Решение № 5325 от 30.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10500/2023 г.

Производството е по реда на чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 17819/04.04.2023г., подадена от "Е. Ф." АД, ЕИК: •••••••, чрез адв. Е. М. срещу постановление за разпределение, предявено на 31.03.2023г. (лист 672 и 673 от изпълнителното дело/. Жалбоподателят „Е. Ф.” АД, обжалва постановлението в частта, с която остатъкът от постъпилата по делото сума (112972, 26 лева), след разпределяне на вземанията за разноски в полза на ЧСИ Б., (4287 лева) и И. А. Р. (6280 лева) и на вземанията на Държавата за данъци върху продадените имотите (660, 74 лева), е разпределена не в полза на „Е. Ф.” АД, съобразно чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, а в полза на Държавата за вземания от шести ред, съобразно чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД. Излага съображения, че „Е. Ф.” АД е ипотекарен кредитор на длъжника с учредена ипотека именно върху продаденото имущество. Счита, че в чл. 172 от ЗЗД се урежда единствено действието на вписването, а не съществуването на ипотеката. Изтичането на 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 от ЗЗД не води до погасяване на ипотеката. Действието на ипотеката е уредено в чл. 179 от ЗЗД. Погасяването на ипотеката съгласно чл. 179, ал. 3, изр. 1 ЗЗД настъпва единствено със заличаването й, т.е. ипотеката се запазва до заличаването. Моли да бъде отменено извършеното разпределение, като се извърши ново, с което се зачете правото на жалбоподателя „Е. Ф.” АД на предпочтително удовлетворение от трети ред, съгласно чл. 136, ал.1, т. 3 от ЗЗД. Останалите страни по изпълнителното дело не вземат становище по жалбата. ЧСИ М. Б. е депозирал мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че извършеното разпределение е правилно и законосъобразно. Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното: Изпълнително дело № 20218380408414, по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 е образувано по молба на И. А. Р., ЕГН: ••••••••••, действащ чрез адв. Р.М. въз основа на изпълнителен лист от дата 02.07.2021 г., по гр. д. № 3967/2021 г., по описа на СРС, 127 състав, издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение от 02.07.2021г., въз основа на документ - договор за спогодба с нотариална заверка на подписите, срещу солидарните длъжници Р. И. И., ЕГН: •••••••••• и „К.“ ЕООД, ЕИК: •••••••. Въз основа на молба от основния взискател е присъединено и вземането по втори изпълнителен лист от дата 29.01.2022 г. г., издаден по ч.гр.д. № 20211110136112/2021 г., по описа на Районен съд София, 127 състав. В хода на производството е наложена възбрана върху самостоятелен обект с идентификатор 68134.1004.53.2.24, представляващ Офис А002 и самостоятелен обект с идентификатор 68134.1004.53.2.30, представляващ Офис А008, като е извършен опис на недвижимо имущество и същото е изнесено на публична продан, по молба на взискателя И. А. Р., действащ чрез адв. Р.М.. След влизане в сила на изготвените постановления за възлагане на недвижимо имущество е извършено разпределение на постъпилата сума в размер на 124, 200.00 лв. без ДДС. В разпределението са включени и всички присъединени взискатели, като е изискана информация от частните съдебни изпълнители, при които са образувани изпълнителни дела, относно актуалния размер на дължимите суми. Разпределението е извършено с оглед правилата на чл. 136 от ЗЗД, тъй като подлежащата на разпределение сума не била достатъчна за удовлетворяването на всички взискатели по изпълнителното дело. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 463 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му – на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител извършва разпределение, като най - напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД /. Предвид нормата на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД в трети ред на предпочтително удовлетворяване се удовлетворяват вземанията, обезпечени с ипотека – от стойността на ипотекирания имот. Страните не спорят, че длъжниците са учредили в полза на кредитора „Е. Ф.” АД договорна ипотека върху недвижим имот, тяхна собственост, за обезпечаване на задълженията им по договор за кредит. Предвид нормата на чл. 172 ЗЗД действието на вписването на ипотеката трае 10 години от деня, в който е извършено, като вписването може да бъде продължено, ако вписването се поднови преди този срок да е изтекъл, по молба на ползващото се от ипотеката лице. Ал. 2 предвижда, че ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново, като в такъв случай тя има ред от новото вписване. По делото не се спори, а и от представения препис от изпълнително дело е видно, че договорната ипотека не е била подновена, тоест жалбоподателят не е упражнил правото си по чл. 172, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД преди изтичането на 10 – годишния срок по изречение 1-во. След като ипотеката не е подновена в срока по чл. 172 от ЗЗД, същата е загубила ред. Действително, учредената в полза на жалбоподателя договорна ипотека не е заличена и същата е запазила своето оповестително действие и действие спрямо трети лица. Поради това и "Е. Ф." АД е присъединен взискател с последиците по чл. 459 ГПК, доколкото изпълнението е насочено върху ипотекирания имот. С оглед на изтеклия десетгодишен срок обаче, жалбоподателят не може да противопостави своите права и привилегии, следващи от ипотеката, спрямо другите взискатели по изпълнителното дело. Правилни са изводите на съдебния изпълнител, че неподновяването на учредената договорна ипотека не води до нейното погасяване, а води до придобиваието на качеството на ипотекарен кредитор, който обаче няма противопоставима специална привилегия и се удовлетворява след кредиторите със специална и обща привилегия. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че кредиторът, е загубил всичките си права и привилегии на кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека по чл. 173 ЗЗД, вр. чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД и законосъобразно с обжалваното разпределение вземането му не е било удовлетворено. С оглед на изложеното, съдът намира, че подадената от „Е. Ф.” АД жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, съдът