Решение № 1469 от 22.12.2021 г. на Софийски районен съд по дело № 11102/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на от „Д.“ ЕООД, представлявано от управителя Ни. Т. А., срещу наказателно постановление /НП/ № 23/30.06.2021г. на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), с което на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1, вр. чл.83, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.102а от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл.55, ал.1 от ЗЕЕ. В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на процесното наказателен акт, постановяването му при неизяснена фактическа обстановка, необсъждане на доказателствата и представеното в срок възражение. Иска се отмяна изцяло на НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител. Не се излагат допълнително доводи в подкрепа на жалбата. Въззиваемата страна чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли съда да потвърди НП и да я отхвърли; придържа се към аргументи съгласно писмено становище на изпълнителен директор на АУЕР. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: Дружеството-жалбоподател „Д.“ ЕООД има качеството на лице, което е вписано в публичния регистър по чл.44, ал.1 от ЗЕЕ. В това си качество то следвало да подаде в нормативно установения срок списък на отоплителните инсталации, инсталациите за комбинирано отопление и вентилация и на климатичните инсталации, на които е извършило проверка през 2020 г.: в срок до 31.01.2021 г. При извършена проверка от АУЕР е установено горното и е счетено, че нарушението е довършено на 02.02.2021 г. - датата, следваща датата, на която е изтекъл срокът за представяне на списъка - във връзка с което е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №117 от 19.04.2021 г. от СН. К. К., на длъжност главен експерт „РОС по ЕЕ“ в отдел „Контрол по енергийна ефективност“ в дирекция „Контрол и информация“ в АУЕР, оправомощена със заповед № РД-04-161/16.04.2021г. на изпълнителния директор на АУЕР, за нарушение на чл.55, ал.1 от ЗЕЕ. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление №23/30.06.2021 г. от изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, с което на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, вр. чл.83, ал.1, вр. чл.83, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания, вр. чл.102а от Закона за енергийната ефективност е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение по чл.55, ал.1 от ЗЕЕ. Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: от АУАН, писмо на АУЕР от 30.06.2021 г., копие от известие за доставяне, разписка от 11.05.2021 г., писмо сектор „Общинска полиция“- Пловдив от 14.05.2021 г., писмено становище на изпълнителен директор на АУЕР, докладна записка ведно с приложение, копие от заповед за компетентност, както и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.К.. Съдът цени показанията на този свидетел като логични, последователни и непротиворечиви; по същество те потвърждават констатаациите по АУАН. Съдът цени писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения в закона ред. От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и възраженията на страните, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление, в законоустановен срок, насочена срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Съображенията за това са следните: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл.13, чл.107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. Спазени са законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав приема, че не е налице идентитет между отразеното в АУАН и в НП. Така в НП е посочено, че за нарушение на чл.55, ал.1 от ЗЕЕ е предвидено административно наказание на основание чл. 102а от ЗЕЕ и на това основание е наложена имуществена санкция на процесното дружество, като е налице разминаване в цитираните санкционни норми в АУАН и в НП, тъй като от АУАН се чете, че нарушението следва да се санкционира по чл.105 от ЗЕЕ. На следващо място, в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и в акта, и в наказателното постановление не са посочени, макар и пестеливо и лаконично, обстоятелствата по извършване на твърдяното административно нарушение. На жалбоподателя е вменено да е извършил нарушение, осъществено чрез бездействие, като не изпълнил законово предписано задължение. В НП писмено е отразено, от една страна, неизпълнено задължение от страна на жалбоподателя да подаде в нормативно установен срок списък на отоплителните инсталации, инсталациите за комбинирано отопление и вентилация и на климатичните инсталации, на които е извършило проверка през периода 01.01.2020г. – 31.10.2020г. /в срок до 31.01.2021г./; от друга – неизпъълнено задължение да подаде списък на отоплителните инсталации, инсталациите за комбинирано отопление и вентилация и на климатичните инсталации, на които е извършило проверка през календарната 2020 г. в предвидения в закона срок, докато в АУАН се визуализира писмено неизпълнение на соченото задължение „през предходната година“ /цитат/. В този смисъл жалбоподателят е бил лишен от възможността да разбере, какво именно нарушение му се вменява с административното обвинение, за да може да реализира адекватно правото си на защита. Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си, да ангажира доказателства и да прави възражения относно констатирано административно нарушение. Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са свързани с издаването на АУАН и НП и тяхното нарушаване винаги води до ограничаване на процесуалните права, по-конкретно на правото на защита. С тези две разпоредби е уредено императивно, какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз основа на него НП. Липсата на някой от тези реквизити или непълнотата им, неяснотата или противоречията в тях винаги води до ограничаване на процесуални права. В този смисъл е и актуалната съдебна практика по административно- наказателни дела. Квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/ под съответната нарушена административнонаказателна норма. Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на деянието. Необходимо е да се отбележи още следното: с промяната на правната квалификация жалбоподателят е поставен в положение да се брани срещу едно качествено ново нарушение, което е било невъзможно да бъде съобразено, тъй като задължението за „обективно представяне на списък на отоплителните инсталации, инсталациите за комбинирано отопление и вентилация и на климатичните инсталации, на които са извършени проверки през предходната година“, е редакция, която влиза в сила на 12.02.2021г. (ДВ, бр. 21/21). Следва да се има предвид приложимата редакция към момента на довършване на нарушението, а именно: 02.02.2021г. Прилагането на норма, която влиза в сила на по-късен етап, несъмнено опорочава административния акт. Визираните по-горе съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП както поотделно, така и в тяхната съвкупност представляват основание за отмяна на НП, затова е безпредметно обсъждането на правилното приложение на материалния закон. Предвид изложеното по-горе, наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд