Решение № 230 от 15.12.2021 г. на Районен съд - Силистра по дело № 653/2021 г.

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на ИЛК. АТ. СТ. от гр. Силистра, ЕГН ••••••••••, против Наказателно постановление № 21-1099-001370/16.09.2021г., издадено от началник-група при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Силистра, с което на жалбоподателя на основание чл.177, ал.1, т. 2 от ЗДВП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева за нарушение на чл.162, ал.2 от същия закон. В жалбата са изразява несъгласие с наложеното наказание като се визира, че не са налице доказателства за виновно поведение от страна на наказаното лице и не установена по безспорен начин валидността на притежаваното от него СУМПС. В тази връзка се подчертава, че този документ, носен от жалбоподателя, е бил издаден от Обединеното Кралство Великобритания през времетраене на членството и в Европейския съюз и е валиден на територията на Република България, съгласно Виенската Конвенция от 1968г. Посочва се, че е налице неспазване на чл.42 и чл. 57 ЗАНН досежно съдържанието на акта и НП, както и че неправилно наказващият орган не е определил случая като маловажен. Моли се за отмяна на наказателното постановление, което искане се поддържа лично от жалбоподателя пред съда. Административно-наказващият орган счита жалбата за неоснователна, тъй като жалбоподателят не е спазил изискванията на закона поради пребиваването му повече от три месеца в България, като е следвало да се снабди с българско СУМПС. Моли за потвърждаване на наказателното постановление. Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не депозират становище. Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима. Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал, на съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното: Н а 24.08.2021г. св.М. - младши автоконтрольор и св.Г. – старши полицай, двамата служители при ОД МВР – Силистра, изпълнявали служебните си задължения на територията на град Силистра, като към 16.30ч. възприели жалбоподателя С. да управлява електрически скутер по централната улица на града - „Симеон Велики“ без регистрационна табела и без каска. Спрели го за проверка и установили, че МПС-то не е регистрирано и водачът няма българско СУМПС. По отношение на последното обстоятелство изяснили, че С. пребивава в страната повече от три месеца, и представеното от него СУМПС, издадено властите във Великобритания, е следвало да бъде подменено. На място св. М. съставила АУАН № 451669, серия GA/24.08.2021г., в който като обстоятелства, очертаващи нарушението, описала, че в „гр. Силистра, ул.„Симеон Велики“ 198, в посока бензиностанция ОМВ управлява електрически скутер с рама 22772200916165 и референтна точка на седене около 700 мм., като същото МПС не е регистрирано по надлежния ред (няма поставена рег. табела)“. Така описаното било определено като нарушение по чл.162, ал.1 ЗДВП, с текстово поясняване към дадената правна квалификация, че „български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от три месеца от ЗДВП“. АУАН бил предявен на жалбоподателя, и било отразено, че няма възражения, като с подписа си лицето удостоверило, че му е връчен и екземпляр от същия с така изписаните текстове. В издаденото на база акта наказателно постановление фактическите рамки на административното обвинение очертават съвсем друга проява на наказаното лице – АНО е посочил, че на процесната дата жалбоподателят С. управлява въпросния ел. скутер като неправоспособен водач, предвид това, че притежава СУМПС, издадено от Великобритания и пребивава на територията на България повече от три месеца – преди 31.12.2020г. При това словесно описание на деянието е посочената квалификацията по чл.162, ал.1 ЗДВП, очертаваща го като неизпълнение на изискването „български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от три месеца от ЗДВП“. В рамките на съдебното производство съдът констатира, че по преписката е приложено заверено копие на същия АУАН № 451669, серия GA/24.08.2021г., в чието съдържание е налице зачеркване на текста, посочен от актосъставителя св.М. като описателна част на нарушението, и същият е подправен с ръкописен почерк като е променено съдържанието на обвинението с текст, който вече се съдържа в наказателното постановление. Видимо е, че е било констатирано явното и за съда фактическо несъответствие на словесната и правна формулировка на обвинението, изписана първоначално в АУАН, съставен на място и връчен на нарушителя. Последващото въздействие върху текста, променящ изцяло съдържанието му, не е налице във връчения на жалбоподателя екземпляр, видно от съдържащите се копия на този документ по делото. Така изяснените обстоятелства очертават допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до накърняване правото на защита на наказаното лице (и навеждащи на извършено документно противоправно деяние от длъжностни лица), и които нарушения са опорочили цялостно административно-наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение поставя началото на това производство и следва да е съобразен с императивните изисквания на ЗАНН. В настоящия случай е налице несъответствие между обстоятелства и квалификация, което води до накърняване единственото на фактическата и правната рамка на административното обвинение. Съдържащото изцяло ново обвинение в наказателно постановление означава, че от страна на наказващия орган се сочат нови фактически положения след официалното констатиране на нарушението, което е недопустимо. Точното, ясно и прецизно формулиране на обвинението, което се повдига на дадено лице за определено административно нарушение, е свързано с обективната възможност същото това лице да узнае за какво точно нарушение ще му се търси отговорност, както и с възможността му за адекватно и ефективно реализиране правото му на защита. В конкретния казус осъществените от страна на контролните органи и на АНО действия са изцяло в разрез със законовите правила, поради което н на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът