Решение № 651 от 31.5.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 153/2022 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, във вр. с Глава XXI „Обжалване на определенията“ от ГПК. Делото е образувано по жалба с вх.№ 20220121154932 от И.А.П. като управител на „И.“ ЕООД, гр.София, кв. „••••, ЕИК ••••, против Отказ с peг. № 20220114134039/17.01.2022 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, за вписване по партида на „И.“ ЕООД на следните обстоятелства: прекратяване на търговското дружество, обявяването му в ликвидация, срок на ликвидацията и назначаване на ликвидатор. Жалбоподателят поддържа, че постановеният отказ е неправилен. Посочва се, че едноличният собственик на капитала на „И.“ ЕООД - „Т.-•“ ЕООД, ЕИК ••••, е обявен в несъстоятелност и дейността му е прекратена с Решение от 20.04.2021 г. по т.д. № 2992/2017г. на СГС. Намира, че в тази връзка синдикът правилно и в изпълнение на императивната разпоредба на чл.157, ал.2 от ТЗ е поискал прекратяване на дъщерното еднолично дружество с ограничена отговорност. Счита, че това правомощие на синдика е предвидено с разпоредбата на чл. 658, ал.1, т. 13 ТЗ. В жалбата се излагат твърдения, че неправилно ДЛР е приело, че Иван Патронски не може да бъде назначен за ликвидатор поради това, че същото лице е и управител на „Т.-•“ ЕООД (н.) и на това основание правата му са ограничени. Моли обжалваният отказ да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията да извърши исканите вписвания. По делото е постъпил отговор от Агенцията по вписванията, съгласно който жалбата е неоснователна. Претендират се разноски. Съдът, като разгледа събраните доказателства, намира следното: Със Заявление по образец Б6 с вх. № 20220114134039 от управителя на „И.“ ЕООД е поискано да бъде вписано прекратяване на дружеството, обявяването му в ликвидация, определяне срок на ликвидация и назначаване на ликвидатор. Към заявлението са приложени: протокол от решение на едноличния собственик чрез синдика на дружеството, обективирано в протокол от 29.10.2021 г.; документ за внесена държавна такса; удостоверение за уведомяване на НАП по чл.77, ал. 1 от ДОПК; декларация от ликвидатора; обяснителна записка от синдика на „Транс – 5“ ЕООД (н.); нотариално заверено съгласие и образец от подпис на лицето, назначено за ликвидатор; декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове. За да постанови обжалвания отказ № 20220114134039/17.01.2022 година, ДЛР е приело, че синдикът няма правомощия да взема решение за прекратяване на дъщерното дружество, откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор, като съгласно разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 13 ТЗ синдикът може да извършва само действия по прекратяване на членственото правоотношение на несъстоятелния длъжник в дружеството. ДЛР счита, че синдикът разполага с възможността, предвидена в чл.718, ал. 2 ТЗ да продаде дела на несъстоятелния едноличен собственик, т.е. всички дялове от капитала на дружеството в рамките на производството по осребряване на имущество, поради което не е необходимо да се прекратява самото дружество. Посочено е в отказа, че за ликвидатор се иска да бъде назначено същото лице, вписано и като управител на „Транс 5“ ЕООД/н/ и чиито права са ограничени по реда на чл.635 ТЗ с определение на съда по несъстоятелността от 23.10.2018 година по т.д.№ 2992/2017 година, ТО, VІ-8 състав. Съдът взе предвид следното: Жалбата е подадена в срока по чл.25 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от оправомощено лице /при редовно упълномощаване/, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е основателна. На основание чл. 157, ал. 2 ТЗ, когато капиталът на еднолично ООД е притежание на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството. Видно от вписаното в търговския регистър Решение от 20.04.2021 г. по т.д. № 2992/2017 г. на СГС, VI-8 състав, „Т.-•“ ЕООД, с ЕИК •••• - едноличен собственик на капитала на „И.“ ЕООД, е обявено в несъстоятелност. В съответствие с разпоредбата на чл. 711, ал. 1 ТЗ дейността на „Т.-•“ ЕООД (н.), както и правомощията на органите му, са прекратени и е постановено започване осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. От приложения към заявлението протокол от 29.10.2021 г. се установява, че от „Т.-•“ ЕООД (н.), чрез синдика на дружеството, са взети решения за прекратяване на „И.“ ЕООД и извършване на ликвидация на дружеството, определен е срок за ликвидация, като за ликвидатор е избран вписаният управител на „И.“ ЕООД – И.А.П.. От ДЛР е прието, че синдикът няма правомощия да взема решение за ликвидация на ТД, чийто едноличен собственик на капитала е несъстоятелният длъжник. Това разрешение не се споделя от настоящия състав. С разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ТЗ е предвидено, че едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител, а ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството. В случая, правомощията на органите на дружеството, обявено в несъстоятелност, са прекратени, поради което синдикът е единственият орган, който може да вземе решението за прекратяване и ликвидация на „И.“ ЕООД. Не е налице и изключението, предвидено в чл.635, ал.3 ТЗ. На следващо място, съдът не споделя и съображението на ДЛР относно липсата на правомощия за прекратяване на дружеството в хипотезата на чл.658, ал.1, т.13 от ТЗ, поради съществуващата възможност за синдика, предвидена в чл.718, ал. 2 ТЗ, да продаде дела на несъстоятелния едноличен собственик на капитала. Преценката дали дяловете в дъщерното дружество да бъдат продадени от синдика с разрешение на съда или да бъде прекратено самото дружество, е въпрос на производството по несъстоятелност, а не на регистърното производство. Синдикът е изпълнителен орган на несъстоятелността и следва да осъществява правомощията си с грижата на добрия търговец, като съдът по несъстоятелността има охранителни правомощия, респ. синдикът отчита ежемесечно дейността си пред съда по несъстоятелността и в определените в ТЗ случаи, действа след разрешение от съда по несъстоятелността, като носи имуществена отговорност по реда на чл.663 ТЗ. Видно от приложената обяснителна записка синдикът е посочил, че действа в изпълнение на чл.157, ал.2 ТЗ и след получени указания от съда по несъстоятелността. В този смисъл, ирелевантни са и изложените в отказа съображения относно назначения ликвидатор. Освен това, последният не е бил управител на дружеството в несъстоятелност към датата на постановяване на определението на съда по чл.635, ал.2 ТЗ. По изложените съображения и предвид това, че със заявлението са представени всички изискуеми документи, установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, вкл. уведомление по чл.77, ал.1 ДОПК и нотариално заверено съгласие и образец от подписа на ликвидатора, съдът намира, че постановеният отказ като неправилен следва да бъде отменен и да бъдат дадени указания за извършване на исканото вписване. Мотивиран от изложеното, съдът