Решение № 14226 от 25.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 291/2025 г.

Жалбата е допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване пред съд административен акт, от лице, чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в законоустановения 14 - дневен срок, считано от 23.12.2024г.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът след като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 АПК проверка за законосъобразност на атакувания акт, освен на основанията, посочени от „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР МЛАДОСТ МЕД 1“ ЕООД и на всички такива по чл.146 АПК, преценява следното:

На първо място, актът е постановен от компетентен орган – управителя на НЗОК и в пределите на неговата власт, съгласно чл.59, ал.13 ЗЗО. Не се констатира порок на заповедта по чл.146, ал.1 от АПК.

На второ място, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Посочени са обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване. Изложените в акта факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Не се установява порок във формата по см. на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуславя отмяна на акта /Постановление № 4/1976г. на Пленума на ВС и ТР № 4/22.04.2004г. по дело № ТР-4/2002г. ОСС на ВАС; Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд/. Ответникът е формирал своите изводи въз основа на приложения и приобщен в административната преписка доказателствен материал. Ответникът, чрез своите констатации обосновано е посочил действителното правно положение, не се установява непълнота на фактите, а след анализ и проверка на същите, съдът приема, че те са и реално осъществени. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си.

На трето място, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес, съответно до отмяна на акта /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК/.

Преценката на административния орган е направена, след като са обсъдени и изяснени всички релевантни за случая факти и обстоятелства в изпълнение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК. Съобразно служебното начало в административния процес, ответникът е събрал всички необходими доказателства, като е извършил надлежна проверка на същите.

Заповедта за възлагане на проверката, съдържа правните и фактическите основания за издаването й с определяне на проверяващото лице/лица, обектът - наименование и месторазположението му, видът, задачата и срокът за приключването й. Протоколът за резултатите от проверката е съставен от компетентни органи съгласно чл.72, ал.2 ЗЗО, същият е връчен на жалбоподателя на 23.10.2024г., като срещу обективираните в него констатации е подадено възражение, разгледано на заседание на Арбитражна комисия.

Не са били налице основанията за недопустимост на производството по см. на чл.27, ал.2, т.1 и т.2 АПК, с оглед предходно издадената заповед № РД-253С-215/02.04.2024г. на управителя на НЗОК в частта по т.9. Този административен акт към дата- 19.12.2024г. не е влязъл в сила, поради оспорването му пред АССГ по дело № 3970/2024г. Не е съществувала и пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.2 АПК за произнасяне на органа, доколкото се касае за отделно нарушение, извършено на дата 19.09.2024г., докато нарушението, за което е бил санкциониран жалбоподателя със заповед № РД-253С-215/02.04.2024г. в частта по т.9 е било извършено на 23.01.2024г. Липсва пълна идентичност в предмета на двете административни производства, приключили с двете заповеди, които са издадени при направени по различно време проверки на жалбоподателя и относно две отделни нарушения, поради което не може да се приеме, че е съществувало основание по чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК за прекратяване на второто административно производство. Съгласно чл. 453, ал.2 от НРД за МД 203-2025г., „за всяко констатирано нарушение се прилага съответна по вид и размер санкция“, като случаят не се отнася до едно нарушение, което е санкционирано двукратно.

На четвърто място, спорът между страните се свежда до приложението на нормите на материалния закон- чл.146, т.4 от АПК.

Съгласно чл. 30 от НРД за МД за 2023-2025 г., изпълнителите на медицинска помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗО, ЗЗ, Кодекса на професионалната етика, ЗЛПХМ, подзаконови нормативни актове и НРД.

Разпоредбата на чл.81, ал.3 Закона за здравето гласи, че условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ се определят с наредба на Министерския съвет.

Съгласно чл. 246 и чл. 247, ал. 2 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025г., електронните първични медицински и финансово-отчетни документи се изготвят в утвърден от НЗОК формат, подписват се с КЕП и се съхраняват съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, [Наименование]/73 от 28 август 2014 г.) и на ЗЕДЕУУ. Националната здравноосигурителна каса осигурява на изпълнителите на СИМП чрез електронния портал на НЗОК достъп с електронен подпис на лекаря специалист до информация за диспансеризирани при него пациенти с МКБ код на заболяванията и дата на диспансеризация.

