Решение № 6566 от 31.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 9717/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Н. Д. Г., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20248530400358 по описа на ЧСИ А.Д., с рег. № 853, срещу осъществен въвод във владение на недвижим имот от 11.07.2024 г., обективиран в Протокол за принудително отнемане на недвижим имот (въвод във владение) от 11.07.2025 г. по отношение: недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Възраждане“ на Столична община, в сградата на ул. „Позитано“ № 142, етаж 5, а именно: апартамент № 13А на пети жилищен етаж (явяващ се шести от всички етажи в сградата), с площ от 190 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, две спални, тераси към дневната и двете спални, два санитарни възела, склад, при съседи: коридор, стълбище, апартамент № 13, ул. „Позитано“, калкан, вътрешен двор, апартамент № 13, заедно със съответните припадащи се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.306.190.1.30 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на извършения въвод с доводи за това, че длъжникът не е бил редовно призован за насрочения въвод и поради това, че е извършен въвод без реално освобождаване на имота, тъй като не е присъствал, не е бил намерен и не е бил изведен от имота. Посочва, че съдебният изпълнител неправилно е приел, че е призован чрез адвокат В.Д., която изрично с уведомително писмо от 20.12.2024 г. и последващо писмо от 16.08.2025 г. е заявила, че няма действащо пълномощно и не представлява длъжника. Поддържа, че са налице доказателства за извършена документна измама, доколкото е налице разМ.ване в архитектурните планове, в етажността и площта на апартамента. Сочи, че по делото, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, са използвани документи с дописвани архитектурни скици, без одобрение от СО и Кадастъра, като са представени фалшиви проекти с ръкописни допълнение, които обосновава въвод в несъществуващ обект. Поддържа, че не е спазено изискването за предаване на обекта чрез реално отстраняване на лицето от него, което прави самия въвод привидно извършен – а фактическият владелец не е изведен. Отбелязва, че взискателят „Минералургия Консулт“ не е собственик към момента на въвода, тъй като имотът е бил прехвърлен първо на физическо лице – М.П., а след това на „Минералургия 23“ ЕООД, които сделки са вписани в периода след постановяване на решението. В тази връзка счита, че въводът е извършен в полза на несобственик и при липса на активна легитимация по чл. 525 ГПК. С оглед подробно изложените съображения в подадената жалба моли съда да отмени въвода във владение, извършен на 11.07.2025 г. релевира доказателствени искаения да бъде допусната съдебна експертиза, която да отговори на въпроса за идентичността на имота, както и да бъде открито производство по оспорване на документи по чл. 193 ГПК по отношение на архитектурните книжа от 2008 г. В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани писмени възражения от страна на взискателите „Минералургия Консулт“ ЕООД, „Минералургия Консулт 23“ ЕООД и М.П. Парашкевова, в които е изложено становище за неоснователност на депозираната жалба. Поддържа, че съгласно съдебната практика въводът може да се извърши и без присъствието на длъжника, ако имотът не е във владение на трето лице, които има права, изключващи тези на взискателя. Поддържа, че е налице активна процесуална легитимация на взискателите по изпълнителното дело, което се установявало от изпълнителния лист, който удостоверявал изпълняемото право, съдържал данни не само за неговия предмет, но и за страните по правоотношението. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че предмет на въвода бил имот, който не съществува като правен обект и не е годен обект за прехвърляне или изпълнение на въвод, като сочи, че този въпрос е бил обсъден по гр.д. № 8740/2020 г. по описа на Софийски градски съд, I-18 състав. Излага становище за недопустимост и неоснователност на релевираните доказателствени искания. Моли съда да остави жалбата без уважение. В представените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Поддържа, че длъжникът Н. Д. Г. е призован чрез адвокат В.Д., която е получила покана за доброволно изпълнение с приложенията към нея въз основа на представено от нея пълномощно. Сочи, че на длъжника е изпратена и призовка за принудително изпълнение, доколкото ПДИ вече му е била връчена на 02.08.2024 г. чрез адвокат В.Д., като намира за ирелевантно обстоятелството, че поканата за доброволно изпълнение не е била предадена от пълномощника на упълномощителя. Сочи, че призовката за принудително изпълнение е връчена при отказ на адвокат В.Д.. Сочи, че е налице активна процесуална легитимация у първоначалния взискател, като намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че с прехвърляне на собствеността върху процесния имот взискателят е загубил възможността да иска изпълнение на постановеното в негова полза непарично притезание, доколкото с прехвърляне на собствеността за него възниква облигационно задължение по чл. 187, вр. чл. 222 ЗЗД да предаде на приобретателя владението върху прехвърления имот, вкл. и в по-късен момент, след като възстанови отнетото си владение. Сочи, че въпросът за съществуването на самостоятелния обект е бил предмет на две искови производство и намира за недопустимо пререшаването на този въпрос в производството по частната жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което жалбата е процесуално допустима. Изпълнително дело № 20248530400358 по описа на ЧСИ А.Д., с рег. № 853 е образувано по молба на взискателя „Минералургия консулт“ ЕООД, легитимиращ се с издадена в негова полза изпълнителен лист от 19.06.2024 г., издаден въз основа на Решение № 260147/01.03.2024 г., постановено по гр. д. № 8740/2020 г. по описа на Софийски градски съд, I-18 състав за предаване на владението на следния недвижим имот: апартамент № 13А на пети жилищен етаж, с площ от 190 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, две спални, тераси към дневната и двете спални, два санитарни възела, склад, при съседи: коридор, стълбище, апартамент № 13, ул. „Позитано“, калкан, вътрешен двор, апартамент № 13, заедно със съответните припадащи се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.306.190.1.30 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и за въздържане от посочени в изпълнителния лист действия – СМР, за извършване на действия – премахване на СМР и опразване на имота от строителни материали и отпадъци, а така също и за заплащане на частично обезщетение за ползване на същия имот, както и на съдебни разноски и разноски по изпълнението. Видно от приложената на л. 65 от изпълнителното дело разписка, на 02.08.2025 г. на длъжника Н. Д. Г. е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 3514/21.07.2024 г., връчена на длъжника чрез адвокат В.Д., с представено пълномощно по делото, находящо се на л. 66 от изпълнителното дело. На 16.08.2024 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) в кантората на ЧСИ А.Д. е постъпило уведомително писмо от адвокат В.Д., с което последната уведомява съдебния изпълнител, че до 16.08.2024 г. в дадения срок за доброволно изпълнение не е могла да се свърже с клиента си Н. Д. Г. и да го уведоми за получената от нея покана за доброволно изпълнение, като отправя искане към съдебния изпълнител да приеме, че покана за доброволно изпълнение с изх. № 3514/21.07.2024 г. не е стигнала до знанието на лицето. Посочила е, че в качеството си на адвокат може единствено да осъществява процесуални права на доверителя й във връзка с обжалване на актове на ЧСИ, ДСИ, публични изпълнители и т.н., описани в пълномощното от 07.06.2024 г. С призовка за принудително изпълнение с изх. № 4661/07.06.2025 г., адресирана до Н. Д. Г., чрез адвокат В.Д.-Т., длъжникът е уведомен, че на дата 11.07.2025 г. от 10, 00 часа съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение по образуваното срещу доверителя изпълнително дело, като ще извърши въвод във владение на следния недвижим имот: апартамент № 13А, ул. „Позитано“, калкан, вътрешен двор, апартамент № 13, заедно със съответните припадащи се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.306.190.1.30 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК. На разписката за връчване, находяща се на гърба на л. 183 от изпълнителното дело се съдържа изявление, че на 09.06.2025 г. адвокат В.