Решение № 2149 от 28.6.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 390/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление – загл. изм. ДВ бр.51/01.07.2022 г., в сила от 01.07.2022 год. (ЗУСЕФСУ). Образувано е по жалба на „АГРО СЕРВИЗ АТ“ ЕООД, ЕИК 201826700, със седалище в [населено място], действащо чрез адв. В. К., против решение № 01/311/00886/3/01/04/02 от 17.05.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което по отношение на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер 391 083, 26 лв. за неизпълнение на негови задължения по Договор № 01/311/00886 от 06.11.2014 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (Решение). Жалбоподателят оспорва акта чрез възражения, изложени в жалбата и в хода на делото по същество, развити и в писмени бележки. Поддържа, че актът е издаден при нарушено право на участие и защита на жалбоподателя като страна в административното производство. Възразява относно допустимостта на обжалваното решение като повторно произнасяне от страна на ответника по един и същ предмет, респ. че въпросът за изпълнението на бизнес плана и основателността на претенцията на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) за корекция на извършените плащания е решен по съдебен ред с отмяната на АУПДВ № 03/311/00886/3/01/04/01 от 16.02.2021 г. Възразява за материална незаконосъобразност на решението поради издаването му след изтичане на мониторинговия период към договора, респ. възразява за изтекла давност по отношение правомощието по налагане на финансова корекция. Оспорва като недоказано обвинението за неоказано съдействие при проверка за изпълнението на бизнес плана. Оспорва, че преценката за изпълнение на приходната част на бизнес плана не е съобразена спрямо заложените там приходи, включващи данък върху добавената стойност. Оспорва, че заетостта от 6 човека, заложена в бизнес плана е икономически нецелесъобразна с оглед зимната сезонност при използването на финансирания актив. Оспорва заложената в бизнес плана заетост като „критерий за допустимост на проектното предложение“. Оспорва се, че къщата за гости не е функционално самостоятелна спрямо хотелски комплекс „3 планини“. Оспорва и че сключеният договор от 05.12.2015 г. между „АГРО СЕРВИЗ АТ“ ЕООД и „РУМ 57“ ЕООД, имащ за предмет управление на дейността на къщата за гости, е форма на преотстъпване на ползването на активите към трето лице. Иска се отмяна на акта като незаконосъобразен и се претендират разноски без приложен списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна – изпълнителният директор на ДФЗ, представляван от юрк. Х., в хода на устните състезания оспорва жалбата и поддържа административния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лева, респ. се поддържа възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. По допустимостта на производството съдът се е произнесъл с определение № 1044/04.04.2024 г., което продължава да поддържа. Спорът е родово и местно подсъден на този съд на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на акта, доколкото засяга имуществените му интереси. По отношение спазването на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, съдът намира, че същият е спазен, тъй като ответникът не доказва редовно съобщаване на акта към 08.08.2023 г. Съгласно представения по делото Протокол от 31.07.2023 г. (л. 7 от Пр.1), процесният акт е съобщен по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК чрез поставяне на интернет страницата на ДФЗ, но същевременно ответникът не представя доказателства за изчерпване реда за съобщаване на акта в хипотезата на чл. 18а, ал. 9 от АПК, предполагащ залепване на уведомление на адреса за кореспонденция. Изрични указания в тази посока бяха дадени с определение по делото от 04.04.2024 г. При тези установявания, съдът намира, че съобщаването към 08.08.2023 г. по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК е нередовно, тъй като този ред е приложим след установена невъзможност за съобщаване „по реда на предходните алинеи“. По делото не се твърди и не се сочат доказателства, че „страната не може да бъде намерена и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението“ по см. на чл. 18а, ал. 9, изр. първо от АПК, респ. не се твърди и не се сочат доказателства за изчерпване на реда за съобщаване чрез залепване/пускане на уведомление и засвидетелстване на тези действия по см. на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Редът по чл. 18а, ал. 9, изр. трето от АПК предполага, „че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа“ и „могат да се получат в едноседмичен срок“ в посочената канцелария. В този смисъл, макар да е изтекъл значителен период от време от момента на издаване на акта – 17.05.2023 г., спрямо датата на подаване на жалбата – 23.02.2024 г., съдът няма основание да приеме, че така упражненото право на жалба е просрочено. Неоснователно е и възражението на ответника за просрочие на жалбата спрямо посочената от жалбоподателя дата на узнаване за акта – 06.02.2024 г. На тази дата жалбоподателят е узнал за съществуването на акта при и по повод връчването на разпореждане от 18.09.2023 г. за присъединяване на изпълнително дело (л.6), в което процесното решение е индивидуализирано в т. 5 като изпълнително основание, описано единствено с идентификатор и размер на вземането. В този смисъл, съдът не приема, че на 06.02.2024 г. жалбоподателят се е запознал със съдържанието на процесното решение в неговата цялост, включително с реда и сроковете за неговото оспорване, поради което не приема посочената дата като начало на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Към момента на приключване на производството не се установяват отрицателни процесуални предпоставки по см. на чл. 159 от АПК за постановяване на решението по спора. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: „АГРО СЕРВИЗ АТ“ ЕООД е ползвател по Договор № 01/311/00886 от 06.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Договор). Договорът е сключен между „АГРО СЕРВИЗ АТ“ ЕООД и ДФЗ на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 30/2008). Съгласно чл. 1 от Договора, негов предмет е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) от ДФЗ на ползвателя за изпълнение на одобрен проект № 01/311/00886 от 15.05.2013 г. Целта на подпомагането е ползвателят да създаде „Малък хотел за селски туризъм „Къща край реката“ и прилежаща към него спортна площадка“. Размерът на БФП е определен в чл. 2, ал. 1 от Договора до 70 % от одобрените и реално извършени разходи за осъществяване на проекта, първоначално определени на 391 141, 60 лв., съгласно Приложение № 1 от Договора. По арг. от чл. 4, ал. 7 от Договора, окончателният размер на БФП се определя от ДФЗ след подаване на заявка за окончателно плащане. Първоначалният размер на БФП и разходите, предмет на помощта, са предоговорени с анекси от 13.05.2015 г. (л.69 ), 03.09.2015 г. (л.72) и 05.11.2015 г. (л.78) като общият размер на помощта не е променян. Съгласно одобрения бизнес план, финансираният проект следва да бъде реализиран чрез преустройство на съществуваща, но недовършена жилищна сграда, в семеен хотел за селски туризъм „123“ (л. 29-30) и изграждане на спортно игрище. Целта на проекта е предлагане на „целогодишно настаняване в уютно обзаведени хотелски стаи с кухненски кът, възможност за спорт и физическа активност“. Капацитетът на хотел „Къща край реката“ е 28 легла. При отчетена в бизнес плана липса на „реална конкуренция“ (л.34) с оглед „цените на услугите“, които ще бъдат приложими за финансирания актив, в проекта са заложени и очаквани годишни приходи след реализацията на проекта (л. 43 – л.45), както и нива на устойчива заетост от 6 „постоянни работни места на хора от околните населени места“ (л.32) заети като управленски, административен и производствен персонал (л. 48). Не е спорно по делото, че инвестицията по одобрения проект е извършена в срок до 15.09.2015 г., съгласно условията на договора. Не е спорно и че ползвателят е получил по договора окончателен размер на БФП в размер на оторизираните 391 083, 26 лв., изплатена в цялост на 07.12.2015 г. в изпълнение на заявка за окончателно плащане от 15.10.2015 г. в размер на 195 512, 46 лв. Със сега оспорваното Решение от страна на ответника са констатирани няколко нарушения, допуснати от ползвателя на БФП, за които са наложени финансови корекции. Първото обвинение е описано в т. 3.1 от Решението и касае „действия от страна на ползвателя, които осуетяват двукратно възможността на РА да осъществи контролните си правомощия“, както и че „ползвателят продължава да не оказва съдействие или осуетява извършването и на повторната проверка“. Тези резултатни изводи са направени въз основа на фактическа обстановка, че: в периода 26.06.2019 г. – 28.06.2019 г. е извършена проверка на място с участие на представител на ползвателя, който поради лични причини не е представил изискани за целите на проверката документи, свързани с дейността на финансирания актив; на 15.07.2019 г. е извършена проверка на място без представител на ползвателя, поради неосъществен телефонен контакт; на 30.10.2019 г. е извършена проверка на място с участие на представител на ползвателя; на 31.10.2019 г. са изискани документи (л.172), свързани с дейността на финансирания актив, като на 05.11.2019 г. са представени част от тях, респ. не са представени документи за приходи от дейността от платен туристически данък за 2015 г., регистър за настанените туристи, както и документи, доказващи заплатени разходи в процеса на експлоатация на къщата, а именно документи, удостоверяващи заплащането на разходи за ел. енергия и ВиК услуги. Деянието по първото обвинение е квалифицирано като неизпълнение на т. 4.1 и т. 4.2, във вр. с т. 4.3 от Договора, както и чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. във вр. с което е определена финансова корекция по реда на т. 11 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. (Правилата) в размер от 100% от получената БФП - 391 083, 26 лв. Второто обвинение е описано в т. 3.2 от Решението и касае неизпълнение на финансовите показатели за приходи на одобрения и финансиран проект. Твърди се, че от представени при проверка от 06.11.2019 г. „документи“ за 2016-2018 г. се установява средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 31, 44 % от заложените приходи за посочените три пълни финансови години. В обжалваното решение не се съдържа ясно и категорично твърдение за установени размери на приходи за отделните години от периода 2016-2018 г., както и не се съдържа препращане към конкретни документи от преписката, съдържащи установявания за реализирани единствено от финансирания актив приходи от дейността на ползвателя на БФП. Деянието по второто обвинение е квалифицирано като неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договора, както и на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. във вр. с което е определена финансова корекция по реда на т. 30 от Правилата в размер от 10% от получената БФП - 39 108, 33 лв. Третото обвинение е описано в т. 3.3 от Решението и касае неизпълнение на показателите за заетост на одобрения и финансиран проект. Твърди се, че за трите пълни финансови години 2016-2018 г. е поддържана средна заетост от 1 работно място, при задължение от 6 работни места, респ. че е налице неизпълнение по-голямо от 50 %. Деянието по третото обвинение е квалифицирано като неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договора, както и на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. във вр. с което е определена финансова корекция по реда на т. 18 от Правилата в размер от 100% от получената БФП - 391 083, 26 лв. Четвъртото обвинение е описано в т. 3.4 от Решението и касае установени индикатори за изкуствено създадени условия по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. и т. 4.4, б „е“ от Договора, изразяващи се в заобикаляне на ограничението по чл. 19 от Наредба № 30/2008 г. Твърди се също така, че финансираният актив няма функционална самостоятелност по см. на т. 32 от ДР на Наредбата. Тези резултатни изводи са направени при фактическа обстановка, че: В мотивите към четвъртото обвинение липсва ясно обоснован извод, изведен въз основа на конкретно поддържани факти, защо се приема, че финансираният актив няма функционална самостоятелност. В Решението не се сочи конкретно кои производствени и технологични процеси спрямо кои различни проекти са разделени, както и не сочи от кого и каква обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, се ползва за целите на непосочените различни проекти по см. на т. 32 от ДР на Наредба № 30/2008 г. Твърди се към четвъртото обвинение, че са създадени изкуствени условия по см. на т. 31 от ДР на Наредба № 30/2008 г. във вр. с чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011 като се сочи, че съществуват икономически и лични връзки „между лицата, участващи в изграждането на къщата за гости“ по Договора, която е изградена върху имот на „3 Планини“ ООД, в същия стил и архитектура, която е в съседство с хотелски комплекс „3 Планини“, както и че е налице „умишлена координация“, имаща за цел заобикаляне на целите по мярка 311 от ПРСР. Същевременно липсват обосновани мотиви кое или кои условия са „изкуствени“, кои „лица, участващи в изграждането на къщата за гости“, и кои връзки между тези лица, базирани на общо изброените фактически установявания, дават повод за извод за изкуствено създадени условия и в чия полза. В Решението не се сочи проявата на „умишлена координация“ и кои лица и с какъв умисъл са координирали поведението си, респ. с каква цел. Деянието по четвърто обвинение е квалифицирано като неизпълнение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. във вр. с което на основание чл. 46, ал. 3, т. 1 от същата наредба и т. 7 от Правилата в определен размер на финансова корекция от 100% от получената БФП - 391 083, 26 лв. Петото обвинение е описано в т. 3.5 от Решението и касае прехвърляне на „всички управленски функции, свързани с осъществяване на дейността на къща за гости“ по Договора на „РУМ 57“ ЕООД. Деянието по петото обвинение е квалифицирано като неизпълнение т. 4.17, б. „б“ от Договора и чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба № 30/2008 г. във вр. с което е определен финансова корекция по реда на т. 3 от Правилата в размер от 100% от получената БФП - 391 083, 26 лв. Крайният размер на корекцията от 391 083, 26 лв. е определен на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата. Като правни основания за издаване на акта, наред с горепосочените основания, са посочени и чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Решението е издадено без реалното участие на „Агро Сервиз АТ“ ЕООД в открито производство по налагане на финансова корекция с писмо изх. № 01-2600/7255#13 от 21.02.2023 год. (л. 361 от Пр. 1) на ответника. Писмото е останало непотърсено след изпращане чрез пощенски оператор до седалището на дружеството (л.370-371 от Пр. 1) и връщане на пратката към 27.02.2023 г., като и след повторно изпращане на същия адрес и връщане на пратката като непотърсена на 02.03.2023 г. (л.372-373 от Пр. 1). Писмото не е съобщено устно по реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК, след еднократен опит за телефонен контакт с управителя на дружеството на 23.03.2023 г. в 13, 45 часа (л.374 от Пр. 1). По делото няма данни за изчерпване на реда по чл. 18а, ал. 9 от АПК и за предприемане на действия от служители на ответника, довело до установяване, че „страната не може да бъде намерена и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението“ по см. на чл. 18, ал. 9, изр. първо от АПК, респ. не се твърди и не се сочат доказателства за изчерпване на реда за съобщаване чрез залепване/пускане на уведомление и засвидетелстване на тези действия по см. на чл. 18, ал. 9 от АПК. Съгласно представените по делото Констативен протокол за извършени действия по чл. 18а, ал. 10 от АПК на 23.03.2023 г. и 03.04.2023 г. се установява съобщаване на писмото чрез оповестяване му на интернет страницата на ответника (л.375 – 376 от Пр.1). Не е спорно, че от страна на жалбоподателя не са правени възражения в хода на откритото производство по налагане на финансова корекция, респ. такива не са обсъждани. Не е спорно, че производство по налагане на финансова корекция е открито след отмяната по съдебен ред на АУПДВ № 01/311/00886/3/01/04/01 от 16.02.2021 г., издаден от ответника. Не е спорно, че фактическите основания, въз основа на които са издадени АУПДВ и Решението са едни и същи спрямо петте обвинения за неизпълнение на договорни и нормативни задължения при ползването на БФП. Не е спорно, че АУПДВ е отменен с решение № 602/07.04.2022 г. по адм. дело № 28/2022 г. на Административен съд – Благоевград, оставено в сила с решение № 773/24.01.2023 г., по адм. дело № 5917/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Видно от посочените решения основанието за отмяна на АУПДВ е обстоятелството, че неправилно административният орган е издал акт за установяване на публично държавно вземане, а не решение за финансови корекции по чл. 73 ЗУСЕСИФ. В решение № 602/07.04.2022 г. по адм. дело № 28/2022 г. на Административен съд – Благоевград е констатиран порок относно „вида на акта и реда за неговото издаване“, наред с установена липса на „мотиви за вида, степента и продължителността на неизпълнението, последиците за дейността като цяло, за възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин, т. е. административният орган не е описал фактическите установявания по чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. Тези липсващи съображения, мотиви на административния орган, касаещи определянето на размера на задължението, не могат да бъдат допълвани от съда. Връщането на вече изплатената финансова помощ се обуславя от конкретно изложени съображения за определяне на размера на наложената ФС, каквито липсват в административния акт. По аргумент от чл. 170, ал.1 АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С тази доказателствена тежест той не се е справил.“ Нещо повече, в решението на административния съд преценката за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на АУПДВ е направена „ Преди анализа на доказателствата касаещи извършването на преценка досежно установеността на констатираните от страна на административният орган нарушения…“. С други думи, с решение № 602/07.04.2022 г. на Административен съд – Благоевград не е решен спорът за материалната законосъобразност на което и да е от петте обвинения към дружеството, вкл. за изпълнение на индикаторите за приходи. В мотивите на решение № 773/24.01.2023 г., по адм. дело № 5917/2022 г. по описа на ВАС е прието, че: „В процесния случай, с акта за установяване на публично държавно вземане № 03/311/00886/3/01/04/01, изх. № 01-2600/7255#2 от 16.02.2021 г, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на "Агро Сервиз АТ" ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 083, 26 лв., във връзка с неизпълнението на т. 4.1, т. 4.2, т. 4.3, т. 4.12, т. 4.18, т. 4.4, предложение второ, б. „б“, т. 4.4, б. „е“, т. 4.17, б. „б“, т. 9.1, б. „г“ от договор № 03/311/00886 от 06.11.2014 г. и чл. 45, ал. 1, ал. 2, чл. 46, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, т. 2, чл. 16, ал. 2, чл. 46, ал. 3, т.1, предложение последно, чл. 43, т. 2 и §1, т. 19, т. 26 и т. 31 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., във връзка с т. 11, т. 30, т. 18 и т. 3 от Приложение към раздел 1 "Общи положения" от правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. Несъмнено от събраните по делото доказателства се установяват посочените нарушения.“. Въпреки тези мотиви на касационната инстанция, настоящият съдебен състав не приема, че по съществото си е налице произнасяне за първи път в касационното производство по въпроса за материалната доказаност на въведените с АУПДВ нарушения. Тези мотиви следва да се разглеждат като относими единствено към обосноваване правилността на правните изводи на първоинстанционния съд за „вида на акта и реда за неговото издаване“ при въведени твърдения с АУПДВ за факти, чиято квалификация е относима към основания по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, но не и по реда на ДОПК. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт, респ. основателността на жалбата: Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) (ред. ДВ, преди бр.102/2022), изрично е посочено, че решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ се издават от изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В случая като основание за определените финансови корекции са посочени чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ, преди бр. 51/2022 г.) – неизпълнение на одобрени индикатори и за друго нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство и/или сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България по програмите за европейско териториално сътрудничество, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. При така установеното и като отчита писмената форма на акта и съответствието му с изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК - посочени са издателят и адресатът му, изложени са фактическите основания за издаването и правните норми, които ги субсимират, съдържа ясно и конкретно разпореждане, актът е надлежно датиран и подписан, съдът намира Решението за действителен административен акт като издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. По отношение спазването на административнопроизводствените правила, съдът намира, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения, обосноваващи незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 3 от АПК, свързани с правото на участие и защита на ползвателя на БФП. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. Доколкото нито ЗУСЕФСУ, нито ЗПЗП предвиждат специален ред за уведомяване на бенефициента по см. на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ за правото му на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, респ. да сочи доказателства, то това уведомяване следва да бъде извършено по общия ред, установен в чл. 18а от АПК. В тази връзка съдът намира, че писмо с изх. № 01-2600/7255#13 от 21.02.2023 год. на ответника, с което е открито производството по налагане на финансова корекция и по принцип изпълнява изискванията на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, е нередовно съобщено. Това писмо е съобщено по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК чрез поставяне на интернет страницата на ДФЗ, но същевременно ответникът не представя доказателства за изчерпване реда за съобщаването му в хипотезата на чл. 18а, ал. 9 от АПК, предполагащ залепване/пускане на уведомление на адреса за кореспонденция. Съобщаването по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК е нередовно, тъй като този ред е приложим след установена невъзможност за съобщаване „по реда на предходните алинеи“. По делото не се твърди и не се сочат доказателства, че „страната не може да бъде намерена и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението“ по см. на чл. 18а, ал. 9, изр. първо от АПК, респ. не се твърди и не се сочат доказателства за изчерпване на реда за съобщаване чрез залепване/пускане на уведомление и засвидетелстване на тези действия по см. на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Съобщаването чрез пощенски оператор е относим способ към приложението на чл. 18а, ал. 8 от АПК и чрез него може да се установи, че „страната не може да бъде намерена и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението“ по см. на чл. 18, ал. 9, изр. първо от АПК. Единствено обаче административният орган има задължения по изготвяне на съобщение, залепване/пускане на уведомление и засвидетелстване на тези действия по см. на чл. 18, ал. 9 от АПК. Законът ограничава местата за получаване на съобщенията до „канцеларията на органа или на съда“, респ. не предвижда получаването им чрез куриер и в обект на пощенски оператор. В този смисъл, неуспешното връчване чрез пощенски оператор и телефонно обаждане не представляват основание за пряко преминаване към съобщаване на писмото по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК. Въпреки обаче нередовното уведомяване, довело до формално нарушение на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, съдът намира, че същото не е съществено в конкретния случай. Целта на правото на участие и защита на страната в административното производство е чрез активни действия да участва в процеса на доказване на фактите, имащи значение за приложението на закона спрямо личното й положение. Доколкото в случая фактите, въз основа на които е издадено Решението са еднакви с тези, при които е издаден отменения АУПДВ, при което издаване бенефициентът е участвал, респ. същият е имал възможност да се защитава срещу тях както в предходното административно и съдебно производство, така и в настоящото, и доколкото в настоящото производство бенефициентът – жалбоподател не сочи нови обстоятелства и не представя нови доказателства във вр. с фактите, които са зачетени от ответника, а в рамките на съдебното производство в най-пълна степен е обезпечено правото му на защита, то съдът приема, че допуснатото нарушение на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ не предполага отмяна на Решението. Обратният подход би бил формално издържан, но с оглед крайния си резултат - неефективен, предвид общата безспорност на фактите между страните – жалбоподателят се защитава на практика с доводи за неправилната интерпретация на фактите. По отношение на материалната законосъобразност на Решението, съдът намира, че същото е издадено при правилно приложен материален закон спрямо наложената корекция на предоставената БФП по причина нередности относно изпълнение за три пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. на параметрите за устойчива заетост на проекта. Нарушенията на договорените между страните параметри за устойчива заетост на проекта, дали повод за пълната отмяната на финансовата подкрепа на проекта, правилно са определени като неизпълнение на одобрени индикатори по см. на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Като нередности по см. на чл.1, § 2 от Регламент № 2988/95 същите подлежат на проверка и спрямо тях следва да се вземат мерки или наложат санкции по см. на чл. 4 и чл. 5 от регламента при спазване давностните срокове, уредени в чл. 3 от същия. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че посочените в бизнес плана към договора стойности на заетост при изпълнение на проекта не са индикатор по см. чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Последователна е съдебната практика по тълкуване на посочената норма и разбирането, че непостигането както на заложените в бизнес плана финансови параметри, така и на показателите за устойчива заетост представляват нарушение на договорни задължения и са проява на неизпълнение на одобрени от ДФЗ индикатори за устойчивост на финансираните с БФП проекти по ПРСР. В този смисъл, след като фактическите констатации на ДФЗ, поставени като аргумент за извода за неизпълнение на проекта по отношение на индикатор устойчива заетост, не са оспорени от жалбоподателя и се установяват от доказателствата по делото, а именно доказано е неизпълнение над 50%, то съответни на приложената от органа т. 18 от Правилата са изводите за наличие на основания за възстановяване на 100% от предоставената БФП. Съгласно т. 18 от Правилата, тежестта на нарушението е „голяма“, когато е налице неизпълнение над 50% на параметрите за устойчива заетост, респ. налагането на корекция не е обвързано с изследване на продължителността на нарушението. В този смисъл, изследването на средноаритметичен показател за две или повече финансови години, както е сторено от органа, е било излишно. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заложената заетост в бизнес плана за постоянни 6 работни места е икономически нецелесъобразна с оглед зимната сезонност при използването на актива – къща за гости. Това възражение е очевидно защитно и без логическо обяснение спрямо заложената цел на проекта, а именно предлагане на „целогодишно настаняване в уютно обзаведени хотелски стаи с кухненски кът, възможност за спорт и физическа активност“, при капацитетът на хотел „Къща край реката“ от 28 легла. В нито една част на бизнес плана не е предвидена зимната сезонност на стопанската инициатива, напротив проектът е заявен като място за целогодишно настаняване, което няма „реална конкуренция“ с оглед „цените на услугите“, с които ще участва на пазара на туристически услуги. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неприложимост на Правилата. Същите като подзаконов нормативен акт са издадени по реда на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП и са годен правен акт, приложим след 30.08.2019 г. по арг. от § 3 от ДР на Правилата и съответно приложим към момента на издаване на обжалваното решение – 17.05.2023 г. за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Проверката за законосъобразността на Правилата е приключила с решение № 3618/10.03.2020 год. по адм. дело № 14154/2019 г. на ВАС, оставено в сила с решение № 15545/15.12.2020 год. по адм. дело № 8071/2020 г. по описа на ВАС, петчленен съства, като резултатите от тази проверка не подлежат на ревизия в настоящото производство. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недопустимост на Решението като повторно издаден акт след отмяната на АУПДВ. Отмяна на АУПДВ е свързана с формата и реда за упражняване на правомощията на ответника и не е обхваната със сила на пресъдено нещо по отношение материалния спор за неизпълнението на процесните договорни и нормативни задължения от ползвателя на БФП. Неоснователно е и възражението за изтека давност. Съгласно приложимия в случая чл. 3, § 1, изр. първо от Регламент № 2988/95, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, § 1 е извършена. Съгласно чл. 3, § 1, ал. втора от Регламент № 2988/95, в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Съгласно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 11.01.2007 г. по дело С-279/05, по смисъла на чл. 3, § 1, ал. втора от Регламент № 2988/95 нередността е продължаваща или повторно извършена, когато тя е допусната от оператор от Общността, който извлича икономическа изгода от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба на правото на Общността. Съгласно решение на СЕС от 11.06.2015 г. по дело С-52/14, чл. 3, § 1, ал. втора от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на връзката във времето между нередностите, необходима за да се счита, че те съставляват „повторно извършена нередност“, се изисква единствено времето, отделящо всяка нередност от предходната, да е по-малко от предвидения в първа алинея от същия параграф давностен срок. Съгласно решение на СЕС от 15.06.2017 г. по дело C-436/15, чл. 3, § 1 от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че давностният срок за преследване на нередност, извършена в рамките на „многогодишна програма“, започва да тече от момента, в който въпросната нередност е извършена, в съответствие с чл. 3, § 1, ал. първа от Регламент № 2988/95 с уточнението, че ако става въпрос за „продължаваща или повторно извършена“ нередност, давностният срок започва да тече от датата, на която нередността е прекратена, в съответствие с чл. 3, § 1, ал. втора от Регламент № 2988/95. Съгласно т. 46 – 47 от решението, терминът „програма“ следва да се приеме като термин „с широко значение, а термините „програма“ и „проект“ могат да се използват като взаимнозаменяеми по смисъла на член 3, параграф 1 от посочения регламент“ и „Предвид това „многогодишна програма“ по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент № 2988/95 е широкоспектърно понятие, което би могло да се срещне във всички области от политиката на Съюза, в които има използване на негови бюджетни средства.“. В настоящия случай по отношение нередностите, касаещи годишните индикатори за устойчива заетост, са изпълнени условията на чл. 3, § 1, ал. втора от Регламент № 2988/95 за квалифицирането на нередностите като продължаващи. Налице е сходност на условията, при които се извлича икономическа изгода от жалбоподателя като икономически оператор, получил БФП за проекта си, който от една страна заявява определени показатели за ефективността на своя бизнес план, но след като усвоява изцяло БФП, изпълнява проекта си частично относно индикаторите за 2016 г, .2017 г. и 2018 г. Нередностите са извършени през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в условията на изпълнение на договор по мярка от ПРСР за финансиране на проект с период на мониторинг от 06.11.2014 г. до 06.11.2019 г. От тук следва и изводът, че нередностите са извършени по време на „многогодишна програма“ по см. на чл. 3, § 1, ал. втора от Регламент № 2988/95. (Виж. решение № 2238/02.03.2023 г. по адм. дело № 10468/22 г. на ВАС; решение № 10552/21.11.2022 г. по адм. дело № 7354/2020 г. на ВАС: решение № 997/30.01.2023 г. по адм. дело № 6013/2022 г.) По аргумент от тълкуването на чл. 3, § 1 от Регламент № 2988/95, дадено с решението по дело C-436/15 на СЕС, давностният срок за преследване на процесните нередности, продължаващи през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и извършени в рамките на многогодишен проект, започва да тече от датата, на която нередностите са прекратени. В този смисъл, съдът намира, че в конкретния случай срокът по чл. 3, § 1 от Регламент № 2988/95 е започнал да тече с изтичане на мониторинговия период по процесния договор - 06.11.2019 г. и не е изтекъл към датата на издаване на административния акт. При тези съображения относно валидността на акта, спазването на процесуалните правила и съответствие с изискванията на материалния закон по отношение индикатора устойчива заетост, съдът приема оспорвания акт за законосъобразно издаден. По отношение на акта, в останалите му части, съдът намира, че е налице допуснато нарушение, както на изискванията за мотивиране на акта, така и на материалния закон, които обаче не се отразяват на крайния изход на делото. По отношение обвинението за „действия от страна на ползвателя, които осуетяват двукратно възможността на РА да осъществи контролните си правомощия“, съдът намира за невъзможно да бъдат определени деянията, които ответника разбира като „двукратни“. Двукратността е без разбираема връзка с поддържаните факти относими към четири отделни по време събития, а именно проверки на място в периода 26.06.2019 г. – 28.06.2019 г., на 15.07.2019 г., на 30.10.2019 г. и представена частично на 05.11.2019 г. документация. Изводът, че „ползвателят продължава да не оказва съдействие или осуетява извършването и на повторната проверка“ съдът преценява като нееднозначен спрямо позоваването на непредставени данни за платен туристически данък за 2015 г., регистър за настанените туристи, както и документи, доказващи заплащането на разходи за ел. енергия и ВиК услуги. Този извод е бланкетен без да бъдат отчетени причините да не се представят тези данни и направата на оценка на тяхната (не)основателност (напр. забележка под л.169 от Пр. 1), както и без да бъде отчетено действителното им значение спрямо възможността на извършване на ефективна проверка. В този смисъл изглежда непропорционално да се пристъпи към 100% корекция, ако по принцип ДФЗ може да провери и издири търсената информация от О. Р. и доставчиците на комунални услуги. Нещо повече, в хипотеза (неизследвана от ответника) за неплатени данъчни задължения за 2015 г., липса регистър и незаплащане на задължения към доставчици, не може обективно да се изведе извод за несъдействие или пречка за извършване на проверка за неслучили се събития. Във връзка с установяване комуникацията между служителите на ДФЗ и дружеството – бенефициент на 15.07.2019 г. е разпитан свидетелят И. З. Б., която свидетелства за пропуснато обаждане от представител на ДФЗ и върнато по-късно обаждане във вр. с проверка на място на къщата за гости, както и за невъзможност на представителите на ДФЗ да осъществят проверката след връщане на обаждането. Съдът не кредитира тези показания, доколкото същите не кореспондират с установеното в неоспорената по делото Докладна записка от 17.07.2019 г. (л. 102 от Пр. 1), че при уведомяване за проверка на 15.07.2019 г. „кандидатът не отговаря на посочените телефони за връзка“, както и като отчита, че свидетелят е доверено лице на „собственичката на фирмата“ по отношение на „почти за всяко едно производство и отношения, в които влиза дружеството“, както и че е предварително подготвен свидетел (л.128 – гръб. ). Въпреки това, съдът няма основание да приеме от данните по делото, че на 15.07.2019 г. не е оказано съдействие или е осуетено извършването на проверка. Ответникът единствено доказва неуспешно съобщаване по телефон за проверката, което само по себе си е аргумент за незнание за проверката на място, респ. това незнание изключва умисъл в поведението. По отношение обвинението за неизпълнение на финансовите показатели за приходи на одобрения и финансиран проект, съдът намира, че същото е немотивирано. Твърдението е основано на представени при проверка от 06.11.2019 г. „документи“, но липсва описание и конкретизация на установени приходи по размер за всяка от годините. По аргумент от ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на Република България, мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В този смисъл препращане към „документи“ по преписката, чиято доказателствена стойност и оценка от страна на издателя на административния акт следва да изпълни смисъла на мотивираното упражняване на властническите правомощия, не са мотиви, които да бъдат годен предмет на обсъждане от страна на съда. По делото няма „документи“, които „изхождат от същия административен орган, който е издал акта“ по см. на тълкувателното решение. По отношение обвинението за изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност на проекта, съдът намира, че същото е немотивирано. В Решението липсва ясно обоснован извод, изведен въз основа на конкретно поддържани факти, защо се приема, че финансираният актив няма функционална самостоятелност. В Решението не се сочи конкретно кои производствени и технологичните процеси спрямо кои различни проекти са разделени, както и не се сочи от кого и каква обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, се ползва за целите на непосочените различни проекти по см. на т. 32 от ДР на Наредба № 30/2008 г. Може да се предположи, но очевидно ответникът не е посочил еднозначно, че процесната къща за гости функционира като част от съседен хотел „3 планини“. Дори да се допусне това предположение като „скрито“ твърдение, което може да бъде изведено от контекста на Решението, то съдът не констатира никакви мотиви за разделяне на производствените и технологичните процеси, както и твърдения, че се касае до „различни проекти“ по см. т. 32 от ДР на Наредба № 30/2008 г. Аналогично е обосноваването на твърдението за изкуствено създадени условия по см. на т. 31 от ДР на Наредба № 30/2008 г. във вр. с чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011. Сочи се, че съществуват икономически и лични връзки „между лицата, участващи в изграждането на къщата за гости“ по Договора, която е изградена върху имот на „3 Планини“ ООД, в същия стил и архитектура, която е в съседство с хотелски комплекс „3 Планини“, както и че е налице „умишлена координация“, имаща за цел заобикаляне на целите по мярка 311 от ПРСР. Същевременно липсват обосновани мотиви кое или кои условия са „изкуствени“, кои „лица, участващи в изграждането на къщата за гости“, и кои връзки между тези лица, базирани на общо изброените фактически установявания, дават повод за извод за изкуствено създадени условия и в чия полза. В Решението не се сочи проявата на „умишлена координация“ и кои лица и с какъв умисъл са координирали поведението си, респ. с каква цел. По отношение обвинението за неизпълнение т. 4.17, б. „б“ от Договора и чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба № 30/2008 г., съдът намира същото за немотивирано. Съгласно посочените договорни и нормативни разпоредби, за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят е длъжен да не продава, дарява, преотстъпва ползването на активите - предмет на подпомагане, под каквато и да е форма, с изключение на случаите, когато това се изисква по закон. Тези разпоредби са посочени като нарушени с оглед факта, че „всички управленски функции, свързани с осъществяване на дейността на къща за гости“ са прехвърлени от жалбоподателя на „РУМ 57“ ЕООД, съгласно договор за услуги от 15.12.2015 г. (л.241 от Пр. 1). Изводът, че „ всички управленски функции“ са прехвърлени на третото лице не е мотивиран. На практика в Решението липсва ясно и категорично твърдение, че по силата на разглеждания договор се преотстъпва ползването на финансирания актив, както и липсва анализ и оценка на този договор с оглед неговия предмет и условия за изпълнение. Извод, че всички управленски функции са прехвърлени не следва пряко от предмета на самия договор, както и е в противоречие с констатациите по докладна записка от 07.11.2019 г. (л.247), че само „ голяма част от функциите и задълженията свързани с дейността…се поемат от „РУМ 57“ ЕООД“, без отново да се сочи съдържанието на „голяма част“, респ. връзката й с евентуално преотстъпване на ползването. Твърдението, че „всички управленски функции“ са прехвърлени е в противоречие и с обстоятелствената част на л. 7 от Решението, в която се сочи, че „ почти всички управленски функции свързани с осъществяване на дейността на къща за гости“ са прехвърлени. Индикации за загуба на фактическата власт върху финансирания актив са налице от уговорките за „постоянен достъп“ до имота, съгласно чл. 2 от договора, и за право на „проверка“ след „предупреждение“, съгласно чл. 4 от договора, но анализ от страна на ответника липсва, респ. липсват доказателства за реалното изпълнение на договора, както и данни за извършена насрещна проверка при „РУМ 57“ ЕООД“, вкл. дали това дружество е туристически агент или туристически оператор по см. на Закона за туризма, което да опровергае или потвърди възможността, сключеният договор да се разглежда като договор за услуги, свързани с туроператорска дейност или туристическа агентска дейност. Без тези пропуснати изследвания на относими факти нито може да се потвърди, нито да се отрече категорично, че целта на разглеждания договор е да се прехвърли правото на ползване на финансирания актив на трето лице. При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, като краен резултат, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на делото и отправеното искане от ответника, в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер 200 лв., определен от съда при отчитане материалния интерес по делото, вида и обема на извършените от пълномощника действия, както и сложността на спора. При тези съображения, съдът