Решение № 77 от 10.10.2022 г. на Районен съд - Белоградчик по дело № 142/2022 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН. Образувано е по жалба на Г. Р. Й. от гр. В., чрез адв. Л. М. от ВАК, против Наказателно постановление № 379/ 08.06.2022 г. на Директора на РДГ Берковица, с което на осн. чл. 256, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/, му е наложена „Глоба” в размер на 100.00 лв. – за нарушение на същия законов текст. В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид инвокираните в жалбата доводи. Твърди се, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Излага се в жалбата, че оспорваното Наказателно постановление се позовава на два Констативни протокола, един от които не е връчен на жалбоподателя и той не е запознат с него – Констативен протокол 152906 от 05.04.2022 г. Твърди се, че след като така издаденото Наказателно постановление се основава на този Констативен протокол, а жалбоподателя не е запознат с него, това нарушава правото му на защита. Като основание за незаконосъобразност на Наказателното постановление, се изтъква и липсата на описание в АУАН и в Наказателното постановление на това, кои точно служебни задължения на контролните органи нарушителя е възпрепятствал да изпълнят. Твърди се, че липсата на описание на извършените конкретни действия в този смисъл, също нарушава правото му защита да узнае в какво нарушение е обвинен, че е извършил. В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Л. М. от АК – Видин, поддържа жалбата. В хода на съдебните прения, пледира съда да отмени Наказателното постановление, поради изложените съображения. Въззиваемата страна, не изпращат представител в съдебно заседание. Представена е Писмена защита, в която се моли съда да потвърди Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, предвид подробно изложените съображения. По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – С. И. С. – „главен специалист – горски инспектор” при ИАГ – гр. София – актосъставител. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд. Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна. Съображенията на съда са следните: Разпитаният в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – С. И. С. – „главен специалист – горски инспектор” при ИАГ – гр. София, установи следната фактическа обстановка: На 05.04.2022 г., св. С. бил командирован заедно с друг свой колега И. Н., на територията на област В.. В същият ден извършвали контрол в землището на с. В., общ. Д., обл. В.. Забелязали в землището товарни автомобили, които били натоварени с дървен материал. На място, при товарните автомобили бил и жалбоподателя Г. Р.. Контролните органи констатирали, че дървесината, която била натоварена в МПС – тата не е маркирана с КГМ и не е придружена с превозен билет. Установено било, че жалбоподателя Р. е лицензиран лесовъд. Св. С. показа пред съда, че последния „започнал да буйства и да проявява агресия“ към контролните органи, отправил заплахи към тях. Жалбоподателят се опитал да запали двигателя на товарния автомобил и да избяга, както и да разтовари дървесината от камиона, но служителите на ИАГ успели да го възпрепятстват. Повикали за съдействие служители от РУ – Белоградчик и други служители на ДГС – Видин и ДГС – Белоградчик. Св. С. заяви, че по този начин жалбоподателя възпрепятствал изпълнението на служебните им задължения. За горното нарушение, на жалб. Г. Р., е съставен АУАН № 0110720/ 05.04.2022 г. за нарушение на чл. 256, ал. 1 от Закона за горите. Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление № 379/ 08.06.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на горецитирания законов текст. От правна страна, съдът намира следното: Съдът, при анализа на събрания в хода на делото доказателствен материал – писмен и гласен, намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното Наказателно постановление. Съдът намира, че както и при съставяне на АУАН, така и при издаване на Наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават проведеното административнонаказателно производство и са основание за отмяна на крайния акт. За да достигне до този правен извод, съдът се солидаризира с довода на процесуалния представител на жалбоподателя касателно липсата на точно и ясно формулирано обвинение в извършване на административно нарушение. Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл. 256, ал. 1 ЗГ, се ангажира административнонаказателна отговорност от физическо лице, което възпрепятства изпълнението на служебни задължения на длъжностните лица по този закон и подзаконовите актове по прилагането му, като се наказва се с глоба от 50 до 300 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Дори и действията, реализирани от жалбоподателя да са укорими от Закона, то наличието на процесуален пропуск, който е от ранга на съществените, е основание за отмяна на издаденото Наказателно постановление. В този смисъл, съдът намира, че начина по който е формулирано обвинението, лишава наказаното лице да узнае в извършването на какво административно нарушение е обвинен, че е извършил. Обвинението е бланкетно и липсва конкретика досежно неправомерните действия на нарушителя. Съдържа се единствено описание, че жалбоподателя Р. „възпрепятства изпълнението на служебни задължения на длъжностно лице“, но кои точно служебни задължения, е осуетил жалбоподателя, липсва описание. Не става ясно и кое е длъжностното лице, което е било възпрепятствано да реализира задълженията си. На мястото на проверката е имало две лица – актосъставителя и друг негов колега. Горното обстоятелство също е от съществено значение за обвинението, както за гарантиране правото на защита на наказаното лице, така и по отношение на преценката на съда, дали това лице, е длъжностно такова и дали е бил на мястото във връзка с осъществяна служебната си дейност. Несъществуващото описание на тези конкретни служебни задължения водят до порочност на производството. Този пропуск е допуснат, както в АУАН и е пренесен и в издадения краен акт – издаденото Наказателно постановление. В този вид производства субсидиарно се прилагат правилата на НК и НПК, поради което и обвинението следва да е ясно конкретизирано и не може да съдържа бланкетна експозиция и формално описание. В конкретния случай, липсва точно описание на признаците на съставомерно нарушение, което ограничава правата на нарушителя. В съдебно заседание, свидетелят и актосъставител се опита да конкретизира какви са неправомерните действия на нарушителя, но все таки в това производство е процесуално недопустимо обвинението да се конкретизира и допълва едва в съдебната фаза. АУАН е първият акт, с който на нарушителя се повдига обвинението и от този момент, същия следва да узнае по недвусмислен начин в извършването на какво административно нарушение е привлечен да отговаря. От гореописаният пропуск страда и крайния акт – издаденото Наказателно постановление, което го прави порочен и като такъв – подлежи на отмяна. Основанието за ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответния правен субект, е конкретно извършено нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, което не може да бъде извличано по пътя на формалната или правна логика. Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление, е неправилно и незаконосъобразно, поради което съдът го отменя. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното постановление, то въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в процеса. За това, че разноските са реално направени има безспорни доказателства – договор за правна защита и съдействие, в който е посочен размера на възнаграждението, както и че същите са платени в брой. С Жалбата е поискано присъждане на разноски. Поради това, въззиваемата страна следва да понесе в своя тежест направените от жалбоподателя за разноски за адвокат в процеса, в размер на 300.00 лв. Водим от горното, съдът