Решение № 193 от 29.1.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 4043/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на Д. Д. А., ЕГН •••••••••• от гр. Б., ул. •••, чрез адв. С. К., с която се иска съдът да осъди Териториално поделение “Държавно ловно стопанство Ропотамо”, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. “Изгрев”, адм.сграда № 170, Булстат 2016176540222, представлявано от директора инж. Г. Г., да му заплати сумата от 2350 /две хиляди триста и петдесет лева/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка “•••”, с рег. № •••, от диво животно – кошута, както и сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уплах, страх и тревожност, ведно със законната лихва от датата на увредата – 23.04.2023г. до окончателното изплащане на сумите. В исковата молба се твърди, че на 23.04.2023г. около 20: 20ч. на републикански път II92, км 36.640 с посока на движение гр. Приморско към гр. Созопол, ищецът управлявал личния си автомобил марка “•••”, с рег. № •••, когато на пътното платно навлязло внезапно диво животно – кошута, което се блъснало странично в лявата част на автомобила – около средата, а вследствие на удара се завъртяло и се блъснало в предния ляв калник. Ищецът твърди, че пътната настилка била суха, а навън било тъмно, като участъкът бил с леко изчакване в посоката му на движение. Състоянието на пътната настилка било добро и без дупки. Твърди, че управлявал автомобила с съобразено с пътните условия скорост, автомобилът бил в отлично техническо състояние, а видимостта била добра. Сочи, че избягването на удара било невъзможно, поради внезапното навлизане на дивото животно на платното за движение, в опасната зона за спиране на автомобила. Твърди, че в резултат на сблъсъка, по автомобила били нанесени материали щети по предната броня, преден ляв калник, предна лява врата и задна лява врата, всички описани в съставения протокол за ПТП № 1619916 от 23.04.2023г. от полицейски служител при ОДМВР – Бургас по пр. № ••••/23.04.2023г. Излага, че за ремонт на щетите и резервни част заплатил сумата от 1050 лева, а за бояджийски услуги сумата от 1300 лв. Сочи, че от настъпилото ПТП претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в уплах и стрес, а в продължителен период от време изпитвал и психически дискомфорт. Изпадал в състояние на тревожност при управление на автомобил. Излага подробни доводи, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана съобразно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД и чл.34, ал.1, т.1 от ЗЛОД. В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното ТП “ДЛС Ропотамо” при ЮДП гр. Сливен, чрез неговия пълномощник юрк. М. Т., който намира искът за допустим, но неоснователен. В отговора се твърди, че изложените факти са недоказани, а искът неоснователен. Сочи се, че съставеният протокол за ПТП № 1619916/23.04.2023г. е непълен и противоречив. Липсвал подпис за участник № 1, по който номер бил записан ДЛС Ропотамо, не били вписани име и длъжностно лице на ТП, присъствало при огледа на местопроизшествието. В същото време ответникът твърди, че от събраните при него доказателства и в частност рапорт № •••/24.04.2023г. и констативен протокол серия ЮИДП-10 № •••/23.04.2023г. при огледа на местопроизшествието присъствали двама негови служители – надзиратели, но в протокол няма вписани данни за тях и техните действия, и не ставало ясно защо същият не им бил предявен за подпис. Протоколът бил подписан единствено от участник № 2 и неговия съставител и удостоверявал факти, единствено от показанията на водача, а не пряко на длъжностното лице от РУ – Приморско. Сочи се, че актосъставителят не е очевидец на ПТП и няма преки впечатления за това, дали кошутата е навлязла и се е блъснала в предна лява врата на автомобила и вследствие от удара се е завъртяла и блъснала в преден ляв калник, като е могъл единствено да удостовери наличието на щети по автомобила. В протоколът липсвали данни за измерен спирачен път на автомобила, за скоростта с която се е движил водача, за да може да се установи, дали животното е единствена причина за настъпилите вреди. Твърди се, че скоростта, с която се е движил водача не е бил съобразена с тази разрешена от пътните знаци. Сочи се, че е налице несъответствие между удостовереното от длъжностното лице в графата “видими щети на МПС” и графата “обстоятелства, нарушения и условия за ПТП”, тъй като във втората графа липсвало запис за удар и нанесени щети на