Решение № 18146 от 27.9.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3162/2024 г.

ОТМЕНЯ по жалба на Б. Ф., гражданка на Ирландия, [дата на раждане] с национален паспорт № PR5905368, изд. На 16.01.2023г. от Паспортен офис – Дъблин, чрез адвокат И. Л. Н., Решение № Ж-335 от 10.04.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. ВРЪЩА преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне, в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА КЕВР да заплати на Б. Ф., гражданка на Ирландия, [дата на раждане] с национален паспорт № PR5905368, изд. На 16.01.2023г. от Паспортен офис – Дъблин разноски по делото в размер на 610 (шестстотин и десет) лева, за адвокатско възнаграждение и ДТ. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщение, че решението е изготвено. СЪДИЯ: Производство e по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 22, ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. в ДВ, бр. ЗЗ/05.04.2013 г.). Образувано е по жалба на Б. Ф., гражданка на Ирландия, [дата на раждане] с национален паспорт № PR5905368, изд. на 16.01.2023г. от Паспортен офис – Дъблин, чрез адвокат И. Л. Н., допълнена и уточнена с молба от 24.04.2024г. /л.26 от делото/ срещу Решение № Ж-335 от 10.04.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. С жалбата се оспорва извода за правилност на Становище за присъединяване с № 4584658/28.11.2023г. на ЕР Юг. Излагат се съображения, че в същото са поставени незаконосъобразни изисквания за присъединяването на съответния обект към мрежата, както и че не са съобразени мотивите в Решение № 2977/10.05.2021г. по адм.д №2309/2020 на АССГ. Счита че в случая са налице изискванията по чл.117 от ЗЕ и комисията е следвало да упражни правомощията си по чл.118 от същия. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от адв. Н., с която заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие като по същество на спора поддържа депозираните жалба и молба-уточнение. Претендира разноски. Ответната страна – КЕВР, чрез процесуалния си представител юрк.Д., оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище по делото. Софийска градска прокуратура, уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Административен съд – София – град, ІІІ отделение, 17-ти състав, след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното от фактическа страна: Жалбоподателят Б. Ф. е собственик на самостоятелен обект –апартамент находящ се в сграда с кадастрален идентификатор 57491.509.24.1.97 и адрес: [населено място], ул. „Княз Бoрис I“ № 219, кк „Сънсет ризорт“, сграда „Е“, ет.4, ап.13. Сънсет Р. – П. е присъединена към електроразпределителната мрежа като един обект с два търговски електромера на ниво средно напрежение, въз основа на Договор №1975/13.12.2006 г.за присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Жалбоподателят – г-жа Ф., е иницирала производство за откриване на самостоятелна партида за ток своя апартамент, тъй като към момента титулярът на общата партида на комплекса е прекратил плащането на дължимите за електроенергия суми, което пък от своя страна е довело до спиране на електрозахранването за всички собственици. В отговор на подаденото заявление и след решение на КЕВР (непредставено по делото) Ер Юг е изготвило становище № 4584658/28.11.2023г. /л.8-10 от делото/. Видно от същото (т.4.2) за да извърши услугата енергодружеството е поставило на клиента условията да: - Представи одобрен по предвидения от закона ред технически проект за преустройство на вътрешната електрическа инсталация на сградата по съответния ред - Предостави на виза за проектиране на БКТП в ПИ 57491.509.24 издадена главния архитект на [община] - Предоставяне на документ за учредено по съответния ред право на прокарване на кабелната линия, описана в т.4.1 от становището, от собственика на ПИ 57491.509.24 - Предоставяне на одобрен по предвидения от закона ред технически проект за изграждане на кабелна линия ниско напрежение от стандартизирано електромерно табло, монтирано до новия БКТП до главно разпределително табло на обекта - Изграждане на кабелна линия ниско напрежение от стандартизирано табло/собственост на Ер Юг/ до главно разпределително табло на апартамент № 13 С жалба с вх.№ Е-11Х-00-261/14.12.2023г./л.15 от делото/ г-жа Б. Ф. е сезирала КЕВР като е оспорила поставените й в т.4.2 от Становището изисквания. По жалбата е образувана преписка и извършена проверка на основание чл. 142 и чл. 143 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, във връзка с което е изискано становище от „ЕРМ Запад“ АД. С писмо от 29.03.2024г. /л.47 от делото/ ЕРП Юг е подало становище по жалбата, в което е изразило несъгласие за прилагане на процедурата по чл.4, ал.1, т.4 от Наредба №6 във връзка с чл.117, ал.1 от ЗЕ. В подкрепа на това си твърдение енергодружеството е изложило, че договорът за присъединяване от 2006 г. не предвижда задължение за обособяване на отделни измервателни точки, съответстващи на броя на обектите в комплекса. Техническото решение за електроснабдяване на комплекса - като един мрежов обект (с две точки на измерване на страна средно напрежение), е изпълнено в съответствие с предвижданията на одобрения инвестиционен проект за строителство на комплекса и договора за присъединяване от 2006 година. Твърди, че „присъединителните съоръжения и електрически уредби, които осигуряват достъп на комплекса до разпределителната мрежа като един мрежов обект, са собственост на трето лице и използването им от нас е възможно само при условията на чл. 117, ал.8 от ЗЕ - при наличие на свободен капацитет и при изрично и формално изразено съгласие на собственика на съоръженията (една част, от които принадлежат на инвеститора, а друга на собствениците на СОС в сградите - над 900). Доколкото няма декларирано съгласие за предоставяне на достъп до чуждите съоръжения, което да отговоря на формалните изисквания на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост, не са представени част „Електрическа" на инвестиционния проект, послужил за строителство на сградите и техническата инфраструктура в комплекса, първо, няма как да проверим за наличие на свободен капацитет на съоръженията и на следващо място, не е възможно да преценим за съответствието им с техническите норми за безопасност (чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗЕ). Ето защо, както е обяснено в становището ни по предходната жалба на г-жа Ф., редът по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ в този случай изобщо не е приложим.“ В заключение и за изчерпателност от дружеството са отбелязали, че съгласно националното ни законодателство и общностното право същото притежава изключителната компетентност да определя техническите условия за присъединяване на обектите на крайните клиенти към електроразпределителната електрическа мрежа при спазване на изискванията, предвидени в Наредба № 6 и подзаконовите нормативни актове, издадени на основание чл. 83 от ЗЕ. Въз основа събраните данни и доказателства, след приключване на проверката по жалбата, на основание чл. 145, ал. 1 от Наредба № 3, от Комисията за енергийно и водно регулиране, е изготвен доклад вх. № Е-ДК-426 от 04.04.2024 г. (лист 43 от делото). Изготвен е и проект на решение, отразено в протокол № 100 от 10.04.2024 г. (лист 38 и сл.), в който са отразени обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, правните и фактическите констатации по жалбата. Към тях са приложени и всички събрани по административното производство доказателства. При тази фактическа обстановка с оспореното Решение № Ж-335 от 10.04.2024г. / л.34-35 от делото / енергийният регулатор е счел жалбата за неоснователна и е прекратил производството със следните мотиви: От събраните по административното производство документи е установено, че притежаваният от г-жа Б. Ф. имот - апартамент № 13, находят се в курортен комплекс “Сънсет Р.”. [населено място], е част от сграда, която е присъединена към електроразпределителната мрежа като един обект с два търговски електромера на ниво средно напрежение съгласно Договор за присъединяване № 1975/13.12.2006 г. и инвеститор..Сънсет Р." ООД. Жалбоподателката е подала Искане за проучване на условията и начина на индивидуално присъединяване на горепосочения обект. Техническите условия и условията за присъединяване на обекта на г-жа Б. Ф. са определени в издаденото Становище № 4584658 от 28.11.2023 за присъединяване по реда и условията на чл. 4. ал. 1. т. 4 от Наредба № 6 чрез изграждане на нови електрически съоръжения, които да са част от разпределителната мрежа и да позволяват измерване на електрическата енергия за обекта на г-жа Ф. на страна ниско напрежение. Съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 6 обекти на клиенти на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор. Присъединяваният обект трябва да отговаря на техническите изисквания на наредбата и на наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредба № 6 енергийното дружество е изготвило и предложило на клиентката писмено становище за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, в което са уговорени всички условия за присъединяване на обекта. Заключение. С оглед на гореизложеното и доколкото не са установени нарушения от страна на HP Юг на нормативната уредба, уреждаща присъединяването към съответната мрежа и попадаща в контролните правомощия на ККВР, подадената от г-жа Б. Ф. жалба е неоснователна. Именно това решение на КЕВР е предмет на настоящата съдебна проверка. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Подадената пред съда жалба е допустима, подадена от надлежна страна, с правен интерес от оспорване и в предвидения за това срок. По същество същата е основателна. Решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществени процесуални нарушения – такива, които ако не бяха допуснати, биха могли да доведат до други фактически и правни изводи на административния орган и при неправилно приложение на закона. Основанието за този извод са следните: Съгласно чл. 76, ал. 4, т.8 от Закона за енергетиката, Комисията текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително чрез проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения, неизпълнение на задължения за присъединяване на производители и клиенти към мрежите или прекъсване на снабдяването с енергия или природен газ. Дейностите за присъединяване на клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи са правнорегламентирани – в Закона за енергетиката и в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, като обхващат както сключването на договор за присъединяване, така и произтичащите от това задължения на мрежовия оператор, включително и тези по проектиране и изграждане на електрическите съоръжения и въвеждането в експлоатация на съоръженията за присъединяване към електрическите мрежи. В този смисъл оплакванията на жалбоподателя изцяло попадат в обхвата на контролираната от КЕВР дейност. Нормата на чл. 147, ал. 2 от НАРЕДБА № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката предвижда, че когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е основателна, тя с решението си дава задължителни указания и определя подходящ срок за изпълнението им. Съдът намира, че процесното решение на КЕВР е постановено без да е извършена каквато и да било проверка на релевантните факти, а изцяло и безкритично е възприела фактическите твърдения на ЕР ЮГ. За повърхностния прочит на казуса, с който е била сезирана комисията, съдът черпи изводи и от представения по делото протокол от заседание, проведено на 10.04.2024г. Видно от същия /л.41от делото/ на членовете на комисията е било известно, че това не е първото произнасяне по отнишение на обекти в к.к. „Сънсет Р.”. [населено място] и в частност по жалби на г-жа Ф., но материалите по тях нито са били обсъдени, нито са били присъединени, поради което и редица релевантни за правилното решение на казуса факти не са били установени. В резултат на последното комисията е достигнала и до неправилни правни изводи. В производството не се спори, че сградата, в която се намира обекта-собственост на жалбоподателя, е присъединена към електроснабдителната мрежа с Договор за присъединяване от 2006 г., като в същата са изградени всички ел. съоръжения и инсталации, вкл. вътрешна инсталация до всеки един апартамент. След като сградата, в която се намират индивидуалните обекти, вкл. този на жалбоподателя, е присъединена към електроразпределителната мрежа, от поставянето на електрическите съоръжения под напрежение и реално ползване на електрическа енергия следва, че са изпълнени изискванията на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към разпределителните електрически мрежи, включително и тези, относими към предвидените средства за измерване на потребена енергия от бъдещите клиенти (или поне такава е презумпцията, в чиято истинност КЕВР не се уверила като не е извършила проверка дали електрическите уреди и съоръжения, които е следвало да бъдат изградени действително са изградени). Съществуващите договорни отношения между трето лице, сключило договор за присъединяване на обект на потребител с "Електоразпределение Юг" ЕАД, касаещи прехвърляне собствеността на вече изградените съоръжения за присъединяване, са неотносими към направеното искане за откриване на самостоятелни партиди за реално ползвана електрическа енергия. Спорът относно собствеността на съоръженията за присъединяване, следва да бъде разрешен при приложението на разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ, съгласно която собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. Ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията, като при непостигане на съгласие комисията разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по методиката. В случая, КЕВР не е извършила проверка дали електрическите уреди и съоръжения в индивидуалните обекти, на въведената в експлоатация сграда, са изградени, не е изискала информация от инвеститора относно причините, поради които не се прехвърлят присъединителните съоръжения и сервитутни права и при констатирана липса на съгласие за това между електроразпределителното дружество и инвеститора, да упражни правомощията си по чл. 117, ал. 8, изр. последно от ЗЕ. Следва да се посочи и че собствеността на ел. съоръженията, в каквато насока има наведени възражения в становището на енергодружеството, не е условие за отказ от присъединяване към разпределителната ел. мрежа, видно от разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 6. Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че КЕВР не е имал основания за прекратяване на административното производство и постановеното от нея, оспорено решение, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, като същата следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 610 лева, за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд София - град, 17 състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по жалба на Б. Ф., гражданка на Ирландия, [дата на раждане] с национален паспорт № PR5905368, изд. На 16.01.2023г. от Паспортен офис – Дъблин, чрез адвокат И. Л. Н., Решение № Ж-335 от 10.04.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. ВРЪЩА преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне, в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА КЕВР да заплати на Б. Ф., гражданка на Ирландия, [дата на раждане] с национален паспорт № PR5905368, изд. На 16.01.2023г. от Паспортен офис – Дъблин разноски по делото в размер на 610 (шестстотин и десет) лева, за адвокатско възнаграждение и ДТ. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщение, че решението е изготвено. СЪДИЯ: Р Е Ш И: