Решение № 15152 от 6.8.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 40214/2024 г.

производство определя граждански права на ищеца по смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. От приложените по досъдебното производство протоколи за разпит на ищеца се установява, че органите на наказателното производство са го конституирали и третирали като пострадал от престъпление, разяснени са му били правата на пострадал и при двата разпита. Наказателното производство обаче не е такова за определяне гражданските права на ищеца по смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, тъй като всички факти от значение за гражданското право (вземане) на ищеца за обезщетение на вреди от престъплението по чл. 130, ал. 2 НК, а и по чл. 325 НК могат да бъдат установени от гражданския съд: противоправно поведение чрез неправомерното засягане на телесния интегритет на ищеца от дееца, изразено в забраната да не се вреди другиму (чл. 45 ЗЗД), вина, търпени неимуществени вреди по причина на засегнатите от деянието права на увредения, които имат конституционно основание – лична неприкосновеност (чл. 30, ал. 1 КРБ), чест и достойнство (чл. 32, ал. 2 КРБ). Само когато гражданският съд не разполага с компетентност да установи факт от значение за гражданско право, защото фактът е престъпление, образуваното наказателно производство за престъплението е дело по "определяне на гражданските права" на пострадалия по смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. Съгласно чл. 9 НК, престъпление е това обществено опасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Престъплението се установява по надлежния ред (по НПК) с влязла в сила присъда, която има задължително действие за гражданския съд (чл. 300 ГПК). Гражданският съд няма компетентност да установи дали има извършено престъпление, дори когато престъплението е факт от значение за гражданското право, предявено с иска. Тогава образуваното от пострадалия от престъплението гражданско дело се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, а гражданският съд е длъжен да изчака влязлата в сила присъда. В този смисъл е Решение № 69 от 29.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3169/2019 г., IV г. о. и Определение № 2384 от 16.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4742/2023 г., IV г. о., в които върховната съдебна инстанция се позовава на решението по дело Перес срещу Франция (по жалба вх. № 47287/99). В решението ЕСПЧ приема, че дори когато наказателното производство има за цел само произнасяне по обвинението, решаващия фактор за приложимостта на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС в гражданския му аспект е дали висящото наказателно производство обуславя (има значение) за съдебната защита на гражданско право с титуляр жертвата от престъплението. Дали дадено право следва да се счита за гражданско по смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, трябва да се определи не само с оглед правната му квалификация, а в зависимост от неговото материално съдържание и последици съгласно вътрешното право, като се вземат пред вид предметът и целта на Конвенцията. В случая, ищецът е избрал да изчака развитието на наказателното производство, въпреки че е разполагал с възможността да сезира с иск гражданския съд, който има компетентността да установи всички факти от значение за правото му на обезщетение за вредите от деликта, което изключва наказателното дело като такова за "определянето на неговите граждански права" по смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. В допълнение, в случая ищецът сам чрез бездействието си се е лишил от възможността да образува наказателно производство от частен характер, като въпреки окончателното потвърждаване от съда на постановлението за спиране на наказателното производство и указанията за подаване на тъжба, не е сторил това. Ето защо предявеният иск с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ е неоснователен. По разноските: Предвид специалната разпоредба на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ в полза на ответника не следва да се присъждат разноски. Така мотивиран, Софийски районен съд