Решение № 199 от 17.7.2025 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 168/2025 г.
Окръжен съд - Смолян17.07.2025 г.докладчик Тоничка Димитрова Кисьова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 180/27.12.2024г., постановено по гр.д.№ 85/2023г. по описа на Районен съд-Д. ОСЪЖДА „МТ Енерджи“ ЕООД, с ЕИК 205452972, със седалище и адрес на управление с. Б., общ. Б., обл. С., ул. Х.А. № 8, представлявано от Управителя М.Т. да заплати на „Хидропад“ ЕООД, с ЕИК 120550650, със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл. С., ул. Въстаник № 10, представлявано от управителите В.Т. и М.К. направените по делото съдебни разноски за въззивна инстанция в размер на 2200 лева за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Мотиви
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 180/27.12.2024г., постановено по гр.д.№ 85/2023г. по описа на Районен съд-Д. е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК по искова молба, вписана в Служба по вписвания вх. рег. № 301/17.03.2023г., 40, •••, имотна партида ••• от „МТ Енерджи“ ЕООД, с ЕИК 205452972, представлявано от Управителя М.Т., със седалище и адрес на управление с. Б., общ. Б., обл. С., ул. Х.А. № 8, чрез адв. И.М. – АК - Б., със съдебен адрес гр. Б., ул. Ц.А. № 26 против „Хидропад“ ЕООД, с ЕИК: 120550650, със седалище и адрес на управление в гр. Д., общ. Д., обл. С., ул. Въстаник № 10, представлявано от управителите В.Т. и М.К. да се приеме за установено, по отношение на ищеца „МТ Енерджи“ ЕООД, с ЕИК 205452972, че „Хидропад“ ЕООД, с ЕИК 120550650 не е собственик на безсрочно право на строеж, предмет на нотариален акт •••, peг. № 3880, Д № 325/2012г. на Нотариус Здравко Иванов, peг. № 555 на Нотариалната камара, за построяване на малка водноелектрическа централа „Г.“, както и на безсрочно право на прокарване на технически съоръжения и сервитути по чл.64 Закона за енергетиката, по отношение на поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр. Д., с административен адрес гр. Д., ул. О., с площ от 1341 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване „за друг обществен обект, комплекс“, поради прекратена процедура за издаване на разрешение от Министерски съвет на Република България за изграждането на МВЕЦ „Г.“ в коритото на река Въча - имот публична държавна собственост, като неоснователен. Отхвърлен е и предявеният отрицателен установителен иск иска да се установи по отношение на ищеца „МТ Енерджи“ ЕООД, с ЕИК 205452972, че „Хидропад“ ЕООД, с ЕИК 120550650 не е собственик на право на ползване за едно парко място от 20 кв.м., както и безсрочно право на преминаване, предмет на нотариален акт •••, peг. № 3880, Д № 325/2012г. на Нотариус Здравко Иванов, peг. № 555 на Нотариалната камара, по отношение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр. Д., с административен адрес гр. Д., ул. О., с площ от 2 397 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, поради прекратена процедура за издаване на разрешение от Министерски съвет на Република България за изграждането на МВЕЦ „Г.“, в коритото на река Въча - имот публична държавна собственост, като неоснователен.Осъдено е „МТ Енерджи“ ЕООД, с ЕИК 205452972, представлявано от Управителя М.Т., със седалище и адрес на управление с. Б., общ. Б., обл. С., ул. Х.А. № 8, чрез адв. И.М. –АК - Б., със съдебен адрес гр. Б., ул. Ц.А. № 26 да заплати на „Хидропад“ ЕООД, с ЕИК 120550650, със седалище и адрес на управление в гр. Д., общ. Д., обл. С., ул. Въстаник № 10, представлявано от управителите В.Т. и М.К. сторените в настоящото производство разноски по представен списък по чл.80 ГПК в размер 1800.00 лева за адвокатско възнаграждение, което е съобразено с минималните размери съгласно чл.7, ал.5 и ал.9 Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ. Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ вх.№ 299/28.01.2025г. от „МТ Енерджи" ЕООД, с ЕИК 205452972, чрез пълномощника му адв.И.М. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че ищцовото дружество е собственик на ПИ с идентификатор ••• по КККР на гр.Д. с площ от 1341 кв.м., който е придобил от Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти" ЕИК 000691030 чрез договор за покупко- продажба с нот.акт •••, per. № 1635, дело № 146/2022г. от 19.04.2022г., надлежно вписан, върху който имот в полза на ответното търговско дружество от страна на предишния собственик е учредено безсрочно право на строеж за построяване на малка ВЕЦ„Г.", както и на безсрочно право на прокарване на технически съоръжения и сервитути по чл. 64 от ЗЕ с нот.акт •••, per. № 3880, дело № 325/2012 г., като в акта е посочено изрично, че реализирането на учреденото право на строеж следва да се извърши в срок от 5 години след учредяване в полза на Приемателя на право на строеж от страна на Министерски съвет за изграждане на МВЕЦ „Г." в коритото на река Въча- публична държавна собственост. Твърди се още, че ищцовото дружество е собственик и на ПИ с идентификатор ••• по КККР на гр. Д., с площ от 2 397 кв.м, който също е придобил от Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти" ЕИК 000691030 чрез договор за покупко- продажба с нот.акт ••, ••, дело № 060/2022г., надлежно вписан, върху който имот в полза на ответното търговско дружество от страна на предишния собственик е учредено безсрочно право на ползване за едно паркомясто от 20 кв.м. и безсрочно право на преминаване през описания поземлен имот, за осигуряване на достъп и обслужване на ПИ с идентификатор •••. Твърди се още, че посочените ограничени вещни парва в полза на ответното дружество „Хидропад" ЕООД върху двата собствени на ищеца недвижими имот са учредени още през 2012г., като реализирането на учреденото право на строеж за построяването на МВЕЦ „Г.", както и безсрочното право на прокарване на технически съоръжения и сервитути по чл. 64 от ЗЕ е следвало да се извърши в срок от 5 години след учредяване в полза на Приемателя на право на строеж от страна на Министерски съвет за изграждане на МВЕЦ „Г." в коритото на река Въча- публична държавна собственост, каквото не е учредено и това е така, тъй като следва да има взето решение на Министерски съвет на Република България на основание чл. 7, ал.5 от ЗДС, във вр. с чл. 62, ал.1 от ЗЕ, каквото към датата на завеждани на иска няма взето. Същото се отнася и за безсрочното право на ползване на едно парко място от 20 кв.м. от ПИ с идентификатор •••, както и за безсрочното право на преминаване върху същия поземлен имот. В писмо с изх. № Е-04-16-184/07.11.2017 год. на Заместник -Министъра на енергетиката, заведено в Министерство на регионалното развитие и благоустройство с вх.№ 90-04-345/2//10.11.2017 год. е посочено, че по отношение на ПИ с идентификатор ••• не са налице обстоятелствата по чл. 7, ал.5, т. 2 от ЗДС, а именно „трайно задоволяване на обществени потребности и процедурата по издаване на разрешение за учредяване в полза на „Хидропад" ЕООД на право на строеж от страна на Министерски съвет за изграждането на МВЕЦ „Г." в коритото на река Въча-имот публична държавна собственост е прекратена. Представените от страна на ответното търговски дружество писмени доказателства с № 90-04-345/2022г.; 92-00-143/2021 г; 90-04-18 345/2017г. образувани в МРРБ относно учредяване на ограничено вещно право на строеж в речните легла на реки публична държавна собственост по реда на чл.7, ал.5 ЗДС и чл.62 Закон за енергетиката, издаденото Разрешително за водоползване с Решение №1703/30.04.201 Зг. на БДИБР, с което се определя краен срок на действие на разрешителното 05.04.2023г., неразделна част от разрешително № ••• (стар номер•)/05.04.2004г., изменено с решение № 484/01.12.2008г. и последно изменено с решение №1436/22.02.2012г. за водовземане и ползване на повърхностен воден обект, писмо, с изх. № 11-03-8#1/13.06.2023г. копия от заповеди за провеждане на процедури за одобряване на ПУП за обект МВЕЦ „Г.“, а именно: 1. Копие от проект за ПУП-ПРЗ за ••••, •, Заповед № 127/28.03.200бг. и удостоверение № 746/15.05.2006г.; 2.Копие от проект за ПУП-ПРЗ за •, •, Заповед № РД-09-60/23.12.2011г. и удостоверение № 191/26.02.2012г.; 3. Копие от проект за ПУП-ПРЗ за УПИ •, •, Заповед № РД-09- 65/16.02.2012г. и удостоверение № 240/14.03.2012г.; 4. Копие от проект за ПУП-ПРЗ за УПИ • и УПИ • •, Заповед № РД-09-235/05. 05.2017г. и удостоверение № 441/07.06.2017г. в никакъв случай, не обосновават извода за неоснователност на предявените отрицателно установителни искове, тъй като изобщо не може да бъде направен обоснован извод, че преписка с вх. № 70-00-21, № 90-04- 63/22 год., № 90-04-9/2 и № 90-04.131/22 год. и № 90-04- 345/22, образувани в Министерство на регионалното развитие и благоустройството се отнасят до процесиите недвижими имоти, както и че тези писмени документи се отнасят до това, че разположението на МВЕЦ и техническите й параметри създават реална опасност от подприщаване на изтичаното на ВЕЦ Д., както и, че подприщването на изтичалото на ВЕЦ „Д.", ще създаде риск от наводнение на „ВЕЦ „Д." и съответно до компроментирането на цялата каскада. Никъде в посочените по-горе писма и преписки няма доказателства или индиция, че се отнасят до процесното ограничено вещно право, учредено с нот.акт •••, per. № 3880, дело № 325/2012 г. Представената Заповед № РД-09- 235/05.05.2017 год. се отнася до одобрен подробен устройствен план за регулация и застрояване в кв. 97, м. „Л." на град Д., промяна границите на УПИ • - за водно огледало, образуването на нов УПИ -•, промяна в застрояването на •. Така взетите решения не се отнасят до ограниченото вещно право в ПИ с идентификатор •••. В този смисъл неоснователно е възражението на ответното дружество, че ограниченото му право на строеж не е погасено по давност. От писмото на МС на РБ, безпротиворечиво се установява, че дори и към дата 11.07.2023 год. по отношение на ПИ с идентификатор ••• няма издадено разрешение за учредяване в полза на „Хидропад" ЕООД на право на строеж от страна на МС на РБ за изграждането на МВЕЦ „Г." в коритото на река Въча- имот публична държавна собственост, въз основа на нотариален акт •••, per. № 3880, дело № 325/2012 г. В писмо с №20.11-6/11.07.23г. на МС е удостоверено, че в правноинформационната система на МС съвет няма открита информация да има издадено разрешение за учредяване в полза на „Хидропад" ЕООД на право на строеж от страна на МС за изграждането на МВЕЦ „Г." в коритото на река Въча- имот публична държавна собственост. Жалбоподателят твърди, че правото на ответното дружество да упражни учреденото му право на строеж е погасено по давност, тъй като в нот.акт изрично е посочено, че реализирането на учреденото с този нотариален акт право на строеж следва да се извърши в срок от 5 години след учредяване в полза на Приемателя на право на строеж от страна на Министерски съвет за изграждане на МВЕЦ „Г." в коритото на река Въча- публична държавна собственост. Представените Решение № 150/07.03.24 год. и договор с рег.№ АП-03-35-1021/07.05.2024 год. са съставени след предявявани на настоящите искови претенции и се отнасят до вещни права, касаещи ПИ с идентификатор ••, а не процесните имоти с идентификатори ••• и •••. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени предявените отрицателни установителни искове. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1184/09.04.2025г. от „Хидропад“ ООД с ЕИК 120550650, чрез пълномощника му адвН.М., в който се оспорва същата като неоснователна. За да отхвърли исковите претенции, Районния съд е приел, че не е налице прекратена процедура за издаване на разрешение от Министерски съвет на Република България за изграждане на МВЕЦ „Г.“ в коритото на р. Въча - имот публична държавна собственост, както се твърди от ищецът, а напротив - към датата на приключване на съдебното дирене по делото е налице Решение № 150/7.03.2024г. на Министерски съвет, с което в полза на ответното дружество е учредено възмездно безсрочно ограничено право на строеж в повърхностен воден обект – публична държавна собственост за всички съоръжения, включени в изграждането на МВЕЦ “Г.“, съгласно установения нормативен ред, и в изпълнение на Решението на МС е сключен Договор за учредяване на възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж върху имот публична държавна собственост (коритото на р.Въча) с Областен управител - област С., като сключеният договор е вписан в Службата по вписванията - гр. Д.. Правата на „Хидропад“ ООД, гр.Д. материализирани с нотариален •••, рег.№3880, дело 325/2012г. не са погасени по давност, като според съда предвидения в закона, а и в процесния нотариален акт пет годишен давностен срок, започва да тече най-рано от датата, на която се е реализирало отлагателното условие договорено между страните - датата на приемане на Решение № 150/7.03.2024 г. на Министерски съвет и нито към датата на предявяване на исковата молба, нито към момента на съдебните прения, същият е изтекъл. Затова неоснователни са оплакванията в тази връзка във въззивната жалба, защото Решение № 150/7.03.2024г. на МС и Договор per. № АП-03 35-1021/07.05.2024г. са съставени след предявяване на исковите претенции и ъщите правилно са взети предвид от съда при произнасянето му. Неоснователни са и оплакванията, че посоченото решение на МС и договора не се отнасят до процесните имоти. Видно от същите те касаят взаимоотношенията на ответното дружество с Държавата по повод учредяване отстъпено право на строеж в имоти публична държавна собственост, и не касаят частно-правните отношения уредени между „Хидрропад“ ООД, гр.Д. и праводателя на ищеца, в които отношения държавата няма нито роля нито правомощия. Без правен смисъл е твърдението, че отношенията между ответното дружество и държавата следва да са по повод и във основа на нотариален •••, рег.№3880, дело 325/2012г. Двете взаимоотношения са самостоятелни и без каквато и да е взаимовръзка помежду си, различна от договорената в посочения нотариален акт. Както преписки с № 90-04-345/2022г.; 92-00-143/2021 г; 90-04 18 345/2017г. образувани в МРРБ така и крайният решаващ акт - Решение № 150/7.03.2024 г. на МС касаят учредяване на ограничени вещни права в имот - държавна собственост (ПИ••), подобно на това, което е направено с нотариален •••, рег.№3880, дело 325/2012г. по отношение на имоти - частна собственост (процесиите ПИ••• и •••). Единственото общо между тях е фактът, че и двете се учредяват във връзка с изграждането на МВЕЦ“Г.“, като нито законът нито пък който и да е друг акт, изисква друга правна свързаност между двете отделни отношения. Видно от доказателствата по делото в полза на ответника в предвидената от закона форма с нот.акт за учредяване право на строеж, право на ползване и право на преминаване ••• рег.№3880, дело 325/2012г. от собственика на процесиите имоти към онзи момент - Сдружение с нестопанска цел „Съюз на автомобилистите в България“, са учредени в ПИ с идентификатор ••• безсрочно право на строеж за построяване на обект МВЕЦ „Г.“ и за промишлени и спомагателни сгради и канал съобразно предвижданията на ПУП на гр.Д., одобрен със Заповед №РД 09-273/19.10.2010г. на Кмета на Община Д. и съгласно одобрени инвестиционни проекти за МВЕЦ „Г. и безсрочно право на прокарване на технически съоръжения и сервитути по чл.64 от ЗЕ. Договорено е, че реализирането на учреденото с този нотариален акт право на строеж да се извърши в срок от 5 години след учредяване в полза на Приемателя („Хидропад“ ООД) на право на строеж от страна на МС на РБ за изграждане на МВЕЦ „Г.“ в коритото на р.Въча - имот публична държавна собственост.От внимателния прочит на договореното между страните става ясно, че учредените права са безсрочни, а правото на ответника да упражни учреденото право на строеж, не е погасено, както се твърди от ищеца, тъй като то следва да бъде реализирано в пет годишен срок след настъпването на определен факт, т.е. под отлагателно условие, а именно учредяване в полза на Приемателя на право на строеж от страна на МС, каквото е извършено с посоченото решение № 150/7.03.2024г. на МС. Сбъдването на това условие касае само началото на течението на 5-годишния срок, в който трябва да се упражни правото на строеж, както правилно е приел и PC-Д.. При сключването на договора за суперфиция, страните са били наясно, че в законодателството не е налице изричен срок в рамките, на който следва да се отстъпи право на строеж върху съответната публична държавна собственост. В този смисъл, ищецът не може да се позовава на обстоятелството, че същото не е учредено за ответника, доколкото видно от доказателствата, събрани по делото, ответникът е предприел своевременно и в разумни срокове, с оглед характера на бъдещия обект - МВЕЦ, надлежни действия за учредяване на правото на строеж от държавата. Доколкото срокът по чл. 67 от ЗС е давностен срок и доколкото не е налице бездействие на суперфициара относно настъпването на изрично уговореното условие, не са налице материалните предпоставки за започване или изтичане на давностния срок по чл. 67 от ЗС. Отделно от това, както правилно и PC-Д. е съобразил в решението си, съгласно трайната съдебна практика по въпроса изразена в редица решения на ВКС, едно от които е Решение № 60/2012 г. по г.д.№818/2011 г., ІІ г.о.-давността за погасяване на правото на строеж по чл. 67 ЗС започва да тече от осигуряване на фактическата възможност за реализиране на правото на строеж като получаване достъп до имота, издаване на строителни книжа и др. В същия смисъл са и Решение № 137/07.08.2009 г. по гр. д. № 6234/2007г., I г. о., Решение № 1144/19.11.2008 г. по гр.д.№ 4517/2007 г., I г. о. и др. От посочената съдебна практика може да се обобщи, че когато с оглед конкретното състояние и особености на имота са налице пречки за извършване на строителството, които е необходимо да бъдат отстранени преди започването му, то до премахването им правото на строеж не може да бъде реализирано и съответно не тече предвиденият в чл.67 ЗС петгодишен срок за погасяването му. В настоящия случай евентуално погасяване на правото на строеж в процесния имот би било налице, ако в полза на ответника е била налице фактическата възможност за реализиране на правото на строеж - били са налични всички предвидени от законодателството условия за започване на строителство, и въпреки това то не е извършено в срок. Очевидно от събраните по делото доказателства, такава фактическа възможност не е била налице и следователно срокът предвиден в чл.67 от ЗС не е изтекъл, за да се приеме, че е налице погасяване на отстъпеното право на строеж. Не е налице и твърдяното от жалбоподателя прекратяване на процедурата за издаване на разрешение от МС за изграждане на МВЕЦ „Г.“ в коритото на р.Въча - имот публична държавна собственост. За да се осъществи поставеното в договора условие за начало на течението на давностния срок за погасяване правото да се упражни учреденото му право на строеж, следва от страна на ответника да е реализирана предвидената в чл.7, ал.5 от Закона за държавната собственост във връзка с чл.62, ал.1 от Закона за енергетиката, процедура за отстъпване право на строеж в земя - публична държавна собственост, в случая коритото на р.Въча.Сочи се, че правото да се иска учредяване на ОПС от МС за реализиране на МВЕЦ в коритото на р.Въча, не се погасява с еднократното му упражняване. Това е предвидена от закона възможност, която може да бъде реализирана при наличието на някоя от предвидените в закона хипотези - в настоящия случай - тази на чл.7, ал.5, т.2 от ЗДС във връзка с чл.62, ал.1 от ЗЕ - трайно задоволяване на обществени интереси. Възможността да бъде учредено от държавата в лицето на МС право на строеж в имот публична собственост ще престане да съществува само, ако престане да съществува и предвидената в закона възможност за това. Към момента на постановяване на обжалваното решение, а и към настоящия момент цитираната норма на закона съществува, и не е отпаднала възможността уговореното в договора условие да възникне. Твърдяното от ищеца „прекратяване“ на процедурата за ОПС няма правопогасяващ ефект. С описаното в исковата молба писмо изх. № Е-04-16-184 от 07.11.2017г. на Заместник -министъра на енергетиката, заведено в МРРБ под №90-04-345/2//10.11.2017г., не се прекратява процедурата, още по-малко се преклудира възможността за искане и съответно учредяване на ОПС по реда на чл.7, ал.5 от ЗДС. Същото представлява изразено от издателя му становище по преписка, като липсва и законова компетентност за издателя на писмото за решение по заявеното от ответника искане. Дори да се приеме, че в правния мир съществува писмо с подобно на твърдяното съдържание, изразено от компетентен орган, то следва да се има предвид, че актовете и действията на Държавата по чл.7, ал. 5 от ЗДС, касаещи отстъпването или отказа да се отстъпи право на право на строеж, не са ИАА, а са актове на гражданска правосубектност на Държавата по разпореждане с нейна собственост. В този случай по отношение на ответника липсва стабилен индивидуален административен акт (в това число и мълчалив отказ) или друг окончателен акт, който да отрича окончателно възможността му да получи право на строеж от страна на Държавата за изграждане на процесния енергиен обект. В този смисъл несъстоятелни са твърденията на ищеца, че от правна и фактическа страна, е отпаднала възможността да се учреди ОПС от страна на държавата, респ. е отпаднала възможността да настъпи условието, уговорено в договора за упражняване на правото на строеж в процесния ПИ •••.В случая отлагателното условие вече е реализирано, като в полза на ответника с Решение № 150/7.03.2024 г. на МС е учредено възмездно безсрочно ограничено право на строеж в повърхностен воден обект - публична държавна собственост за всички съоръжения, включени в изграждането на МВЕЦ “Г.“.В изпълнение на Решението на МС е сключен Договор за учредяване на възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж върху имот публична държавна собственост (коритото на р. Въча) с Областен управител - област С., като сключеният договор е вписан в Службата по вписванията - гр. Д.. Същото се отнася и по предявения иск да бъде прието за установено по отношение на ищеца, че ответникът не е собственик на право на ползване за едно парко място от 20 кв.м„ както и безсрочно право на преминаване, предмет на нотариален •••. рег.№3880, дело 325/2012г. по отношение на ПИ с идентификатор •••. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски за въззивна инстанция. В съдебно заседание жалбоподателят „МТ Енерджи“ ЕООД чрез пълномощника си адв.И.М., поддържа въззивната си жалба. Въззиваемият „Хидропад“ ЕООД, чрез пълномощника си адвН.М. оспорва жалбата и поддържа отговора. С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните поделото доказателства счита, че въззивната жалба подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Не е спорно между страните, че ищецът „МТ Енерджи“ ЕООД, представлявано от управителя М.Т. е собственик на поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК – София, с площ от 1341кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс”, с предишен идентификатор •, № по предходен план 1531, кв.133, парцел IV – 1531, при описаните граници, който имот е закупил с нотариален акт •••, peг. № 1635, Д № 146/19.04.2022г. от Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“ с ЕИК 000691030. Не е спорно също, че ищецът с нотариален •, рег.№ 638, дело № 060/16.02.2022г. е закупил от Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“ и е станал собственик и на поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., с площ от 2397кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, с предишен идентификатор: •, № по предходен план 1531, •••, при описаните граници. Не се оспорва също, че с нотариален •••, рег. № 3880, дело № 325/2012г. Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“ като собственик поземлен имот с идентификатор •••, с площ 1341 кв.м. по КККР на гр. Д. (преди продажбата на имота на ищцовото дружество) е учредил в полза на приемателя-ответното дружество „Хидропад“ ЕООД безсрочно право на строеж за построяване на малка водноелектрическа централа /МВЕЦ/„Г.“ и за промишлени и спомагателни сгради и канал с показатели за плътност, кинт и височина, съобразно предвижданията на ПУП на гр. Д., одобрен със Заповед № РД-09-273/19.10.2010г. на кмета на община Д. и съгласно одобрени инвестиционни проекти за МВЕЦ „Г.“, както и в съответствие с чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и безсрочно право на прокарване на технически съоръжения и сервитути по чл.64 ЗЕ. Реализирането на учреденото с този нотариален акт право на строеж следва да се извърши в срок от пет години, след учредяването в полза на приемателя на право на строеж от страна на МС за изграждане на МВЕЦ „Г.“ в коритото на река Въча, имот публична държавна собственост. Със същият нотариален акт Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“ като собственик поземлен имот с идентификатор •••, с площ 2397 кв.м. по КККР на гр. Д. (преди продажбата на имота на ищцовото дружество) е учредил в полза на приемателя- ответното дружество „Хидропад“ ЕООД безсрочно право на ползване върху описания имот на едно парко място от 20 кв.м., както и безсрочно право на преминаване през описания имот за осигуряване на достъп и обслужване на поземлен имот с идентификатор •••, като при упражняване на посочените права приемателят трябва да се съобразява с извършените от Учредителя СМР в поземлен имот с идентификатор •••. От представените скици на двата имота с идентификатори ••• и •••, издадени от СГКК-С. е видно, че като собственик и на двата имота е вписано ищцовото дружество „МТ Енерджи“ ЕООД, а като носител на други вещни права за имот ••• е вписан „Хидропад“ ЕООД като носител на право на строеж, а за имот ••• е вписан също „Хидропад“ЕООД, като носител на право на преминаване и на право на ползване на ид.част от имота от 20 кв.м. По делото е представена извадка от Кадастралния регистър на недвижимите имоти на Община Д., ЕКАТТЕ: 20465, от която се установява, че ответното дружество е собственик на 23 недвижими имоти, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; за електроенергийно производство; за друг вид водно течение-водна площ съоръжение, т.е имотите са закупени от ответното дружество с цел реализиране на проекта за изграждане на МВЕЦ „Г.“. По делото е представен инвестиционния проект за подробен устройствен план за изменение на регулацията на УПИ • и обособяване на УПИ •• за хидротехнически и инженерни съоръжения и план за застрояване на УПИ • и УПИ ••, с възложител „Хидропад“ ЕООД, обяснителна записка и Заповед № РД-09-225/05.05.2017г. на Кмета на община Д. за одобряване на ПУП-ПРЗ в •, м.“Л.“, гр.Д., съгласно графичната част, с която се променят границите на УПИ •-за водно огледало, образува се УПИ ••-за хидротехнически инженерни съоръжения за сметка на част от УПИ •, променя се застрояването на УПИ • –за централа, като ограничителната линия се измества по северната и западната имотни граници. С предходна Заповед № РД-09- 460/23.12.2011г. е изменен ПУП-ПРЗ в •, като регулационните линии на УПИ •-за централа се променят по имотните граници на имот с идентификатор •• и по уличните регулационни линии с ограничителна линия на застрояване. С Разрешение за строеж № 2/11.02.2013г. на „Хидропад“ ЕООД е разрешено да извърши строителство на обект МВЕЦ „Г.“-сградоцентрала с помещение за трафопост и изтичало ІІІ категория в имот с идентификатор ••, съгласно одобрен работен проект на 11.02.2013г. С протокол от 28.12.2015г. е открита строителна площадка и е определена строителна линия и ниво на строежа. От управителя на ответното дружество „Хидропад“ ЕООД е отправено искане до Министъра на регионалното развитие и благоустройството за учредяване на безсрочно право на строеж в полза на „Хидропад“ ЕООД в коритото на р.Въча на основание чл.7, ал.5 от ЗДС във вр. с чл.62, ал.1 от ЗЕ за изграждането на МВЕЦ „Г.“ в •, в м.“Л.“ гр.Д. по което искане е образувана преписка № 90-04-345/28.08.2017г. Искането е препратено до Зам.министъра на енергетиката, който с писмо изх.№ Е-04-16- 184/07.11.2017г. е изпратил отговор в МРРБ. В писмото е посочено, че в във втория и третия национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергия от ВИ е отчетен продължаващ ръст на използваната енергия от ВИ през 2013 и 2014г. като е постигнат дял от съответно 19% и 18% на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия, като постигането на задължителната национална цел за 2020г. е основание съгласно чл.18, ал.2 от ЗЕВИ(отм.) за прекратяване прилагането на насърченията за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от ВИ, тъй като общата национална цел е постигната. Относно техническата част е прието, че разположението на МВЕЦ и техническите й параметри създават реална опасност от подприщване на изтичалото на ВЕЦ Д., когато работи на максимална мощност, както и при висока вълна, поради възможността МВЕЦ „Г.“ да не успее да преработи водите от ВЕЦ Д. и реките Въча и Широколъшка едновременно, при което е възможно сградоцентралата на МВЕЦ „Г.“да се окаже залята, поради невъзможност на съоръженията да пропуснат голямото водно количество. Подприщването на изтичалото на ВЕЦ Д. ще създаде риск от наводнение на ВЕЦ Д. и съответно до компрометиране на цялата каскада. С Писмо изх.№ 90-04-345/20.11.2017г. отговорът на зам.министъра на енергетиката е изпратен до управителя на ответното дружество, като е уведомен, че действия за последващо процедиране за образуваната в МРРБ преписка няма да бъдат предприемани и същата следва да се счита прекратена. На „Хидропад“ ЕООД по негово искане са издавани и разрешения за водовземане и позване на повърхностен воден обект от МОСВ, Басейнова дирекция-Пловдив, чиито срок на разрешение е продължаван многократно. Във връзка издадено на управителя на ищцовото дружество съдебно удостоверение от Министерски съвет е даден отговор с писмо изх.№ 20.И-6/11.07.2023г., че в правно информационните масиви на МС не е открита информация относно процедура по издаване на разрешение от МС за учредяване в полза на „Хидропад“ ЕООД на право на строеж за изграждане на МВЕЦ „Г.“. С Решение № 150/07.03.2024г. на Министерски съвет на основание чл.17, ал.1, т.6 от ЗЕВИ, чл.62, ал.1 от ЗЕ и чл.7, ал.5, т.2 от ЗДС е прието да се учреди възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж в полза на „Хидропад“ ООД гр.Д. върху имот държавна собственост, намиращ се в гр.Д., представляващ ПИ с идентификатор •• по КККР на гр.Д. •, парцел ••-за хидротехнически инженерни съоръжения с площ от 11 414 кв.м. с трайно предназначевие на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение, за изграждане на обект: МВЕЦ „Г.“, съгласно влязъл в сила устройствен план-план за регулация и застрояване в •, м.“Л.“ гр.Д., одобрен със Заповед № РД-09- 235/05.05.2017г. С договор за учредяване възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж върху имот публична държавна собственост по реда на ЗДС с рег.№ АП-03-35-1021/07.05.2024г., сключен между Областния управител на гр.С. в качеството му на учредител и ответното дружество „Хидропад“ ЕООД в качеството му на приобретател е договорено в чл.1 от договора, че учредителят учредява на приобретателя възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж върху имот публична държавна собственост, находящ се в гр.Д., с идентификатор •• по КККР на гр.Д. •, парцел ••-за хидротехнически инженерни съоръжения с площ от 11 414 кв.м. с трайно предназначевие на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение, за изграждане на обект: МВЕЦ „Г.“, съгласно влязъл в сила устройствен план-план за регулация и застрояване в •, м.“Л.“ гр.Д., одобрен със Заповед № РД-09- 235/05.05.2017г. За имота е съставен Акт за публична държавна собственост № 5135/25.03.2024г. Уговорено е в чл.2, че възмездното безсрочно ограничено вещно право на строеж се учредява за сумата от 230 303, 70 лева, която приобретателят е заплатил, както и режийните разноски и местния данък. Съгласно чл.4 от договора приобретателят се е задължил да реализира възмездното безсрочно ограничено вещно право на строеж в 5-годишен срок от подписването на договора, т.е до 07.05.2029г. В ал.2 на чл.4 от договора е уговорено, че в случай, че приобретателят не реализира учреденото възмездното безсрочно ограничено вещно право на строеж в срока по ал.1, правото се погасява в полза на учредителя, съгласно чл.67, ал.1 от ЗС. Договорът е вписан в СВ-Д. с вх.рег. № 450/08.05.2024г., •••, дело № 248/2024г. При така установеното от фактическа страна въззивният съд счита, че правилно районният съд е квалифицирал предявените отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК и правилно е приел, че същите са неоснователни по следните съображения: От доказателствата по делото безспорно се установява, че ищцовото дружество „МТ Енерджи“ ООД е закупило от Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“ два имота, като с нотариален акт •••, peг. № 1635, Д № 146/19.04.2022г. е закупило поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК – София, с площ от 1341кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс”, с предишен идентификатор •, номер по предходен план 1531, кв.133, парцел IV – 1531, при описаните граници, а с нотариален акт •, рег.№ 638, дело № 060/16.02.2022г. е закупило поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., с площ от 2397кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, с предишен идентификатор: •, № по предходен план 1531, •••, при описаните граници, поради което ищцовото дружество с посочените нотариални актове се легитимира като собственик на имоти с идентификатори ••• и ••• по КККР на гр. Д.. Безспорно се установява също, че преди продажбата на посочените два имота Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“ като собственик на поземлен имот с идентификатор •••, с площ 1341 кв.м. по КККР на гр. Д. с нотариален •••, рег. № 3880, дело № 325/2012г. е учредило в полза на приемателя-ответното дружество „Хидропад“ ЕООД безсрочно право на строеж за построяване на малка водноелектрическа централа /МВЕЦ/„Г.“ и за промишлени и спомагателни сгради и канал с показатели за плътност, кинт и височина, съобразно предвижданията на ПУП на гр. Д., одобрен със заповед № РД-09-273/19.10.2010г. на кмета на община Д. и съгласно одобрени инвестиционни проекти за МВЕЦ „Г.“, както и в съответствие с чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и безсрочно право на прокарване на технически съоръжения и сервитути по чл.64 ЗЕ. В нотариалния акт изрично е отбелязано, че реализирането на учреденото с този нотариален акт право на строеж следва да се извърши в срок от пет години, след учредяването в полза на приемателя на право на строеж от страна на Министерския съвет за изграждане на МВЕЦ „Г.“ в коритото на река Въча, имот публична държавна собственост. Със същият нотариален акт Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“ като собственик поземлен имот с идентификатор •••, с площ 2397 кв.м. по КККР на гр. Д. е учредило в полза на приемателя-ответното дружество „Хидропад“ ЕООД безсрочно право на ползване върху описания имот на едно парко място от 20 кв.м., както и безсрочно право на преминаване през описания имот за осигуряване на достъп и обслужване на поземлен имот с идентификатор •••, като при упражняване на посочените права приемателят трябва да се съобразява с извършените от Учредителя СМР в поземлен имот с идентификатор •••. Основният спорен по делото въпрос е дали учредените с нотариален •••, рег. № 3880, дело № 325/2012г. ограничени вещни права на приемателя –ответното дружество „Хидропад“ ЕООД се погасени по давност и дружеството не е техен собственик. Въззивният съд счита, че правилно районният съд е приел, тълкувайки сключения между Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“ и „Хидропад“ ЕООД договор за учредяване на ограничени вещни права, обективиран в нотариален •••, рег. № 3880, дело № 325/2012г., че учреденото безсрочно ограничено вещно право на строеж за построяване на малка водноелектрическа централа /МВЕЦ/„Г.“ и за промишлени и спомагателни сгради и канал и прокарване на технически съоръжения и сервитути в поземлен имот с идентификатор ••• е уговорено да се реализира в 5-годишен срок, но под отлагателно условие, а именно след учредяването в полза на приемателя на право на строеж от страна на Министерския съвет за изграждане на МВЕЦ „Г.“ в коритото на река Въча, имот публична държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.1 от ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. В закона не е изрично предвидено от кога започва да тече давността за упражняване на правото на строеж. В съдебната практика на ВКС безспорно се приема, че началото на давностния срок се поставя от момента на сключването на договора за учредяване на вещното право на строеж, респективно от момента, в който страните са се уговорили договорът да породи действие, в който смисъл е Решение № 217/29.06.2012г. по гр.д.№ 542/2010г. на ІІ г.о. В настоящия случай страните изрично са уговорили, че 5-годишния срок за реализиране правото на строеж започва да тече след учредяване в полза на приемателя „Хидропад“ ЕООД на право на строеж от страна на Министерския съвет за изграждане на МВЕЦ „Г.“ в коритото на река Въча, имот публична държавна собственост. С оглед на това неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че 5-годишния давностен срок е изтекъл и ответното дружество вече не е собственик на учреденото му право на строеж от Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“, поради погасяването му по давност. В други решения на ВКС също се приема, че давността за погасяване на правото на строеж по чл.67 от ЗС започва да тече от осигуряването на фактическа възможност за реализирането на правото на строеж, като получаване на достъп до имота, издаване на строителни книжа и др. Когато с оглед на конкретното състояние и особеностите на имота са налице пречки, които е необходимо да бъдат отстранени преди започването на строителството, то до премахването им правото на строеж не може да бъде реализирано и съответно срокът по чл.67 от ЗС за погасяване на правото на строеж не тече. Този извод произтича и от същността на погасителната давност като бездействие на титуляра на правото на строеж, което следва да не е обусловено от други причини извън волята и поведението му, в който смисъл е Решение60/23.03.2012г. по гр.д.№ 818/2011г. на ІІг.о. Същото е прието и в Решение № 137/07.08.2009г. по гр.д.№ 6234/2007г. на І г.о., според което началният момент на срока по чл. 67, ал. 1 ЗС се свързва не с датата на придобиване на ограниченото вещно право на строеж, а с момента, в който реализирането на строителството стане обективно възможно. В Решение № 1144/19.11.2008г. по гр.д.№ 4517/2007г. на Іг.о. също се приема, че давността за погасяване на правото на строеж е 5-годишна и започва да тече от учредяването му, ако от този момент е възможно реализирането му, т.е. от фактическата възможност за осъществяването му. В настоящият случай, съгласно уговореното между учредителя и приемателя давностният срок по чл.67 от ЗС започва да тече от учредяването от Министерския съвет на право на строеж в коритото на р.Въча, което е публична държавна собственост. Съгласно чл.7, ал.5 ЗДС в случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти – изключителна и публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо по т.2 за трайно задоволяване на обществени потребности. Такива условия са уредени в Закона за енергетиката, в чл.62, ал.1 от който е прието, че когато изграждането или разширението на площадкови енергийни обекти, както и на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия или на части от тях и на свързаните с производството съоръжения и площадки за депониране на производствени отпадъци се извършва върху имот - държавна собственост, компетентните държавни органи учредяват в полза на лицето, което ще изгражда и експлоатира енергийния обект, възмездно право на строеж върху земята по реда на Закона за държавната собственост без търг или конкурс. В настоящият случай с Решение № 150/07.03.2024г. на Министерски съвет на основание чл.17, ал.1, т.6 от ЗЕВИ, чл.62, ал.1 от ЗЕ и чл.7, ал.5, т.2 от ЗДС е прието да се учреди възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж в полза на „Хидропад“ ООД гр.Д. върху имот държавна собственост, намиращ се в гр.Д., представляващ ПИ с идентификатор •• по КККР на гр.Д. •, парцел ••-за хидротехнически инженерни съоръжения с площ от 11 414 кв.м. с трайно предназначевие на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение, за изграждане на обект: МВЕЦ „Г.“, съгласно влязъл в сила устройствен план-план за регулация и застрояване в •, м.“Л.“ гр.Д., одобрен със Заповед № РД-09- 235/05.05.2017г. Сключен е и Договор за учредяване възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж върху имот публична държавна собственост по реда на ЗДС с рег.№ АП-03-35- 1021/07.05.2024г., между Областния управител на гр.С. в качеството му на учредител и ответното дружество „Хидропад“ ЕООД в качеството му на приобретател, в който е договорено, че учредителят учредява на приобретателя възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж върху имот публична държавна собственост, находящ се в гр.Д., с идентификатор •• по КККР на гр.Д. •, парцел ••-за хидротехнически инженерни съоръжения с площ от 11 414 кв.м. с трайно предназначевие на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение, за изграждане на обект: МВЕЦ „Г.“, съгласно влязъл в сила устройствен план-план за регулация и застрояване в •, м.“Л.“ гр.Д., одобрен със Заповед № РД-09- 235/05.05.2017г. Уговорено е още, че приобретателят се задължава да реализира възмездното безсрочно ограничено вещно право на строеж в 5-годишен срок от подписването на договора, т.е до 07.05.2029г., като в случай, че не го право на се погасява в полза на учредителя, съгласно чл.67, ал.1 от ЗС. Договорът е надлежно вписан в СВ-Д. с вх.рег. № 450/08.05.2024г., •••, дело № 248/2024г. Следователно след като е реализирано отлагателното условие по договора за учредяване право на строеж, обективиран в нотариален акт ••, рег. № 3880, дело № 325/2012г. и компетентният орган МС е учредил право на строеж в полза на ответното дружество „Хидропад“ ЕООД за изграждане на МВЕЦ „Г.“ в поземлен имот •• по КККР на гр.Д.- публична държавна собственост и е сключен договор за отстъпване право на строеж в същия имот, в който е уговорено, че давностния срок по чл.67 от ЗС започва да тече, считано от сключване на договора, т.е от 07.05.2024г. и изтича на 07.05.2029г., то учреденото в полза в ответника право на строеж в поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр.Д. – собственост на ищеца не е погасено по давност, каквито твърдения се поддържат от ищеца, тъй като давностният срок не е изтекъл. Същото се отнася и за поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр.Д. – собственост на ищеца, в който в полза на ответника е учредено безсрочно право на ползване на едно парко място с площ от 20 кв.м. както и безсрочно право на преминаване за осигуряване на достъп до поземлен имот с идентификатор •••, в който е учредено право на строеж. Неоснователно е оплакванетовъв въззивната жалба, че учреденото право на строеж в полза на ответника от Министерския съвет с Решение № 150/07.03.2024г. е неотносимо, тъй като касае друг имот-поземлен имот •• по КККР на гр.Д.- публична държавна собственост, а не процесните имоти с идентификатори ••• и •••. Именно такава е договореността на страните по договора обективиран в нотариален акт ••, рег. № 3880, дело № 325/2012г., че правото на строеж в поземлен имот с идентификатори ••• ще се реализира след учредяване от МС на право на строеж в коритото на р.Въча-публична държавна собственост, тъй като учредяването на право на строеж в процесния поземлен имот с идентификатори ••• е обвързано и може да се реализира само след учредяването на право на строеж от МС в коритото на р.Въча в имот публична държавна собственост, без което строителството и експлоатацията на МВЕЦ „Г.“ би било невъзможно без ползването на водите на р.Въча. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че с писмо изх.№ 90-04-345 от 10.11.2017г. на МРРБ, с което на ответното дружество е препратено писмо изх.№ Е-04-16- 184/07.11.2017г. на Зам.министъра на енергетиката процедурата по искането на ответника за учредяване на право на строеж в имот публична държавна собственост –коритото на р.Въча е прекратена. Изрично в чл.7, ал.5 от ЗДС е посочено, че компетентния орган за учредяване право на строеж в имот публична държавна собственост е МС. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че представените Решение № 150/07.03.2024г. на Министерски съвет и Договор за учредяване възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж върху имот публична държавна собственост по реда на ЗДС с рег.№ АП-03- 35-1021/07.05.2024г. са представени след завеждане на иска. Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иск, които са от значение за спорното право. В случая правилно районният съд е взел предвид учреденото след завеждане на иска право на строеж в имот публична общинска собственост-коритото на р.Въча от Министерския съвет и сключения въз основа на него договор, тъй като тези факти са от съществено значение за спора, а именно дали е погасено по давност правото на строеж. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено. Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК да бъде осъден жалбоподателя „МТ Енерджи“ ЕООД да заплати на въззиваемия „Хидропад“ ЕООД направените по делото съдебни разноски за въззивна инстанция в размер на 2200 лева за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното С.ският окръжен съд
Цитирани разпоредби
25- чл. 7, ал. 5 ЗДС
- чл. 67 ЗС
- чл. 64 ЗЕ
- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 7, ал. 5, т. 2 ЗДС
- чл. 62, ал. 1 ЗЕ
- чл. 67, ал. 1 ЗС
- чл. 62, ал. 1
- чл. 7, ал. 5
- чл. 235, ал. 3 ГПК
- чл. 258 ГПК
- чл. 263, ал. 1 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 81 ГПК
- чл. 17, ал. 1, т. 6 ЗЕВИ
- чл. 18, ал. 2 ЗЕВИ
- чл. 1
- чл. 2
- чл. 24, ал. 1, т. 2
- чл. 4
- чл. 62
- чл. 63, ал. 1
- чл. 64