Д.-Т. отказва да получи призовката, тъй като няма пълномощно и не иска да представлява адресата. Със своя резолюция от 09.08.2025 г., положена на разписката, съдебният изпълнител е посочил „длъжникът да се счита призован при отказ на пълномощника“. На 09.07.2025 г. чрез ССЕВ ЧСИ А.Д. е получил уведомително писмо от адвокат В.Д., с което последната заявява, че не поддържа контакт с длъжника Н. Д. Г., не е негов процесуален представител и няма пълномощия да получава и да бъде уведомявана за неговите изпълнителни дела. Посочила е, че на 20.12.2024 г. е получила уведомление от Н. Д. Г., че последният оттегля свое пълномощно от 07.06.2023 г. Отбелязала е, че на 16.08.2025 г. е уведомила лично съдебния изпълнител, че връща ПДИ и не може да се уведомява за изпълнението върху имота. На л. 239 от изпълнителното дело е приложен приемо- предавателен протокол, подписан от В.Д. и Н. Г., в който е удостоверено, че на 20.12.2024 г. В.Д. е предала на Н. Г. 187 листа документация по негови дела с НАП, „Топлофикация“. На л. 240 от изпълнителното дело е приложено уведомление, адресирано до адвокат В.Д.-Т., с което Н. Д. Г. я уведомява, че оттегля пълномощията си да го представлява пред държавни, административни органи, съдилища, ДСИ, ЧСИ, НАП и други и забранява да получава каквито и да било книжа по негови дела от негово име и за негова сметка. Видно от приложения протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение на 11.07.2025 г. е извършен въвод във владение, на който е присъствал адвокат С.З. – адвокат на М.П. и „Минералургия консулт-23“ ЕООД, длъжникът М. Д.а Г.а се явила лично и с адвокат Б. Д.а, длъжникът Н. Д. Г. не се е явил, а длъжникът „Д и Н Г.и“ ЕООД не изпращат представител. В присъствието на подписалите цитирания протокол лица съдебният изпълнител е въвел във фактическо владение взискателя по изпълнението „Минералургия Консулт“ ЕООД, като отстранил досегашните владелци/държатели М. Д.а Г.а, Н. Д. Г., както и всички членове на тяхното домакинство, техни представители, приемници във владението или държатели на имота от тяхно име, като също така е отстранил и владелеца/държател „Д и Н Г.и“ ЕООД, както и всички негови служители и сътрудници. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът в изпълнителното производство, какъвто е жалбоподателят, може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението. Възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Следва да бъде посочено, че въпросите, касаещи идентичността на имота, в който е извършен въводът, разМ.ването в архитектурните планове и твърденията за извършена документа измама по отношение на архитектурните книжа, са разгледани в производството по чл. 108 ЗС пред Софийски градски съд, по чието влязло в сила съдебно решение е издаден процесният изпълнителен лист. При това и съобразно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК тези въпроси е недопустимо да бъдат преразглеждани в настоящото производство, като в тази връзка и направените с частната жалба доказателствени искания не са относими и необходими, поради което следва да бъдат оставени без уважение. В контекста на изложеното въведените от длъжника твърдения в частната жалба относно липсата на активна процесуална легитимация на взискателя, твърденията му относно липса на обект, в който да се извърши въводът, както и за това, че не е спазено изискването за предаване на обекта чрез реално отстраняване на лицето от него, не са сред кръга на посочените основания за обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК, поради което и не подлежат на проверка от съда в настоящото производство. Жалбоподателят излага оплаквания за липсата на надлежно уведомяване за насрочения въвод във владение поради това, че е бил призован чрез адвокат В.Д., която изрично с уведомителни писма от 20.12.2024 г. и 16.08.2025 г. е уведомила съдебния изпълнител, че няма действащо пълномощно и не представлява длъжника. С разпоредбата на чл. 522, ал. 1, изр. второ ГПК е вменено задължение на съдебния изпълнител да уведоми страните за насрочения ден и час на въвода. Целта на уведомяването на длъжника по изпълнението за отстраняването му от имота се състои в стимулирането му доброволно да предаде владението на имота, за да не се достига до изненада и създаване на допълнителни неудобства за него – чрез принудителното привеждане в изпълнение на съдебния акт, с който е установено и допуснато принудителното удовлетворяване на непаричното изпълнение – арг. чл. 522, ал. 1, изр. четвърто ГПК. С призовка за принудително изпълнение с изх. № 4661/07.06.2025 г., адресирана до Н. Д. Г., чрез адвокат В.Д.-Т., длъжникът е уведомен, че на дата 11.07.2025 г. от 10, 00 часа съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение, като ще извърши въвод във владение на процесния недвижим имот. Макар в разписката за връчване да е посочено, че адвокат В.Д.-Т. отказва да получи призовката поради липсата на пълномощно, следва да се посочи, че същата следва да се счита редовно връчена при условията на чл. 44, ал. 1, изр. пето ГПК – при отказ. Неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателя за липса на представителна власт на адвокат Д. да представлява длъжника по процесното изпълнително дело. По делото са налице доказателства – пълномощно, находящо се на л. 66 от изпълнителното дело за това, че длъжникът е упълномощил адвокат Д.-Т. да го представлява по изпълнителното дело. Към момента на връчването и в рамките на изпълнителното дело по последното не е постъпвало изявление от длъжника за оттегляне на пълномощията по чл. 35 ГПК. Следва да се посочи, че изявлението за оттегляне на пълномощията по чл. 35 ГПК следва да бъде направено именно от страната, а не от процесуалния й представител и едва с достигане до съда, в настоящия случай до съдебния изпълнител, ще е налице основание да се счита, че представителната власт е прекратена (така и в Определение № 428 от 08.08.2017 г. по ч. т. д. № 550 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение и Определение № 3079 от 18.10.2023 г. по ч. гр. д. № 541 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение). В конкретния случай липсват данни длъжникът Н. Г. да е депозирал изявление до съдебния изпълнител, с което да е информирал последния, че оттегля пълномощията си от адвокат Д., като изявленията на адвокат Д., че същата не може да се свърже с пълномощника си са ирелевантни за редовността на връчването. Наред с това, изпратеното от адвокат Д. уведомително писмо от 16.08.2024 г., не представлява отказ от пълномощията по смисъла на чл. 36 ГПК, доколкото липсва изрично изявление на адвоката, адресирано до съдебния изпълнител и съдържащо ясен и недвусмислено заявен отказ от адвокатско пълномощно, за да могат да се приложат последиците на липсваща представителна власт (Определение № 4277 от 24.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3581 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение). Напротив – в уведомителното писмо адвокат Д. изрично е посочила, че в качеството си на адвокат може единствено да осъществява процесуални права на доверителя й във връзка с обжалване на актове на ЧСИ, ДСИ, публични изпълнители и т.н., описани в пълномощното от 07.06.2024 г. Депозираното на 09.07.2025 г. уведомително писмо от адвокат Д., в което заявява, че няма представителна власт и никой не следва да я уведомява за дела на Н. Д. Г., дори и да се приеме, че със същото упълномощеният адвокат се отказва от учредената в негова полза представителна власт, същото би имало действие занапред и не опорочава редовността на извършеното уведомяване с призовка за принудително изпълнение, връчена на адвокат Д. на 09.06.2025 г. по реда на чл. 44, ал. 1, изр. пето ГПК – при условията на отказ. С оглед изложеното дотук следва да се приеме, че с връчената на 09.06.2025 г. призовка за принудително изпълнение на адвокат В.Д. длъжникът е бил редовно уведомен за насрочения въвод във владение, а обжалваното изпълнително действия на ЧСИ А.Д. – въвод във владение, обективирано в протокол от 11.07.2025 г., се явява законосъобразно и жалбата за неговата отмяна следва да бъде оставена без уважение. На основание чл. 437, ал. 4, изр.второ ГПК решението не подлежи на обжалване. Така мотивиран, Софийският градски съд