Решение № 180 от 4.11.2020 г. на Административен съд - Видин по дело № 132/2020 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 93/ 15.07.2020г. по АНД № 64/2020г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е отменено НП № 98 от 12.02.2020г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на Б.А.Б. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева на основание чл.257, ал.2 от ЗГ. Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 180

гр. Видин, 04.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин, административнонаказателен състав в открито заседание на тттридесетиддвадеседва пети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева Членове:

Биляна Панталеева Росица Славчева при секретаря Мария И.а и в присъствието на прокурора Кирил Кирилов като разгледа докладваното от съдия Касационно АНД № 132 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Директора на РДГ – Берковица против решение № 93/ 15.07.2020г. по АНД № 64/2020г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е отменено НП № 98 от 12.02.2020г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева на основание чл.257, ал.2 от Закона за горите /ЗГ/.

В жалбата се развиват съображения, че решението на БРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че по делото е установена фактическата обстановка и нарушението е безспорно доказано, както и че съдът не е съобразил събраните по делото доказателства.

Иска се да бъде отменено решението на БРС и съответно потвърдено обжалваното НП.

Ответникът по делото оспорва касационната жалба и моли съда да я остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради недоказаност на нарушението.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Районен съд - Белоградчик е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена се базира на тях. Административния съд я споделя и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото решение.

Установено е, че на 05.01.2020г. Б., в качеството си на лице, упражняващо частна лесовъдска практика, е издал позволително за сеч № 0535249, с очакван добив на 115.0 плътни куб.м. дърва – лежаща маса, от видовете бял бор, дугласка ела и червен дъб, от отдел 198 „г“, имот кад. № 258005, в землището на с.Търговище, обл.Видин. Имотът е собственост на ЮЛ, чийто представител е Л. И., който фактически е получил позволителното. Според въпросното позволително сечта е следвало да бъде извършена в периода от 08.01.2020г. до 30.04.2020г., в който период добитите материали е следвало да бъдат извозени от сечището. Позволителното е издадено на основание чл.108 от ЗГ и Заповед № РДГ 01 – 706/ 20.07.2018г.

При извършена проверка, по документи на 30.01.2020г., свидетелите И. и В. установили, че описаното по – горе позволително е издадено на основание Предписание № 01 – 706/ 20.07.2018г. на РДГ Берковица, от своя страна, издадено на основание чл.106 от ЗГ и срок на действие до края на 2018г. В този смисъл издаването на Позволително за сеч с № 0535249 през 2020г. от страна на Б. според тях представлява нарушение на чл.106 от ЗГ. За констатираното бил оформен констативен протокол и впоследствие въз основа на него бил съставен и АУАН № 98 от 30.01.2020г. Според описанието в акта с действията си Б. на 05.01.2020г., като лицензиран лесовъд по чл.108, ал.4 от ЗГ е издал позволително за сеч с № 0535249 на основание Предписание № 01 – 706/ 20.07.2018г. на РДГ Берковица с изтекъл срок на провеждане на сечта, поради което е нарушена разпоредбата на чл.106 от ЗГ. Макар, че е посочено, че срокът е изтекъл, в АУАН и впоследствие в НП не е посочен никакъв срок.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на Б. на основание чл.257, ал.2 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. При връчването на АУАН нарушителят не е вписал възражения.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно. Правилно е приела и въззивната инстанция, че в конкретния случай НП е неправилно издадено, тъй като извършването на нарушението не е доказано по категоричен начин.

Според Административния съд от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ответникът по касация, в качеството си на лесовъд на частна практика, е издал описаното по – горе позволително за сеч, за имот кад. № 258005, в землището на с.Търговище, обл.Видин, собственост на „Пауър Инвест Ко“ ЕООД и с представител Л. И.. Доказателствата по делото установяват, че описаното по – горе Предписание № 01 – 706/ 20.07.2018г. на Директора на РДГ Берковица, със срок за провеждане на сечта до края на 2018г., касае провеждането на принудителна сеч, но в имот кад. № 285005, а не за имот кад. № 258005, за който е издадено позволителното за сеч от страна на Б.. Видно е, че макар и да са собственост на едно и също дружество и да се намират в едно и също землище двата имота са различни такива.

Съгласно разпоредбата на чл.106 от ЗГ освен в случаите, предвидени в горскостопанския план или програма, собствениците на гори, както и лицата, на които е предоставено управлението на поземлени имоти в горски територии, провеждат санитарни сечи и когато е дадено предписание за това от регионалната дирекция по горите или от съответната лесозащитна станция. Сечта се провежда в срока, определен в предписанието.

Описаното в позволителното, че се издава на основание предписанието на РДГ Берковица, не променя факта, че то се отнася за друг имот, с различен кадастрален номер, от този посочен в позволителното. Последното противоречи на извода на наказващия орган, че позволителното е издадено за период след изтичането на срока на предписанието, тъй като предписанието се отнася за различен имот от този, за който е издадено позволителното.

На следващо място според настоящия състав правилно е прието от въззивния съд, че в акта и НП липсва посочен срок, в който е следвало да бъде проведена сечта, указана с евентуалното предписание. Липсата на такъв срок, води до невъзможност да бъде извършена преценка от съда, дали той съвпада с посочения такъв в предписанието, съответно и дали е спазен или не.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение. Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, както в АУАН, така и в НП, водят до необоснованост на НП, относно твърдяното като извършено нарушение от касатора.

Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно несъответствието на изводите на съда с установената фактическа обстановка. От една страна при постановяване на решението си БРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, като е съобразил изводите си със събраните по делото доказателства.

В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба относно правилността на НП и безспорното доказване на нарушението. Налагането на наказание за нарушение, което не е безспорно доказано и при неизяснена фактическа обстановка, като за част от обстоятелствата наказващия орган е направил предположения е недопустимо, съответно и така издаденото НП е незаконосъобразно и не би могло да се приеме, че това е порок, който може да бъде саниран в съдебното производство.

Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от нарушителя, са предмет на доказване по делото. Т.е. налагането на наказание при неизяснени обстоятелства и въз основа на предположения е незаконосъобразно.

При това положение и с оглед горните съображения, Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и като такова правилно е отменено от Районния съд, поради което и решението му следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

РЕШИ

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 93/ 15.07.2020г. по АНД № 64/2020г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е отменено НП № 98 от 12.02.2020г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на Б.А.Б. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева на основание чл.257, ал.2 от ЗГ.

Решението не подлежи на обжалване.