Решение № 2193 от 11.12.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 545/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е по жалба на Г. К. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Радомир, област Перник, [улица], [адрес], срещу Решение изх. рег. № 1352 от 19.07.2024 г. на директора на I Средно училище (СУ) „Пенчо П. Славейков“, [населено място], издадено във връзка със заявление за достъп до обществена информация вх. 4046 от 08.07.2024 г., депозирано от Г. К. К.. Жалбоподателят счита, че неправилно му е отказано предоставянето на точна и изчерпателна информация - за и от главните класни списъци и книги на бившата П. С. мъжка гимназия. Иска от съда да разпореди предоставяне на посочената в заявлението информация. В съдебно заседание, проведено на 21.11.2024 г. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Същият поддържа жалбата, представя писмено изложение по съществото на спора, моли съда да отмени решението на директора на I СУ „Пенчо П. Славейков“, [населено място] и възразява срещу претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски. Доразвива доводите си в представена писмена защита, като твърди, че списъците са налични в архива на учебното заведение, а двете писма от 2016г., представени от ответника, нямат отношение към същината на делото, тъй като не касаят архива на самото училище. В съдебно заседание, проведено на 21.11.2024 г. ответникът по жалбата – директорът на I СУ „Пенчо П. Славейков“, [населено място], редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Н. И. - САК. Процесуалният представител оспорва жалбата, пледира законосъобразност на оспорения административен акт и моли съда да отхвърли същата като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски, представя списък чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Излага допълнителни аргументи в подкрепа на тезата си, в депозирани по делото писмени бележки. Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: На 08.07.2024 г., Г. К. депозира пред директора на I СУ „Пенчо П. Славейков“, [населено място], заявление за достъп до обществена информация, регистрирано с вх. № 4046/08.07.2024 г. (л. 15 от А. № 7991/2024 г. по описа на Административен съд – София-град). Със заявлението, се иска от директора на учебното заведение предоставяне на следната информация: Заявителят посочва, че желае да получи решението за достъп до исканата информация на посочен адрес на електронна поща – [електронна поща], а достъп до информацията – на място. С Решение рег. № 1352 от 19.07.2024 г. (л. 14 от А. № 7991/2024 г. на А. и л. 13 от настоящото дело), директорът на I СУ „Пенчо П. Славейков“, [населено място], информира Г. К.: че в архива на учебното заведение, не се съхраняват никакви документи за учебната 1888/1889 г.; за учебната 1892/1893 г.; за учебната 1894/1895 г.; за учебната 1897/1898 г. и за учебната 1918/1919 г., както и че при направена проверка от Държавния архив е установено, че документи от този период не съществуват в архива на училището. Решението е съобщено на Г. К. посредством изпращането му на адреса на електронна поща, посочен в заявлението – [електронна поща], на 27.07.2024 г. (екранна снимка от електронната поща на ответника, л. 8 от делото). Жалбата срещу така постановеното решение е депозирана от Г. К., по електронен път, директно пред Административен съд – София-град на 02.08.2024 г. (л. 4 от А. № 7991/2024 г. на А.). По повод подадената жалба, е образувано А. № 7991/2024 г. по описа на А., като с Определение № 16210 от 06.09.2024 г., същото е прекратено, а делото е изпратено на Административен съд – Перник по компетентност, с оглед правилата на местната подсъдност. С протоколно определение от 21.11.2024г, постановено по настоящото дело, материалите по А. № 7991/2024 г. по описа на А. са приобщени като годни доказателства. Видно от писмо изх. № 699/10.11.2016 г., на директора на I СУ „Пенчо П. Славейков“, [населено място], до дирекция „Регионален държавен архив“ – София, отдел „Държавен архив“ – София, (л. 17 от А. № 7991/2024 г. на А.), на 10.11.2016 г., до посочената институция са изпратени за утвърждаване описи от научно-техническа обработка на документални материали на I СУ „Пенчо П. Славейков“, [населено място], за периода 1950 г. до 2010 г. От писмо изх. № 724-ОС от 16.11.2016 г., на началник Отдел „Държавен архив“, Дирекция „Регионален държавен архив“ – София, Държавна агенция „Архиви“, се установява, че до директора на I СУ „Пенчо П. Славейков“, [населено място], са изпратени утвърдените описи от научно-техническа обработка на документални материали на I СУ „Пенчо П. Славейков“, [населено място], за периода 1950 г. до 2010 г. (л. 17, гръб от А. № 7991/2024 г. на А.) От писмо с изх. рег. №…-332#1 от 26.07.2024 г., на началника на Отдел „Държавен архив“, Дирекция „Регионален държавен архив“ – София, Държавна агенция „Архиви“ (л. 7 от А. № 7991/2024г. на А.), изпратено до Г. К., се установява, че до същия е изпратена информация, че в учебното заведение - I СУ „Пенчо П. Славейков“, [населено място], са налични документи на П. софийска мъжка гимназия „Св. Иван Рилски“, като е дадено предписание документите да се опишат. От цитираното писмо се установява още, че във връзка с даденото предписание на 26.03.2024 г. в отдел „Държавен архив“ - София, е представен искания опис (л. 6 от А. № 7991/2024г. на А.), като видно от съдържанието му, същият обхваща документи за периода от 1905 г. до 1951 г. Видно от съдържанието на Протокол от 10.11.2016 г., утвърден от директора на I СУ „Пенчо П. Славейков“, [населено място], както и от допълнение към историческа справка (л. 18 и л. 19-20 от А. № 7991/2024г. А.) е, че документите на П. мъжка гимназия „Св. Иван Рилски“ за периода от 1887 г. до 1944 г. се намират във фонд № 996 К на „Държавен архив“ – София. При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като от правна страна, намери следното: По допустимостта: Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от дата на връчване на оспорения административен акт – 27.07.2024г., съответно датата на постъпване на жалбата пред съда – 02.08.2024г. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, съображенията за това са следните: Между страните не е спорно, което се установява и от доказателствата по делото, че със заявление за достъп до обществена информация вх. 4046 от 08.07.2024 г., жалбоподателят е поискал информация съдържаща се в архивни документи, определени за постоянно запазване. Безспорно от доказателствата по делото се установи, че при ответника архивни документи за посочения в заявлението период не се съхраняват. Налице са и данни, че архивни документи на П. мъжка гимназия „Св. Иван Рилски“, [населено място], за периода от 1887 г. до 1944 г., т.е. обхващащи сочения в заявлението период, се намират на съхранение във фонд № 996 К на „Държавен архив“ – София, информация известна и на ответника по делото. Съгласно нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответното заявление, като уведомява затова заявителя. Съгласно чл. 8, т. 2 от ЗДОИ, разпоредбите на закона относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информацията, която се съхранява в Националния архивен фонд на Република България. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за националния архивен фонд (ЗНАФ), Националният архивен фонд (НАФ) се попълва с определените за постоянно запазване документи, създадени от дейността на държавните и общинските институции и други юридически и физически лица независимо от времето, носителя, начина на създаване, мястото на съхраняване и формата на собственост. Според чл. 5 от ЗНАФ, архивите са организации или структурни звена на организации, които осъществяват подбор, комплектуване, обработване, опазване на документи и ги предоставят за публично използване. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗНАФ, архиви (по чл. 5), които съхраняват документи на НАФ, са държавните архиви. В чл. 40 на ЗНАФ е регламентирано, че основни източници за комплектуване на държавните архиви с документи са държавните и общинските институции. По силата на определението, дадено в § 1, т. 11 от ДР на ЗНАФ, „държавни и общински институции" са бюджетните организации... (§ 1, т. 5 от ДР на ЗПФ), а съгласно чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за училищното и предучилищното образование (ЗУПО), държавните институции в системата на предучилищното и училищното образование се финансират от държавния бюджет, а общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование се финансират чрез бюджета на общините. Съгласно чл. 41 от ЗНАФ, органите на управление на държавните и общинските институции отговарят за дейностите включително по текущото използване на техните документални фондове, като за осъществяването на работата с документите в държавната или общинската институция органите им на управление създават учрежденски архив. Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗНАФ учрежденските архиви съхраняват документите до тяхното предаване в съответния държавен архив или до унищожаването им. Според чл. 52 от ЗНАФ, редът за... използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции се определя с наредба на Министерския съвет. Достъпът до документите, съхранявани от архивите по чл. 6, ал. 1 (т.е. вкл. от държавните архиви) и използването им, е регламентиран в Глава шеста на ЗНАФ, като съгласно чл. 84 от ЗНАФ, архивите по чл. 6, ал. 1 осигуряват публичен достъп на потребителите до документите, които съхраняват, а според чл. 85 от с.з. достъпът до документи може да бъде ограничен, когато това е предвидено в закон. Съгласно чл. 87 от ЗНАФ, разрешението за достъп и отказът за достъп се издават от ръководителя на съответния архив. В чл. 90 от ЗНАФ е регламентирано как се използват документите от НАФ, а съгласно чл. 91 от ЗНАФ редът за използване на документите от НАФ се определя с наредба, приета от Министерския съвет (Наредба за реда за използване на документите от НАФ). Съгласно Наредбата за реда за използване на документите от НАФ, по искане на физически и юридически лица архивите извършват писмени справки и издават удостоверения, предвидени в закон (чл. 20), като справките по заявена тема се изпълняват след подаване на писмено заявление до съответния архив (чл. 21, ал. 1), а когато се установи, че издирваните документи или част от тях се съхраняват в друг архив, той препраща преписката по компетентност и уведомява заявителя (чл. 21, ал. 3). Съгласно чл. 22, ал. 3 от Наредбата, заявлението, съдържащо реквизитите по ал. 1 и ал. 2, се подава на място в архива или по кореспондентски път (поща, факс, електронна поща). Според чл. 23 от Наредбата за използване на документите от НАФ, справки и удостоверения се изготвят и предоставят срещу заплащане на направените разходи съгласно нормативно предвидените държавни такси и цени на услугите. Съответно използването на архивни документи чрез предоставяне на копия е регламентирано в Раздел V на Наредбата, като услугата също се извършва срещу заплащане. Анализът на цитираните нормативни разпоредби води на извод, че исканата с процесното заявление информация е извън приложното поле на ЗДОИ, тъй като се отнася до информация, съхранявана в Националния архивен фонд на Република България. Основните принципи при осъществяване правото на достъп до обществена информация, регламентиран от ЗДОИ са откритост, достоверност и пълнота на информацията; осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация; осигуряване на законност при търсенето и получаването на обществена информация; защита на правото на информация; защита на личните данни; гарантиране на сигурността на обществото и държавата. В този смисъл нормите на ЗДОИ са насочени към реализация на тези принципи и осигуряване на ефективност на конституционното право по чл. 41 от Конституцията на република България. Във връзка с изложеното и след като директорът на I СУ „Пенчо П. Славейков“, [населено място] е задължен субект, по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, във вр. с § 1, т. 4, б. „а“ от ДР на ЗДОИ, изисканата информация не е налична в ръководеното от същия учреждение, но безспорно разполага с данни за нейното местонахождение, е бил длъжен да препрати подаденото заявление до ръководителя на съответния архив, за което да информира заявителя. Вместо да изпълни законовото си задължение, регламентирано в разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, административният орган е приел да води производството по реда на ЗДОИ, за информация съдържаща се в архивни документи, съхранявани от Националния архивен фонд, респективно съхранявани от архив по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗНАФ, като по този начин е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Доколкото решаването на въпроса по същество е предоставено на преценката на административния орган, сезиран с процесното заявление, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се върне на ответника – директор на I СУ „Пенчо П. Славейков“, [населено място], за процедиране по заявление с вх. № 4046/08.07.2024 г. на Г. К., при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Относно разноските: При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят. Такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник