Решение № 244 от 21.6.2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 268/2021 г.
Окръжен съд - Велико Търново21.06.2021 г.докладчик Йордан Воденичаров
Диспозитив
ОТМЕНЯ постановление от 29.01.2021 г. санкциониращо прекратяване на производството по изпълнително дело № 218/2019 г. по описа на ДСИ при ВТРС. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.437, вр. с чл.435, ал.1, т.3 ГПК Предмет на подадената от АСП-С. чрез ДСП –В.Търново – взискател по изпълнително дело № 218/2019 г. по описа на ДСИ при ВТРС, жалба е оспорена законосъобразност на постановление от 29.01.2021 г. санкциониращо прекратяване на изпълнителното производство по съображение, че липсва идентичност в ЕГН на лицето, срещу което е образувано по молба на взискателя и ЕГН на лицето, посочено в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано. Оплакванията се основават на обстоятелствата и положенията, че втората цифра от ЕГН на длъжника Д. ИВ. К., изписана в изпълнителния лист е очевидна фактическа грешка, на връчената й покана за доброволно изпълнение това лице е положило подпис с отбелязване“лично“, не е направила никакви възражения, че не е длъжник на АСП по конкретните вземания, а освен с ЕГН идентификацията на физическите лица се извършва и с трите им имена и адрес, доколкото няма изискване в процесуалния закон молителят непременно да посочва ответника/ длъжника с въпросния личен идентификатор. Съдебният изпълнител е изразил становище за неоснователност на жалбата. Длъжникът не е изразил становище. Прекратителната санкция на изпълнителното производство е лишена от процесуално основание. Тя, освен че не намира опора в хипотезите на чл. 433, ал.1 ГПК е проява на недопустим формализъм, противоречащ на здравия разум и правната логика. Нормативното положение, че единният граждански номер е уникален, с който физическите лица се определят еднозначно / чл. 11, ал.1 ЗГР/ не означава, че за нуждите на гражданското съдопроизводство и изпълнителното производство определянето им не може да стане без посочения идентификатор. Тъкмо напротив- достатъчно е ищецът/ молителят/ взискателят да посочи трите имена и адреса на ответника/ длъжника – чл. 127, ал.1, т.2, вр. с чл. 426, ал.3, вр. с ал.1 ГПК / тази достатъчност е разбираема, защото уникалния номер е под закрилата на ЗЗЛД и не може да се иска от лицата с горните процесуални качества да го посочват поради невъзможността предварително да го узнаят по официален ред/ и затова единният граждански номер не е задължителен елемент от съдържанието на съдебния акт по същество – чл. 236, ал.1, т.4, чл. 412, т.4 ГПК. Следователно не е и задължителен елемент от съдържанието на изпълнителния лист като официален удостоверителен документ въз основа на който съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение срещу длъжника – аргумент от чл.405, ал.1, чл.409, вр. с чл.427 ГПК. А щом не е такъв, обстоятелството на несъответствие на някоя цифра от посочения в молбата за образуване на изпълнително производство единен граждански номер на лицето длъжник с друга от изписания в изпълнителния лист не може да бъде основание за прекратяването му поради липса на „надлежна страна“ / както неправилно е приел съдебния изпълнител/ или на неустановена правосубектност, при положение, че трите имена, адреса и всички останали цифри на ЕГН/ както е в случая/ напълно съвпадат. Ако съдебният изпълнител има сериозно и видимо оправдано съмнение / каквото тук не може да има / дали става въпрос за едно и също лице, той е длъжен и може да провери по различни начини, което не изключва и възможността да напъти страните към производство за поправяне на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК/ каквото тук обаче не е необходимо!/, но не й да прекратява производството- аргумент от чл.101, вр. с чл. 129, ал.2 ГПК. Случаят не разкрива нищо повече от една незначима техническа грешка от цифрово естество в изпълнителния лист, засягаща единния граждански номер на длъжника. А че лицето, посочено в молбата като длъжник по предявените за събиране вземания е действителния длъжник по тях, т.е. че е едно и също лице със записаното в изпълнителния лист, следва както от съвпадението на трите имена и всички останали цифри на ЕГН, така и от логиката на обстоятелствата, изложени в жалбата и пресъздадени по-горе в уводната част на решението. Ето защо обжалваното постановление подлежи на отмяна. Предвид гореизложеното, съдът
Цитирани разпоредби
14- чл. 129, ал. 2 ГПК
- чл. 247 ГПК
- чл. 412, т. 4 ГПК
- чл. 427 ГПК
- чл. 433, ал. 1 ГПК
- чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 11, ал. 1 ЗГР
- чл. 101
- чл. 127, ал. 1, т. 2
- чл. 236, ал. 1, т. 4
- чл. 405, ал. 1
- чл. 409
- чл. 426, ал. 3
- чл. 437