РЕШЕНИЕ

№ 1012

гр. Казанлък, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510101408 по описа за 2025 година Предявените искове с правно основание чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 16.08.2014 г. на основание чл.142, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) е бил сключен договор за военна служба №1-25-36/123/16.08.2014 г. между Ц. Б. П. и началника на НВУ “Васил Левски“ - упълномощен от министъра на отбраната длъжностно лице. В раздел I, чл.2 от договора бил определен срокът за изпълнение на военната служба след завършване на обучението- 10 години изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението. Със заповед M3 №КВ - 423/24.07.2019 г. относно зачисляване в “141-ви випуск „Княз Александър I”, присвояване на първо офицерско звание „лейтенант” и назначаване на длъжности на випускниците от НВУ “Васил Левски” изпълнението на военната служба за ответника започнало, считано от 26.07.2019 г., като задължението й за изпълнението й изтичало на 26.07.2029 г. Със заповед M3 №КВ-754/23.12.2024 г. договорът за военна служба на старши лейтенант Ц. Б. П. бил прекратен на основание чл.163, ал.1 от ЗОВСРБ (с предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната изразено с рапорт рег.№2-2979/30.08.2024г.). Със заповед №ЛС1/02.01.2025г. на командира на военно формирование 28000 - Граф Игнатиево бригаден генерал Н.Р., Ц. П. е отчислена от списъчния състав на в.ф.28000, считано от 03.01.2025г. Съгласно т.3 на същата заповед неизпълненият първоначален срок на договора за военна служба от същата, съгласно чл.142, ал.5 от ЗОВСРБ е в размер на 1665 дни. Съгласно чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.163 от ЗОВСРБ преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл.142, ал.5 от същия закон, дължали възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Редът и начинът за изчисляване на горните разходи, съобразно разпоредбата на чл.260, ал.4 от ЗОВСРБ, се определяли от министъра на отбраната. В изпълнение на посочената разпоредба била издадена Наредба №Н-11/29.10.2020 за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл.260, ал.1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (Наредбата) (отм. ДВ, бр.23 от 18 март 2025). От финансова справка рег.№5989/17.09.2024г., началникът на НВУ “Васил Левски” определил размера на подлежащите на възстановяване разходи по чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ от Ц. П., която се обучавала във военното училище по специалност посочена в чл.3, т.1 от договора за военна служба на същата, за периода от 2014 до 2019г., като сумата изчислена по реда на Наредба №Н-11/29.10.2020г. за лична издръжка и обучение за специалността „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“, която завършила Ц. П. била в размер на 61 868.44лв. От Справка рег.№3- 5/02.01.2025г. било видно, че сумата пропорционална на неизпълнения първоначален срок на военна служба, дължима от Ц. П. била в размер на 28199лв. и на основание чл.260, ал.5 от ЗОВСРБ, в изпълнение на заповед №ЛС1/02.01.2025г. на командира на в.ф.28000 - Граф Игнатиево били удържани дължимите обезщетения и вземания, които се дължали на Ц. П. при прекратяване на договора й за военна служба. След направеното прихващане, сумата пропорционално на срока на неизпълнение на договора за военна служба, подлежаща на възстановяване била сума в размер на 15354.34лв. С Покана за доброволно плащане peг.№3-16/02.01.2025г., получена на 03.01.2025г. лично от Ц. П., тя била поканена в едномесечен срок да заплати дължимата сума. До изтичане на този срок - 03.02.2025г. дължимите разходи не били възстановени, от която дата била в забава и дължи мораторна лихва. Със заповед №ФСД-24/28.01.2025г. на командира на в.ф.28000 - Граф Игнатиево бригаден генерал Н.Р. във връзка със заповед №ОХ-87/23.01.2025г. на министъра на отбраната, относно определяне на основните месечни възнаграждения на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, считано от 01.01.2025г. и на основание чл.55, ал.4 от ЗОВСРБ било извършено доплащане към еднократното парично обезщетение, дължащо се на Ц. П. в размер на пет брутни месечни възнаграждения на обща стойност 3685лв. В т.2 на посочената заповед на командира на в.ф.28000, на основание чл.260, ал.5 във връзка с чл.18 от Наредба №Н-11 от 29.10.2020г., главният счетоводител, бюджетен в служба „Финанси“ на в.ф.28000 удържал изцяло сумата за направените разходи за обучение, пропорционално на срока на неизпълнението на обща стойност 3685лв. от обезщетението по т.1 от посочената заповед. След направеното прихващане, сумата пропорционално на срока на неизпълнение на договора за военна служба, подлежаща на възстановяване от Ц. П. била в размер 11 669.34лв.. В хода на производството е допуснато намаление на иска по чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ. Моли съда да постановите решение, с което да осъди ответника Ц. Б. П. да заплати на Министерство на отбраната: сумата от на 7984.34лв. представляваща разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето на обучението й в НВУ “Васил Левски“, пропорционално на срока на неизпълнението на договор за военна служба, 503.65 лв. мораторна лихва за периода от 03.02.2025 г. до 27.05.2025 г. и законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подала отговор на исковата молба, не се явява в о.з., като не е взела становище по исковите претенции, не е навела възражения и не представила доказателства.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Между Министерството на отбраната на Република България, представлявано от началника на НВУ “Васил Левски“ и Ц. Б. П. е сключен договор за военна служба №1-25-36/123/16.08.2014 г. / л.6 на делото/ на основание чл.142, ал.2 от ЗОВСРБ, уреждащ отношенията между страните във връзка с обучение на курсанта Ц. П. във висше училище за подготовка за изпълнение на военна служба като професия и задължение за последващо изпълнение на военна служба, със срок на договора -15 години, от които 5 години обучение по учебния план за придобиване на висше образование при условията на чл.1 и 10 години изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението. В Раздел II на договора са посочени правата и задълженията на страните, а в Раздел III, чл.7, т.1- т.6 начините за прекратяване на договора сред които: по писмено изразено взаимно съгласие на страните, поради слаб успех на курсанта, по дисциплинарен ред, при настъпила негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи. Съгласно чл.9 на договора, при прекратяване на договора, на основание чл.7, т.2, 3, 5 и 6, курсантът възстановява на НВУ "Васил Левски" разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван, а съгласно чл.10 и чл.11- размерът на издръжката се изчислява въз основа на базовия норматив за издръжка на един обучаем по професионално направление "Военно дело", определен с акт на Министерски съвет, като дължимото вземане по чл.10 се събира по реда на ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните книги на НВУ "Васил Левски".

Видно от заверен препис-извлечение от заповед на Министъра на отбраната №КВ-423 от 24.07.2019 г., на основание чл.146, т.2 от ЗОВСРБ, чл.3, ал.1, чл.16, ал.1 и чл.32, т.2, б.“а“ от ППЗОВСРБ, във връзка с успешното завършване на пълния курс на обучение в НВУ "Васил Левски", по специалност "Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво", зачислен в “141-ви випуск “Княз Александър 1“, присвоено първо офицерско звание “лейтенант“ и назначен, считано от 26.07.2019 г., специализация “Летателни апарати и авиационни двигатели“ Курсант- старшина Ц. Б. П. за “старши техник в група “Самолет и двигател“ на ескадрила “Оперативна подготовка на авиационна техника“ във военно формирование 28000 - Граф Игнатиево.

От приетото заверено копие на Заповед на Министъра на отбраната №КВ-754/23.12.2024 г., връчена лично на ответника на 03.01.2025 г., удостоверено с подпис, се установява, че на основание чл.146, т.2, чл.161, т.2 и чл.163 от ЗОВСРБ – с предизвестие от страна на военнослужещия, изразено писмено с рапорт, договора за военна служба е прекратен, освободена от длъжност, от военна служба и е зачислена в запаса, считано от 03.01.2025 г. Старши лейтенант Ц. Б. П.– старши техник в група “Самолет и двигател“ на ескадрила “Оперативна подготовка на авиационна техника“ във военно формирование 28000 - Граф Игнатиево и е определен срок за сдаване на длъжността – 3 работни дни. В заповедта изрично е посочено, че на основание чл.260, ал.1 и ал.5 от ЗОВСРБ, командирът на военно формирование 28000 - Граф Игнатиево да удържи от обезщетението и другите вземания, които старши лейтенант П. има право да получи, сумата за направените разходи за обучение и квалификация, пропорционално на срока на неизпълнението.

Със Заповед на командира на военно формирование 28000 - Граф Игнатиево №ЛС-1/02.01.2025 г. /л. на делото/, Старши лейтенант Ц. Б. П.– старши техник в група “Самолет и двигател“ на ескадрила “Оперативна подготовка на авиационна техника“ във военно формирование 28000 - Граф Игнатиево е отчислена от списъчния състав на военното формирование, считано от 03.01.2025 г. В т.2 на заповедта е посочено на старши лейтенант Ц. Б. П., която към 02.01.2025 г. включително има прослужени в Българската армия 5 години, 5 месеца и 8 дни, главният счетоводител, бюджетен в служба "Финанси" на военно формирование 28000 да изплати полагащите се парични обезщетения при освобождаване от военна служба, както следва: на основание чл.227, ал.1, чл.228, ал.1 и чл.234 от ЗОВСРБ, еднократно парично обезщетение в размер на 5 брутни месечни възнаграждения – на стойност 11990 лв.; на основание чл.19, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредба №Н-9 от 04.04.2018 г. неусвоения годишен лимит за вещево доволствие за 2024 г.- на стойност 850 лв. и за 2025 лв. пропорционално на реално прослуженото време- на стойност 4.66 лв. Съгласно т.3 на заповед №ЛС-1/02.01.2025 г. е посочено, на основание чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ, финансова справка от НВУ "Васил Левски" и чл.19 от Наредба №Н-11 от 29.10.2020 г. старши лейтенант Ц. Б. П. дължи и следва да възстанови за направените разходи за обучение пропорционално на неизпълнението на първоначалния срок на договора за военна служба от 1665 дни на стойност 28199 лв. и на основание чл.260, ал.5 във вр. с чл.18 от Наредба № Н-11 от 29.10.2020 г. е разпоредено да бъде удържана сумата от 12844.66 лв. от обезщетението по т.2 на заповедта и е разпоредено да се връчи покана за доброволно изпълнение на сумата в размер на 15354.34 лв. в едномесечен срок от датата на връчването на поканата. Заповедта е връчена лично на старши лейтенант Ц. П. на 03.01.2025 г., която е записала, че запозната със съдържанието и е получила копие от нея.

По делото са приети, неоспорени заверени копия на: Финансова справка за издръжка и обучение на Ц. Б. П. рег.№5989/17.09.2024 г. на началника на НВУ“Васил Левски“ гр.Велико Търново съгласно която общата сума на разходите за обучението във НВУ е 61868.44 лв.; Справка за възстановяване на разходите, подлежащи на възстановяване по чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ рег.№3- 5/02.01.2025 г. на Командира на военно формирование 28000, съгласно която общата сума за възстановяване пропорционална на неизпълнения първоначалан срок на военна служба е 28199 лв.

С покана за доброволно изпълнение рег.№3-16/02.01.2025 г., връчена на старши лейтенант Ц. П. на 03.01.2025 г., неоспорена, ответникът е поканена в едномесечен срок от датата на връчването й да внесе доброволно по сметка на военно формирование военно формирование 28000 сумата от 15354.34 лв. по посочена в поканата банкова сметка.

От представената заповед на командира на военно формирование 28000 - Граф Игнатиево №ФСД-24/28.01.2025 г. /л.44 на делото/е видно, че към изплатеното при освобождаване от военна служба на старши лейтенант Ц. Б. П. еднократното обезщетение в размер на пет брутни месечни възнаграждения е определено доплащане на сумата в размер на 3685 лв., която на основание чл.260, ал.5 от ЗОВСРБ вр. с чл.18 от Наредба №Н-11/29.10.2020 г. е удържана.

От така установеното следват следните правни изводи: Според разпоредбата на чл.260 от ЗОВСРБ, военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.163 и 165 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл.142, ал.5, чл.143, ал.1 и чл.144, ал.3 и на удължения срок по чл.145, ал.1 дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението- ал.1; Министърът на отбраната определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация- ал.4, като сумата по ал.1 и ал.3 се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи- ал.5.

За да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл.260, ал.1 ЗОВСРБ и за се ангажира отговорността на ответника, следва да се установят следните кумулативни предпоставки: сключен договор за кадрова военна служба, прекратяване на договора на някое от визираните в нормата основания, прекратяването да е преди изтичане на уговорения срок, както и размерът на дължимите разходи за издръжка, обучение квалификация и/или преквалификация пропорционално към срока на неизпълнението.

В случая сключеният между страните договор за военна служба е прекратен на основание чл.163 от ЗОВСРБ, считано от 03.01.2025 г. и неизпълненият срок е 4 години, 6 месеца и 22 дни.

Съгласно чл.260, ал.4 от ЗОВСРБ министърът на отбраната определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация. В изпълнение на законовата делигация министърът на отбраната е осъществил правомощията си по чл.260, ал.4 от ЗОВСРБ като на това основание е издадена Наредба №Н-11/29.10.2020 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите на чл.260, ал.1, 2 и 3 от ЗОВСРБ /обн. ДВ бр.96/10.11.2020 г., в сила от 10.11.2020 г./. Наредбата е отменена с влязло в сила решение №4969/18.04.2024 г. по адм.д.№7935/2023 г. на ВАС, влязло в сила на 18.03.2025 г. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а оспорването от заинтересована страна не спира действието на акта, освен ако съдът не постанови- чл.180, ал.2 вр. с чл.188 вр. с чл.181 от АПК. По делото няма твърдения действието на наредбата е спряно, поради което същата е приложима в конкретния случай, защото е действаща към датата на прекратяване на договора за военна служба на ответника и дължимите разходи за издръжка, обучение, квалификация отнесени пропорционално към срока на неизпълнението /4 години, 6 месеца и 22 дни/ са в размер на 28199 лв., който размер не е оспорен от ответника. След приспадане на обезщетенията, дължими при освобождаване от военна служба съгласно чл.260, ал.5 от ЗОВСРБ в размер на 16529 лв., подлежащата на възстановяване сума е 11669.34 лв. Исковата претенция е за сумата 7984.34 лв. поради което е основателна в претендирания размер и следва да бъде уважена.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Правопораждащ факт на обезщетението по чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ е прекратяването на договора за военна служба, в случая 03.01.2025 г. Вземането е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, поради което и съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД ответникът изпада в забава след като бъде поканен от ищеца да му го изплати. В случая, поканата е връчена на ответника на 03.01.2025 г. Срокът е изтекъл на 03.02.2025 г. и от 04.02.2025 г. ответникът е изпаднал в забава поради което на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи лихва за забава до датата на подаване на исковата молба, чийто размер, определен от съда на основание чл.162 от ГПК с помощта на ел.калкулатор /Calculator.BG/. е 341.59 лв. Предявеният акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за сумата 341.59 лв., а в частта до претендираните 503.65 лв. следва да бъде отхвърлен.

Съгласно разпоредбата на чл.241, ал.1 от ГПК при постановяване на решението съдът може да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или други обстоятелства. В случая ответникът не е представила доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод за това, че не разполага с доходи и имущество, поради което съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.241 от ГПК за разсрочване изпълнението на настоящото решение.

Ищецът претендира съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл.78, ал.8 във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП съдът определя в размер на 150 лв. С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 353.45 лв.

Водим от гореизложеното съдът