задна лява врата и предна броня. По изложените съображения, ответникът оспорва съставения протокол за ПТП като неверен. Твърди, че в участъка на произшествието са поставени пътни знаци B 26, забраняващ движение със скорост по-висока от означената и А22, сигнализиращ възможна поява на диви животни и с оглед посоката от която е дошло животното, ответникът счита, че ако ищецът е шофирал съобразно ограниченията е щял да избегне удара. Защитава тезата, че ищецът се е движил с несъобразена скорост, което било видно и от факта, че е настъпил летален изход за животното. Оспорва се като недоказана претенцията за заплащане на разноски за ремонт на автомобила като се твърди, че от представените фактури не ставало ясно кои части на автомобила са били ремонтирани, липсвало описани на ремонтните дейности и боядисването на автомобила с посочените цени, както и данни за цените на вложените части. Липсвал и приемо-предавателен протокол, от който да е видно какво е било състоянието на автомобила преди и след постъпването му в сервиза. В допълнение на това излага, че фактурите били издадени два месеца след произшествието, а при липсата на доказателства, че именно цитираните в протокола щети са били обект на тези услуги, то искът бил неоснователен и недоказан. Искът се оспорва и по размер. Оспорва се видът и размерът на нанесените вреди, както и причинно-следственана връзка между ПТП и вредите. Сочи се, че искът е депозиран три месеца след датата на произшествието, с оглед на което нямало как да се приеме, че вредите, за които са съставени фактурите са резултат именно от това ПТП, а не от действия на трети лица или последваща експлоатация на автомобила. Оспорва се по основание и искът за неимуществени вреди, като се твърди, че ищецът не е ангажирал каквито и да било медицински документи, от които да е видно, твърдяното в исковата молба състояние. По изложените съображения се моли искът да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, а при условията на евентуалност, ако съдът намери същият за основателен идоказан, моли да отчетени действително настъпилите вреди на автомобила, причинноследствената връзка между тях и действията на животното и размера на претендираните обезщетения. В съдебно заседание, ищецът се явява лично и със своя пълномощник – адв. К., който поддържа исковата молба и пледира за уважаване на исковете в пълен размер. В съдебно заседание, ответникът се представлява от своя пълномощник – юрк. Т., която оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на исковете като неоснователни. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното: От приложения протокол за ПТП № 1619916 от 23.04.2023 г., както и докладна записка от 23.04.2023г. съставени от Б. Б., в качеството му на мл.инспектор при ОДМВР – Бургас, се установява, че на 23.04.2023г. в 20: 20ч. на ВП 99, км.36640, с лек автомобил “•••”, с рег. № •••, управляван от Д. Д. А. е настъпило ПТП. В посочения протокол е записано, че причина за настъпването на ПТП е навлязло внезапно на пътя диво животно – кошута, което се е блъснало странично в предна лява врата на автомобила, след което се завъртяло и отново се блъснало в предния ляв калник. В графата “видими щети на МПС” е отбелязано, че са били увредени предна броня, преден ляв калник, предна лява врата и задна лява врата. Представена е свидетелство за регистрация, част I № •••, издадено на •••г. от Сектор ПП, от което е видно, че лек автомобил, марка “•••”, модел “•••”, с рег. № ••• е собственост на ищеца Д. Д.. Представени са фактура № 11 от 12.06.2023г., с издател “ВАС АУТО 2023” ООД и получател Д. Д. А. от която се установява, че ищецът е заплатил за извършени автобояджийски услуги на притежавания от него автомобил сумата от 1300 лв. Представена е фактура № 101 от 17.06.2023г., с издател “Ц.И 07” ООД и получател Д. Д. А., от която се установява, че ищецът е заплатил за извършени ремонтни дейности, в т.