Решение № 2074 от 6.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 2780/2025 г.

производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на основните права на жалбоподателя, включително и това на защита, поради следното: АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от съответните компетентни длъжностни лица, при спазване на изискванията на ЗАНН и в сроковете, посочени в същия. В случая не е изтекъл тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН от откриване на нарушителя, тъй като по административно-наказателната преписка във връзка с установяване на нарушението е разменена кореспонденция между административнонаказващ орган и жалбоподател. По същата последните постъпили документи са на 23.01.2024 г., когато с писмо „••••• •••••” ЕАД е предоставила на КЗП доказателства по преписката, а проверката на официалната интернет страница на дружеството, което действие е обективирано в съставения за него констативен протокол е извършено на 14.03.2024 г. и към датата на съставяне на АУАН на 25.04.2024 г. не е изтекъл тримесечния срок, предвиден в чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН. Срокът за съставянето му започва да тече след установяване на всички относими факти и обстоятелства по случая, доказващи наличието на осъществено нарушение. Предвид което не са налице основания административнонаказателното производство да бъде прекратено, съобразно посоченото в нормата на чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН. Не са налице и изискванията за прекратяване на административнонаказателното производство на предвидени основания в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, доколкото процесното НП е издадено на 21.10.2024 г., т.е. в шестмесечния срок след издаване на АУАН. Обстоятелствено и подробно е посочено, както в АУАН, така и в наказателното постановление нарушението, обстоятелствата, при които е осъществено, време и място на извършването му. Посочен е от административнонаказващия орган правилно и правния субект „••••• •••••” ЕАД, който е привлечен като нарушител и следва да носи административнонаказателна отговорност. Административнонаказващият орган при налагане на административното наказание е съобразил обстоятелството, че се санкционира ЮЛ и е наложена имуществена санкция, в съответствие с изискването, посочено в разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, при неизпълнение на задължения от страна на ЮЛ към държавата при осъществяване на дейността му, което е отразено в атакуваното наказателно постановление. По отношение на материалната законосъобразност следва да се посочи следното: По смисъла на § 13, т.2 от ЗЗП жалбоподателят е търговец, който предоставя услуги или сключва договор с потребител, като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор. Конкретното действие, правилно е квалифицирано като нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 4 от ЗЗП детайлизира съдържанието на тази информация. Задължение на търговеца е да предостави информацията за стоката или услугата, като позволява възприемането й от потребителя (чл. 5, ал.1 от ЗЗП). Тълкуването на разпоредбите налага категоричен извод за безусловно задължение на търговеца всички предлагани от него стоки и услуги да носят определената в закона информация, която да позволи на потребителя да направи своя избор. Следователно, добросъвестното и компетентно осъществяване на търговската практика от страна на търговеца изисква от него да осигури и предостави на потребителя обема от информация, посочена в чл. 4 от ЗЗП. Така законодателят определя границата на задълженията на търговеца, следствие от която е неговата отговорност за изпълнението им. В случая неясната информация относно основна характеристика на предплатена услуга по тарифен план FREE2GO, а именно нейното тарифиране, може да повлияе на търговското решение на потребителя по отношение на въпросната услуга, което в противен случай не би сторил, поради което се влияе на икономическото поведение на потребителя, следствие тази неясна и неразбираема информация. Уредбата на нелоялните търговски практики се съдържа в глава ІV, раздел ІII от ЗЗП. Нормата на чл. 68в от ЗЗП съдържа общото правило - забраняват се нелоялните търговски практики, а тази на чл. 68г, ал.4 от ЗЗП посочва, че нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Основният фактически състав на нелоялната търговска практика изисква кумулативно наличието на следните елементи: практиката да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност; да променя или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. /чл.68г ал.1 от ЗЗП/. Според § 13 т. 23 от ДР на ЗЗП „Търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите, а съгласно § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП „Добросъвестност и професионална компетентност“ е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. По смисъла на § 13, т.25 „Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите“ е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Съгласно нормата на чл.68е, ал.2 от ЗЗП: „Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.“ По делото безспорно установено е, че на официалната интернет страница www.••••••••.bg операторът е публикувал по неясен начин информация относно метода на тарифиране на изходящите повиквания за предлаганата от него предплатена услуга по тарифен план FREE2GO, за което средният потребител не може да придобие представа, че първоначалният 60- секунден интервал от изходящо повикване се таксува като изходящо повикване с продължителност от 180 секунди. Посочената информация безспорно е насочена към потребителите и има за цел убеждаването им да предприемат едно или друго поведение вследствие на възприемането й по начина, по който е предоставена. Това поведение на търговеца-оператор е търговска практика и тя е възможно да промени съществено свободата на избор и поведението на средния потребител по отношение на услугите, които са предмет на договорните отношения и в резултат на това да мотивира вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без това негово поведение. Предоставянето по неясен начин на информация, която е съществена за предлаганата услуга може да промени съществено икономическото поведение на потребителя. Изцяло под контрол и отговорност на оператора е предоставяната от него информация на сайта, който поддържа и който има информативен характер за всеки един от потребителите. Касае се за такава относно начина, по който се извършва тарифиране на ползвана услуга, което също не е без значение, вследствие на което е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел, ако поднесената от оператора информация беше коректна и ясна, което е нарушение на чл. 68 в, във вр. с чл. 68 г, ал.4 във вр. с чл. 68 е, ал. 2, предл. 2 от ЗЗП. Размерът на имуществената санкция предвидената в санкционната норма чл.210а от ЗЗП за юридически лица, каквото е дружеството-жалбоподател е в размер от 2000 до 50 000 лв. Размерът на санкцията, наложена на дружеството-жалбоподател е мотивирана в процесното НП, като същата е съобразена с обстоятелствата предвидени в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и това, че липсват данни за други нарушения, по влезли в сила наказателни постановления, преди това от дружеството като смекчаващо обстоятелство, а като отегчаващо, наказанието е съотнесено към неговата обществена опасност, предвид широкия кръг потребители на услугата, доколкото се касае за един от трите най-големи телекомуникационни оператори в страната. Преценено е и имущественото състояние на дружеството, с оглед неговите приходи и печалби за последната финансова година от публикувания консолидиран финансов отчет, публично оповестен в търговския регистър. Ето правилно и законосъобразно админстративнонаказващия орган е приел, че размерът на санкцията, наложена на дружеството следва да бъде определена около минимума, но над него, конкретно в размер на 5 000 лв. Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер административно наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. В случая с оглед характера на засегнатите отношения не може да се приеме, че е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН за конкретното нарушение, тъй като липсват факти, които да навеждат на този извод. На преценка подлежи не само дали административното нарушение е осъществено за първи път, но също така и дали обществената опасност е незначителна, от което да се обоснове безспорния извод, че деянието е с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. В тази връзка, такива изводи не могат да бъдат направени за настоящото установено нарушение. Това е така, защото са били засегнати обществените отношения, гарантиращи защитата на правата на потребителите и тяхното обосновано икономическо решение. Ето защо с оглед обществената значимост на деянието, независимо, че е осъществено за първи път, то съдът приема, че същото не се явява с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай, което изключва приложимостта на чл. 28 от ЗАНН (по арг. от чл. 93, т.9 от НК, приложим съгласно чл. 11 от ЗАНН). Ето защо наказателно постановление следва да бъде потвърдено по изложените по-горе съображения като законосъобразно. Не се претендират разноски от въззиваемата страна до приключване на делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива са устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася по същите. Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът