Решение № 200 от 28.2.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 2272/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 293, ал. 3 от ГПК и е образувано след отмЯ. на решение № 1021 от 27.07.2022г., постановено по в. гр. дело № 1188/2022г. по описа на ВОС и връщане на делото за разглеждане от друг състав. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх. № 263537/25.03.2022г., депозирана от С. Г. Н. и Г. Д. Н., чрез адвокат М. М. от АК – Варна, срещу решение № 260137 от 04.03.2022г., постановено по гр. д. № 2650 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, XLIII-ти състав, с което е прието за установено, че въззивниците не са собственици на 600 кв.м. ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № ••• по плана на СО „К.Г.“, землището на село К., общ. Варна, целият с площ от 639, 76 кв.м, при граници: север - ПИ № •••, запад – ПИ № •••, изток - път, юг - ПИ № •••, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Оспорва се извода на съда, че по делото не е установено Г.Н. да е ползвател на процесния имот. Намират за безспорно доказано, че на Г.Н. Г. е предоставено право на ползване съгласно удостоверение № 1998 от 1984 г. по ПМС, като въззивниците са заплатили земята и са построили сграда. Иска се отмЯ. на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно и законосъобразно. Твърдят, че Г.Н. Г. не е ползвател по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, същият не е построил сграда върху земята до 01.03.1991г. и не е заплатил земята на собственика в законовия срок. Намират, че не са налице и изискванията на закона по § 4б. Сочат, че право на ползване не съществува, поради което няма как да настъпи трансформация в право на собственост и извършеното от Г. Н. Николов Г. дарение на дъщеря му Т. Г. Н., както и последващите прехвърлителни сделки нямат вещно-транслантивен ефект. Молят за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените разноски пред въвзивната инстанция. Третото лице – помагач Т. Н., чрез адвокат Т. П., също е депозирало в срок отговор на въззивната жалба, с който намира, че същата е основателна и иска отмЯ. на първоинстанционното решение и уважаване на иска. Производството е образувано и по въззивна жалба вх. № 263890/01.04.2022г. от третото лице – помагач Т. Г. Н., чрез адв. Т. П., срещу решение № 260137 от 04.03.2022г., постановено по гр. д. № 2650 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, XLIII-ти състав. С жалбата се оспорва извода на съда за доказана идентичността на процесния имот с имота по точка 2 от решение № 1162 от 12.11.2004г. за реституция на имота, за липса на изградена сграда, както и че Г.Н. – праводател на жалбоподателката, не е ползвател на имота. Иска се отмЯ. на обжалваното решение и отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно и законосъобразно. Молят за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените разноски пред въвзивната инстанция. За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Производството пред ВРС е образувано по предявени субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Д. М. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. К., ул. „В. Л.“ №96; Д. М. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Варна, ж.к. „М.“, №112, вх.3, ет.2, ап.35; К. Л. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Д., ул. „П.“ № 10; Я. Г. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. К., ул. „В. Л. „ № 22; Я. Т. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Ш., ул. „Р.“ № 2; Р. Т. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Ш., ул. „Р.“ № 2; Д. А. П. ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.Варна, ул. „Б.“ № 4, ет. 6, ап.58; Д. К. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.Варна, ул. „К.М.“ № 119; К. К. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. А., ул. „К.М.“ № 14; В. К. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.Варна, ул. „К.М.“ № 111В, срещу С. Г. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Варна, ул. „Ч.В.“ №2, вх.4, ет.8, ап.146 и Г. Д. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. В.“ № 50, вх.2, ет.6, ап.41, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 600 кв. м. ид. ч. от неурегулиран поземлен имот № ••• по плана на СО „К.Г.“, землище на с. К., община Варна, целият с площ от 639, 76 кв.м, при граници: север - ПИ № •••, запад – ПИ № •••, изток - път, юг - ПИ № •••. В качеството на трети лица – помагачи на страната на ответниците са конституирани „Р.И.“ ООД и Т. Г. Н., ЕГН ••••••••••. В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на К.М. К., починал на 12.08.1980г. Втората съпруга на наследодателя им – В.Н. К., е починала на 20.04.1992г., като оставила за свои наследници двете си деца от предходен брак – С. И. С.ов и М. И. С.ова, също починали към датата на подаване на исковата молба. По време на брака си К.М. К. и В.Н. К. нямат родени и/или осиновени деца. С решение № 1162 от 12.11.2004г. на ОСЗГ – Варна на наследниците на К.М. К. е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 4 дка, находяща се в село К., община Варна, местност „К.Г.“, заявена с пореден № 12 и установена с нотариален акт № 25 от •••••••••г., на основание член 14, алинея 1, точка 3 от ЗСПЗЗ. Според изложеното от ищците в посоченото решение е допусната неточност в препратката към заявлението в текста „като заявен под № 12“, като препратката следва да се чете „като заявен под № 8“ в заявление вх.№ 1560А от 15.05.1992г., подадено от А. К. К., както и че собствеността на К.М. К. е установена с описания в нотариалния акт имот, представляващ нива от 4 дка в местност „К.“, както и че местности „К.“ и „К.Г.“ се припокриват. Сочат също, че в същото решение е постановено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на член 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ по член 28, алинея 9 от ППЗСПЗЗ. Заявяват, че от 2004 г. очакват да придобият правото на собственост с изработването на ПНИ и възстановяване на правото им на собственост. След отправено запитване до Областна администрация ищците били уведомени, че с протокол от 13.04.2011г. комисията по член 28б, алинея 2 от ППЗСПЗЗ е разгледала предложение за контактна зона на селищно образование по § 4, алинея 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ местност „К.Г.“ в землището на село К., община Варна, като същата е констатирала, че е необходимо предоставяне на допълнителна документация към предложението. Твърдят, че предстои разглеждане на изисканата и представена документация в заседание на комисията по член 28б, алинея 2 от ППЗСПЗЗ, като процедурата по изработване на ПНИ е в ход и не е приключила. Излагат, че с Указ № 325 от 19.09.2000г. относно утвърждаване на нови граници на общините Б. и Варна село К. е преминало от Община Б. към Община Варна. През 1995г. е изработен „Регистър на собствениците - табулограма на собственици, върху чиито земи са разположени парцели по § 4 за землището на село К., Азбучен списък на собствениците, върху чийто земи са разположени парцели по § 4 - землище на село К.“, графична част на плана. С протокол от 10.07.2003г. Община Варна била предала тези материали на кметство К., където те се съхраняват и към настоящия момент. По помощени кадастрален план и регистър на стари собственици имотът на К.М. К. е с № 601, като границите на имота по точка 8 от НА № 25 от •••••••••г. и по ПКП от 1995г. били едни и същи: Х.М., А.С. и път. Твърдят, че процесният имот представлява 600 кв.м идеални части от неурегулиран поземлен имот № ••• по плана на селищно образувание „К.Г.“, землище на село К., одобрен със заповед № 30 от 27.01.1994 г. на кмета на Община Б., целият с площ от 639, 76 кв.м, при граници на имота: север - ПИ № •••, запад - ПИ № •••, изток - път, юг - ПИ № •••. Целият имот № ••• по КП от 1994г. попада в рамките на стар имот № 601 по ПКП от 1995г. Сочат, че през годините с процесния имот били извършени множество нотариални действия и сделки, но нито една от тях не била породила правни последици и вещнотранслативен ефект относно възникване на правото на собственост на процесния имот в полза на лицата, посочени в тях, поради липса на законовите изисквания. Заявяват, че на 01.09.1993г. Г.Н. Г. се снабдил с констативен НА за собственост на основание ЗСПЗЗ, без да било посочено коя хипотеза от закона е била налице относно овощна градина с обща площ от 0, 6 дка, находяща се в землището на село К., местност „К.Г.“, парцел № ••• по плана на местността, при съседи М.Я., А.Б., път и Н. И.. Към датата на съставяне на КНА не били изпълнени изискванията на закона по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като лицето не е ползвател по силата на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е построило сграда върху земята до 01.03.1991г., не е заплатило земята на собственика в законовия срок, дори и да е имало някаква постройка, то тя не е представлявала „сграда“ по смисъла на изискването за постройка по § 1в, алинея 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, която да е трайно прикрепена към терена. Не били налице и изисканията на закона по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е бил лозе, овощна градина или засят с етеричномаслени култури, не е бил единствена земеделска земя на семейството на ползвателя, който не е живеел поС.но в землището на имота. Земята се намирала на разС.ие по- малко от 30 км от град с население над 300 000 жители и на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица, поради което отразеното в КНА не отговаряло на законовите изисквания за трансформация в правото на собственост в полза на ползвателя и Г.Н. Г. не е станал собственик на имота. С оглед горното, извършеното дарение в полза на дъщеря му – Т. Г. П. не може да произведе действие. Намират, че не са породили действие и последващи разпоредителни сделки с имота, последната от които е замЯ., обективирана в НА № 18 от 26.03.2019г., по силата на която ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот. Сочат, че за последните не е налице осъществено друго основание за придобиване правото на собственост върху имота. От 25.03.2019г. ответниците, които се намират в граждански брак, упражняват фактическа власт върху имота. В срока по член 131 от ГПК ответниците С. Н. и Г. Н. оспорват иска като неоснователен. Твърди, че имотът е придобит въз основа договор за покупко-продажба и възразява против твърдението на ищците, че процедурата по трансформиране правото на ползване в право на собственост не отговаря на законовите изисквания. Намира, че изброяването на актовете по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ е примерно, а не изчерпателно; че в имота е изградена постройка, като същата е съществуваща към датата на сключване на договора – 01.09.1993 г. – и отговаря на изискванията на тълкувателно решение № 2/2011г. на ВКС; оспорва да е налице идентичност между имота, по отношение на който се претендира да се установи, че ответниците не са негови собственици, и собствената на наследодателя на ищците нива с площ от 4 дка, находяща се в местност „К.“. Третото лице–помагач на страната на ответника Т. Г. Н. е представила отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Сочи, че ищците не са установили правото си на собственост върху процесния имот, поради което не е налице изискуемата процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск. Оспорва да е налице идентичност между признатия за възстановяване имот на ищците и процесния, за който не било спорно, че със заповед № 30 от 27.01.1994г. на кмета на Община Б. е бил одобрен плана на СО „К.Г.“. С КНА № 175 от 01.09.1993г. на Г.Н. Г., баща на Т. Г. Н., е признато право на собственост върху ПИ № ••• по плана на СО „К.Г.“. Сочи, че съгласно одобрения план и действащите към 1993 г. законови разпоредби на ЗСПЗЗ правото на ползване на Г.Н. Г. е трансформирано в право на собственост преди ОСЗГ – Варна да издаде решение за възстановяване имота на ищците. Оспорва възстановения с решението на ОСЗГ – Варна имот с площ от 4 дка, находящ се в местност „К.Г.“, село К. да е идентичен с описания в НА № 25 от •••••••••г. имот – нива с площ от 4 дка в местност „К.“ или с друг имот от същия НА. Поради липсата на идентичност между заявените и признати за възстановяване имоти и процесния имот счита, че предявеният иск е недопустим. С тези доводи оспорва решение № 1162 от 12.11.2004г. на ОСЗГ– Варна, като със същото погрешно и неоснователно се признавало право на собственост върху имот в местност „К.Г.“, тъй като в НА № 25 от •••••••••г., въз основа на който е издадено решението, тъй като изобщо липсва имот в тази местност. Третото лице не е участвало в административното производство, поради което същото не му е противопоставимо. Отправя се искане, съдът да се произнесе по пътя на косвени съдебен контрол относно валидността и законосъобразността на решение № 1162 от 12.11.2004 г. на ОСЗГ–Варна в частта по точка 2, с която на наследниците на К.М. К. е признато право на собственост върху нива с площ от 4 дка, местност „К.Г.“, съставляващ имот, заявен под № 12 в заявление и установен с НА № 25 от •••••••••г. Оспорва решението в посочената част, като намира, че дори за местност „К.Г.“ да бъде приет ПНИ, то ищците не биха могли да придобият право на собственост върху имота, защото не е установена идентичност на имотите, а имотът, претендиран от ищците за възстановяване, не съществува в стари реални граници. Дори да се установи идентичност, те отново не биха могли да придобият правото на собственост върху имота, тъй като същият е придобит по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ от бащата на Т. Н. – Г.Н. поради трансформация на предоставеното му право на ползване в право на собственост. Основание за това твърдение е обстоятелството, че на 19.01.1993г. Г.Н. е заплатил земята на цена, определена от МС, като към 30.09.1993г., в имота е била изградена сграда с площ от 30 кв.м. В условията на евентуалност твърди, че Г.Н. Г. е придобил правото на собственост върху имота при действащите към този момент разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Сочи, че с удостоверение № 1998 от 1984г. по ПМС му е предоставено правото на ползване на овощна градина с площ от 0, 6 дка в местност „К.Г.“, землище на село К.. Издадено е разрешение за строеж № 112 от 20.11.1989г. и въз основа на виза /скица № 395 от 07.08.198 г. на община Б./ е разрешено проектиране на постройка по реда на ПМС № 4 от 12.02.1988г. и Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ, като още към 1989-1990 г. в имота е изградена едноетажна постройка с площ от 30 кв.м. При горните доводи намира, че правото на ползване е трансформирано в право на собственост, с което Г. Г. валидно се е разпоредил в полза на дъщеря си Т. Г.. Последващи промени в ЗСПЗЗ и правната уредба, касаеща изработване на КП и ПНИ, не могат да засегнат вече придобити права. При условията не евентуалност се твърди изтекла в полза на Т. Г. придобивна давност, като процесният имот е придобит въз основа упражнено давностно владение през периода от 01.09.1993г. до ••••••••г., през който период тя е владяла, поддържала и обработвала имота непрекъснато, явно и необезпокоявано като собственик с намерение за своене. С обжалваното решение предявените отрицателни установителни искове са уважени. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване. Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От удостоверение за наследници изх.№ ••••••••••••/07.01.2021г., изходящо от кметство с. К., се установява, че ищците в настоящото производство са единствените наследници по закон на К.М. К., ЕГН •••••••••••, б.ж. на с. К., починал на 12.08.1980г. Представено е удостоверение изх. № РД•••••••••••/25.04.2019г., издадено от кметството на с. К., от което се установява, че първият брак на К. К. е бил с Я. К. М., а вторият – с В.Н. К., от който брак нямат няма родени общи деца. Видно от удостоверение от дата 22.02.2016г., издадено по ч.гр.д. № 1943/2016г. по описа на ВРС и удостоверение от дата 27.04.2016г., издадено по ч.гр.д. № 3055/2016 г. по описа на ВРС, въз основа молби на наследниците А. К.ов А.ов ЕГН •••••••••• и Д. К.ов А.ов ЕГН •••••••••, е вписан извършеният от всеки от тях, отказ от наследството на К. А.ов К., починал на 21.12.2015г. – внук на К.М. К. от неговия син А. К. К., починал на 15.09.1999г. Въз основа заявление вх. № 1560А от 15.05.1992 г. и представени писмени доказателства от А. К. К., ОСЗГ – Варна образува преписка, като с решение № •••••••••••••г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. К., административният орган признава правото на собственост на наследниците на К.М. К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници, на следните имоти: 1/ Нива от 1.800 дка, пета категория, находяща се в терен по § 4 на село К., в местността Ч.Ч., без посочени граници, заявен с пореден номер 5 от заявлението и установен с нотариален акт № 25/18.1.1941г. и 2/ Нива от 4.000 дка, пета категория, находяща се в терен по § 4 на село К., в местността К.Г., без посочени граници, заявен с пореден номер 12 от заявлението и установен с нотариален акт № 25/18.1.1941г. Предвидено е възстановяването на правото на собственост върху имотите разположени в територии по § 4 ПЗРЗСПЗЗ да се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ. По делото е представен препис от нотариален акт /записка/ № 25, т. I по описа на нотариус при Варненския областен съд, от който е видно, че на •••••••••г. Л.Д. Г. прехвърля на К.М. К. правото на собственост върху недвижими имоти, находящи се в землището на с. К., за сумата от общо 30000 лева. Един от придобитите имоти е нива с площ от 4 дка, находяща се в м-ст „К.“, със съседи: Х.М., А.С. и път. От писмо изх. № П021-63-3/19.06.2020 г. на ОСЗ – Варна, изпратено до пълномощника на ищците, се установява, че в решение № •••••••••••••г. е допусната техническа грешка като вместо под № 8, е вписано, че нива с площ от 4 дка, с. К., в м-ст „К.Г.“ е под №12 в заявлението. Отбелязано е, че местностите „К.Г.“ и „К.“ се припокриват. Представени са писмени доказателства, от които се установява, че Х.М. е баща на С.Х.М., а А.С. е баща на М.А.С.. С Указ № 325/19.09.2000 г. на Президента на Р България, на основание чл.98, т. 5 КРБ вр. чл.28, ал.1, т.7 ЗАТУРБ са утвърдени нови граници на общините Б. и Варна, област Варна, като съгласно т.2 от същия, в Община Варна се включват следните населени места: гр. Варна, с. З., с. К., с. К., с. К. и с. Т.. Ищците представят писмо изх. №РР-19-9400 – 11/1/ от 15.03.2019г. на областния управител на област Варна, с което се уведомява пълномощникът им, че по отношение м-ст „К.Г.“, землището на с. К. не е изготвен ПНИ, като е посочено, че предстои разглеждане на изискана и представена документация в заседание на комисията по чл.28б, ал.2 ППЗСПЗЗ. По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по реда на ЗСПЗЗ, акт №175, том 6, дело №9378/01.09.1993 г., на Д. С.ова – нотариус при ВРС, от който се установява, че Г.Н. Г. е признат за собственик на недвижим имот, прдставляващ овощна градина, с площ от 0, 6 дка, находяща се в землището на с. К., м-ст „К.Г.“, парцел №••• по плана на местността, при съседи: М.Я., А.Б., път и Н. И.. С договор за дарение от 01.09.1993 г., обективиран в нотариален акт дарение на недвижим имот, акт №122, том 38, дело №9379/01.09.1993г., на нотариус Д. С.ова, Г.Н. Г. и Ж.Ф. Г., даряват на дъщеря си Т. Г. П., придобитият по време на брака им недвижим имот - овощна градина, с площ от 0, 6 дка, находяща се в землището на с. К., м-ст „К.Г.“, парцел №•••, по плана на местността, при съседи: М.Я., А.Б., път и Н. И., ведно с построената в нея едноетажна постройка със застроена площ от 30 кв. м. На ••••••••г. Т. Г. П. дарява на „М.“ ООД, 10 кв. м от собствените си 600 кв.м в ид.ч. от поземлен имот №••• по плана на СО м-ст „К.Г.“, с. К., община Варна, целият с площ 639, 76 кв.м при граници и съседи на имота: ПИ №•••, ПИ №•••, път и ПИ №•••. Договорът за дарение е обективиран в нотариален акт №68, том 1, рег. №•••, д. №65 от •••••••• г. на нотариус А.М. – рег. № ••• НК, вписан в Служба по вписванията с вх.№7063/•••••••• г., акт №82, том 22, д. 5202105. С нотариален акт за продажба на недвижим имот №69, том 1, рег. №744, д. №66 от •••••••• г. на нотариус А.М. – рег. № ••• НК, вписан в Служба по вписванията с вх.№7064/•••••••• г., акт №83, том 22, д. •••••••, Т. Г. П. продава на съсобственика си „М.“ ООД, Булстат •••••••••, собствения си недвижим имот, представляващ 590 кв.м в ид.ч. от ПИ №••• по плана на СО м-ст „К.Г.“, с. К., община Варна, целият с площ 639, 76 кв.м, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ 30 кв.м и всички подобрения, и насаждения в имота, при граници и съседи на имота: ПИ №•••, ПИ №•••, път и ПИ №•••, за сумата от 17600 евро. С нотариален акт за замЯ. на недвижими имоти №132, том 1, рег. №1231, д. №108 от 25.03.2019г. на нотариус Д. С.ова, вписан в Служба по вписванията с вх.№6912/26.03.2019 г., дв.вх.рег. № ••••, акт №18, том 19, между „Р.И.“ ЕООД, ЕИК ••••••••• /с предходно наименование „М.“ ООД/ от една страна и от друга страна - С. Г. Н. и Г. Д. Н. е сключен договор, по силата на който „Р.И.“ ЕООД прехвърля на С. Г. Н. и Г. Д. Н. собствения си недвижим имот, представляващ 600 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот №••• по плана на СО „К.Г.“, с. К., община Варна, целият с площ 639, 76 кв.м, ведно с всички подобрения, и насаждения в имота, при граници и съседи на имота: ПИ №•••, ПИ №•••, път и ПИ №•••, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда, на два етажа, със застроена площ от 76, 32 кв.м и с разгъната застроена площ от 158, 59 кв.м, като в замЯ. придобива правото на собственост върху недвижим имот – апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор •••••••••••••••, с адрес: гр. Варна, ж.к. „М.“, бл.4, вх.Б, ет. 1, ап.24, с площ от 86, 10 кв.м, при граници: на същия етаж имот с идентификатор •••••••••••••••; под обекта – няма; над обекта - имот с идентификатор ••••••••••••••• ведно с прилежащото към имота избено помещение. От представено по делото удостоверение № •••••••••••/23.04.2019г. се установява, че ответниците С. Г. Н. и Г. Д. Н. се намират в граждански брак от 15.05.1988 г. Представена е скица №7/05.03.2021г. на неурегулиран поземлен имот № ••• по плана на СО м-ст „К.Г.“, одобрен със заповед № 30/27.01.1994г. на кмета на община Б., издадена от кметството на с. К., видно от която имотът е с граници: север – ПИ № •••; запад – ПИ •••; изток – път и юг – ПИ – •••, с площ от 639, 76 кв. м. В скицата е отбелязано, че за с.о. „К.Г.“ няма изготвен план по §4 ЗСПЗЗ. Представено е разрешение №395/07.08.1989 г., издадено от ОбНС – Б., с което на Г.Н. Г. се разрешава проектиране на ПСПИ – постройка за сезонно ползване и инвентар, с площ до 35 кв. м. Посочено е, че при проектирането следва да се спазят отС.ията от границите и ПМС №4/12.02.1984 г. и Наредби №5 и №12 – за правила и норми по ТСУ, като в постройката се предвидят: склад за инвентар и сечива и баня-тоалет. По делото е представено разрешение № 112/20.11.1989 г. от ОбНС - Б., с което на Г.Н. Г. се разрешава изграждане на постройка за сезонно ползване и инвентар, с площ 30 кв.м на частично вкопана маза, в м-ст „К.Г.“, с. К., като предвидените в имота СМР се извършват без определяне на строителна линия. Представен е архитектурен проект на сграда, като е посочен номер на разрешение – 252/04.09.1989 г. на ОбНС – Варна. С решение №186/19.01.1993г. на ПК – Б. е възстановено правото на собственост на Г.Н. Г. върху недвижим имот, с площ от 0, 6 дка, в м-ст „К.Г.“, землището на с. К., при съседи: М.Я., А.Б., път, Н. И.. Административното производство е образувано въз основа заявление на Г.Н. Г. и удостоверение №•••••••••• г. по ПМС. В решението е отбелязано представянето на квитанция №•••••••••••••г. за сумата от 3979, 80 лева. По делото е представена преписка по кв. №•••••••••••••г. по закупуване на земя в м-ст „К.Г.“, землище с. К., образувана въз основа молба на Г.Н. Г. от дата 12.05.1992г. В текста на молбата е посочено, че имотът, който се отправя искане да бъде оценен, представлява земеделска земя, в която е застроена площ от 30 кв.м. – маза. По преписката е приобщено удостоверение № 1998 на ОбНС – Б., с което в приложение на Постановление № 26 се предоставя право на ползване на Г.Н. Г. от гр. Варна, на земя в парцел 16, с площ от 0, 6 дка, находяща се в землището на с. К., м-ст „К.Г.“, при граници: М.Я., А.Б., път, Н. И.. Съгласно посоченото в удостоверението, недвижимият имот може да се ползва за трайни насаждения. По искане на страните са събрани гласни доказателства чрез разпит на водени от тях свидетели: Н.Д. Г. и Я.И. П., водени от ищците и Л.. П. Т. и А.И.О., водени от третото лице – помагач на ответниците. От показанията на св. Надя Г. се установява, че същата познава единия от ищците, като знае, че нейният наследодател К.М. е имал недвижим имот в м-ст „К.Г.“, в землището на село К., с площ около четири – пет декара. Знае къде се намира имотът, тъй като посещава района поне два пъти годишно. През годините част от имота е бил обработван от дъщерята на дядо К.М. – Д. и нейния съпруг М.. В имота не е виждала други хора. Към периода 1991– 1993г. е имало „наченки на нещо като блокчета“, но отрича да е бил налице извършен строеж. Около 2000г. се появила сграда на един етаж, без покрив. Към настоящия момент, сградата вече била двуетажна, като имало и пристройки. Имотът не е водоснабден, а в района няма улично осветление. През 90-те години, имотът бил цял, в него нямало заграждения или обособени места. Свидетелят П. заявява, че познава ищцата Д. П., тъй като и двамата живеят в село К., познава и наследодателят на ищците - К.М. К.. Знае, че е имал нива в „К.Г.“, като след като земите били върнати на собствениците, е виждал негови наследници да обработват имота. Нивата била голяма, с площ около 4 дка. Целият имот бил обработваем, като същият граничел с път. От другата страна на нивата имало земи с лозови насаждения, които се обработвали от ТКЗС. Свидетелят заявява, че е бил роден и е израснал в района на процесния имот, поради което отлично познава същия. Сочи, че винаги е имало път, който разделял обработваемата земя на ТКЗС с тази на м- ст „К.Г.“. В имота най-често е виждал Д. и М., които са го обработвали в периода 1990 – 1994г. Преди този период имотът не бил обработван. В периода от 1991 до 1994г., в имота не е била налице построена сграда. Около 2000г. св. П. бил иззидан приземен етаж, но строежът бил без покрив. По- късно бил изграден друг етаж. В имота няма вода, нямало изградена водопроводна система и целият район се водоснабдявал чрез кладенци. Няма улично осветление. Знае, че К. К. е имал и други имоти, но не може да посочи дали има друг имот с площ от 4 дка. В процесния имот никога не е имало заграждения. Преди 2000 г. не е виждал постройка в имота. В показанията Л.. Т. заявява, че познава Т. Н. повече от тридесет години. Знае, че нейният баща има недвижим имот в местност „К.Г.“. През 90-те години е посещавала два пъти имота. Същото било с площ около половин декар и било изцяло заградено с мрежа, в него имало овошки, орех и се отглеждали зеленчуци. Имало постройка на един етаж, с плоча. Постройката била масивна. Били изградени две стаи и коридор, около 30 кв.м. Св. Т. не е виждала други лица, които да обработват имота, освен бащата на Т. Н. - Г.. При последното си посещение в имота св. Т. видяла, че били започнати строителни дейности по изграждане на втори етаж. Не може да посочи от какви материали е била изградена постройката. Сочи, че била измазана стената, на която е входната врата. Не знае дали в имота има тоалетна, както и дали същият е електроснабден. Не е виждала маза. Не знае Т. Н. към настоящия момент да има имот в землището на с. К.. Св. О. познава Т. Н. от 1986г. Знае имота в землището на с. К., м-ст. „К.Г.“. Посещавал е същия, като заявява, че е бил обработван от бащата на Т. Н.. В имота имало череши и орехи. Сочи, че през 1990 г. е изливал плоча в имота, заедно с други приятели. Имотът на Н. бил с площ по-малка от 1 дка. Свидетелят е посетил имота следващата година и е влизал в постройката, която била на един етаж, състояща се от две стаи и антре. Не е участвал в строежа на основите, не знае кога са изградени същите. Постройката била масивна. Бащата на Т. Н. – Г. живеел в една от стаите. За последен път е посетил имота през 2000г. Не помни в съседните места да е имало сгради. Заявява, че преди да участва в изливане на плочата е посещавал имота, като Г.Н. живеел в имота. След като била изградена постройката, той отново живеел там, основно лятото. Свързва 1990г. с лични празници и поради това заявява, че помни конкретната година. Уточнява, че плочата е била тази, с която е бил покрит етажът. Основите били от железобетон, имало конструкция за кофраж. Не може да посочи дали строежът е имал подземна част. Постройката била стабилна – от тухли. Имало тоалетна в имота – външна, като не си спомня с категоричност дали и в постройката е имало изградена тоалетна. В района няма водопровод и канализация. Не помни дали има електроснабдяване в имота. Постройката имала прозорци. Към 2000г., когато за последен път е посетил имота, сградата имала покрив и горе имало ателие. По делото е допуснато провеждане на съдебно-техническа експертиза, от приетото заключение, на която се установява, че имотът с площ от 4 дка в м-ст „К.“, описан в Записка №25/1941г. представлява имота с площ 4 дка, м- ст „К.Г.“, с. К., признат с решение №•••••••••••••г. на ОСЗГ – Варна по т.2. Поради обстоятелството, че за м-ст „К.Г.“ няма приет и одобрен ПКП, съдържащ план на стари имотни граници и план на имотите с предоставено право на ползване по ПМС и регистри към тях, неразделна част от ПНИ, вещото лице намира, че е технически некоректно да се правят изводи за идентичност, като е уточнено, че имотът описан в записка №25/1941г. по т.8, съответства на ПИ № 601 по ПСИГ /неприет и неодобрен/, по местонахождение и две граници – Х.М. и А.С.. Процесният имот № ••• попада с цялата си площ в стар имот № 601, записан в разписния лист на К.М. с обща площ от 3, 569 дка. В единствения кадастрален план на м-ст „К.Г.“, землище на с. К. от 1994г., в ПИ №•••, с площ от 639, 76 кв.м. не е нанесена сграда. При извършена справка в архива на отдел „Земеделие“, община Варна, вещото лице установява, че въз основа молба от 12.05.1992г. на Г.Н. Г. до община Б., за извършване на оценка, в същата е посочено, че имотът представлява само земеделска земя и в него има постройка 30 кв. м и маза. С разрешение №112/20.11.1989г. на Г. Г. е разрешено изграждане на постройка за сезонно ползване и инвентар, с площ от 30 кв.м и частично вкопана маза, в имот №16, по одобрен архитектурен проект. В преписката по закупуване на имота не е установен оценителен протокол. РазС.ието от центъра на гр. Варна до околовръстния полигон на м-ст „К.Г.“ е 11 км, т.е. по-малко от 30 км от гр. Варна /с население над 300 хиляди жители/ и на 9, 6 км от крайбрежната морска ивица. Съгласно единствения КП на м-ст „К.Г.“ е одобрен със заповед №30/27.01.1994 г. на кмета на община Б., видно от който ПИ №••• е с граници: ПИ №••• на Н. И. Т., ПИ №••• – на неустановен собственик, път и №••• - на С.М.Й.. Съгласно одобрения КП от 1994 г., ПИ №••• е записан на Г.Н., като в имота няма нанесена сграда. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание същото излага, че освен преписката на Г. Г., е разгледала и други преписки на Община Б. и е установила, че във всички липсват оценителни протоколи, като излага предположение, че практиката е била такава. Сочи, че сградата в имота е можело да бъде заснета и нанесена в КП от 1994г., така както се вижда в скицата, че в съседните имоти има сгради. Не знае защо къщата не е отразена в плана. Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: Съобразно разрешенията на т. 1 от ТР № 8/2012г. на ОСГК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В хипотезата, когато ищецът твърди, че притежава спорното право, но същото се оспорва от ответника, въпросът за принадлежността на спорното право е въпрос по същество на спора, доколкото установяването правото на собственост на ищеца изключва правото на ответника върху същия имот. Когато ищецът защитава право, различно от спорното или се позовава на фактическо съС.ие или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника, то доказването на фактите, на които основава правния си интерес обосновава допустимостта на предявения иск /правния интерес като процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск/. В конкретния случай ищците обосновават правния си интерес от провеждането на отрицателен установителен иск с твърдения, че ответниците претендират да са собственици на процесния имот и разполагат с легитимиращи ги документи за собственост, както и че ако отрекат правата на ответниците върху този имот, имат правно очакване на придобият правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ при издаването на заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земя в територии по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правният си интерес ищците са доказали с представените по делото писмени доказателства, с които установяват, че като наследници на К.М. К. им е признато правото на възстановяване на собствеността върху нива с площ от 4 дка, находяща се в землището на с.К., м. „К.Г.“, както и че ответниците се легитимират пред трети лица като собственици на процесния имот № ••• по плана на СО „К.Г.“ в землището на с.К.. Освен това, със заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническата експертиза и комбинираната скица към него се установява, че процесния имот /600 кв.м. ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № ••• по плана на СО „К.Г.“ в землището на с. К., общ. Варна/ изцяло се включва в границите на стар имот пл. № 601 по кадастралния план на селото, с площ от 3, 569 дка, записан в регистъра на името на наследодателя на ищците К.М. К., върху който имот би следвало да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на К. К., ако са налице и другите предпоставки на ЗСПЗЗ за това възстановяване. Предвид това заключение на вещото лице налице е идентичност между имота, за който е предявен отрицателния установителен иск за собственост, и имота, по отношение на който ищците ще имат възможност да придобият правото на собственост със заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако отрекат правата на ответниците /в този смисъл решение № 159/03.11.2023г. по гр. д. № 4263/2022г. на ВКС, I г.о./. Изложените съображения обуславят извода, че въззиваемите са установили правния си интерес от провеждането на отрицателен установетелен иск за собственост. Предвид характера на иска, в тежест на въззивниците е да докажат, че са собственици на процесния имот на претендираните придобивни основания. Въззивниците Н.и се позовават на договор за замЯ. от лице, което е придобило имота от Т. Г. Н.. Последната е придобила процесния имот по силата на дарение от родителите си, а баща й е придобил правото на собственост по силата на изкупуването му по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с предоставеното му право на ползване. Законът урежда конкуренцията на правата на бившия собственик и ползвателя, като изкупуването на имота при условията на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ изключва правото на възстановяване на собствеността в реални граници. Затова в тежест на ползвателя, респ. неговите правоприемници е да установят наличието на предпоставките на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. За възникване на правото да се изкупи имот при условията на цитираната разпоредба е необходимо да се установи валидно учредено право на ползване, същият да е бил застроен със сграда по смисъла на параграф 1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ към 01.03.1991г. и да е заплатена земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2, в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. В случая, от събраните по делото доказателства не се установяват посочените предпоставки. По делото е представено удостоверение за предоставено право на ползване на праводателя на третото лице-помагач Т. Н. върху процесния имот, без да е представен протокол за вземане на такова решение или одобрен списък на лицата с предоставено право на ползване. От същото не може да се установи кога е издадено, доколкото в удостоверението е посочен само номера му - 1988. Единствено в решение № 186/19.01.1993г. е посочено, че удостоверение № 1998 е от 1984г. Същевременно, в удостоверението е посочено, че същото е в приложение на Постановление № 26, отново без посочване на година. В нормативната база съдът установи наличието на Постановление № 26 от 23.04.1987г. на МС на НРБ, но не и от 1984г. Дори и да се приеме, че касае за технически пропуски и е налице предоставено право на ползване върху процесния имот на Г. Г., то не се установи към 01.03.1991г. имотът да е застроен със сграда. Съобразно параграф 1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ, не са сгради по смисъла на § 4а от ЗСПЗЗ: 1. изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията; 2. строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена; 3. непредназначените за поС.но, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена; 4. незавършени строежи до покрива включително. От представеното разрешение за строеж № 112/20.11.1989г. от ОбНС - Б., на Г.Н. Г. е разрешено изграждане на постройка за сезонно ползване и инвентар, с площ 30 кв.м на частично вкопана маза, в м-ст „К.Г.“, с. К.. В молбата си от 12.05.1992г. да бъде извършена оценка, самият Г. Г. е посочил, че в имота има изградена на 30 кв.м. маза. Това обстоятелство се установява и от събраните гласни доказателства. Дори и водените от третото лице помагач Т. Н. свидетели излагат, че в началото на 90-те години в имота е имало изградена постройка от 30 кв.м. с покривна плоча, строежът не е завършен и нямало покрив. Св. О. добавя, че след 2000-та година къщата била завършена и над първата плоча от 90-те години имало изградено ателие и покрив на къщата. Тези показания кореспондират и с представения по делото архитектурен проект, от който е видно, че разрешеният строеж е бил за сграда, състояща се от частично вкопана маза и един етаж. От установеното се налага извода, че към 01.03.1991г. изграденото в процесния имот е представлявал незавършен строеж. Допълнителен аргумент в тази насока е и липсата на отразяване на сграда в кадастралния план от 1994г. И на последно място следва да се посочи, че по делото има приложена квитанция за сумата от 3979, 80 л. за заплатена „земя по постановление“ в местност „К.Г.“. Същевременно във преписката за оценка липсва оценителен протокол, поради което не може да се установи какво имущество е оценявано и на каква стойност е оценено, за да се прецени дали платената сума представлява пълния размер на оценката или не. От посочената установеност се налага извода, че за праводателят на въззивницата Н. не е възникнало правото по параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и същият не е могъл да го трансформират в право на собственост, независимо от плащането на някаква сума. Доколкото Г.Н. не се легитимира като носител на правото на собственост на процесния имот, то и извършената разпоредителна сделка в полза на неговата дъщеря не е произвела вещно- правен ефект. Този извод се отнася и за последващите сделки с процесния имот, включително и за последния договор за замЯ., сключен между третото лице помагач „Р.И.“ ЕООД и въззивниците Н.и. Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид изхода на въззивното обжалване, въззивниците Н.и следва да заплатят на въззиваемите направените разноски, съобразно представения списък, както следва: по в.гр.д. № 1188/2022г. на ВОС – 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Срещу последното е релевирано възражение за прекомерност, което се преценява като неоснователно с оглед предмета на делото и минималните адвокатски възнаграждения но Наредба № 1/2004г.; по гр. д № 4263/2022г. на ВКС – 1350 лв., представляващи 1000 лв. адв. възнаграждение и 350 лв. държавна такса и по настоящото дело – 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд