Решение № 6453 от 16.7.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 612/2025 г.

Производство по реда на чл. 268 от ДОПК. Образувано е по жалба на Прокуратура на Р [държава], подадена чрез процесуален представител К. А. против Рашение №53/26.02.2025г на Директор на ТД на НАП-[област], с което е оставена без уважение подадената жалба срещу разпореждане №40-16-188 от 06.06.2025г., издадено от публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП-[област], с което е отказано да бъде образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност – неправилност и необоснованост на обжалвания административен акт. Иска се неговата отмяна от съда, иска се и отмяна на отказа на публичния изпълнител, както и връщане на преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона във връзка с искането на Прокуратурата на [държава] за образуване на производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Претендират се сторените по делото разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - директор на ТД на НАП – [област], чрез процесуален представител - юрисконсулт Б. Ш., изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд - [област], XXVIII състав, след преценка на събраните в настоящото производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в предвидения по чл. 211, ал. 1 АПК проеклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното Решение № 53/26.02.2025г. на Директора на ТД на НАП – [област] е оставена без уважение жалба вх. № Ж-16-36/18.02.2025г., подадена от Прокуратурата на [държава] срещу разпореждане, издадено на основание чл. 226 ДОПК с изх. № 40-16-188/06.02.2025г. от И. С. – главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – [област], с което е отказано да бъде образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Административният орган е приел, че е издадено разпореждане, с което е направен отказ да бъде образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК по изпълнителен лист № 381/27.11.2024г. по НОХД № 20245320200419/2024г., издаден от Районен съд – [община], срещу Р. А. Й. – осъден да заплати на Окръжна прокуратура – [област] разноски по досъдебно производство в размер на 514, 80 лв. При извършена проверка във връзка с постъпилото искане за образуване на принудително изпълнение, публичният изпълнител установил, че с изпращането на изпълнителния лист администрацията на Главния прокурор заявява искането си за събиране на задължението по него по реда на ДОПК. С издадения изпълнителен лист Р. Й. е осъден да заплати на Окръжна прокуратура – [област] разноски по досъдебно производство. Посочено е, че разноските, направени от държавни органи, не са публични вземания, дори да са присъдени по делата с предмет публично държавно или общинско вземане и е цитирана разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 6 от ДОПК, според която публични са държавните и общински вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решение на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции. Посочено е, че в разпоредбата на ДОПК се говори за публични вземания в полза на държавата или общините, като никъде не се споменава за присъдени във връзка с тези производства разноски. Изложени са аргументи, че разноските, възникнали по повод възлагане извършването на определени дейности като експертизи, преводи, юрисконсултско възнаграждение и др. са с частноправен характер и за разлика от публичните вземания, които обичайно постъпват в централния бюджет, разноските по дела, като разход на съответната администрация постъпват в нейния бюджет, поради частноправния си характер, като лицата можели да си ги търсят по общия граждански процесуален ред. При тези данни ответникът приел, че правилно в съответствие с изискванията на приложимия процесуален закон публичният изпълнител не е уважил искането на Администрацията на Главния прокурор и е отказал да образува производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК за събиране на изпратения му изпълнителен лист. Направено е и позоваване на становище, изразено в писмо изх. № 04-04-279/03.10.2012г. на министъра на финансите, адресирано до министъра на вътрешните работи и изпълнителния директор на НАП. Обжалваното в настоящото производство решение № 53/26.02.2025г. било издадено при тази фактическа и правна обстановка. В хода на настоящото съдебно производство страните не са ангажирали събирането на нови доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. Административното производство по постановяване на оспореното решение се е развило по реда на чл. 267 ДОПК от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 ДОПК, като същото е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл. 267, ал. 1, т. 5 ДОПК. Спазена е изискваната от закона форма. Спор по установените факти не се формира между страните - от Прокуратурата на [държава] пред ТД на НАП - [област] е представен изпълнителен лист № 381/27.11.2024г., издаден по НОХД № 20245320200419/2024г. по описа на Районен съд – [община], приключило с влязла в сила Присъда № 26/22.10.2024г., с който изпълнителен лист Р. Й. е осъден да заплати сумата от 514, 80 лв., представляваща разноски по досъдебно производство в полза на Държавата по сметка на Окръжна прокуратура – [област]. По направено искане за събиране на вземането е постановено разпореждане, с което е отказано да бъде образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Като правно основание за отказа е посочено, че разпоредбата на чл. 162 от ДОПК изчерпателно изброява видовете публични държавни и общински вземания, които се събират по реда на ДОПК и вземането по представения изпълнителен лист не било обхванато от горното лимитативно изброяване, още повече, че същото е императивно. В допълнение е посочено, че разноските, възникнали по повод възлагане извършването на определени дейности като експертизи, преводи, юрисконсултско възнаграждение и др., са с частноправен характер. Спорът по делото е правен, като по същество той се изразява във въпроса публични или частни са вземанията, представляващи направени в досъдебно производство разноски от Окръжна прокуратура – [област] по влязла в сила присъда. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции. В конкретния случай, както вече се посочи и по-горе, с влязла в сила по Присъда № 26/22.10.2024г. по НОХД № 20245320200419/2024г. по описа на Районен съд – Карлово са присъдени разноски в полза на Държавата. Спорно, както бе посочено по-горе, е характера на държавните вземания за разноските по наказателното производство във връзка с извършени действия по назначаване на експертизи, разпит на свидетели и други подобни от орган на досъдебно производство по реда на НПК. Изброяването в чл. 162, ал. 2 ДОПК не е изчерпателно, противно на приетото за установено от страна на публичния изпълнител и ответника в настоящето производство. В разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК се посочват за публични вземания такива за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета. В чл. 162, ал. 2, т. 2 ДОПК е използван изразът „...други вноски, установени по основание и размер със закон“, а в чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК като публични са определени вземанията за държавни и общински такси, но не изчерпателно изброени, а такива, установени по основание със закон, т.е., за да се определи изчерпателно кои вземания са публични, нормата следва да бъде тълкувана. В коментираната разпоредба на чл. 162, ал. 2 ДОПК са заложени няколко критерия, които трябва да са налични, за да може едно вземане да се определи като публично такова. Първият критерий е субектът на вземането, по отношение на който, както вече се посочи по-горе, не се спори, че е държавен орган, поради което и попада в кръга на възможните публични взискатели. Вторият критерий е вида на правоотношението, в рамките на което вземането е възникнало. От изброените в чл. 162, ал. 2, т. 1- 8 ДОПК възможни хипотези, става въпрос за правоотношения по упражняване на държавна власт в различните възможни проявления на това. В рамките на тези правоотношения съответният субект на вземането участва не като равнопоставен с останалите участници, а като носител на властнически правомощия. Видно от изпълнителния лист, вземането е възникнало въз основа на процесуално правоотношение, доколкото става въпрос за разноски, направени в рамките на производство по реда на НПК. Процесуалните правоотношения по правило са властнически, държавноправни, тъй като са отношения между орган, носител на държавна власт, и страна, която е подчинена на тази власт. Не се споделя становището на ответника, изложено включително в писмо от 03.10.2012г. на министъра на финансите, че процесуалните действия в рамките на производства по реда на НПК за експертизи, преводачи и др. от съответното държавно учреждение, се извършват в качеството му на равнопоставен субект в рамките на частноправни отношения. Да се сподели становището на ответника би означавало, че производствата, регулирани от нормите на НПК, не са част от упражняването на държавна власт, което е в противоречие с принципа за разделение на властите и във формата на държавно управление, заложени в Конституцията на [държава] /КРБ/. Предвид посоченото, се налага извод, че спорните вземания отговарят и на този критерий. Допълнителен критерий за това, дали вземането е публично или не, е фискалният интерес на държавата. Държавните учреждения са бюджетно финансирани, предоставените им средства са планирани и управлението им се извършва по правила, предвидени в специални нормативни актове. В пълен смисъл горното се отнася до Прокуратурата на [държава]. След като става въпрос за средства, включени в бюджета на съответния публичен субект, защото разноските за производства по реда на НПК се правят от и в рамките на бюджета за съответната година, които средства са изразходвани за осъществяване на конституционно регламентирани правомощия и задължения в рамките на публичноправни отношения, и тъй като основанието за извършването им е установено със закон /така чл. 187, ал. 1 от НПК/, няма как да се приеме за законосъобразно отделянето им от останалите публични вземания и поставянето им за събиране по друг ред. Въз основа на изложените мотиви, съдът формира извод, че вземанията на Държавата за разноски по наказателни дела на основание влезли в сила присъди подлежат на събиране по реда на ДОПК. Предвид изложеното, решението на директора на ТД на НАП – [област] и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят, като на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК преписката се върне по компетентност на публичния изпълнител за ново произнасяне и предприемане на съответните действия съгласно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора, в полза на Прокуратурата на [държава] следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/ вр. § 2 от ДР на ДОПК. Водим от горното, на осн. чл.268 ал.2 ДОПК Административен съд-[област]-ХХVIII състав