Решение № 2318 от 22.12.2017 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2320/2017 г.

Производството е по реда на чл.21, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) във връзка с АПК. Образувано е по жалба на Ц.Б. Б., ЕГН •••••••••• •••, против решение от 17.07.2017 г., с което на жалбоподателката Б. е била прекратена регистрацията рег.№ 10014787 от 09.05.2017 г., считано от 05.06.2017 г. в дирекция „Бюро по труда“ – Карлово. Жалбоподателката счита заповедта, с която се прекратява регистрацията й в Бюро по труда – Карлово, за неправилна. Счита, че представеният трудов договор от „••“ ООД е недействителен, тъй като не носи нейните подписи като страна по договора, поради което не може да произведе правно действие и съответно правни последици за която и да е от страните по делото. Оспорва договора. Оспорва и представените приходни касови ордери от 05 и 06.07.2017 г., като заявява, че на посочените дати е била във въпросната фирма на обучение. Мислела, че попълването на тези документи е част от обучението й. Счита за невярно твърдението, че е получила на 05.06. и на 06.06.2017 г. По отношение на твърдяното, че получила заплата, счита че не се представят доказателства в тази връзка под формата на ведомости за заплати. Посочва, че твърдяното от директора на Регионалната служба по заетостта се базира на справки, запитвания и слухове, без да са подкрепени с доказателства. Моли да се отмени издаденоторешение от 17.07.2017 г., с което се прекратява регистрацията на лицето в Бюро по труда – Карлово. Ответната страна – директор на Дирекция „Бюро по труда“ - Карлово, чрез юрк. Желязкова намира жалбата за неоснователна, а издаденият административен акт за законосъобразен и моли да бъде оставен в сила. Представя писмена защита и моли за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсълтско възнаграждение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, в идно от приложеното по делото известие за доставяне, от което е видно, че на 19.07.2017 г. от страна на жалбоподателката лично е получено решението на директора на Дирекция „Бюро по труда“ - Карлово. Подадена е жалба на 24.07.2017 г. до по-горестоящия административен орган директор на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр. Пловдив, който се е произнесъл по нея с решение от 04.08.2017 г. с рег.№ 30-06-05-39595 # 4. Последното е получено от жалбоподателката на 08.08.2017 г. Жалбата до съда е подадена чрез административния орган на 14.08.2017 г., т.е. в рамките на установения за целта 14-дневен срок и при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Няма спор, че жалбоподателката Б. е регистрирана в Дирекция "Бюро по труда" – Карлово. Няма спор, че по повод ежемесечна справка, от страна на административния орган е установено, че за лицето има регистриран трудов договор от 02.06.2017 г. от фирма „••“ ЕООД – гр. Чепеларе, за което били представени от дружеството справка по чл.62, ал.5 от КТ, уведомление по чл.62, ал.5 от КТ и заповед за прекратяване на трудов договор от 07.06.2017г. Изискана е била и справка от ТД на НАП- Пловдив за периода 01.06.-30.06.2017 г. за лицето Ц.Б.. Изискана е информация от Дирекция „Инспекция по труда“, която в писмо вх. № 20.06-05-60 # 1 14.07.2017 г. при Дирекция „Бюро по труда“ - Карлово посочва, че при извършена проверка на дружеството „••“ ЕООД е установено, че Ц.Б. е работила в магазин за дрехи втора употреба в гр.Карлово на 05 и 06.06.2017 г. Посочено е, че в трудовото досие на лицето се съхранява справка за регистрация в ТД на НАП за сключен трудов договор между Ц.Б. и „••“ ЕООД, като е представена бланка на трудов договор, подписана единствено от законния представител на дружеството. В писмото се посочва, че за констатираното нарушение, а именно, че е изпратено уведомление до ТД на НАП по реда на чл.62, ал.3 от КТ за сключен трудов договор между Ц.Б. и „••“ ЕООД, без да е налице сключен такъв на работодателя е съставен акт. В резултата на събраните доказателства, органът е приел, че са налице основания за прекратяване на регистрацията на лицето по чл.20 от Закона за насърчаване на заетостта. За да издаде процесното решение, административният орган е приел, че оспорващата не се е явила да уведоми ДБТ в седемдневен срок за промяната в декларираните обстоятелства. По делото няма спор, че оспорващата не е уведомила Дирекция "Бюро по труда" - Карлово за наличие на трудов договор. Разгледана по същество жалбата се явява основателна. Съдът извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, както и с оглед наведените в жалбата възражения и становищата на страните. При тази проверка се установи следното: Оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ. Разпоредбата на чл.20 ал.4 т.7 от ЗНЗ гласи: "Регистрацията на безработните лица се прекратяване изпълнят изискванията на чл. 18, ал. 5, изречение второ.". От своя страна разпоредбата на чл.18 ал.5 от ЗНЗ сочи, че в срок 7 работни дни от промяната в декларираните обстоятелства лицето уведомява някое от поделенията на Агенцията по заетостта. Едно от най-важните обстоятелства, които се декларират пред поделенията на АЗ е статуса на безработен. Следователно, започване на работа се счита за промяна на обстоятелствата по смисъла на цитираната норма. Съдът намира, че в случая при издаването на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган не е изпълнил в пълнота задълженията си по чл. 26 ал.1 и чл.34 ал.1 от АПК, да уведоми оспорващия за започване на производството по издаване на оспорения административен акт, като му даде възможност да изрази становище и представи доказателства. От приложените доказателства по преписката е видно, че лицето се е възползвало от възможността за възражение едва след издаването на адмиинстративния акт, както и липсват всякакви данни, че същата е била уведомена за започване на административната процедура по издаване на оспорения административен акт. Неизпълнението на това задължение е довело до ограничаване правото на защита на оспорващия, поради което нарушенията на административнопроцесуалните правила следва да бъдат приети за съществени. В този ред на мисли при допуснато нарушение от страна на административния орган относно неуведомяването на лицето, а видно от административната преписка, от страна на административния орган не са събрани всички доказателства, относими към спора. Налице са данни относно съществуващ писмен трудов договор между жалбоподателката в настоящото производство Б. и „••“ ЕООД, който обаче е без положен подпис от страна на Б. в качеството й на работник. Последното от своя страна е удостоверено от цитираното по-горе писмо на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, но няма данни този договор да е бил изискан и приложен към административната преписка като относим към спора. В този смисъл съдът намира, че са нарушени основните принципи на административния процес, а именно задължението на административния орган да събира всички относими доказателства, а не само тези, които са в полза на тезата на едната страна. Жалбоподателката в настоящото производство, а и по-рано във възраженията си пред административния орган многократно изтъква, че не е сключвала трудов договор и не е подписвала такъв, което е останало необсъдено от административния орган. В съдебно заседание посочва, че действително е ходила в обект – магазин за втора употреба в гр.Карлово, но за да се запознае с процеса на работа и да реши дали да работи там, но дори не знае името на фирмата. Не й е бил предоставян трудов договор, нито трудова книжка е била поискана. Представила е само ксерокопие на лична карта, която й поискали. В обобщение съдът намира, че неспазването на административнопроизводствените правила се явяват съществени, тъй като на първо място не е дадена възможност на лицето да участва в процедурата, да даде отговор, да представи доказателства в своя полза, а от друга страна от самия административен орган не са били събрани всички относими доказателства по случая – въпросният трудов договор, който се явява и съществен за решаването на спора, тъй като същият очевидно не е подписан от жалбоподателката Б., факт, който е удостоверен и в писмото на Дирекция „Инспекция по труда“. Освен това не са представени от ответника и доказателства за плащане, съответно получаване на възнаграждение от страна на Б., за да се приеме, че действително е било налице, макар и устно уговорено между страните, трудовоправно съглашение. Предвид посоченото, настоящият състав на Административен съд –Пловдив, счита, че жалбата се явява основателна, а процесната заповед, като постановена в нарушение на процесуалните правила, съответно незаконосъобразна следва да бъде отменена. Предвид изхода от делото на ответника по него не се присъждат разноски. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът