Решение № 236 от 9.5.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 28/2025 г.

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК. Софийският окръжен съд е сезиран с жалба, подадена от „Транстир“ ЕООД, гр. С., с която се оспорва отстраняването на жалбоподателя от участие в проведена публична продан по изпълнително дело № 20229270400432 по описа на ЧСИ С. Л. с рег. № 927 с район на действие СОС, както и жалба от същото дружество, с която се оспорва отказът на съдебния изпълнител жалбоподателя да бъде присъединен като взискател по изпълнителното дело. Взискателят „Хайделберг Матириълс Вулкан“ АД оспорва подадените жалби. Длъжникът „Интербетони“ ЕООД не взема становище по жалбите. Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваните действия. Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното: Производството по изпълнителното дело е образувано на основание изпълнителен лист от 31.01.2022 год., издаден по ч.гр.д. № 3169/2022 год. по описа на СРС, според който „Интербетони“ ЕООД е осъдено да заплати на „Вулкан Цимент“ АД /понастоящем „Хайделберг Матириълс Вулкан“ АД/ сумата 300 000 лева, представляваща главница за незаплатени задължения по фактури за доставка на цимент, което вземане е обезпечено с договорна ипотека, учредена с н.а. №.., том.., регистър..., дело №../.... год. на нотариус Хаджиангелов върху собствени на „Транстир“ ЕООД недвижими имоти – поземлени имоти с идентификатори №.............. и №.............., ведно със законната лихва върху главницата за период от 24.01.2022 год. до изплащане на вземането, както и разноски 6000 лева за държавна такса и 5 436 лева адвокатско възнаграждение. Посочените поземлени имоти са възбранени по изпълнителното дело въз основа на постановление на ЧСИ Л. от 11.02.2022 год., като възбраната е вписана с СВ-Ихтиман на 15.02.2022 год. Посочените два недвижими имота са прехвърлени от „Транстир“ ЕООД на дружество „Юмюм“ ЕООД с н.а. за покупко- продажба от 22.02.2022 год., т.е. след учредяване на договорните ипотеки и след налагане на възбраната по изпълнителното дело. С решение № 61/30.09.2022 год. на ОС-Ловеч по т.д. № 2022430090055 дружество „Юмюм“ ЕООД е обявено в несъстоятелност. С определение № 75/12.04.2024 год. на Апелативен съд-Велико Търново по ч.т.д. № 64/2024 год. е потвърдено определение № 28/15.02.2024 год. на ОС-Ловеч по т.д. № 55/2022 год., с което е разрешено на „Хайделберг Матириълс Вулкан“ АД на основание чл. 638, ал. 2 от ТЗ да продължи изпълнителните действия по изпълнителното дело спрямо посочените по-горе недвижими имоти, собственост на „Юмюм“ ЕООД – в несъстоятелност. За периода от 04.10.2024 год. до 04.11.2024 год. е насрочена публична продан на процесните недвижими имоти. На 01.11.2024 год. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Транстир“ ЕООД, с която дружеството иска да бъде присъединено като взискател по делото. Към молбата са приложени заверени преписи от определение № 261/23.11.2022 год. на ОС-Ловеч по т.д. № 55/2022 год., с което е одобрен списък с приетите от временния синдик вземания на кредиторите на „Юмюм“ ЕООД – в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. С разпореждане от 04.11.2024 год. е постановен отказ за присъединяване на „Транстир“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело. С протоколи за обявяване на наддавателните предложения от 05.11.2024 год. за купувачи на процесните недвижими имоти са обявени наддавачите К. С. П. за поземлен имот с идентификатор.............. и Г. В. З. – за поземлен имот с идентификатор............... Наддавателните предложения на наддавача и настоящ жалбоподател „Транстир“ ЕООД са обявени за недействителни, като същият не е допуснат до участие в наддаването, тъй като не е внесъл дължимият съгласно чл. 489, ал. 1 от ГПК задатък за участие в проданта. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна: По допустимостта на жалбата, подадена от „Транстир“ ЕООД, с която се оспорва отстраняването му от участие в проведената публична продан съдът намира следното: Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач; отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от взискателя - наддавач, длъжника и наддавач, внесъл задатък до последния ден на проданта, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най – високата предложена цена. В посочените разпоредби лимитативно са изброени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване. Сред тях не е предвидена възможност трето лице – наддавач да обжалва отстраняването му от участие в публичната продан като самостоятелен акт на съдебния изпълнител. Защитата срещу евентуално незаконосъобразно действие на ЧСИ, изразяващо се в недопускане на наддавач до участие в публична продан се осъществява чрез обжалване на постановлението за възлагане като краен акт, с която завършва публичната продан. По приложеното изпълнително дело все още не са изготвени постановления за възлагане, тъй като изпълнителното дело е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК въз основа на представена обезпечителна заповед от 04.11.2024 год. по ч.гр.д. № 1310/2024 год. по описа на РС-Самоков, видно от която е допуснато обезпечение на бъдещ иск на трето лице против „Юмюм“ ЕООД по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. По изложените съображения подадената жалба от „Транстир“ ЕООД, с която се оспорва отстраняването му от участие в проведената публична продан, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По подадената жалба от „Транстир“ ЕООД срещу отказа на съдебния изпълнител да уважи молбата на дружеството за присъединяването му като взискател по изпълнителното дело, съдът намира следното: Съгласно чл. 435, ал. 1 от ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело, съответно да извърши исканото изпълнително действие. В случая искането за присъединяване на взискател може да се приеме като искане за извършване на изпълнително действие, поради което жалбата от страна на дружеството като заинтересовано лице, подало молба за извършване на съответното изпълнително действие, срещу отказа на съдебния изпълнител е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното: Присъединяването на кредитори като институт на изпълнителния процес за изпълнение на парични притезания бива два вида: по искане на кредитор /чл. 456 от ГПК/ въз основа на молба, придружена с изпълнителен лист /или удостоверение, че изпълнителният лист е приложен към друго изпълнително дело/ и по право, в който случай съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе предвид вземанията на определена категория кредитори, като отдели суми за тяхното удовлетворяване. Такива кредитори са държавата за дължимите й публични вземания – чл. 458 от ГПК; кредиторите, чиито вземания са обезпечени чрез налагане на запор или възбрана върху предмета на изпълнението, започнато от друг кредитор – чл. 459, ал. 1 от ГПК, както и ипотекарният и заложният кредитор и кредиторът с право на задържане, когато изпълнението е насочено върху ипотекирания имот или заложената вещ – чл. 459, ал. 2 от ГПК. Последиците от присъединяването се изразяват в това, че присъединеният кредитор става страна в изпълнителния процес и има съгласно чл. 457, ал. 1 от ГПК същите права, както и първоначалният взискател, като извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и него. Логиката на чл. 457 от ГПК е в изпълнителното производство първоначалният взискател и присъединените кредитори да се приравнят в правата, включително и по отношение действието на вписаните възбрани, и да направи непротивопоставими по отношение на тях извършените от длъжника разпореждания от момента на най-рано вписаната възбрана, а не от момента на вписване на възбрана по реда на чл. 483 от ГПК от първоначалния взискател. С присъединяването на кредитор възниква задължение за съдебния изпълнител да постанови разпределение на постъпленията по делото съобразно реда на чл. 460 от ГПК, като най-напред отдели суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпредели между другите вземания по съразмерност. Придобиването на качеството на присъединен кредитор не е в зависимост от наличието или липсата на постановление на съдебния изпълнител за конституиране на дадено лице като присъединен взискател, а от това дали то отговаря на предвидените в процесуалния закон изисквания за присъединяването. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят „Транстир“ ЕООД не отговаря на изискванията да бъде присъединен взискател по делото по ГПК. Това е така, тъй като същият се легитимира като кредитор на дружество „Юмюм“ ЕООД – в несъстоятелност. Длъжникът, срещу когото са издадени изпълнителните листове и срещу когото е образувано изпълнителното дело, е „Интербетони“ ЕООД и като взискатели по делото могат да се присъединяват, съответно да участват в разпределението само кредитори на последното или кредитори, чиито вземания са обезпечени чрез налагане на запор или възбрана върху предмета на изпълнението, както и ипотекарният и заложният кредитор, когато изпълнението е насочено върху ипотекирания имот или заложената вещ. В случая жалбоподателят не се ползва с нито една от посочените привилегии. Необходимо условие за присъединяване на кредитор в образуван от друг взискател висящ изпълнителен процес /с молба или по право, за да се удовлетвори встъпилият от благото, върху което е насочено изпълнението/, е наличие на вземане на присъединения кредитор срещу длъжника, срещу когото е образувано изпълнението /арг. от разпоредбата на чл. 456, ал. 1 от ГПК, изискваща присъединяването да се осъществи от кредитори на същия длъжник, от разпоредбата на чл. 458 от ГПК, предвиждаща присъединяване на държавата по право за дължимите й от длъжника публични вземания и от разпоредбата на чл. 459, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК, предвиждаща запазване на припадащата се на присъединения обезпечен, ипотекарен или заложен кредитор сума по сметка на съдебния изпълнител, която му се предава, след като представи изпълнителен лист/. В този смисъл и тъй като в случая молителят няма качеството на кредитор спрямо длъжника в изпълнителното производство, молбата за присъединяването му като взискател в изпълнителното производство е неоснователна. Производството по несъстоятелност е производство за универсално принудително изпълнение на вземанията на всички кредитори и затова е с приоритет спрямо индивидуалното принудително изпълнение, каквото е процесното изпълнително дело по описа на ЧСИ Л., започнало преди откриване на производството по несъстоятелност на „Юмюм“ ЕООД. По тази причина разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ постановява, че изпълнителните производства срещу длъжника се спират с откриване на производство по несъстоятелност. Изключение от това правило е предвидено в нормата на чл. 638, ал. 2 ГПК, съгласно която е налице възможност, ако е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът по несъстоятелността да разреши производството да продължи, а получената над размера на обезпечението сума да се внесе в масата на несъстоятелността. С определение № 75/12.04.2024 год. на Апелативен съд-Велико Търново по ч.т.д. № 64/2024 год. е потвърдено определение на ОС-Ловеч, с което е разрешено на „Хайделберг Матириълс Вулкан“ АД на основание чл. 638, ал. 2 от ТЗ да продължи изпълнителните действия по изпълнителното дело спрямо посочените по-горе недвижими имоти, собственост на „Юмюм“ ЕООД – в несъстоятелност. С продължаване на производството по настоящото изпълнително дело не се нарушават правата на кредиторите по несъстоятелността, тъй като вземането на взискателя е привилегировано, а остатъкът от сумите, реализирани при индивидуалното принудително изпълнение и надвишаващи размера на дълга ще бъдат върнати в масата на несъстоятелността. В случая разрешението на основание чл. 638, ал. 2 от ТЗ за продължаване на изпълнителните действия по настоящото изпълнително дело е дадено само на обезпечения кредитор „Хайделберг Матириълс Вулкан“ АД именно за реализация на обезпечението. Независимо от това следва да се отбележи, че дори в определението да не беше изрично посочено, че разрешението е дадено само в полза на ипотекарния кредитор, то трайната съдебна практика приема, че от посоченото изключение може да се ползва само обезпечения кредитор. В случая молителят не е обезпечен кредитор, поради което не отговаря на предвидените в закона изисквания да бъде присъединен като взискател в изпълнителното производство. Кредиторът на ипотекарния длъжник не е кредитор с установено вземане срещу длъжника по изпълняваното парично вземане и не може да участва при разпределението на постъпилите суми, като след провеждане на публичната продан ЧСИ следва да направи разпределение само на сумите, които се следват на ипотекарния кредитор до размера на обезпечените с ипотеката вземания и да преведе всички оставащи суми на синдика в производството по несъстоятелност, който именно в това производство следва да удовлетвори кредиторите на собственика – ипотекарен длъжник. При наличието на ипотекарен кредитор с привилегировано вземане не би могло хирографарен кредитор, и то на ипотекарния длъжник, да придобие собствеността на публична продан, без да внесе пълния размер на продажната цена, тъй като тя няма да бъде разпределена на него, а на ипотекарния кредитор. Горното налага извод за неоснователност на подадената жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да уважи молбата на „Транстир“ ЕООД за присъединяването му като взискател по изпълнителното дело. С оглед това жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, съдът