Решение № 4 от 9.1.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 337/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С. Б. С., ЕГН •••••••••• и Ф. А. С., ЕГН ••••••••••, чрез адвокат Х. К. Г.-Д. от Варненска адвокатска колегия, срещу Решение № 260010/29.04.2024 г. на Окръжен съд – Варна по гр. д. № 2123/2016 г., с което на основание чл.362, ал.2 ГПК е обезсилено Решение № 1419/30.07.2018 г. по гр.д.№ 2123/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Въззивниците твърдят, че съгласно решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, дължимата част от продажната цена е по 7 500 евро за всеки от прехвърлителите. Сочат, че е доказано плащане в полза на Е. М. на сума в размер на 5 979, 51 евро, а в полза на Ю. М. /след извършено прихващане/ - на сума в размер на 3 741, 34 евро. Въззивниците оспорват приложимостта на чл.97 от ЗЗД предвид факта, че тъй като кредиторът неоправдано не е приел предложеното му от длъжника изпълнение, е изпаднал в забава, а длъжникът се е освободил от нейните последици. Твърдят, че от постановяване на съдебното решение през 2018 г., до настоящия момент насрещните страни са се опитвали да осуетят плащане на сумите по решението, като Ю. М. е закрила банковата си сметка и те са в обективна невъзможност за депозиране на сумата в банка. Молят за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което искането за обезсилване на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД бъде отхвърлено и за присъждане на разноските по делото. В подаден писмен отговор и в с.з. пълномощникът на въззиваемите Е. Н. М. и Ю. Н. М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че не е доказано плащане на продажната цена, договорена в предварителния договор от 26.04.2016 г. Споделят извода на съда, че е било възможно остатъкът от дължимата продажна цена да бъде изплатен по реда на чл. 97 от ЗЗД, като сумата бъде вложена за пазене в банка по местоизпълнението. След като прецени доказателствата по делото, Варненският апелативен съд приема следното: Предявено е искане по чл.362, ал.2 от ГПК 2023 г. – от Е. Н. М., Ю. Н. М. и А. Н. М., за обезсилване на Решение № 1419/30.07.2018 г. по гр. д. № 2123/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. С определение № 260153/08.09.2023 г. съдът е върнал искането на А.М., поради липса на правен интерес. В молбата за обезсилване на решението се твърди, че купувачите по предварителния договор не са платили остатъка от продажната цена в размер на 15 000 евро; владението върху имота не е предадено; решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД не е отразено в Агенция по вписванията – Имотен регистър, в СГКК – Варна, в Местни данъци и такси – Община Варна и не е породило правно действие спрямо молителите. В отговора на молбата процесуалният представител на Ф. А. С. и С. Б. С. твърди, че след постановяване на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД, нейните доверители, като ищци са предоставили на предходния си процесуален представител адв.Николова права да направи плащания чрез прихващане в полза на Е. М. на сума в общ размер на 11 698, 86 лв., равняващи се на 5 981, 53 евро, и в полза на Ю. М. - в размер на 2 458, 15 лв., равняващи се на 1 256, 83 евро; Чрез услугата ТЕЛЕПОЩА на Български пощи АД е върната в цялост покана до Ю. М. за прихващане на основание чл.103 от ЗЗД по отношение на насрещни вземания и за предоставяне на банкова сметка, по която да бъде заплатен остатъкът от продажната цена. Твърдят, че след прихващането, дължимата към Ю. М. сума е в размер на 4 458, 66 лв. Съдът, като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл.362, ал.1 от ГПК, при иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата. Съгласно чл.362, ал.2 от ГПК, ако в срока по ал.1 ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението. От приложените на л.260-262, л.264, л.278 от гр.д.№ 2123/2016 г. на ВОС съобщения се установява, че решение № 1419/30.07.2018 г. е влязло в сила на 13.11.2018 г., а преклузивният двуседмичен срок по чл.362, ал.1, изр. второ от ГПК за заплащане на остатъка от продажната цена е изтекъл на 26.11.2018 г. От мотивите на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД е видно, че прехвърлителите по предварителния договор Е. Н. М. и Ю. Н. М. са били съсобственици на процесния имот при равни дялове, а остатъкът от продажната цена в размер на 15 000 евро е следвало да бъде заплатен на равни части за всеки от тях. Съгласно приложените на л.6-9 от гр.д. № 2123/2016 г. на ВОС заверени преписи от платежни нареждания, в деня на подписване на процесния предварителен договор - 26.04.2016 г., С. Б. С. е извършил банков превод на суми от по 9 000 евро по сметките на Е. Н. М. и на Ю. Н. М.. Приложеното на л.397 заверено копие на вносна бележка установява извършен превод на 30.11.2018 г. на сумата от 2 500 евро от пълномощника на С. Б. С. по сметката на Е. Н. М., с основание „Решение по гр. д. 2123/16 ВОС 12 с-в“. Писмо на Уникредит Булбанк вх. № 261346/22.03.2024г. /л. 496-497 от гр. д. № 2123/2016 г. на ВОС/ установява, че през периода 31.10.2016 г. – 18.03.2024 г. Ю. Н. М. не е имала сметка в тази банка. Следователно, през двуседмичния срок по чл.362, ал.1, изр. второ от ГПК /13.11.2018г.–26.11.2018г./, през който С. Б. С. и Ф. А. С. е следвало да заплатят на прехвърлителите по предварителния договор по 7 500 евро /или общо 15 000 евро/, Е. Н. М. е имал банкова сметка, а известната на длъжниците банкова сметка на Ю. Н. М. е била закрита. Според непротиворечивата съдебна практика по приложението на чл.362, ал.2 ГПК – решение № 82/21.03.2012 г. по гр. д. № 844/11 г. на Трето г. о. на ВКС, решение № 194/25.02.2009 г. по г. д. № 6193/2007 г. на Първо г. о. на ВКС и др., в производството по обезсилване на решение за обявяване на предварителен договор за окончателен, поради неизпълнение в срок на задължението на купувача да заплати остатъка от продажната цена, съдът преценява само дА. в законоустановения срок е направено плащане на определената в решението сума и дА. неизпълнението се дължи на извинителни причини, които не могат да се вменят във вина на длъжника, т. е. дали е била налице обективна невъзможност за изпълнение /в този смисъл Определение № 306 от 18.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4615/2021 г., III г. о., ГК/. С изтичането на двуседмичния срок длъжникът изпада в забава, като кредиторът може да търси, но не е задължен да приеме плащане, както и може да развали договора поради неизпълнение и да поиска обезсилване на решението. Предвид това, при преценка основателността на предявеното искан, съдът следва да съобрази не само дали законноустановеният срок е изтекъл безрезултатно, но и дали неизпълнението на длъжника се дължи на причина, която може да му се вмени във вина /в този смисъл Определение № 4476 от 8.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 603/2024 г., III г. о., ГК/. Във въззивната жалба, подадена от С. С. и Ф. С., се твърди, че са били налице практически трудности при откриване на банкова сметка на трето лице, тъй като голяма част от банките не допускат откриването на такава сметка, поради което текстът на чл.97, ал.1, изр. второ от ЗЗД е неприложим. В Решение № 197/18.02.2014 г. по т.д. № 666/2012 г. на ВКС, I-во т. о. е прието, че не е налице колизия между чл.97, ал.1 предл.2 ЗЗД, от една страна и Наредба № 3/16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, и Закона за мерките срещу изпиране на пари - от друга. ВКС е приел, че при наличието на кредиторова забава по смисъла на чл.97, ал.1 ЗЗД, за да се освободи от отговорност, длъжникът трябва да представи доказателства, че освен предложението, действително е предприел каквито и да било действия, вкл. и чрез удостоверяване на откази на банки за откриване на сметка в полза на трето лице при посочените по-горе законови и подзаконови предпоставки /Определение № 10 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3386/2021 г., I г. о., ГК/. В Решение № 1061 от 12.01.2001 г. по гр. д. № 5173/2007 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че длъжникът по изпълнението може да се освободи от отговорност, само когато забавата на кредитора е от такова естество, че без неговото съдействие длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. При паричните задължения, които са носими, съдействието на кредитора не е от такова значение, тъй като и без него длъжникът може да се освободи от задължението си по реда на чл.97, ал.1 ЗЗД, като вложи сумите за пазене в банка по местоизпълнението. В този смисъл е и Решение № 28 от 14.03.2009 г. по т. д. № 497/2008 г. "ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение по договора само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това. Не са представени доказателства относно действия на въззивниците за откриване на банкова сметка на Ю. М. през двуседмичния срок по чл.362, ал.1, изр. второ от ГПК. Пред настоящата инстанция е представена молба от техния пълномощник до „Банка ДСК“ АД /л.21/ за писмено произнасяне на отказ за откриване на банкови сметки в полза на третите лица Е. М. и Ю. М. и отказ от страна на банката /л. 22/, видно от който е, че молбата е подадена на 12.09.2024 г., т.е. близо шест години след изтичането на двуседмичния срок по чл.362, ал.1, изр. второ от ГПК. От представените по делото писмени доказателства се установява, че всички плащания след сключването на предварителния договор от името на С. Б. С. и Ф. А. С. в полза на Е. Н. М. и Ю. Н. М., са извършени след 26.11.2018 г., т.е. след изтичане на законоустановения преклузивен двуседмичен срок. Предвид изложеното, искането на Е. Н. М. и Ю. Н. М. по чл.362, ал.2 ГПК е основателно. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода на спора, въззивниците С. Б. С. и Ф. А. С. следва да заплатят на основание чл.78 ГПК направените от въззиваемия Е. Н. М. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 700 лв. съгласно представените по делото договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК. Водим от горното, съдът