Решение № 5063 от 26.11.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 825/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.165 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от Т. Х. Х. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, против Заповед №3282з-4056/27.08.2024г., издадена от Директора на Главна Дирекция „Гранична полиция“ /ГДГП/, изменена с негова Заповед №3282з-4127/30.08.2024г. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснована, несъответстваща на целта на закона. Заповедта не бира съобразена със законовите изисквания за форма и съдържание, установени в чл. 210 ЗМВР. Липсвали изложени мотиви в заповедта, а посочените „служебна необходимост“ били принципни, формални и едностранчиви. Оспорва се факта, че възникнала „служебна необходимост“, която да обосновава преназначаването на жалбоподателя в ГПУ- Видин. Допуснати били нарушения на административнопроцесуални правила, които били съществени, тъй като заповедта за временно преназначаване при служебна необходимост била издадена без съгласие на служителя и без да му се даде възможност да изрази становище, в изпълнение на процедурата по Наредба №8121з-310 от 17.07.2014г. Посочената в заповедта докладна записка с рег. №3282р-23041/21.08.2024г. не била предоставена на оспорващия за запознаване и за него останал неясен критерият, по който точно той бил определен за подходящ за преназначаване. Твърди се също, че в нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, при издаване на заповедта органът не съобразил семейното му положение и възможностите му да пътува до населено място на отстояние 481 км. Моли се за отмяна на обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Подробни съображения за отмяна на заповедта се излагат в писмени бележки. Претендират се разноски. Ответникът, в представени чрез процесуален представител писмени бележки моли да бъде оставена в сила оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С Докладна записка рег. №3282р-23041/21.08.2024г. ВПД Началник на Отдел ГН в ГДГП е предложил да бъдат временно преназначени поради служебна необходимост 5-ма служители на младши изпълнителска длъжност от ГПУ Свиленград при РДГП Елхово в зоните за отговорност на РДГП Драгоман и РДГП Русе. В докладната е посочен общият брой установени опити за незаконно влизане на лица в страната от началото на 2024г. – 35 233, задържаните граждани на трети страни за извършени нарушения при преминаване на вход – 1 552, извършено е сравнение с предходната 2023г. съответно за опити – 122 839 и задържани – 899, като при анализ на данните е прието, че е налице спад на миграционния натиск в структурните звена на РДГП - Елхово. Същевременно, по отношение на т.нар. „вторична миграция“ – от лица, направили опит да напуснат България, до 20.08.2024г. на изход били задържани 2 103 лица, като най-натоварена била българо-сръбската граница – 1 745 задържани лица /83%/. Най-много лица били установени в зоната на отговорност на ГПУ Калотина – 1241 задържани при 264 случая, в ГПУ Брегово – 177 задържани лица при 24 случая, в ГПУ Трън – 165 задържани лица при 19 случая. Наблюдавал се ръст и при РДГП Русе – 311 задържани лица от началото на годината, като най-много случаи били констатирани в ГПУ Видин – 161 задържани лица при 22 случая, в ГПУ Русе – 81 задържани лица при 24 случая, в ГПУ Генерал Тошево – 25 задържани лица при 7 случая. Така, в резултат на овладяване на общия миграционен натиск на българо-турската граница и във връзка с наблюдаваното нарастване на миграционния натиск в зоните за отговорност на РДГП Драгоман и РДГП Русе, се предлага временно преназначаване на 5 - ма служители от РДГП Елхово, ГПУ Свиленград в зоните за отговорност на РДГП Драгоман и РДГП Русе. Докладната записка е адресирана до Директора на ГДГП като върху нея има отбелязване за съгласуваност от 22.08.2024г. – без установено авторство. С оспорената Заповед №3282з-4056/27.08.2024г., на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 165, ал. 1, ал. 2, пр. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл. 15, ал. 2 от Наредба №8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР, както и на основание посочената докладна записка от 21.08.202024г., е временно преназначен поради служебна необходимост за срок от една година младши инспектор Т. Х. Х. – старши полицай в 04 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ-Свиленград към РДГП - Елхово при ГДГП - МВР, на младши изпълнителска длъжност старши полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Видин към РДГП – Русе при ГДГП – МВР, считано от деня, следващ датата на запознаването му със заповедта. В заповедта са изложени мотиви, че същата се издава във връзка с наблюдаваната тенденция за изместване на миграционния натиск и увеличаване на опитите за незаконно напускане на РБ от граждани на трети страни в зоните за отговорност на РД „Гранична полиция“ - Русе и възникналата служебна необходимост от противодействие на така наречената „вторична миграция“, както и своевременно предприемане на мерки за недопускане усложняване на ситуационната картина в зоната на отговорност на ГПУ – Видин като е препратено към Докладна записка рег. №3282р-23041/21.08.2024г. Заповедта е връчена на служителя на 28.08.2024г. По делото е представена и Заповед №3282з-4127/30.08.2024г., издадена от Директора на ГДГП, с която е разпоредено изменение в Заповед №3282з-4056/27.08.2023г. /според съда е допусната техническа грешка при изписване на годината на издаване на заповедта като липсва спор, че изменението касае именно оспорения акт/ като текста „старши полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление – Видин“, се изменя на „старши полицай в 02 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление – Видин“. Няма данни по делото кога тази заповед е връчена на жалбоподателя, но с оглед представянето й от последния чрез пълномощника му с Молба вх.№6049/11.09.2024г., следва да се приеме, че към 26.09.2024г. същата е влязла в сила. Жалбата срещу Заповед №3282з-4056/27.08.2024г. е подадена в Административен съд Хасково на 30.08.2024г. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, в преклузивния установен от закона срок и е насочена против годен за съдебно оспорване административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 1 - 3 от ЗМВР, държавният служител да може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й, или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на Министъра на вътрешните работи (ал. 1), като временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост (ал. 2) за срок до една година с възможност за еднократното удължаване на срока с още една година (ал. 3). Цитираната в ал. 1 на чл. 165 наредба, в която е регламентиран редът за преназначаване на държавните служители в МВР е Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. Конкретната процедура, по която се осъществява временното преназначаване на държавните служители е разписана в чл. 12 - чл. 15 от наредбата. Съгласно чл. 12, ал. 1 от наредбата, временното преназначаване на държавния служител се извършва при: 1. необходимост от преназначаване на служители на вакантни длъжности в щатовете на структурите на МВР или при 2. отсъствие на титуляря над 30 дни освен в случаите на ползване на платен годишен отпуск. За временно преназначаване се изготвя мотивирано предложение по реда на чл. 5, ал. 1, с което държавният служител се запознава срещу подпис и отразява съгласието или несъгласието си. Ал. 4 на същата норма указва, че при временно преназначаване на държавен служител от една структура в друга предложението се съгласува с ръководителя на структурата, в която служителят е титуляр. Според посоченото в чл. 14 от наредбата, временното преназначаване на държавен служител се извършва със заповед на съответния орган по чл. 158 или чл. 159, ал. 1 от ЗМВР за срок до една година с възможност за еднократно удължаване на срока на временното преназначаване с още една година (ал. 1), като ал. 2 предвижда, че при временно преназначаване в случаите на служебна необходимост тя се мотивира в заповедта по ал. 1. Предвид така цитираната нормативна уредба и съобразно заеманата от жалбоподателя длъжност, компетентен да издаде заповед от вида на процесната е Директорът на ГДГП, в правомощията на който съгласно чл. 159, ал. 1, т. 4 вр. чл.37, ал.1, т.1 от ЗМВР е да преназначава държавни служители в МВР на младши изпълнителски длъжности. Ето защо съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Заповедта е обективирана в предписаната от закона писмена форма като съдържа правни основания за издаването й. Изложените обаче фактически съображения, които според административния орган обосновават разпоредения с акта краен резултат, са общи и неконкретизирани. Фактическите основания за издаване на акта следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право, и в тях трябва да е ясно изразено становището на административния орган. За да се приеме, че индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 165, ал. 2, предл. 2-ро от ЗМВР съдържа надлежни фактически съображения, е необходимо да бъде мотивирана конкретната служебна необходимост и обстоятелствата, наложили точно определен държавен служител, осъществяващ длъжността си към същата или друга структура, да бъде временно преназначен на съответната длъжност. В случая съдът намира, че в оспорения акт, респ. в докладната записка, към която същият препраща, не се съдържат мотиви, отговарящи на тези изисквания. В докладната са посочени конкретни данни, касаещи опити за незаконно влизане през границите на страната и задържане за извършени нарушения при преминаване на вход и изход от българските гранични власти, като е извършена съпоставка на данните с такива от предходната година. Така изложеното обаче представлява по-скоро анализ и обобщаване на данните, и не може да се обвърже с наличието на служебна необходимост по смисъла на пар. 1, т. 23 от ДР на ЗВМВР във възприетата в случая хипотеза - извънредни промени в оперативната обстановка. Наред с горното, в оспорения акт не са изложени каквито и да било обстоятелства, от които да стане ясно каква е кадровата обезпеченост на ГПУ- Видин и защо именно жалбоподателят следва да бъде преназначен на посочената в оспорената заповед длъжност в това ГПУ. Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповедта не е надлежно мотивирана и не съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактически съображения, което е достатъчно да обуслови отмяната й като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 2 от АПК. Съдът счита, че оспорения акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В ЗМВР и Наредбата няма разграничение в процедурата по временно преназначаване на държавен служител в зависимост от това коя е приложимата хипотеза на временно преназначаване. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. при необходимост от временно преназначаване се изготвя мотивирано предложение по реда на чл. 5, ал. 1, с което държавният служител се запознава срещу подпис и отразява съгласието или несъгласието си. В разглеждания случай няма спор, че Докладна записка рег. №3282р-23041/21.08.2024г., с характер на предложението по чл.5, ал.1 от Наредбата, не е връчена на жалбоподателя. Неизпълнението на това процесуално изискване е лишило служителя от възможността да изрази становището си и от правото да вземе участие в административното производство по издаване на заповедта. Допуснатото нарушение е съществено и се явява самостоятелно основание за отмяна на акта. В този смисъл от страна на административния орган не е изпълнено задължението му по чл. 35 от АПК да издаде индивидуалния административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Допуснатите в случая съществени нарушения на изискванията за спазване на законоустановената форма на акта и на административнопроизводствените правила, обуславят и несъответствието на оспорената заповед с материалния закон. От събраните по делото доказателства не се установява наличието на служебна необходимост по смисъла на пар. 1, т. 23 от ДР на ЗВМВР. С представената докладна записка не може да се счита, че се обосновава такава служебна необходимост, тъй като предвиденото преназначаване по реда на чл. 165, ал. 2, пр. 2 от ЗМВР следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на пар. 1, т. 23 от ДР на ЗМВР - извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В случая сравняването на данните, извършено в Докладна записка рег. №3282р-23041/21.08.2024г., не може да бъде определено като извънредна промяна. От една страна, сравнението касае само влизането в страната /преминаване на вход/ като липсва анализ на "вторичната миграция" за предходен период. От друга страна, визираният спад на миграционния натиск при сравнение на данните за миналата година, не обоснова извод за завишена т. нар. "вторична миграция". Относно ситуационната картина в зоната на отговорност на ГПУ - Видин следва да се отбележи, че изложените данни не сочат на изключителност на случаите, нито те да са прекомерни т.е. в толкова висока степен, че да пораждат нужда от преназначаване на служители и то конкретно от ГПУ-Свиленград, в чиято зона на отговорност е служебно известно на съда /с оглед многобройните разглеждани дела по реда на ЗУБ/, че миграционният натиск е завишен и то особено след м. юни, 2024г. Освен това, изрично се сочи в докладната записка, че българо-сръбската граница остава най-натоварена на изход т.е. не може да се приеме съществена промяна в обстановката на тази граница. Същевременно, няма съпоставими данни за натовареността на ГПУ - Видин с оглед кадровата обезпеченост. Така, въпреки изложените в Докладна записка рег. №3282р-23041/21.08.2024г. данни, визираната от административния орган „служебна необходимост“ се явява немотивирана по смисъла на чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. и пар. 1, т. 23 от ДР на ЗМВР и не обосновава наличие на възприетото основание за временно преназначаване на служителя по чл. 165, ал. 2, пр. 2 от ЗМВР. Със заповедта е извършено временно преназначаване, но не са установени относимите към спора факти, касаещи действителна служебна необходимост, поради което е налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Съдът счита, че оспорената заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона – преназначаването следва да бъде извършвано само при безспорно установена и доказана служебна необходимост, мотивирана с нужда от преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и необратими събития, които се подвеждат под изричната норма на т. 23, пар. 1 от ДР на ЗМВР. По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и на основание чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК следва да бъде отменена. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че оплакването за нищожност процесната заповед е неоснователно. Както се посочи по-горе, същата изхожда от компетентен орган, а констатираните при издаването й нарушения не са до такава степен съществени, че да обусловят прогласяването й за нищожна. С оглед изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи 10 лв - внесена държавна такса и 1000 лв – договорено и изплатено в брой възнаграждение за адвокат, платими от ГДГП. Направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не споделя, тъй като размерът му не надвишава съществено минималния такъв, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не се явява прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, и предвид оспорването на предварителното изпълнение на заповедта. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК съдът