Решение № 684 от 18.12.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 340/2023 г.

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК. Предмет на подадената от името на ЧППК“Н. н.“ с. Г. Л. чрез пълномощника й адвокат А. Ч. от ВТАК, въззивна жалба е Решение № 39/02.03.2023 г. по гр.д. № 378/2022 г. на Районен съд гр.П., с което кооперацията е осъдена да заплати на Л. Т. У. сумата от 651, 11 лева, представляваща наемна цена за стопанската 2020/2021 г. дължима по договор за наем на земеделска земя от 18.10.2019 г., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 28.06.2022 г. до окончателното й изплащане, с молба да бъде отменено, искът - отхвърлен като неоснователен, с присъждане на направените по производството разноски. Излага оплаквания / доводи/ за неправилност на решението поради погрешни фактически и правни изводи, противни на събраните доказателства и действителната обща воля на страните, съдържаща се в договора за наем – наемната цена не е актуализирана по отношение на ищеца нито с изрично решение на УС като последица от осъществяване на условията за това кумулативно предвидени в раздел V, т.3, нито по съгласие на страните. Другата страна чрез пълномощника си – адвокат Х. Д. от ВТАК оспорва жалбата с доводи за съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон. Претендира присъждане на разноските, сторени за защита пред въззивната съдебна инстанция. Изложеното в жалбата задължава въззивния съд да разгледа изцяло облигационния правен спор- чл.269, изр.2-ро от ГПК. Предявен е иск, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл. 232, ал.2 от ЗЗД. Ищецът твърди, че по силата на сключен на 18.10.2019 г. писмен договор за наем е предоставил на ответната кооперация ползването на общо 65, 111 дка ниви в землището на с. Г. Л. за стопанската 2020/2021 г. срещу задължението й да му заплати годишна наемна цена в размер на 60 лева на декар / раздел V, т.1 /, като съгласно раздел V, т.3 всяка година се извършва актуализация на наемното плащане в зависимост от инфлацията, доходите на кооперацията, пазара на земеделска земя, наемането и арендуването на същата. Във връзка с приложението на тази уговорка ЧППК „Н.н.“ прави публично съобщение, с което уведомява „всички наемодатели на земеделска земя, че рентата за 2021 г. ще бъде 70 лева“. Въпреки актуализацията, на 15.10.2021 г. кооперацията- наемодател му изплаща наемна цена за стопанската 2020/2021 г. по 60 лева на декар или общо 3906, 66 лева. На отправената й нотариална покана от 05.11.2021 г. с рег.№ 2825/2021 г., връчена й на 08.11.2021 г. чрез нотариус, вписан в регистъра на НК под № 129, с район на действие РС П., не му е изплатила в указания срок разликата между първоначално определената и актуализираната наемна цена, възлизаща на сумата от 651, 11 лева. Предвид изложените твърдения, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната кооперация да му заплати тази сума, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по производството разноски. Ответната страна в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е оспорила предявения иск с възражения, че увеличаването / актуализацията/ на уговорената наемна цена поради обстоятелства, предвидени като предпоставки за това в клаузата на раздел V, т.3 от договора би могло да се извърши само със сключено между страните допълнително споразумение, каквото няма; ищецът, макар и сключил с кооперацията на 14.10.2020 г. договор за наем за същите земеделски земи за стопанската 2021/2022 г., без уведомление е сключил за същата стопанска година договор за наем и с трето лице; в такива случаи наемната цена съгласно решение на УС на кооперацията остава първоначално уговорената. Моли да бъде отхвърлен като неоснователен, с присъждане на разноските. Съдът като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи: Твърденията за сключения между страните на 18.10.2019 г. писмен договор за наем, предмета му, съдържанието на уговорката в раздел V, т.3, изплащането на уговорената наемна цена за стопанската 2020/2021 г. по 60 лева на декар, отправената и получена нотариална покана за изплащане на сумата от 651, 11 лева, претендирана като разлика между уговорената наемна цена и актуализирана наемна цена от 70 лева на декар, сключен договор за наем между страните за стопанската 2021/2022 г. и сключен договор за наем за същите земеделски земи между ищеца и трето лице за същата стопанска годин, са факти - безспорни и установени по смисъла на чл. 154, ал.1 от ГПК с представените писмени документи. Със съвместни решения на УС и КС на ЧППК “Н. н.“ от 07.10.2021 г. и 03.11.2021 г. е прието, че за напусналите и напускащи без уведомление кооперацията, подлежащата на изплащане наемна цена за изтеклата стопанска 2020/2021 г. ще бъде по 60 лева на декар според сключените договори, а за всички останали член кооператори – по 70 лева на декар - факт, установен с показанията на свидетелите С. К. и С. К., потвърждаващи съдържанието на представените заверени преписи на Протокол № 22 и Протокол № 23 от проведени на 07.10.2021 г. и 03.11.2021 г. заседания на УС и КС на кооперацията, както и поясняващи, че под“напуснали и напускащи я “ се е имало предвид лица – наемодатели, които не са я уведомили, че преустановяват наемоотдаването на земите си на нея, т.е. в смисъл, че няма да сключат договор за следващата стопанска година или вече са сключили такъв с трето лице. Сключеният между страните на 18.10.2019 г. договор за наем на земеделска земя е при отлагателен срок, с чието изтичане е поставено началото на действието му- считано от 01.10.2020 г., съвпадащо със стопанската 2020/2021 г., за която се отнася. Следователно уговорената годишна наемна цена от 60 лева на декар / раздел V, т.1 / е дължима за същата стопанска година, освен ако страните преди началото й или след това, не постигнат съгласие/ независимо в каква форма и по какъв начин, доколкото „обличането“ му в писмена форма не е изрично уговорено или предвидено в закона да се спазва като предпоставка за валидността му/ по смисъла на чл.8, ал.1, вр. с чл.20а, ал.2 от ЗЗД да бъде изменена. Съгласие за увеличение на наемната цена до размер на 70 лева на декар за въпросната стопанска година няма постигнато според общата/ класическата / правна технология- предмет на правилата на чл.13 и чл.14 от ЗЗД / отправяне на предложение и приемане /. Едностранното й изменение не е отнапред уговорено нито като право, нито като задължение на страните/ а и то би противоречало на същината на договорната правна връзка на равноправна взаимност – чл.20а, ал.2 от ЗЗД/, за да му дължат подчинение/ изпълнение по смисъла на чл.20а, ал.1, вр. с чл. 63, ал.1, чл.79, ал.1, пр.1-во от ЗЗД. Текстът, включен в раздел V, т.3 от договора, предвиждащ ежегодно да се извършва актуализация на наемното плащане в зависимост от инфлацията, доходите на кооперацията, пазара на земеделска земя и наемането и арендуването на същата доколкото не съдържа израз на повелително указание, не позволява тълкуване в смисъл, че вменява такова задължение на страната наемодател, а предлага просто една възможност на страните / по почин на всяка от тях/ да преговарят за изменението на цената при съобразяване на обективни обстоятелства, съвместими с горните понятия и явления. Ищецът не се позовава в конкретика на приложните последици на въпросната клауза, а на публично изнесено съобщение в писмен вид/ л.4 от делото / за увеличение на наемната цена/ „рентата“/ за стопанската година- предмет на договора, до размер на 70 лева на декар, което твърди да изхожда от ЧППК „Н. Н.“, вероятно схващайки го като предложение за изменението й по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЗД, чл.290, ал.1 от ТЗ. Обичайната практика при ответната кооперация в тези случаи на отдаване под наем на земеделска земя по начало е била с решение на УС и КС да се определя след края на всяка стопанска година, за която се отнасят сключените договори, увеличение на наемната цена и наемодателите доволни от увеличението да се съгласяват с нея, получавайки плащането й. Такова решение за увеличение е взето и за стопанската 2020/2021 г. Ако и да се приеме, че решението и публичното оповестяване на резултата му/ посочване на размера на увеличената наемна цена / е своеобразно предложение за изменението й, отправено до наемодателите, то в случая не се счита отправено и до ищеца и следователно няма и не може да има постигнато съгласие/ с“конклудентни“ действия / между страните в тази предметна връзка. Това е така, защото увеличението/ като предложение / както бе обяснено по-горе се отнася само за лицата, които, освен че са били наемодатели за изтеклата стопанска година, са наемодатели на земеделска земя само на кооперацията и за новата стопанска 2021/2022 г., а не и за тези, които не са я уведомили, че преустановяват в нейна полза наемоотдаването / т.е. „напускат я“ със земите си /. Ищецът попада във втората група лица, защото без да я уведоми е отдал земите си под наем на друг търговец за стопанската 2021/2022 г. и поради този факт недобросъвестно е лишил кооперацията от възможността да ги обработва / показанията на свидетеля С. К. /, тъй-като с нея е бил сключил договор за наем с отлагателен срок предходната година. По изложените съображения предявеният иск търпи санкция на отхвърляне като неоснователен. При този изход на спора ответникът като спечелила го страна има право на присъждане на направените по производство разноски- чл.78, ал.3 от ГПК. Тъй-като го е упражнила, ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 625 лева – общо направените разноски на двете съдебни инстанции. Предвид горното, съдът