероприятия, освен ако е необходимо за самото мероприятие; в) в обществени заведения за хранене и увеселение; г) в молитвени домове, храмове и манастири; д) в здравни и лечебни заведения, в учебни заведения и в социални домове; е) при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества и т.н. В конкретния случай АНО се е задоволил да посочи единствено, че процесното нарушение е по чл.60, ал.1 ЗОБВВПИ, без да конкретизира конкретно нарушената точка и буква на тази правна норма и то при положение, че в случая са налице множество различни хипотези. БРС намира в тази връзка, че се явява накърнена възможността на жалбоподателя да разбере, за извършването на какво точно нарушение е ангажирана административно – наказателната му отговорност респ. да организира защитата си съобразно вмененото му във вина нарушение. Наказващият орган се е задоволил единствено да опише в действията, с което по негово мнение е осъществено нарушението от страна на жалбоподателя, но описанието на фактическия състав на нарушението не дерогира задължението за посочване на неговата правна квалификация. Посочването на нарушената правна норма е един от задължителните реквизити на НП, като липсата му влече след себе си като последица отмяна на постановлението. Още повече, че в случая е налице и разминаване между правната квалификация, посочена в НП и тази в АУАН-а, доколкото в последния е конкретизирано нарушението като такова по чл.60, ал.1, т.3, б.“е“, пр.1 ЗОБВВПИ. Освен горното БРС намира, че в НП е посочен и неправилно часът на извършване на нарушението, доколкото от всички материали по делото се установява, че той е 20, 50 часа /виж докладните записки на л.25 и 26 от делото/, а не 10 часа, както е посочено в обжалваното постановление. Разноски от жалбоподателя се претендират с жалбата, без обаче да се представят доказателства за действително сторени такива. Ето защо и на същия не се следва присъждане на разноски. Така мотивиран, Бургаският районен съд