Решение № 144 от 19.4.2024 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 3495/2023 г.

Районен съд - Стара Загора19.04.2024 г.докладчик Блага Бозова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012920 от 15.07.2020 г. издадено от Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция "Главна инспекция по труда" - Варна, с което на „Бриз-2" АД, БУЛСТАТ 123573693, с адрес: гр. Стара Загора, бул."Патриарх Евтимий" № 23, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3400.00 /три хиляди и четиристотин/ лева, като незаконосъобразно. ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” - Варна да заплати на „Бриз- 2" АД, БУЛСТАТ 123573693, с адрес: гр. Стара Загора, бул. "Патриарх Евтимий" № 23, сума в размер на 562.00 /петстотин шестдесет и два/ лева, направени по делото разноски за адвокат. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд - Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено. Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________

Мотиви

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 03-012920 от 15.07.2020 г. издадено от Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по труда" - Варна, с което на жалбоподателя „Бриз-2" АД, БУЛСТАТ 123573693, гр. Стара Загора, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3400.00 /три хиляди и четиристотин/ лева, на основание чл.85 ал.1 вр. чл.83 от Закона за насърчаване на заетостта. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за адвокат. В съдебно заседание се явява процесуален представител на възиваемата страна, с пълномощни /виж лист 71, 72 от делото/ обуславящи процесуалната легитимация като представляващ Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Варна и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, оспорва жалбата и моли да се потвърди процесното наказателно постановление. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото НП, приема следното: Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна - наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна санкция. Жалбата е основателна. На 04.05.2020 г. служители на Районна инспекция по труда – гр.Варна, сред които свидетЕ.та К. В. Д., на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и колежката й М. Д. извършили проверка по документи на жалбоподателя „БРИЗ-2“ АД - Стара Загора във връзка с искане на Агенция по заетостта касаещо масово уволнение. При извършената проверка проверяващите възприели за установено, че работодателят „БРИЗ- 2“ АД - Стара Загора извършил масови уволнения в срок по-малък от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, като били освободени общо 17 работника, от които 9 човека на 31.03.2020 г. и 8 човека на 01.04.2020 г., а Агенцията по заетостта била уведомена на 30.03.2020 г. За така възприетото, на жалбоподателя е съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 03-012920 от 04.06.2020 г. /лист 36 - 38 от делото/. В обстоятелствената част е описано установеното при проверката по документи, като е прието, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.130а ал.7 от КТ във вр. с Параграф § 1 т.9 буква „а“ от ДР на Кодекса на труда. Актът за установяване на административно нарушение е предявен и връчен на упълномощен представител на дружеството /виж пълномощно на лист 33 – 34 от делото/, който вписал, че има възражения. Възражения срещу съставения АУАН са подадени на 05.06.2020 г. /лист 31 - 32 от делото/. Възраженията са приети от наказващия орган за неоснователни. Въз основа на този АУАН, в законния срок е издадено процесното НП. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.130а ал.7 от КТ във вр. с Параграф § 1 т.9 буква „а“ от ДР на Кодекса на труда, за което на основание чл.85 ал.1 вр. чл.83 от Закон за насърчаване на заетостта на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3400.00 лева, представляващо по 200.00 лева за всеки уволнен служител. Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство приети с определение писмени доказателства и гласни доказателства приобщени посредством разпита на свидетЕ.та К. В. Д. - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чиито показания кредитира с доверие. Издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова. На първо място, следва да се има предвид, че според Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище град София. Структурирана в Централно управление и 28 териториални дирекции „Инспекция по труда“. Не съществува наказващ орган Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по труда" – Варна. Този порок в атакуваното НП е съществен и не може да бъде саниран, а е основание за отмяна. На следващо място, съгласно чл.130а ал.7 от КТ - Предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, независимо от сроковете на предизвестие. В Параграф § 1, т.9 от ДР на КТ, е посочено, че: "Масови уволнения" са уволненията на едно или повече основания извършени по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, когато броят на уволненията е: а) най-малко 10 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е повече от 20 и по-малко от 100 работници и служители за период 30 дни; б) най-малко 10 на сто от броя на работниците и служителите в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 100, но не повече от 300 работници и служители за период 30 дни; в) най-малко 30 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 300 или повече работници и служители за период 30 дни. В случая при съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление не са спазени установените към съдържанието им императивни изисквания в чл.42 от ЗАНН /"чл.42 ал.4 описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, и съответно чл.57 ал.1 от ЗАНН /"чл. 57.

1

Наказателното постановление трябва да съдържа: 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В обжалваното НП се сочи, че в периода от 31.03.2020 г. до 29.04.2020 г. жалбоподателят е освободил общо 17 работника при списъчен състав на заетите в месеца предхождащ масовото уволнение - 30 работника. В конкретния случай, установяването на конкретния брой работници включени в списъчния състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение е част от фактическия състав, като броят му е от значение за определяне на квалификацията по една от уредените букви „а, б, в“ в Параграф § 1, т. 9 от ДР на КТ. В оспореното НП е посочено 30 броя работника в списъчния състав на заетите в месеца предхождащ масовото уволнение, но същото не кореспондира със събраните по делото писмени доказателства, тъй като видно от справка за брой присъствия/отсъствия по работен номер за 01.02.2020 г. - 29.02.2020 г. - фирма „БРИЗ 2“ АД /лист 18 от делото/ служителите наброяват 34 броя. Ето защо, налице е нарушение съответно на чл.42 ал.1 т.4 и на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, като не е описано достатъчно точно и ясно нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В административно наказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава. В противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите, както на актосъставителя, така и на наказващия орган. Предвид констатираните съществени процесуални нарушения, атакуваното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а подадената жалба следва да бъде уважена. Дори хипотетично да се приеме, че така гореконстатираните нередовности не се съществени, следва да се има предвид следното:

–

Актосъставителят, а в последствие и наказващия орган не са извършили правилна преценка на фактическата обстановка и неправилно приемат, че „БРИЗ - 2” АД е извършило нарушение на разпоредбата на чл.130а, ал.7 от КТ във връзка с параграф 1, т.9, буква а) от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.

–

Жалбоподателят е издал заповеди относно прекратяването на трудовите договори на общо 17 свои работници, но девет от тях са издадени на 31.03.2020г. на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ и този факт не се оспорва. Според легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т.9 от ДР на КТ "Масови уволнения" са уволненията на едно или повече основания, извършени по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, когато броят на уволненията е....“ Уволнението, трябва да е извършено по преценка на работодателя, а прекратяването на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ не е правно действие на работодателя, извършено по негова преценка, а е действие, което той е бил принуден да направи предвид настъпилите обективни обстоятелства. Това е така, защото прекратяването на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ свидетелства за обективна безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор, независеща от волята и на двете страни по договора. В този смисъл Решение № 50219 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 801 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение: „Фактическия състав на уволнителното основание по чл.328 ал.1 т.12 от КТ следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен.“. В разглежданите 9 случая страните по трудовото правоотношение са установили, че такава обективна невъзможност е налице и работодателят е издал, а работникът е приел заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ. Обективната невъзможност - забраната за функциониране на заведенията за хранене, засягаща ресторанта в хотела е установена по делото и именно на това основание са се прекратили трудовите договори на персонала, зает в ресторанта. Тези 9 случая не следва да се отчитат при преценката дали е налице преждевременно извършено масово уволнение. В обстановката на извънредно положение и предвид постановените забрани, работодателят е имал възможност за преценка само дали да запази или не функционирането на хотелската част от комплекса, по отношение на която работодателят е взел своето решение - че ще закрие предприятието и именно заради това, че в този случай дължи спазване на процедурата за извършване на масово уволнение съвсем надлежно е уведомил и Агенцията по заетостта. СвидетЕ.та Д. посочи при разпита й, че са извършили проверка именно по повод подаденото от „БРИЗ-2“ АД уведомление за предстоящи масови уволнения, което уведомление и цялата останала документация по спазване на процедурата е приложена и приета по делото. Очевидно е, че като работодател „БРИЗ-2“ АД е целял да спази, а не да заобиколи процедурите и сроковете за извършване на масово уволнение. Именно по тази причина в рамките на ограничителния законов срок от 30 дни преди извършването на масово уволнение, работодателят е прекратил по своя преценка, а именно в резултат на приетото от него решение за закриване на предприятието само 8 трудови договора, с които да не наруши ограничението, въведено от дефиницията за масово уволнение. Ако следва да се счете, че правната преценка на работодателя е била погрешна и със стореното, вместо да спази ограничителния срок, каквато е била целта му, го е нарушил неволно, то тогава е налице маловажен случай, при който наложеното наказание се явява незаконосъобразно.

–

Наказателното постановление е незаконосъобразно поради това, че не съдържа, а и от акта за установяване на административно нарушение не се установяват факти, които да установят конкретното основание на което е издадено наказателното постановление - неспазване на чл. 130а ал.7 от КТ във връзка с пар.1т.9 буква „а“ от ДР на Кодекса на труда. Буква „а“ на пар.1 т.9 от ДР на Кодекса на труда е относима за предприятия „където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е повече от 20 и по-малко от 100 работници и служители за период 30 дни“. Буква „б“ и буква „в“ на пар.1т.9 от ДР на Кодекса на труда, определят броя уволнения, при които е налице масово уволнение за предприятия, където средносписъчния състав на заетите е между 100 и 300, и съответно - над триста работници и служители за същия период, като е очевидно, че ако един работодател, според средносписъчния си състав, попада в буква „в“ то за него масово уволнение ще е налице при извършването на минимум 30 прекратявания на трудов договор. В процесния случай, общият брой на прекратените трудови договори е 17 и не са налице посочени от наказващия орган, факти, които да обосноват приложението относно „БРИЗ-2“ АД именно на буква „а“ на пар.1т.9 от ДР на Кодекса на труда, нито са представени доказателства относно списъчния състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение. Списъкът на работниците, който самият „БРИЗ-2“ АД е представил с уведомлението си за масово уволнение не съдържа тези данни, а само броя на заетите лица в закриваното предприятие към конкретно посочената дата и броя на лицата, които ще бъдат освободени.

–

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сума в размер на 562.00 лева, с вкл. ДДС, представляваща направени разноски за адвокат съгласно представения по делото списък с разноски /лист 83 от делото/, заплатена на 04.08.2020 година, видно от приложения към делото Договор за правна помощ /лист 52 от делото/, фактура /лист 84 от делото/ и банково извлечение. Възнаграждението е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, с броя и времетраенето на проведените заседания и съдът не намира основания за намаляне на същото.

Цитирани разпоредби

12