В чл. 84, ал. 1, т.3 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025 г. е визирано, че „изпълнителите на медицинска помощ са задължени да събират, поддържат, съхраняват и предоставят на НЗОК/РЗОК информация в електронен вид в определен от НЗОК формат - за отчитане на ИМП за извършената от тях дейност в полза на ЗОЛ, съдържащ атрибутите от първичните медицински документи съгласно приложение № 2 „Първични медицински документи“.

Лечебното заведение „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР МЛАДОСТ МЕД 1“ ЕООД, представлявано от д-р П. А. Х. на 19.09.2024г. е изискало и е получило от ЗОЛ И. Н. Н., заплащане на такса за „електронно обслужване“, включваща покриване на разходи за електронна обработка на персоналната медицинска документация за пациента; влизане в информационните системи, базирани на здравни уеб платформи.

От ЗОЛ И. Н. Н. е поискано заплащане на фиксирана сума от 5, 00 лева за дейности, които са задължение на всяко лечебно заведение, сключило договор с НЗОК във връзка с обработването на документацията в електронен вид. На 19.09.2024г. на И. Н. Н. е бил извършен консултативен, амбулаторен преглед от д-р М. Т., специалист по урология, т.е. оказана му е била медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. На пациента не е предоставена допълнителна „услуга“, която той да е поискал и която да е извън обхвата на медицинската дейност, заплащана от бюджета на НЗОК. Съгласно чл.2, ал.3 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ „здравноосигурените лица имат право на достъп до медицинска помощ извън тази по ал. 1 и 2, както и на допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения при спазване изискванията на Наредбата“. В случая, спрямо пациента от лечебното заведение не е извършена някаква допълнителна „услуга“ извън медицинския преглед и назначеното лечение. С изискването на суми от пациента, различни „потребителската такса“ по чл.37, ал.1 от ЗЗО, са накърнени икономическите му права, защото той е заплатил за „услуга“, която нито е поискал, нито му е била предоставена.

По силата на чл.30, т. 4 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025 г., изпълнителите на медицинска помощ се задължават да: не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено.

Аналогична е и разпоредбата на чл.2, ал.4 от НОПДМП, съгласно която „лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба“. В конкретния случай, на ЗОЛ И. Н. Н. е било издадено на 10.09.2024г. електронно направление № 24254В04А08D /бл. МЗ-НЗОК № 3/ за консултация с лекар-специалист, поради което и при извършване на този преглед от д-р М. Т. на 19.09.2024г., лицето е дължало заплащане единствено на „потребителска такса“, но не и такса за „електронна обработка на документи“.

Констатираното нарушение на императивните забрани по чл.33, т.4 от НРД за МД за 2023-2025г. и чл.2, ал.4 от Наредбата, правилно са квалифицирани от административния орган, като основание за налагане на санкция „финансова неустойка“.

На пето място, относно размера на наложената санкция съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в тази си част административният акт е незаконосъобразен.

Санкцията „финансова неустойка“ в размер на 150, 00 /сто и петдесет/ лева е наложена на основание чл. 455, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г., съгласно който, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в НРД, управителят на НЗОК налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 50, 00 до 150, 00 лв. По силата на чл. 454 от НРД за МД за 2023-2024г. видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, в зависимост от: вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение.

Съдът приема, че този размер на санкцията е съответен на тежестта на нарушението, преценена на плоскостта на защитените обществени отношения, както и обстоятелството, че се отнася до второ извършено такова в рамките на няколко месеца, както и че са засегнати икономическите права на пациента.

В заключение, заповед № РД-253С-664 от 19.12.2024г. на управителя на НЗОК е законосъобразен административен акт и поради липсата на отменителните основания по чл.146 АПК, следва да бъде потвърдена. При прилагане на правилата на разпределение на доказателствената тежест в процеса по см. на чл.170, ал.1 АПК, ответникът доказа съществуването на фактическото и правно основание посочено в акта и изпълнението на законовите изисквания, които са го мотивирали при неговото постановяване, за да настъпят разпоредените правни последици за лечебното заведение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд [област]-град, ІІ-ро отделение, 22-и състав,