ч. и части на притежавания от него автомобил, сумата от 1050 лв. По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Б. (без дела и родства със страните по делото), който разказва, че бил назначен нощна смяна за времето от 20: 00ч. на 23.04.2023г. до 08.00ч. на 24.04.2023г. В началото на смяната получили сигнал от ОДЧ – Царево за настъпило ПТП на второкласен път 99, като при пристигане на местопроизшествието констатирали настъпило ПТП между лек автомобил “•••” и диво животно на прав участък от пътя. Била извършена проба за алкохол на водача, която била отрицателна. Бил извършен оглед на ПТП-то, като констатирали, че ударът е настъпил в задната част на преден ляв калник, като била пострадала и предната част на автомобила. Направили снимки и съставили протокол. Заявява, че не си спомня към момента на съставяне на протокола да е имало представител на ловното стопанство, както и протоколът да е бил предявяване на техен служител. Заявява, че обстоятелствата относно механизма на ПТП записал въз основа на сведенията, дадени от водача и неговата спътница. Разказва, че водачът нямал наранявания, но бил притеснен. Същият му заявил, че не е карал с превишена скорост. По делото е разпитана свидетелката Б. Б. (живуща на съпружески начала с ищеца), която разказва, че на 23.04.2023г. с ищеца били на разходка в Приморско, а около 20.00ч. тръгнали в посока към гр. Бургас. Било тъмно и карали бавно, тъй като завоите не позволявали по-висока скорост. Свидетелката си гледала телефона, когато в един момент усетила удар от лявата страна, при който ищецът се уплашил и веднага спрял колата. След това излязъл от колата и й съобщил, че са били ударени от сърна. Тогава свидетелката излязла от колата и констатирала, че е одрана цялата лява страна на автомобила. Калникът бил огънат, както и двете леви врати на автомобила. Разказва, че ищецът избутал сърната в канавката, която стояла права. След това двамата се обадили на КАТ и пристигнала полиция, като ищецът бил притеснен и уплашен от така развилата се ситуация. След това тръгнали след патрулката в посока към гр. Бургас, за да им бъде съставен документ за произшествието. Докато пътували ищецът постоянно се оглеждал наляво и надясно, като настоявал същото да прави и свидетелката. Това му поведение продължило около месец след инцидент, като същият постоянно изпитвал безпокойство и бил напрегнат. От показанията на св. В. М. (без дела и родство със страните) се установява, че през юни 2023г. работил като автобояджия във фирма “Вас Ауто”. Разказва, че познава ищецът, както и че се е ударил с колата, тъй като и двамата живеели в ж.к. •••. Същият му се обадил около 15-20 дни преди ремонта на автомобила, който се случил през м.юни 2023г. Огледали автомобила, който бил ударен от сърна. Свидетелят заявява, че за първи път видял автомобила в сервиза на тенекеджията З., който се намирал в същия квартал. При приемане на автомобила в сервиза се разбрали с ищеца каква точно дейност следва да бъде извършена, като за самото приемане не бил издаден документ. Сочи, че ударът на колата бил от лявата страна – счупен бил левият фар, строшена била предната броня, предният капак и предния ляв калник били намачкани, а предната и задната леви врати ударени. Разказва, че когато автомобилът пристигнал при него обработил увредените елементи, чрез китосване, шлайфане, пръскане на филер, отново шлайфане и боядисване. Заявява, че издал работна карта и в нея вписал извършените от него ремонтни дейности, както и издал фактура, която била заплатена от ищеца. Разказва, че не може да си спомни началната дата, на която започнали ремонтните дейности, но същите отнели 8 дни. Заявява, че оценяването на боядисването и извършваните ремонти се извършили на базата на разценките на всеки елемент. Колата се водила трета група – “джип” и ремонтът по нея бил вътрешен и външен. Заявява, че не бил издаден документ, в който да е посочено ценообразуването на отделните операции. Разпитан по делото е св. З. Ц. (без дела и родство със страните). Същият сочи, че през м. май – юни 2023г. се занимавал с ремонт на катастрофирали автомобила, а дружеството, чрез което извършвал дейността се наричало “Ц.и-07” ЕООД. По това време в сервиза дошъл ищеца с неговия автомобил “••• ”, който по негови думи бил претърпял тежък инцидент. Бил му съобщил, че го е ударила сърна. След като свидетелят му заявил, че може да поправи автомобила, двамата с ищеца се уговорили да остави автомобила в сервиза за 10 дни, тъй като бил зает с ремонт на други автомобили. След това автомобилът бил разглобен отпред, и се установили допълнителни елементи, които са повредени, освен видимите щети по предния капак, предния ляв фар, предния ляв калник, предната броня и левите врати. Свидетелят разказва, че изправили капака и сменили предния ляв калник. При свалянето на бронята установили, че имало счупени допълнителни елементи като държач на бронята, държач на фара. Фарът също бил увреден, което наложило да бъде отворен и частите в него да бъдат подменени. Свидетелят потвърждава, че за извършения ремонт била издадена фактура от 17.06.2024г. Заявява, че от големите елементи бил сменен с нов само калника, а предният капак, бронята, вратите и фарът били ремонтирани. Съдът кредитира с доверие събраните по делото гласни доказателства, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и корелиращи на събрания по делото доказателствен материал, поради което ги ползва при изграждане на своите фактически и правни изводи. От заключение по САТЕ, изготвено от в.л. М. М., неоспорено от страните се установява по категоричен начин механизма на причиняване на вредите, а именно че на 23.04.2023г. около 20: 20ч. при движение на лек автомобил марка •••, с рег. № ••• от гр.Приморско към гр. Созопол, управляван от Д. А., Около 20.19 ч. на същият е навлязъл в пътна отсечка, започваща от км.37 + 552. На около 1 км. от пътния знак – при достигане на км. 36 + 640 странично – отляво надясно на пътното платно е излязла кошута, която пресича лентата за насрещно движение и се блъска странично в предната лява част на автомобила (вероятно в задната част на левия калник) и във вратата на водача. Вследствие на ударното съприкосновение, тялото на животното се завърта и се блъска и в лявата задна врата. Ударът при инцидента е страничен – водача А. е управлявал автомобила с включени фарове, наблюдавайки осветения участък от пътя, движейки се със скорост не по-висока от 60 км/ч., като сблъсъкът е възникнал внезапно и неочаквано за водача, поради което и същият на практика не е реагирал. Вещото лице е посочило, че пътния участък и мястото на ПТП попадат в зони с ограничения, посочени в писмото на АПИ, като няма данни водачът да не е спазвал указаната със знак скорост в отсечката, в която е станало ПТП. Експертът заключва, че описаните в документите увреждания са постъпили в резултат от сблъсъка с дивото животно. Посочва, че водачът не е очаквал внезапен удар и не е бил в състояние на реагира, тъй като ударът възникнал извън зоната на видимост – сблъсъкът бил отляво, в зона на края на калника и началото на предната лява врата. Изчислил е, че вероятната пазарна стойност на разходите за отстраняване на причинените щети възлизат на не по-малко от 7500 лв., в случай, че ремонтно-възстановителните дейности се извършват в марков сервиз. Назначена е била повторна САТЕ, изготвена от в.л. Б. Д., който дава заключение, че скоростта на автомобила “•••” към момента на удара е била не по-висока от 50 км/ч. Обосновава извод, че дори сърната да е била спряла на пътното платно, но ударът би бил фатален за животното. Вещото лице е направило калкулации относно средно пазарните цени по ценоразписите на шест автосервица, три от които притежаващи лиценз по ISO и три без лиценз по ISO, като е заключило, че необходимите ремонтно-възстановителни дейности по средно пазарни цени за привеждане на автомобила в техническото му състояние отпреди инцидента възлизат на сумата от 2292 лв. Съдът кредитира с доверие изводите на вещите лица, обективирани в заключенията по двете експертизи, като обективно и безпристрастно изготвени, с изключение на направената от вещото лице М. калкулация на сумата, необходима за отстраняване на причинените щети, тъй като същата не кореспондира със средната пазарна стойност, респ. действителната такава за отстраняването на щетите. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: С оглед регламентацията по чл.50 от ЗЗД, за вреди от животни солидарно отговарят собственикът и лицето, под чийто надзор се намират, като според чл. 2, ал. 1 от ЗЛОД, дивечът е частна държавна собственост, стопанисван от държавните ловни стопанства - чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЛОД. В конкретния случай, действително пътят е републикански, но инцидентът не е свързан със задължения по поддръжката му или съоръженията за безопасност, за което отговорна да е АПИ по смисъла на чл.29-30 от ЗП. Не се установи и сключен договор по чл. 30 от ЗЛОД с местното сдружение на ловците и риболовците за възлагане дейности по стопанисването и ползването на дивеча изключват отговорността на възложителя. Дивата кошута не е вреден, а полезен дивеч, по отношение на който собственикът-държавата упражнява особен надзор и контрол, като приема и прилага различни нормативно-определени мерки по развъждането, опазването, изхранването и оползотворяването му, обуславящо и безвиновната й отговорност по чл.50 от ЗЗД за причинените от този дивеч вреди на физически и юридически лица.Именно ответното стопанство е субектът на тази отговорност по силата на изричната разпоредба на чл.34, ал.1, т.1 от ЗЛОД и материалноправната легитимация на ответника не подлежи на съмнение. Макар в разглеждания случай, служителите на Сектор ПП при ОДМВР – Бургас да не са имали нормативно задължение да пристъпват към съставяне на протокол за ПТП, аргумент за което се явява разпоредбата на чл.6, т.4 Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, то верността на удостоверените в него обстоятелства относно механизма на ПТП и характера на вредите се подкрепят изцяло от събраната по делото доказателствена съвкупност. Съдът изцяло кредитира удостоверените с така съставения протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на ПТП както и характера на причинените вреди, доколкото верността му се потвърждава изцяло от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б. и Б.. Ето защо неоснователно се явява и възражението на ответната страна за това, че актосъставителят не е бил очевидец на ПТП, а съставения протокол не се ползва с материална доказателствена сила в тази му част, доколкото механизма на ПТП и настъпилите вреди по автомобила се доказват по категоричен начин от останалите ангажирани по делото доказателства. Неотносимо се явява възражението на ответника относно това, че в протокола за ПТП не са били вписани индивидуализиращите белези на ДЛС – Ропотамо. Недоказани останаха и възраженията на ответника, че при съставяне на протокола са присъствали негови служители. В случай, че такива са присъствали, същият е разполагал с процесуалната възможност да поиска техния разпит, с цел опровергаване на изложените в исковата молба твърдения, което по делото не бе сторено. Относно вида на нанесените вреди. Неоснователни са възраженията на ответника, с които се оспорват вида на причинените вреди. Разпитаният по делото св. Б., е лице, незаинтересувано от изхода на спора и чиито показания се базират на неговите непосредствени впечатления от настъпилото ПТП. Идвайки на местопроизшествието същият е възприел пътната обстановка такава каквато е описана в протокола за ПТП, както и вида на понесените от автомобила материални щети, като изнесените от него фактически данни кореспондират изцяло на механизма и вредите описани от св. Б. и не се опровергават от други събрани по делото доказателства. За това, че настъпилите вреди се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП свидетелства изготвеното по делото заключение по САТЕ, което се подкрепя изцяло от показанията на св. Б., които преценени през призмата на чл.172 ГПК, с оглед евентуалната й заинтересованост от изхода на спора като конкубина на ищеца, не се опровергават от други събрани по делото доказателства. В заключение се установява по безспорен начин настъпване на посочените в исковата молба вреди, както и че същите са били действително отстранени за сметка на ищеца, за което по делото са представени разходооправдателни документи. Събраните по делото доказателства са еднопосочни, че тези вреди са настъпили в резултат на възникналото ПТП и в резултат на действията на животното, което се намира под надзора на ответника, поради което следва да бъдат репарирани от лицето, което има нормативното задължение да го стопанисва. Ето защо, съдът намира за изцяло доказани фактическите предпоставки на иска и намира същият за основателен. Относно размера на вредите От показанията на свидетелите М. и Ц. се установява, че през м.юни 2023г. на процесния автомобил е извършен ремонт, който се е изразил в подмяна и боядисване на преден ляв калник, както и извършване на тенекеджийски услуги по отношение на останалите увредени детайли по автомобила, а именно преден капак, предна и задна леви врати и предна броня. Видно от заключението по изготвената повторна съдебно-оценителна експертиза, изготвено от в.л. Б. Д. стойността на извършените ремонтно възстановителни дейности по привеждане на автомобила в годен за експлоатация вид възлиза на сумата от 2292 лв. Тъй като при изготвяне на заключението, вещото лице не е съобразило, че в конкретния случай, увреждането на предния ляв калник е наложило неговата подмяна, то съдът следва на основание чл.162 ГПК да определи стойността необходима за отстраняването на вредите. След извършване на служебна справка в сайта “аутодок” се установява, че стойността на нов калник от алтернативни доставчици за процесния лек автомобил варира в диапазона между 200 и 300 лв. Ето защо, съдът намира, че сумата от 250 лв. представлява среднопазарната цена на нов преден ляв калник, като тази сума следва да бъде добавена към вече определената от вещото лице сума, представляваща стойността на ремонтно- възстановителните дейности. С оглед изложеното съдът приема, че средната пазарна цена за отстраняване щетите по автомобила възлиза на сумата от 2542 лв. Тъй като с исковата молба се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 2350 лв., то искът се явява изцяло доказан по размер и като такъв следва да бъде уважен. По отношение възражението за съпричиняване В отговора на исковата молба е релевирано възражение, че ищецът се е движил със скорост по-висока от указаната за пътния участък максимална скорост за движение B26, както и не е съобразил скоростта си със пътен знак А22, сигнализиращ възможна поява на диви животни, с допълнителна табела Т2, указваща дължината на пътния участък, за който важи пътния знак. Макар по делото да се установява, че процесния пътен участък е сигнализиран с посочените по- горе пътни знаци, доколкото вещото лице М. Р. по изготвената САТЕ сочи, че по делото няма данни ищецът да е карал със скорост над означената за конкретния пътен участък, то съдът намира възражението за допуснато нарушение на чл.21 ЗДВП за недоказано. Не е налице и самостоятелно нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДП. Съдебната практика е категорична, че едновременното приложение на разпоредбите на чл. 20 ал.2 / и в двете изречения/ и чл. 21 от ЗДП е несъвместимо. Ако водачът е избрал скорост, по-висока от разрешената, за движение с несъобразена скорост не може да се говори / ТР № 28/84 г. ОСНК/. Това е така, защото чл. 20 ал.2 от специалния закон регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя е поначало в рамките на максимално допустимата. Чрез примерното и неизчерпателно изброяване на факторите от пътната обстановка, с които шофьорът следва да се съобразява при избиране на скоростта, законът дава възможност за преценка дали автомобилът се движи със „съобразена скорост”. Когато движението се осъществява със скорост над пределно допустимата по чл. 21 ал.1, съотв. над лимитираната с пътен знак, както е в случая, отговорността на подсъдимия се ангажира на плоскостта на „превишената скорост”. Действително е налице противоречие между заключението на в.л. М. Р. по изготвената САТЕ и показанията на св. Б. относно максималната разрешена скорост в съответния пътен участък където е настъпило ПТП, като вещото лице твърди, че същата е 60 км./ч., а свидетелят, че същата е 90 км./ч. Скоростта на движение на ищеца обаче не се явява релевантна по делото и не се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, доколкото от механизма на ПТП е видно, че сблъсъкът с дивото живот обективно е нямало как да бъде предотвратен. Както е изтъквал Върховен касационен съд в последователната си практика, при предвидима опасност задължението на водача по чл. 20 ал.2 от ЗДвП(отм) се обема не само от реакцията, необходима от негова страна за избягване на произшествието чрез аварийно спиране, а и от избора на подходяща за конкретните пътни условия скорост. В доразвитие, като съответно на съдържанието на чл. 20 ал.2 от ЗДвП следва да се изтъкне тълкуването, че на водача на МПС е вменено задължение да избере такава скорост на движение, която да му позволи реакция на възникнала, но все още невъзприета от него опасност, в частност поради наличие на ограничена видимост. Както скоростта на автомобила, така и преценката за опасност, подлежат на съобразяване от водача предварително с оглед пътната обстановка и чл. 20 ал.2 от ЗДвП изисква тази предвидимост. Преценката от страна на съда за виновно и противоправно поведение на участниците в ПТП не следва да се изгражда единственно на възможността или невъзможността за обективно предотвратяване на произшествието към момента, във който опасността е станала видима за водача, т.е предвид изследваните от вещите лица технически показатели като време за реакция, спирачен път на автомобила при определена скорост и пр., но и предвид възникването на опасна ситуация в невидимата за водача зона, когато тя е следвало да се предположи като налична. Такъв е случаят при ограничаващи видимостта препятствия на пътното платно, зад които водач на движещ се в централна градска зона лек автомобил е следвало да следи за възможната поява на пешеходци от към оформената непосредственно до уличното платно паркова и пешеходна зона, съобразявайки характера и интензивността на движението в конкретните условия. В разглеждания случай, обаче определящо е това, че обсъжданото ПТП е настъпило в резултат на внезапната поява на диво животно – кошута и дори наличието на пътни знаци А22- възможна поява на диви животни и група B26 – Забрана за скорост над означената не биха довели до възможността водачът на автомобила да избегне сблъсъка с дивото животно. Механизма на ПТП и внезапната поява на животното на пътното платно изключват необходимостта водача да извършва преценка относно наличие на обстоятелствата по чл.20, ал.2 ЗДвП. Ударът е настъпил внезапно, като животното е пресякло банкета отляво-надясно и е ударило процесния автомобил, като ищецът нито е могъл /с оглед късния час и липсата на осветеност извън пътното платно/, нито е бил длъжен да предположи, че е възможно да бъде ударен от внезапно изскочило на пътя диво животно по описания по-горе механизъм. Случилото се не може да бъде вменено във вина на ищеца, тъй като съставлява случайно събитие. За наличие необходимостта от преценка по чл.20, ал.2 ГПК би могло да се говори, в случай на челен удар, както и в случай, че животното е било възприето от водача преди удара, данни за което няма по делото, с цел да се установи, скоростта му на движение, както и обстоятелството, дали животното се е намирало в опасната му зона за спиране, както и дали в случай, че евентуално е карал с по-ниска скорост е щял да има възможност да избегне настъпването на удара или поне да ограничи размера на щетите. Процесния механизъм на ПТП изключва възможността за водача да реагира на възникването на опасността, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно. По отношение на обезщетението за неимуществени вреди Съдът приема, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на въпросното ПТП, които следва да се компенсират чрез осъждане на ответника да заплати адекватно обезщетение. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В конкретния случай, съдът счита, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, се явява справедливо поради следните съображения: Ищецът, към момента на настъпилото ПТП, е бил на 37 години и несъмнено едно такова неприятно преживяване би могло да има по- дълготрайно въздействие върху психиката на млад човек, за който няма данни по делото е участвал в други пътнотранспортни произшествия. Инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието, по време на управлявания от ищеца автомобил, поради което същият несъмнено е изпитал силен уплах и притеснение от случилото се, а видно от показанията на св. Б. е продължил да изпитва тревога и напрежение при шофиране в продължение на около месец след това. Към момента на въпросния инцидент МРЗ възлиза на 780 лева – т.е. обезщетението, претендирано от ищеца, е в размер на малко над една минимална работни заплата. Предявеният от ищцата иск е основателен и доказан за сумата от 1 000 лева. По изложените съображения съдът намира за доказани предпоставките за ангажиране на отговорността за обезщетяване на вреди причинени на ищеца и вещта му. Относно обусловената искова претенция за присъждане на законна лихва върху главниците, настоящата инстанция съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД при непозволеното увреждане, се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Лихвите тогава се явяват компенсаторни, а не мораторни /съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, обезщетение в размер на законната лихва се дължат от деня на забавата/, и се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Следователно при непозволеното увреждане лихвите се дължат от деня на събитието, когато е извършено увреждането. Ето защо, върху уважената част от иска следва да бъде присъдена законна лихва, считано от деня на причиненото увреждане – 25.07.2017 г. до окончателно плащане. Предвид изложеното предявената акцесорна претенция е изцяло основателна и по нея следва да се постанови положително произнасяне. Относно разноските по делото: С оглед изхода от правния спор и направено искане ищецът има право на сторените в производството разноски. Съгласно представените по делото доказателства за заплатени такива, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати разноски в общ размер на 1009 лв., от които 40 лв. – депозит за свидетели, 200 лв. – депозит за вещи лица, 134 лв. държавна такса и 635 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът