Решение № 62 от 29.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 860/2023 г.

Производството е образувано е п о въззивна жалба на ищеца в първата инстанция „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“-АД чрез пълномощника му адв.Д. Д. срещу решение №89 от 11.08.2023 г. на Софийски окръжен съд, ТО, 4 състав, постановено по т.д.№ 114/2022 год., с което е отхвърлен предявения от банката против „ДЕВОН СТИЛ“-ООД и солидарния длъжник Х. Н. М. иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца към ответниците по Договор за банков инвестиционен кредит №35/268/30102014 от 30.110.2014г. и сключените към него анекси и Общи условия, в общ размер на 121 129, 41 лева, от които 111 741, 51 лева главница, ведно със законната лихва от 29.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 3 782, 82 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 25.03.2021г. до 22.10.2021г.; 1 043, 20 лева – лихва върху просрочена главница за периода 25.03.2021г. до 28.11.2021г.; 3 864, 40 лева – наказателна лихва при просрочие за периода от 25.03.2021г. до 28.11.2021г. и 697, 48 лева – просрочена лихва към 25.03.2021г., за което вземане е образувано ч.гр.д. №707/2021г. на РС-Пирдоп и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбата е подробно мотивирана.Твърди, че съдът не е изготвил подробен доклад по делото, с който да разпредели доказателствената тежест между страните. Твърди, че между страните не е спорно обстоятелството, че кредита е обявен за предсрочно изискуем – спорът е само по отношение на датата, на която изискуемостта е породила своето действие.Жалбоподателят поддържа, че на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ, с изпратените до ответниците покани за доброволно изпълнение в 14 дневен срок от уведомлението, получени от тях на 02.09.2023г. и с неплащането в този срок, кредитът ще се счита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 17.09.2023г.

Тъй като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че при неплащане на задълженията в указания срок кредитът е предсрочно изискуем, без всякакво значение е дали след получаването на това волеизявление е имало преговори за спогодяване и доброволно уреждане на отношенията между страните.

В жалбата се твърди също така, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС. Дори хипотетично да се приеме, че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно преди стартиране на заповедното, респ. исковото производство, то предсрочната изискуемост е настъпила в хода на исковото производство, с връчването на ответника-длъжник на препис от исковата молба с доказателствата към нея.Този факт следвало да бъде зачетен от съда по аргумент от разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.

Моли въззивния съд да отмени решението и уважи предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от ответниците. Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното решение във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо, но неправилно като противоречащо на материалния закон и задължителната съдебна практика, както и необосновано.

От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че на 30.10.2014г. между ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД като кредитор и „ДЕВОН СТИЛ“-ООД като кредитополучател бил сключен Договор за банков инвестиционен кредит № 0035/268/30102014. Договора е подписан и от И. Т. М. и Х. Н. М. в качеството им на солидарни длъжници. Банката е предоставила на ответното дружество инвестиционен кредит в размер на 230 000 лв. с цел рефинансиране на кредитна експозиция в Банка „ОББ”-АД и четири ипотечни кредита на името на Х. М.. В договора било предвидено усвояване на кредита до 10.11.2014г. и погасяване до 25.10.2024г. съгласно погасителен план, обективиран в т.7.1 от договора.

Кредитополучателят се задължил при условията на договора да усвоява, ползва целево и връща кредита, ведно с начислените върху него лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените за това срокове и в съответствие с Общите условия на банката за този вид кредити.

С допълнителната ИМ ищецът е представил и подписан от страните по договора Погасителен план /л.95/.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че към посочения договор са подписани и няколко анекса - на 28.03.2017г. -Анекс № 1; на 14.05.2019г. - Анекс № 2; на 04.06.2020 - Анекс № 3 и на 04.01.2021г. - Анекс №4. Анексите са подписани от законен представител на кредитополучателя и солидарните длъжници по договора за кредит, както и от банката - кредитор.

Видно е от договора за банков кредит, че страните са договорили, срокът за погасяването на задълженията по инвестиционния кредит да е до 25.07.2025г. - чл.7.1 и чл.7.2 от Анекс №4 към Договора. Уговорено е още обезпечението на дълга към кредитора, кредитополучателят „ДЕВОН СТИЛ“ ООД и солидарните длъжници да осъществят с ипотека върху имот, собственост на кредитополучателя.

В договора за кредит страните са договорили размера на дължимата лихва и начина на нейното определяне. Уговорено е по редовен дълг върху частта, уговорената и предоставена като инвестиционен кредит, да се начисляват лихви, както следва:

1. Годишен лихвен процент за редовен дълг, формиран по следния начин: а/ сбор от приложимия към датата на олихвяването променлив Базов лихвен процент - формиран от променлив Базов лихвен индекс и премия /тримесечен SOFIBOR и премия от 0.0%/, и надбавка от 5, 337 % (т.4.1 от договора) или към датата на сключване на договора приложимия ГЛП за редовен дълг бил 6.00%; б/ към датата на сключване на Анекс № 1 от 28.03.2017г. приложимият ГЛП за редовен дълг става 4.5 %.; в/ към датата на сключване на Анекс № 2 от 14.05.2019г. приложимият ГЛП за редовен дълг става 4.332 %;

2. Годишен лихвен процент върху просрочена главница, за срока на просрочието, формиран по следния начин: а/ сбор от годишния лихвен процент за редовен дълг и надбавка от 2% (т. 4.2 от Договора);

3.При просрочие на главница и/или лихва бил уговорен и годишен наказателен лихвен процент в размер на 5% (т.4.3 от Договора).

С т.15.3 от договора И. Т. М. и Х. Н. М. (управители и собственици на „ДЕВОН СТИЛ“ ООД към датата на сключване на договора) са се задължили да отговарят солидарно за всички задължения на кредитополучателя, произлизащи от договора за револвиращ кредит.

Дружеството-кредитополучател и солидарните длъжници не изпълнили договорните си задължения за погасяване на ползвания кредит, заедно с дължимите лихви и такси, съгласно условията на процесния договор и т.7.1 от сключения към него Анекс № 4 от 04.01.2021г.

Съгласно т.17.1 от договора, при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от поетите договорни задължения, банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем и да се удовлетвори за главницата, лихвите, таксите и комисионите и другите разноски от обезпеченията по кредита по свой избор.

На основание т.17 от договора, поради неплащане на дължимите месечни суми след 25.03.2021г., Банката обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо, като уведомила за това длъжниците с нарочни покани за доброволно изпълнение – Уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ /л.32, л.34 и л.36 от първоинстанционното дело/. Длъжниците са уведомени, че са допуснали просрочие при обслужване на предоставения кредит и към 07.07.2021г. общият дълг възлиза на 117 164, 75 лева, от които 111 741, 51 лева главница, 4 943 лева лихви и 480 лева такси и комисионни. Длъжниците са поканени в 14- дневен срок от получаване на уведомлението доброволно да погасят всички просрочени задължения в пълен размер от 13 217, 22 лева, от които 8 433, 32 лева просрочена главница и 4 783, 90 лева просрочена лихва.Уведомени са, че следва предварително да се информират за актуалния размер на просрочените задължения към деня на погасяване, предвид възможни изменения в техния размер, настъпили след 07.07.2021г.

Длъжниците са уведомени също, че при неизпълнение, на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ, непогасения остатък от кредита, включително и непадежиралите суми по него, се счита за обявен от Банката за изцяло и предсрочно изискуем, като Банката има право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по предвидения от закона ред без да бъде изпращано повторно уведомление. Видно от отбелязването върху уведомленията, същите са връчени на кредитополучателя и солидарните длъжници на 02.09.2021г. чрез ЧСИ В. Ц.. Между страните не е спорно и се установява от събраните писмени доказателства - електронни писма от 07.09. - 08.09.2021 год., приложени с молба на ответниците от 01.08.2022 год. /л.81 - 82 от делото/, който факт е признат и от ищеца, че след получаване на уведомленията са водени преговори в опит за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните. Това е станало по искане на ответниците, които поради финансови затруднения писмено са поискали от банката предоговаряне на сроковете за издължаване на кредита. Ищецът е признал, че освен посочените в Уведомлението 14 дни за доброволно изпълнение, Банката е изчакала още месец, преди да осчетоводи обявената предсрочна изискуемост, с оглед изразеното от страна на длъжниците желание за споразумяване. Предсрочната изискуемост на целия кредит била осчетоводена от банката на 22.10.2021 год., т.е. след срока, посочен в уведомленията.

Въз основа на извлечение от счетоводни книги на Банката - документ по чл.417, т.2 от ГПК, ищецът е поискал със заявление от 29.11.2021 год. по описа на PC - Пирдоп издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя и неговите съдлъжници по процесния договор за банков кредит за заплащане на сумите, посочени в извлечението от счетоводните книги на банката, изчислени към момента на осчетоводяване на предсрочната изискуемост – 22.10.2021г. Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са му били издадени в производството по ч.гр.д. №707/2021г.

Видно от Заповед за изпълнение от 01.12.20121 г./л.50 от заповедното пр-во/, съдът е разпоредил „Девон стил”-ООД, И. Т. М. и Х. Н. М. да заплатят на кредитора „УниКредит Булбанк”-АД по Договор за банков инвестиционен кредит № 0035/268/30102014 от 30.10.2014г. следните суми:

-111 741, 51 лева просрочена главница след 25.03.2021г., ведно със законната лихва от 29.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането;

-3 782, 82 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.03.2021г. до 22.10.2021г.;

-1 043, 20 лева – мораторна лихва от 25.03.2021г. до 28.11.2021г./за просрочена главница/;

• 3 864, 40 лева – санкционна /наказателна/ лихва от 25.03.2021г. до 28.11.2021г.;

• 697, 48 лева – просрочена лихва „миграция” към 25.03.2021г.;

• 2 422, 59 лева – държавна такса;

• 2 816, , 33 лева - адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК са постъпили възражения срещу заповедта за изпълнение от ответниците по делото.

Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 98/18.04.2022 год. на Община Златица, солидарният длъжник по договора И. Т. М. е починал на •••••••• год.

Представено е цялото заповедно производство – ч.гр.д.№707/2021. На РС- Пирдоп.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице П. Д. /л.180/, изготвено при съобразяване приетите по делото писмени доказателства и направена проверка в счетоводството на ищеца, се установява, че осчетоводените задължения на ответното дружество по процесния договор за кредит към датата 22.10.2021г., когато е осчетоводена от банката обявената предсрочна изискуемост, възлизат общо на 121 129, 41 лева, като това общо задължение е формирано от компонентите /главница, договорна лихва, лихва върху просрочена главница, наказателна лихва за просрочие и просрочена лихва /миграция/ съгласно §3, т.3 от Анекс №4 от 04.01.2021г. към договора. Съгласно цитираната клауза, с оглед приетите от органите на Р.България действия и мерки за ограничаване на пандемията от COVID-19 и поради затрудненията на кредитополучателя във връзка с тези мерки да изпълнява кредитните си задължения, с цитирания анекс №4 /§4, т.3/ е променен чл.7.3.1 от договора, като кредиторът предоставя на кредитополучателя гратисен период за погасяване на вноските по лихвата за редовен дълг за периода от 25.12.2020г. до 25.02.2021г., като начислената лихва за този период се заплаща на 25.03.2021г. Осчетоводените от Банката задължения са установени от ВЛ в размерите така, както са отразени в издадената Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Задълженията в този размер са установени към датата 22.10.2021г., когато е осчетоводена от банката обявената предсрочна изискуемост.

В заключението са проследени и направените от кредитополучателя плащания, при които е констатирано забавяне. От анализа на вещото лице по направените от ответника вноски става ясно, че част от дължимите вноски /главница и лихва/ са платени в месеца, в който са били дължими, но не на падежа -25 число, а с няколко дни закъснение /задача 3 от заключението/.

При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК, въззивният съд прима от правна страна следното:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим - исковата молба е предявена в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.1, във вр. с чл.422 ГПК, от лице - заявител в заповедното производство, откъдето произтича и правния му интерес от установяване съществуването на претендираното парично вземане спрямо длъжника.

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на изискуемо вземане по процесния договор в претендираните размери, възникнало на предявеното основание, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането.

Предмет на иска по чл.422, ал.1 ГПК е установяване дължимостта на паричните задължения, признати в заповедното производство.

Не се спори по делото, че процесното вземане произтича от сключен между страните договор за банков кредит и анексите към него, което вземане става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, каквато предсрочна изискуемост е уговорена в договора.

Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР №4 от 18.06.14год. на ВКС по тълк. дело №4/13 год. на ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорката, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при др. обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, като получаването на това волеизявление от длъжника следва да предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл.418, ал.3 от ГПК и да е удостоверено с документ, установяващ, че волеизявлението на кредитора за предсрочната изискуемост на кредита е получено от длъжника.

В случая, с получените на 02.09.2021г. покани за доброволно изпълнение /л.32, 34 и 36/, след като банката е уведомила кредитополучателя и солидарните длъжници, че кредитополучателят е прекратил плащанията си по договора и е в просрочие, е обявила кредита за предсрочно изискуем. С поканите банката точно и недвусмислено е заявила, че по процесния договор, поради просрочие, счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем, с посочване на дължимите суми по пера и с предоставена възможност за доброволно погасяване на дълга в 14-дневен срок от съобщението, с което в достатъчна степен е конкретизирала волеизявлението си.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая банката надлежно е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, обявявайки на длъжника предсрочната изискуемост, като получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл.418, ал.3 от ГПК.

Въззивният съд не споделя мотивите на първата инстанция, довели до обосноваване на извод, че предсрочната изискуемост не е обявена на длъжника, тъй като предсрочната изискуемост е настъпила на 17.09.2021г., т.е. 14 дни след получаване на уведомленията, а между страните не е спорно, че след получаване на уведомленията са водени устни преговори за разсрочване на дълга - очевидно неуспешни, поради което предсрочната изискуемост била осчетоводена от банката в счетоводните й книги на 22.10.2021 год. За да отхвърли исковите претенции, съдът е приел, че именно тогава банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем, за което е следвало отново да уведоми длъжниците.

По делото липсват доказателства, както и твърдения, в резултат на тези преговори да е постигнато някакво споразумение между страните, т.е. да е настъпил някакъв нов факт след обявената предсрочна изискуемост. Не е спорно между страните, че тези преговори завършват с неуспех и не пораждат никакво действие по отношение на правоотношението. В случая предсрочната изискуемост е надлежно обявена, доколкото налице са всички изискуеми елементи от фактическия й състав, а именно: 1) обективния факт на неплащането (неизпълнението) и 2) упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл е Решение № 86 от 27.10.2020 г. на ВКС по т.д. № 2118/2019 г., I ТО. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Именно такъв е и процесния случай. След като обявената предсрочна изискуемост е надлежно сведена до знанието на длъжниците, то същата е породила своето юридическо действие. За да бъде дерогирано това действие, то следва да има ново - последващо волеизявление на кредитора в този смисъл и то в същата форма, като изявлението за обявяването й, т.е. писмена. Подобно последващо изявление обаче липсва в процесния случай, като добросъвестното преговаряне за доброволно уреждане на отношенията не би могло да бъде приравнено на дерогиране на предсрочната изискуемост.

Съгласно дадената от законодателя с разпоредбата на чл.430 от ТЗ дефиниция, с договора за банков кредит Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а последният се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

С оглед горното, настоящият състав намира, че със сключването на процесния Договор между страните е възникнало валидно правоотношение.

Горното има и своите последици – с оглед двустранния и възмезден характер на Договора за банков кредит, за всяка от страните по него възникват права и съответстващи на тях задължения – основно задължение на Банката е да предостави на Кредитополучателя уговорената сума, а за последния съответно основното му задължение – да погаси кредита, ведно с договорените лихви, разноски и такси.

Същото обаче кредитополучателят не е изпълнил. От представените по делото пред СГС писмени доказателства, както и от приетото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, по безспорен начин се установява, че въззиваемото дружество е преустановило погасяването на задълженията си в уговорения срок.

В заключението са проследени направените от кредитополучателя плащания, при които е констатирано забавяне.

Осчетоводените задължения на ответника-кредитополучател по процесния договор за кредит към датата 22.10.2021г., когато е осчетоводена от банката обявената предсрочна изискуемост, възлизат общо на 121 129, 41 лева, като това общо задължение е формирано от компонентите /главница, договорна лихва, лихва върху просрочена главница, наказателна лихва за просрочие и просрочена лихва /миграция/ съгласно §3, т.3 от Анекс №4 от 04.01.2021г. към договора в размерите, коментирани в установителната част от решението.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че при условията на пълно и главно доказване банката е доказала съществуването на изискуемо вземане по договора за кредит в претендираните размери, поради което установителния иск по чл.422 ГПК следва да бъде уважен.

При този краен извод, различен от направения от първоинстанционния съд, въззивният съд следва да обсъди и възраженията на ответниците в отговора на ИМ /общ за двамата/.

Неоснователни са възраженията на ответниците, че нито в договора, нито в анексите към него било определено каква следва да бъде дължимата месечна погасителна вноска за главница, за лихва, за такси по кредита, както и каква следва да бъде падежната дата на месечната погасителна вноска, съответно остатъка по кредита след заплащане на всяка вноска. Тези твърдения се опровергават от подписания от страните погасителен план /л.95 от първоинстанционното дело/, неразделна част от договора. В него подробно са описани размера на дължимата месечна погасителна вноска /размер на главница, лихва, такси, застрахователна премия и остатъчен дълг след плащането/, както и падежната дата на всяка вноска. В т.7 от договора също е договорено, че падежната дата е 25-то число от месеца - считано от 25.11.2014 г. до крайния срок за погасяване на кредита - 25.10.2024 г. /общо 120 погасителни вноски/.

Ответниците са въвели в отговора си и възражение за нищожност на процесния договор за кредит и анексите към него поради противоречие с императивни норми на закона - чл.430 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.59 от ЗКИ, поради противоречие с добрите нрави, както и поради липса на съгласие и липса на основание за сключването им. Поддържали са също така, че вземането на банката се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител.

Въззивният съд намира всички тези възражения за неоснователни поради следното:

Твърдението на ответниците, че страните по договора не били постигнали валидно съгласие относно цената и падежа на паричните задължения е неоснователно и се опровергава от подписания от тях договор и анексите към него, както и погасителния план. Съгласно т.4.1.1 от Договора, страните недвусмислено са определили цената за заемане на кредитния ресурс под формата на променлива годишна възнаградителна лихва, като я определят първоначално на 6, 0 % годишно и изясняват, че същата е сбор от базов лихвен индекс, премия и договорна надбавка. С Анекс № 2 страните са преуредили част от условията по договора, като приели, че базовият лихвен индекс, участващ в състава на лихвата - тримесечен СОФИБОР се заменял с Осреднен депозитен индекс (ОДИ), предвид преустановеното изчисляване и публикуване на индекса СОФИБОР от Българска народна банка. В анекса е посочен и размера на лихвата към датата на сключването му - 4, 332 % годишно. Видно е, че лихвата е претърпяла изменения съобразно динамиката на прилагания лихвен индекс, като в процесния случай тя е била изменяна единствено в посока нейното намаляване, което несъмнено е в полза на дружеството-кредитополучател. Затова е неоснователно твърдението за нищожност поради противоречие с чл.58, ал.2 от ЗКИ – „Разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит”. Ответниците не твърдят точно коя разпоредба от чл.59 ЗКИ е нарушена, но и трите нейни разпоредби гарантират клиентите да са в достатъчна степен информирани за условията по кредитите – според ал.2 „Условията по влоговете и кредитите се формулират ясно и по разбираем за клиентите начин”, което в настоящия случай несъмнено е сторено.

Неоснователни са възраженията за нищожност на договора, поради накърняване добрите нрави и на закона. При съвкупната преценка на приложените по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че клаузите за договорна лихва, договорена като цена за ползване на паричната сума, обвързана от действащия базов лихвен процент, обявен от банката, и за такси, дължими като цена за предоставяне и обслужване на кредита, обвързана с Тарифата за таксите на банката, са нищожни като противоречащи на добрите нрави и закона. Съгласно чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ, при отпускането на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредита, които съдържат и лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. В случая тези изисквания са спазени, като в договора за кредит е уговорен размер на лихвата, т.4.1., коментиран по-горе. Редът за промяната е уговорен и в Общите условия, които ответното дружество, както и съдлъжниците, са удостоверили, че са получили при сключване на договора за кредит – т.25 от договора.

Във връзка с възражението на ответниците за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит и анексите към него:

ЗЗП не намира приложение в отношенията между страните по спора.

Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Дефинитивната норма на §13 ДР на ЗЗП определя, че потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Процесният договор за кредит е сключен между банката и кредитополучателя „ДЕВОН СТИЛ“ ООД, което търговско дружество няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което не се ползва със защитата по гл. 6 от ЗЗП, с която са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Юридическите лица не попадат в обхвата и приложното поле на ЗЗП. Цитираните законови разпоредби са неприложими по отношения на процесния договор, доколкото същият не е сключен с потребител, а представлява една абсолютна търговска сделка. Този извод не се променя и от факта, че в договора е предвидена солидарната отговорност на две физически лица - акцесорни длъжници, които са и управители и собственици на дружеството- кредитополучател към датата на сключване на договора.

По тези съображения въззивният съд намира обжалваното решение за неправилно. Това налага същото да бъде отменено и предявените искове бъдат уважени като основателни и доказани в предявения размер. Въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена по изложените по-горе съображения.

По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищцовата банка, жалбоподател в настоящото производство, има право на разноски в производството пред двете съдебни инстанции, както и за разноските в заповедното производство на основание т.12 от ТР №4/13 от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, за които е представила списък по чл.80 от ГПК.

В заповедното производство са претендирани разноски в общ размер на 5 238, 92 лева, от които 2 422, 59 лева заплатена държавна такса и 2 816, 33 лева адвокатско възнаграждение с ДДС.

За производството пред СОС се претендират общо 7 696, 07 лева, от които 2 452, 96 лева - държавна такса, 500 лева депозит за експертиза и 4 743, 11 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.

За въззивното производство се претендира единствено сумата 2 422, 59 лева заплатена държавна такса за обжалване.

По делото – въззивното, първоинстанционното и заповедното са представени пълномощно в полза на адв.Д. Д., Договор за правна защита и съдействие, както и фактури за платените суми за адв. хонорар от Банката, от които е видно заплащането на адвокатските възнаграждения, както и преводните нареждания за заплатените държавни такси, вкл. депозита за ССЕ. Страните не са били представлявани в с.з. в настоящата инстанция и възражения за прекомерност не са направени. При проверка съдът установи, че възнаграждението е съобразено с предвидения в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, като върху него е начислен и ДДС с оглед на това, че Адвокатско дружество Д. и А. е регистрирано по ДДС. Затова разноските следва да бъдат присъдени в полза на ищцовата банка в пълния им заявен размер.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд