Решение № 874 от 30.7.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1651/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-005320/16.07.2024 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Я. А. М. с ЕГН •••••••••• от ••• са наложени административни наказания глоба в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.182 ал.5 вр. ал.1 т.6 от ЗДВП, както и е постановено отнемането на 26 /двадесет и шест/ контролни точки на основание Наредба № Із–2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Жалбоподателят Я. А. М. не се явява в съдебно заседание. Чрез упълномощения му процесуален представител – адв. П. от •••, се иска отмяна на атакуваното наказателно /НП/ постановление като незаконосъобразно. Оспорва се наличието на системност при извършването на нарушението за скорост. В жалбата против НП се аргументира и довод за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН – като основание за исканата отмяна на постановлението. Въззиваемата страна Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище, изложено в съпроводителното писмо по изпращане на преписката на РС Пловдив, е направено искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, направено е и възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски на насрещната страна в случай на уважаване на жалбата. При разглеждане на делото пред касационна инстанция - по КАНД № 17/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив ХХІ к. с. /при инстанционен контрол след постановен съдебен акт при предишно разглеждане на делото от друг съдебен състав на РС Пловдив/, е направено искане в писмено становище за с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателят Я. А. М. от гр. ••• е правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории В, М и АМ. До м. март 2024 г. спрямо М. били издадени 9 /девет/ наказателни постановления и 27 /двадесет и седем/ фиша за извършени от него като водач на моторни превозни средства нарушения на правилата за движение, като по-голяма част от фишовете били за нарушения по чл.21 от ЗДВП – за превишаване на максимално разрешената скорост на движение. От значение за правна квалификация на деянието, предмет на настоящото административно производство са издадени спрямо М. електронни фишове Серия К № 4103762/29.10.2020 г. – връчен на 01.08.2023 г. и влязъл в сила на 16.08.2023 г., и Серия К № 4866883/25.05.2021 г. – връчен на 01.08.2023 г. и влязъл в сила на 16.08.2023 г., съставени за установени извършени нарушения за скорост по чл.21 от ЗДВП с наложени наказания глоба в размер на по 400 лв. На 18.03.2024 г. в 16: 11 ч. в населено място – в гр. Пловдив, на бул. „Марица“ в участък до № 200, с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 с № 120ССА8, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126, било заснето движение в посока запад /от изток към запад/ на автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ••• със скорост от 106 км./ч. – над предвидената обща забрана по чл.21 ал.1 от ЗДВП за движение в населено място максимална скорост от 50 км./ч. Автомобилът „БМВ 530 Д“ с рег. № ••• бил регистриран в системата на МВР като собствен на жалбоподателя Я. А. М.. За използването на автоматизираното техническо средство – преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 120ССА8, към 18.03.2024 г. на мястото за пътен контрол на скоростта на движение гр. Пловдив, на бул. „Марица“ в участък до № 200, бил изготвен протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата с вписан рег. № 1030р- 6975/20.03.2024 г. Статичното изображение от заснемането на движението със скорост от 106 км./ч. на автомобила „БМВ 530 Д“ с рег. № ••• било с пореден № 0194391. В същото /както във фотоизображението, така и в текстовата част/ информацията с данни на заснетото нарушение за скорост включвала фотоизображение на заснетия с АТСС автомобил, вписани дата и точен час на нарушението, географски координати, въведен скоростен лимит от 50 км./ч., скоростта на движение – в случая отчетена 106 км./ч., посоката на движение, вид и идентификационен номер на АТСС, номер на фотоизображението, регистрационният номер на автомобила, марката и модела на автомобила, съответната структура на МВР. Тъй като отчетената с автоматизираното техническо средство – преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 120ССА8, скорост на движение на автомобила „БМВ 530 Д“ с рег. № ••• била 106 км./ч. – с 56 км./ч. повече от максимално допустимата съобразно чл.21 ал.1 от ЗДВП скорост на движение в населено място от 50 км./ч., а при превишаване с такива стойности се предвижда освен наказание глоба и наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца – съгласно чл.182 ал.1 т.6 от ЗДВП /„Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: … т.6 за превишаване над 50 km/h – с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“/, както че се предвижда кумулативно наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство включително и по по-тежко наказуемите състави за превишена скорост с над 50 км./ч. – и при повторност по чл.182 ал.4 от ЗДВП, и при системност по чл.182 ал.5 от ЗДВП, то и съобразно чл.189 ал.4 изр. І-во от ЗДВП /„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“/ електронен фиш не бил съставен, а по материалите по преписката следвало да се състави акт за установяване на административно нарушение. Доколкото от страна на съответната структура в ОД на МВР Пловдив – Сектор „Пътна полиция“, не разполагали с данни за физическото лице извършител на административното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП – за водача на автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ••• към 18.03.2024 г. – 16: 11 ч., то с писмо /изх. № 1030р-7192/21.03.2024 г./ до Началника на Четвърто РУ Пловдив било изискано от собственика на автомобила да посочи пълни данни за водача на автомобила към датата на нарушението и да попълни приложена бланкова декларация обр. по чл.188 от ЗДВП. Към съпроводителното писмо били приложени снимков материал /статичното изображение с данни на нарушението, свалено от АТСС/, справка за собственост, бланка на декларация по чл.188 от ЗДВП. На 08.05.2024 г. жалбоподателят Я. А. М. попълнил данните в декларация по чл.188 от ЗДВП, в която вписал, че на 18.03.2024 г. около 16: 11 ч. автомобилът с рег. № ••• се управлявал от него. След попълването на данните в декларацията обр. по чл.188 от ЗДВП материалите по административната преписка били върнати на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, където въз основа на тях бил изготвен от свидетеля В. Х. – тогава полицейски инспектор в същия Сектор, на 14.05.2024 г. акт – АУАН Серия GA № 1038073/14.05.2024 г., за прието за извършено на 18.03.2024 г. в 16: 11 ч. в гр. Пловдив от страна на Я. А. М. административно нарушение по см. на чл.21 ал.1 от ЗДВП, състоящо се в движение с управлявано моторно превозно средство – автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № •••, със скорост над максимално разрешената за движение в населено място от 50 км./ч., а именно със 103 км./ч., въпреки забраната за това. В АУАН наказуемата скорост на автомобила била вписана, че е 103 км./ч., а не заснетата с АТСС скорост на движение от 106 км./ч. – били премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка от ±3% – като толеранс за водача – в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. В акта било вписано като квалифициращ по-тежко наказуем признак за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП, че деянието било извършено при условията на системност, тъй като било извършено в едногодишния срок на влезлите в сила на 16.08.2023 г. електронни фишове Серия К № 4103762 и Серия К № 4866883. АУАН Серия GA № 1038073/14.05.2024 г. бил съставен в отсъствие на нарушителя, който нарушител не се явил на отправена му и връчена покана за явяване за съставяне на акт. АУАН Серия GA № 1038073/14.05.2024 г. бил връчен на нарушителя М., който нямал възражения по констатациите в акта. писмени възражения против акта в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени. Въз основа на АУАН Серия GA № 1038073/14.05.2024 г. и останалите материали по административната преписка наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление /НП/, в което също били вписани стойностите и по отчетена, и по наказуема скорост на движение в населено място след приспаднат толеранс за нарушителя от 3% относно нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП. В НП и административно-наказващият орган вписал обстоятелства, определящи според него извършеното към 18.03.2024 г. от страна на нарушителя М. като сторено при условията на системност – заради влезлите в сила на 16.08.2023 г. електронни фишове Серия К № 4103762 и Серия К № 4866883, поради което и при определяне и налагане на следващите се за такова нарушение наказания приложил санкционната разпоредба на чл.185 ал.5 вр. ал.1 т.6 от ЗДВП като наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1400 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля Х., АУАН, справки за нарушител/водач, оправомощителни заповеди, заверени копия на електронни фишове и на наказателно постановление, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, статично изображение от заснемане с АТСС състоящо се от фотоизображение и текстова част, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, справка за регистрация на МПС, заповед за прилагане на принудителна административна мярка, декларация по чл.188 от ЗДВП, покана, писма, справка, докладна записка. Съдът кредитира показанията на свидетеля Х. като последователни, логични, кореспондиращи си с останалите ползвани като обективни и достоверни доказателства по делото, въпреки ограничените възпроизведени релевантни с оглед на предмета на делото обстоятелства – месторабота и длъжност, авторство относно съставения АУАН. Като годно доказателства в подкрепа на обвинението за вменено конкретно извършено административно нарушение се цени АУАН, който като редовно съставен акт по ЗДВП има съгласно чл.189 ал.2 от ЗДВП доказателствена сила до доказване на противното, а в процесния акт констатациите не са оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение. С оглед на така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прие, че от страна на жалбоподателя Я. А. М. е налице осъществен от обективна и субективна страна на 18.03.2024 г. състав на административно нарушение по см. на чл.21 ал.1 от ЗДВП, тъй като е управлявал в населено място – гр. Пловдив, пътно превозно средство – автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № •••, негова собственост, като на бул. „Марица“ в участък до № 200 в 16: 11 ч. скоростта на движение е била 103 км./ч. (с отчетен толеранс от административно – наказващият орган от 3 км./ч. /3%/ след приспадане от заснета скорост на движение от 106 км./ч.) – над максимално разрешената за движение в населено място от 50 км./ч. Субект на административната отговорност за нарушението по см. на чл.21 ал.1 от ЗДВП може да бъде само водач на пътно превозно средство, а „водач” съгласно §.6 т.25 от ДР на ЗДВП е лице, което управлява пътно превозно средство. Доказателствата по делото са категорични за осъществяването на нарушението от страна на санкционирания, като за безспорността на извършването на нарушението от страна на М. съдът се позовава както на АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации относно авторството на нарушението не се опровергаха, нито пък за същите се внесе поне съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение, така и от попълнената от жалбоподателя М. декларация по чл.188 от ЗДВП, подписана собственоръчно от последния, в която е декларирал, че лично той е управлявал автомобила с рег. № ••• на 18.03.2024 г. в 16: 11 ч. Съдържащите се по делото доказателства, вкл. статичното изображение (включващо фотоизображение и текстова част) на заснемането движението на автомобила „БМВ 530 Д“ с рег. № ••• на 15.07.2023 г. в 11: 42 ч. в населено място – в гр. Пловдив, на бул. „Марица“ в участък до № 200, изготвено с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 с № 120ССА8, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126, както и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, сочат категорично и несъмнено единственият възможен извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посочените в АУАН и в обжалваното НП време и място. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 с № 120ССА8, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Техническото средство е преминало и през метрологична проверка, което е видно пък от представения протокол за проверка. Спазени са и изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система. От отразеното в приложения протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система се установява, че изображение с посочения във фотоизображението номер 0194391 е заснето от процесната система за контрол на скоростта на датата, на която се твърди да е извършено нарушението, в рамките на периода на работа на техническото средство, като и мястото на контрол съвпада с мястото на извършване на нарушението – вписано е изрично, че мястото на контрол към датата 18.03.2024 г. в периода на работа на вида автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ ARH CAM S1 с № 120ССА8 – от 11: 30 ч. до 17: 30 ч., и при заснети първо статично изображение № 0193577 и последно статично изображение № 0194496, е бул. „Марица“ до № 200 в гр. Пловдив – това, което е вписано и в обжалваното НП. В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на автомобила „БМВ 530 Д“ с рег. № ••• от 106 км./ч. В НП наказуемата скорост на движение на автомобила била вписана, че е 103 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 106 км./ч., тъй като били премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка от ±3 % – като толеранс за водача – в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Доколкото отчетената с автоматизираното техническо средство – преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 120ССА8, скорост на движение на автомобила „БМВ 530 Д“ с рег. № ••• била 104 км./ч. – с 54 км./ч. повече от максимално допустимата съобразно чл.21 ал.1 от ЗДВП скорост на движение в населено място от 50 км./ч., а при превишаване с такива стойности се предвижда освен наказание глоба и наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца – съгласно чл.182 ал.1 т.6 от ЗДВП, то и по аргумент на противното съобразно чл.189 ал.4 изр. І-во от ЗДВП електронен фиш не бил съставен, а въз основа на материалите по преписката се пристъпило към развитие на административно-наказателното производство по общия предвиден в ЗАНН ред – със съставяне на АУАН и НП. Спазени са според съда сроковете по чл.34 от ЗАНН, не са изтекли и сроковете по чл.80-82 от НК, касаещи погасителната отговорността давност. Нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП е подведено правилно в АУАН и в НП към уреждащата състава правна норма, изложени са при описание на нарушението всички обстоятелства на същото от значение за правилната му квалификация, а и по начин субектът на отговорност да не бъде ограничен във възможността за разбиране на обвинението и следващото му се за извършеното нарушение административно наказание. Както в АУАН, така и в НП са изложени обстоятелства, които от страна на съответно актосъставител и административно-наказващ орган са дали основание да се счете, че стореното от страна на нарушителя М. движение със скорост над максимално разрешената за движение в населено място е извършено при условията на системност, която системност се определяла от влезлите в сила на 16.08.2023 г. два електронни фиша Серия К № 4103762 и Серия К № 4866883, а процесното нарушение било извършено в едногодишен срок от влизането в сила на тези фишове. Именно заради преценената наличност на сторено нарушение при условията на системност административно-наказващият орган е определил и наложил на жалбоподателя Я. М. наказание глоба в размер на 1400 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за 6 месеца на основание чл.182 ал.5 вр. ал.1 т.6 от ЗДВП /“Когато нарушението по ал.1 т.4-6, ал.2 т.4- 6 и ал.3 т.4-6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.“/. Размерът на наказанието глоба е съобразен с предвиденото в санкционната разпоредба на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДВП /цитирана по-горе/. Установените в хода на цялостното административно-наказателно производство факти въз основа на доказателствата по делото не сочат според съда наличието на този по-тежко наказуем за дееца признак с оглед налаганото наказание, а именно деянието по чл.21 ал.1 от ЗДВП да е извършено при условията на системност. Направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя възражение в тази насока се споделя от съда. Съгласно §.6 т.62 от ДР на ЗДВП „Системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.“. Както се посочи и по-горе спрямо Я. М. са издадени електронни фишове Серия К № 4103762/29.10.2020 г. – връчен на 01.08.2023 г. и влязъл в сила на 16.08.2023 г., и Серия К № 4866883/25.05.2021 г. – връчен на 01.08.2023 г. и влязъл в сила на 16.08.2023 г., съставени за установени извършени нарушения за скорост по чл.21 от ЗДВП с наложени наказания глоба в размер на по 400 лв. Наличието на налагането на наказания глоба все за нарушения по чл.21 ал.1 от ЗДВП с влезли в сила електронни фишове и извършването на процесното нарушение на 18.03.2024 г. - в срок от една година от влизането им в сила – в сила на 16.08.2023 г., определя не наличието на системност по см. на §.6 т.62 от ДР на ЗДВП, а повторност по смисъла на §.6 т.33 от ДР на ЗДВП – повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото нарушение му е било наложено като нов водач. Проявата от 18.03.2024 г. не е трета, нито последваща – четвърта, пета и т. н., след влизането в сила на цитираните два електронни фиша – от 16.08.2023 г. насетне, така че да се счита да е сторена при условията на системност. От влизането в сила на електронни фишове Серия К № 4103762 и Серия К № 4866883 – 16.08.2023 г., извършеното на 18.03.2024 г. е в сторено в срок от една година, но е първо такова нарушение в този едногодишен срок, поради което и за извършеното към процесния момент следва да намери приложение разбирането за повторност по смисъла на §.6 т.33 от ДР на ЗДВП. По делото е налично представено пред касационната инстанция в хода на КАНД № 17/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив ХХІ к. с. /при инстанционен контрол след постановен съдебен акт при предишно разглеждане на делото от друг съдебен състав на РС Пловдив/ НП № 24-1030-003456/17.05.2024 г., с което на жалбоподателя М. е било наложено наказание глоба в размер на 1500 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено на 18.03.2024 г. с автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № РВ8370ХТ нарушение за скорост по чл.21 ал.1 от ЗДВП, но и това НП не обуславя системност на процесното деяние по см. на §.6 т.62 от ДР на ЗДВП – доколкото това НП № 24-1030-003456/17.05.2024 г. не е било влязло в сила към датата на нарушението, предмет на настоящото обжалвано НП – влязло е в сила на 28.11.2024 г., като наличието му също не обуславя трето или следващо – т. е. да е системно, нарушението по процесното НП № 24-1030-005320/16.07.2024 г. С оглед на изложеното съдът приема, че е налице неправилна квалификация на процесното административно нарушение с обжалваното НП и съответно неправилно е приложена санкционната разпоредба при определяне и налагане на следващото се за нарушителя М. наказание. Това неправилно квалифициране и наказване не води обаче до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление – както обратно твърди процесуалния представител на страната жалбоподател, и съответно не налага наказателното постановление да бъде отменяно. Според настоящата инстанция, доколкото не е налице никакво изменение на обстоятелствата на нарушението, то и съобразно нормата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН това несъответствие относно приложимата санкционна норма за нарушението по чл.21 от ЗДВП – да е по чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДВП – нарушението за скорост по чл.21 ал.1 от ЗДВП да е извършено при условията на повторност по см. на §.6 т.33 от ДР на ЗДВП, вместо да е извършено при условията на системност по см. на §.6 т.62 от ДР на ЗДВП, може да бъде преодоляно от въззивния съд чрез изменение на обжалваното наказателно постановление в този смисъл, като това ще доведе и до изменение в размера на наложеното наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – да бъде 3 /три/ месеца вместо 6 месеца /чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДВП предвижда наказание глоба в размер на двойния размер за нарушение с превишаване на скорост в населено място над 50 км./ч. както е в случая, и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца/. Това не би засегнало по никакъв начин правото на защита на наказаното лице /вж. ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г./. Съгласно чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН „Съдът изменя акта по чл.58д, когато се налага да: 1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението; “. В случая няма основания за изменяне на наказателното постановление в останалата му санкционна част санкционна – глобата в размер на 1400 лв. съставлява глоба в размер на двойния размер на предвидената в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДВП – 700 лв. – при превишаване на максимално разрешената скорост с 53 км./ч. – автомобилът „БМВ 530 Д“ с рег. № ••• с водач М. се е движел в населеното място със 103 км./ч. С оглед на изложеното Наказателно постановление № 24-1030- 005320/16.07.2024 г., се явява според съда издадено съобразно изискванията на Закона, следва да се измени в санкционната част относно приложимата санкционна разпоредба – чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДВП, вместо чл.182 ал.5 вр. ал.1 т.6 от ЗДВП, и да се намали размерът на наложеното наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – да е три месеца, вместо шест месеца, и да бъде потвърдено като законосъобразно в останалата му част. С оглед на преценената виновност на жалбоподателя Я. А. М. по извършване на нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП и следващото се изменяне на НП само относно санкционната разпоредба и размер на едно от кумулативно наложените наказания не следва да се присъждат в полза на страната жалбоподател в на сторени разноски за процесуално представителство от адвокат, а следва да се уважи направеното в становище на въззиваемата страна Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив чрез упълномощен процесуален представител – ст. юрисконсулт – пред касационната инстанция при инстанционен контрол след постановен съдебен акт при предишно разглеждане на делото от друг съдебен състав на РС Пловдив – по КАНД № 17/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив ХХІ к. с., за присъждане в нейна полза на сторени разноски. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, чл.63д ал.4 от ЗАНН – „В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на въззиваемата страна Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив в производството по делото посоченото по-горе по КАНД № 17/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив ХХІ к. с., ограничило се само до изготвяне на писмено становище по делото, е осъществено от нарочно упълномощен юрисконсулт – в лицето на ст. юрк. Златина Михова-Пенкова – с пълномощно с рег. № 1030р-6672/18.03.2024 г. От представителя на въззиваемата страна не е представен списък с разноски. Съдът при определяне на размера на разноските за страната ответник следва да се води от чл.37 Закона за правната помощ /ЗПП/ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/ – „Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“. Предвид потвърждаването на обжалвания електронен фиш и неотпадане на административната отговорност спрямо Я. А. М., то разноските за въззиваемата страна за процесуално представителство от юрисконсулт следва съобразно горното и на основание чл.63д ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.27е от НЗПП да се възложат в тежест на жалбоподателя М., а относно размерът им съдът преценя, че следва да бъде в размер на 80 лв. – минимално предвидения в чл.27е от НЗПП – съобразено със сложността от фактология и право в конкретния казус, неналагащ и личното участие на процесуалния представител в съдебно заседание. Мотивиран от горното РС Пловдив – ХХІІІ н. с.