Решение № 3172 от 17.10.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 830/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. (АПК) Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба подадена от „Ес Ем Джи Естейт” ЕООД, ЕИК 206359909, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 2760, [улица], представлявано от управителя С. М., гражданин на Република Италия чрез адв. Т. К. Д., с адрес за връчване на призовки и съобщения: [населено място]. [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 5 срещу Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл. 156 от ЗГ (Закона за горите) през периода 2003-2009 г., както и на имотите, на които е променено предназначението, преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението, одобрен от Министъра на земеделието и храните на основание § 3, ал.4 от ПЗР от ЗГ, обнародван в ДВ бр.58/2011 г., в частта му, касаеща т. 24, относно поземлени имоти с идентификатори: 61813.808.165, 61813.808.166, 61813.808.167, 61813.808.168, 61813.808.169, 61813.808.170, 61813.808.171, 61813.808.172. 61813.808.173, 61813.808.174, 61813.808.175, 61813.808.176, 61813.808.177, 61813.808.179, 61813.808.180, 61813.808.181, 61813.808.182, 61813.808.183, 61813.808.184, всички те образувани като част от [ПИ], който е образуван от ПИ с № 002047, идентичен на Поземлен имот със стар [идентификатор] от Картата за възстановената собственост на землището на [населено място] с искане за обявяване нищожността на списъка. В жалбата се излагат съображения за нищожност на списъка, изразяваща се в превишаване пределите на предоставената на административния орган компетентност, постановен при съществено противоречие с материалния закон, без никакво съответствие с целта на закона и в нарушение на административно производствените правила. Моли за обявяване нищожността на списъка. Претендира разноски. Дружеството-жалбоподател претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, „Ес Ем Джи Естейт” ЕООД, ЕИК 206359909, [населено място], се представлява от процесуалният представител по пълномощие адв. Д., който в становището си пред съда поддържа жалбата и моли за обявяване нищожността на процесния списък в обжалваната част по подробни съображения съдържащи се в представена писмена защита, приложена към делото. Ответникът – Министъра на земеделието и храните, в съдебно заседание не се представлява в проведеното открито съдебно заседание. В писмено изразено становище, оспорва основателността на жалбата водена от изложените в същата съображения. В подкрепа на становището за законосъобразност на акта сочи подробни съображения в представената писмена защита. Посочва, че процесният списък е издаден на законово основание, от компетентен орган и в кръга на предоставените му със Закона за горите правомощия. По отношение на правомерността на включването в този списък на имоти, които са били с променено предназначение към датата на влизане в сила на ЗГ през 2011 год., какъвто е процесният случай, се сочи, че същото е правилно, законосъобразно и в съответствие с целта на закона, в частност на наложената с § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ забрана да се строи в имоти, които са били предмет на замяна. Административен съд Благоевград, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят се легитимира като собственик на процесните поземлени имоти с идентификатори 61813.808.165 (номер по предходен план 808.47, парцел 1); 61813.808.166 (номер по предходен план 808.47, парцел 2); 61813.808.167 (номер по предходен план 808.47, парцел 3); 61813.808.168 (номер по предходен план 808.47, парцел 4); 61813.808.169 (номер по предходен план 808.47, парцел 5); 61813.808.170 (номер по предходен план 808, 47, парцел 6); 61813.808.171 (номер по предходен план 808.47.парцел 7); 61813.808.172 (номер по предходен план 808.47, парцел 8); 61813.808.173 (номер по предходен план 808.47, парцел 9); 61813.808.174 (номер по предходен план 808.47, парцел 10); 61813.808.175 (номер по предходен план 808.47, парцел 11); 61813.808.176 (номер по предходен план 808.47, парцел 12); 61813.808.177 (номер по предходен план 808.47, парцел 13); 61813.808.179 (номер по предходен план 808.47, парцел 15); 61813, 808.180 (номер по предходен план 808.47, парцел 16); 61813, 808.181 (номер по предходен план 808.47, парцел 17); 61813.808.182 (номер по предходен план 808.47, парцел 18); 61813, 808.183 (номер по предходен план 808.47, парцел 19); 61813.808.184 (номер по предходен план 808.47). Същите са образувани като част от [ПИ], което се установява от съдържанието на приложените скици (л. 19 – 37 от делото) и нотариални актове: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том III, рег. № 4004, дело № 466 от 2014 год. по описа на нотариус К. М., вписан с рег. № 061 в НК на РБ, с район на действие Районен съд – Разлог и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 150, том I, рег. № 1161, дело № 133 от 2021 год., по описа на нотариус К. М., вписан с рег. № 061 в НК на РБ, с район на действие Районен съд – Разлог (л. 38 – 48) От своя страна имот с [идентификатор] е образуван от ПИ с № 002047, идентичен с ПИ с № 000230 от картата на възстановената собственост за землището на [населено място], видно от удостоверението за идентичност, издадено от Агенция по геодезия, картография и кадастър, изх. № 25-215724-28.07.2023 г., с което е удостоверено, че „...Поземлен имот с [идентификатор] от своя страна е образуван от Поземлен имот с № 002047 - идентичен на поземлен имот със стар [идентификатор] от Картата на възстановената собственост за землището на [населено място], на основание Заповед № РД-18-33/15.05.2006 г., като номерацията на имота е променена [рег. номер] [рег. номер] със Скица-проект на ОСЗГ- Разлог № Ф 06009/02М. 2005 г.“ Отново позовавайки се на цитираните по-горе скици, съдът приема за установено, че процесните поземлени имоти се намират в [населено място], общ. Разлог, обл. Благоевград, с адрес: [населено място], м, „Църнако”, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: Средно застрояване (от 10 до 15 м). В същите е отразено, „Ограничение §3 от ПЗР на ЗГ“, която норма забранява извършване на строителство. Проследявайки хронологично придобиването, респективно промяната на собствеността, включително и промяната на предназначението на въпросните имоти през годините като юридически факти имащи релевантно значение за настоящия казус, съдът позовавайки се на ангажираните по делото доказателства приема за установено следното: С покупко-продажба от 26.02.2021 год., дружеството-жалбоподател е придобило процесните имоти от “Глобъл Инвестмънт Пропъртис” ЕООД. Договорът е обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 150, том I, рег. № 1161, дело № 133 от 2021 год., по описа на нотариус К. М., вписан с рег. № 061 в НК на РБ, с район на действие Районен съд – Разлог (л. 38-46 от делото) От своя страна, дружеството-продавач е придобило правото на собственост върху въпросните имоти от „БИ ДИ БИ ГОЛФ“ ООД, посредством договор за покупко-продажба от 30.12.2014 год., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том III, рег. № 4004, дело № 466 от 2014 год. по описа на нотариус К. М., вписан с рег. № 061 в НК на РБ, с район на действие Районен съд – Разлог. През 2006 год., преди сключването на посочените договори за покупко-продажба, „БИ ДИ БИ ГОЛФ“ ООД е предприел процедура по промяна на предназначението и изваждането на [имот номер] от горския фонд със заявление № 614/ 20.07.2006 год. (л. 50 от делото). По исканата промяна, Държавна дивечовъдна станция „Разлог” изразява положително становище изх. № 775/10.08.2006 г. за промяна на предназначението на имот с номер 002047 в землището на [населено място] с [ЕКАТТЕ]. (вж. Протокол от 04.08.2006 г. и Становище – л. 51 и 52 от делото) С молба вх. 2551/ 22.08.2006 г., “БИ ДИ БИ ГОЛФ” ООД, [населено място] е сезирало РУГ Благоевград за предварително съгласуване за промяна на предназначението - изключване на гори и земи от горския фонд - частна собственост на “БИ ДИ БИ ГОЛФ” ООД. [населено място] за [имот номер] в землището на [населено място]. (л. 54 от делото) С писмо изх. № 1604/24.08.2006 г. началник РУГ дава съгласие за предварително съгласуване за изключване на гори и земи по реда на чл. 14б от Закона за горите от горския фонд в землището на [населено място] с [ЕКАТТЕ], община Разлог за поземлен имот с кадастрален № 002047 с обща площ в размер на 15, 000 дка, част от отдел 239, подотдели „а, б”. (л. 55 от делото) В последствие с писмо per. индекс № 3602-103 от 14.12.2006 г. председателят на Държавната агенция по горите съгласува искането за изключване от горския фонд и изработване на ПУП за имот с № 002047 в землището на [населено място] с [ЕКАТТЕ], община Разлог. (л. 56 от делото) Със заповед № РД 15-0049 от 30.01.2007 г. на Кмет на О. Р. е одобрен ПУП- план за отреждане и застрояване в [имот номер], с който за [имот номер] се обособява устройствена зона за курортни и допълващи дейности, а отреждането на имота става за „Апартаментен комплекс”. (л. 58 от делото) След като имота получава кадастрален идентификатор със заповед № РД 15-0134 от 05.03.2007 г. на Кмет на О. Р. е одобрен ПУП - план за отреждане и застрояване в [имот номер], с който за [имот номер] се обособява устройствена зона за курортни и допълващи дейности, а отреждането на имота става за „Апартаментен комплекс”. Със Заповед № 298/18.02.2008 г., на основание чл. 14, ал. 1, т. 3, чл. 19, ал. 4 от Закона за горите, заявление, постъпило в Държавна агенция по горите с рег. индекс № 3602-103/ 18.05.2007 г., във връзка с чл. 2 на постановление на МС № 168/23.07.2007 г., за преобразуване на НУГ в ДАГ, председателят на Държавната агенция по горите нарежда да бъде изключена от горския фонд площ в размер на 14. 999 дка, необходима за жилищно строителство, съгласно подробен устройствен план, одобрен със Заповед № РД 15-0134/05.03.2007 г. на кмета на община Разлог. (л. 59 от делото) В заповедта се сочи, че се засяга залесена горска площ в отдел 239, част от подотдели „а“ и „б“ в района на дейност на ДДС „Разлог“, представляваща поземлен имот с номер 61813.808.47, находящ се в [населено място], общ. Разлог, обл. Благоевград, по КК, одобрена със Заповед №РД-18-33 от 15.05.2006 г. на Изп. директор на АК, собственост на “БИ ДИ БИ ГОЛФ” ООД съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер]/30.01.2006 г., том I, рег.№ 337, дело 71/2006 г., вписан в Служба по вписванията - [населено място] под вх. Рег. № 371/30.01.2006 г., акт 112, том II, дело № 325/2006. Видно от представено писмо peг. индекс № ИАГ-22823/ 29.09.2023 г., изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите към МЗХ е удостоверил, че не са открити данни в агенцията за постъпили жалби и възражения срещу Заповед № 298/ 18.02.2008 год. Също така се сочи, че в счетоводните данни на агенцията е налице информация за извършено плащане на определените суми за промяна на предназначението на 17.05.2008 г., в тримесечен срок от издаване на заповедта, с което заповедта е влязла в сила. Съдът възприема писмото в тази му част, като удостоверителен документ, установяващ релевантни за делото факти. Същият не е оспорен като официален свидетелстващ документ по реда на процесуалния закон по отношение на материалната му доказателствена сила. При така приетата за установена фактическа обстановка, настоящия съд, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Предмет на оспорване е Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл. 15б от Закона за горите през периода 2003 - 2009 г., както и на имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им", издаден от Министерство на земеделието и храните и обнародван в ДВ бр. 58/29.07.2011 г., в частта по т. 24, относно поземлени имоти с идентификатори: 61813.808.165, 61813.808.166, 61813.808.167, 61813.808.168, 61813.808.169, 61813.808.170, 61813.808.171, 61813.808.172. 61813.808.173, 61813.808.174, 61813.808.175, 61813.808.176, 61813.808.177, 61813.808.179, 61813.808.180, 61813.808.181, 61813.808.182, 61813.808.183, 61813.808.184, всички те образувани като част от [ПИ], който е образуван от ПИ с № 002047, идентичен на Поземлен имот със стар [идентификатор] от Картата за възстановената собственост на землището на [населено място] с искане за обявяване нищожността на списъка в тази му част. Жалбата е процесуално допустима относно срочността й. Същата е предявена срещу оспорения списък, с възражения за нищожност, което не е ограничено във времето, по аргумента на разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК. Подадена е срещу подлежащ на оспорване административен акт, от лице, имащо правен интерес от оспорване, тъй като с оспорената част от списъка се засягат неговите права и законни интереси. Нищожността на административния акт е обоснована от наличие на няколко основания за това. Един от основните фактори, водещи до нищожност на акта, се изразява в наличието на много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът следва да е толкова тежък, че приравнява административния акт на несъществуващ юридически факт. Актът, който е обявен за нищожен, се счита, че не е съществувал в правния мир, още към момента на неговото постановяване. В същото време, този акт създава привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. След като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да породи и валидни правни задължения. В същото време следва да е налице за адресата правна възможност да иска от останалите участници в административното правоотношение да се съобразят с това (ТР № 3/16.04.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВАС). Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове (чл. 146, т. 1-5 от АПК) се обуславят следните изводи: 1. всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2. порокът във формата е основание за нищожност, когато неспазването й води до недействителност на акта, приравнява се на липса на форма въобще, а оттам – и на липса на волеизявление; 3. допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление, когато са повлияли или биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, както и когато, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, са предпоставка за обявяване нищожността на акта; 4. основание за нищожността на акта е и липсата на законова опора, т. е. липсата на приложима по време, място и лица материалноправна норма при издаването на конкретния административен акт; пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; 5. при превратно упражняване на власт. На последно място е изискването за съответствие с целта на закона, което е такова по чл. 146, т. 5 от АПК, като несъответствието на административния акт с целта на закона обуславя нищожност само тогава, когато преследваната с него цел е различна от законноустановената и не би могла да се постигне с никакъв акт. Оспореният частично (относно имотите на жалбоподателя) списък е издаден на основание § 3, ал. 4 вр. ал. 1 от ПЗР на Закона за горите (ЗГ). Съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ (в сила от 08.03.2011 г. - ДВ, бр. 19 от 2011 г.) не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Според § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ в относимата му редакция, в едномесечен срок от деня на обнародването на закона, Министерството на земеделието и храните обнародва в "Държавен вестник" списък на имотите по ал. 1. На основание чл. чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните (приет с ПМС № 265 от 10.11.2009 г., обн. ДВ, бр. 90 от 13.11.2009 г., отменен 03.09.2013 г.) Министерството на земеделието и храните се ръководи и представлява от министъра т.е. компетентен да издава и одобрява актове от името на Министерството на земеделието и храните е именно министърът или оправомощено от него лице (освен когато за определени правомощия е предвидено със специална норма, че се упражняват само от министъра). Позовавайки се на цитираните законови текстове и характера на списъка на индивидуален административен акт, компетентен да го издаде е Министърът на земеделието и храните. В случая с писмо рег. Индекс ИАГ 25094/ 21.07.2011 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите към МЗХ, адресирано до министъра на земеделието и храните, е приложен разширен списък по реда на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ (в сила от 08.03.2011 г. - ДВ, бр. 19 от 2011 г.) на поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на Закона в Държавен вестник. Към административната преписка е приложен въпросния списък. Върху процесното писмо рег. Индекс ИАГ 25094/ 21.07.2011 год. е изписаната ръкописна резолюция "Да" с положен подпис под нея, която не е съпроводена с дата, имена и длъжност на лицето, което я е положило, както и печат на учреждението, което се представлява. По отношение на авторството на същата, от страна на административният орган, чрез процесуалният пълномощник се сочи, че въпросният подпис е положен саморъчно от министъра на земеделието и храните М. Н.. Последното като релевантен за спора факт, не се оспорва от страна на жалбоподателя, предвид изразеното в откритото съдебно заседание проведено на 01.10.2024 год., от процесуалния представител по пълномощие на жалбоподателя становище. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да се приеме, че въпросната резолюция представлява изричното волеизявление на надлежния орган, в частност на министъра на земеделието и храните - за одобряване на депозирания от Изпълнителна агенция по горите на 21.07.11 год. списък. Въпреки безспорността като релевантен факт на авторството на процесното волеизявление, съдържанието на същото като обем с изписване единствено на ръкописна резолюция "Да" поставя съда в обективна невъзможност да установи какво точно съдържание от Списъка утвърждава тази резолюция. Значението на последното като юридически факт относим към установеността на спора е обосновано от различното наименования и съдържание на двата списъка, в частност между представеният с административната преписка Подробен списък на всички имоти от държавният горски фонд станали собственост на физически, юридически лица и общини в следствие на извършени замени за периода 2003 – 2009 г. по реда на чл. 15б от Закона за горите, който не се оспорва, че е одобрен от министъра на земеделието и храните с въпросната резолюция и публикувания в Държавен вестник бр. 58/29.07.2011 г. – Списък на всички имоти от държавният горски фонд придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл. 15б от Закона за горите през периода 2003 – 2009 г., както и на имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им. По отношение на промененото с публикувания в ДВ списък наименование, съдът констатира, че за разлика от одобреният с ръкописната резолюция „ДА“ списък, в публикувания са включени и имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им. По делото липсват твърдения и в преписката няма данни за последващо разпореждане на компетентния орган в лицето на министъра на земеделие и храните за публикуване на списъка в ДВ, с подобно наименование и съдържание. На следващо място, съдейки по наименованието и съдържанието на публикувания списък, според съда същият е в разрез с § 3, ал. 4 вр. ал. 1 от ПЗР на ЗГ (в сила от 08.03.2011 г. - ДВ, бр. 19 от 2011 г.) С публикуваният списък недопустимо е разширен обхвата на списъка спрямо правното основание, на което последният е издаден и незаконосъобразно и в противоречие с целта на разпоредбата на закона - а именно да уреди занапред правоотношенията, а не да преуреди вече добросъвестно придобити права, е предвидил строителната забрана спрямо непопадащите в хипотезата на § 3, ал.1 от ПЗР на ЗГ имоти, в това число и на жалбоподателя. Подробният списък по § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ е обнародван в ДВ бр.58/29.07.2011 г., т.е, повече от 3 години след като заповедта за промяна предназначението на имотите е влязла в сила. Самият списък съдържа в себе си графа, в която е описана заповедта и факта на промяна предназначението на имота преди изготвянето на списъка, както и графа, в която е отбелязано, че заповедта за промяна предназначението е влязла в сила. Видно от разпоредбата на § 3, ал.4, вр.ал. 1 от ПЗР на ЗГ, в списъка е следвало да бъдат включени само имоти, които не подлежат на промяна на предназначението, но не и такива, чието предназначение е променено преди датата на обнародване на тази разпоредба в ДВ. Предвид изложеното процесният имот, от който е образуван имота, собственост на жалбоподателя, е включен в списъка в нарушение на изричната норма на § 3, ал.1 от ПЗР на ЗГ, което е видно и от данните отбелязани за самия имот - а именно за промененото предназначение преди налагане на мораториума. По този начин издателят на акта незаконосъобразно и при пълна липса на предпоставките визирани в закона § 3, ал. 1 е разпрострял строителната забрана и спрямо непопадащите в хипотезата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ имоти на жалбоподателя. В конкретната хипотеза е налице пълна липса на условията, визирани в приложимата правна разпоредба на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, компетентният орган е издал списък по ал. 4 на § 3, разпореденото с който не съвпада като краен резултат с нормативно предвиденото. Не е без значение и необходимостта за съблюдаване на базовия принцип за правната сигурност, което налага преценка на недействителността спрямо добросъвестно придобитите права (земите на жалбоподателя са изключени от горския фонд, заплатени са цените за изключените площи по арг. от чл. 19, ал. 4 от ЗГ /отм/, промененото предназначение е отразено в кадастралната карта, видно от приложените по делото заповеди) Безспорно е, че за посоченият в списъка имот на жалбоподателя предназначението му е променено: от горския фонд за жилищно строителство и апартаментен комплекс преди датата на обнародване на § 3 от ПЗР на ЗГ през 2011 г., поради което той не е следвало да бъде включван в списъка. По арг. от § 3, ал. 4 вр с ал. 1 от ПЗР на ЗГ в списъка се вписват само имоти които не подлежат на промяна на предназначението. Предназначението на имотите е променено още през 2007 г и към момента на влизане в сила на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ /в сила от 8.03.2011 са представлявали урбанизирана, а не горска територия. В конкретната хипотеза се касае за пълна липса на условията, визирани в приложимата правна разпоредба, компетентният орган е издал списъка в оспорената му част, разпореденото с който не съвпада като краен резултат с нормативно предвиденото. (В този смисъл Решение № 13988 от 07.11.2012 г. по адм. дело № 12237/2011 г., V отд. на ВАС, оставено в сила с Решение № 11250 от 05.08.2013 г. по адм. дело. № 1883/2013 г., 5 чл. с-в на ВАС). Налице са основания за обявяване нищожността на списъка в оспорената му част, поради тежко нарушение на материалния закон, което правната теория свързва с пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, респ. актът е лишен от законово основание. По отношение на основателността на искането с правно основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът изхождайки от действителната правна и фактическа сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложено и оказано правно съдействие и защита, включително и от динамиката на процеса с оглед ангажирането на доказателствен материал, в пряк рефлекс с броя на проведените открити съдебни заседания намира, искането за основателно. Възражението не е мотивирано, същото е направено бланкетно. Договореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство по настоящето дело е в размер на 11 400. 00 лева. Вземайки предвид посочените по-горе критерии имащи значение при преценката на основателността на направеното възражение за прекомерност по отношение на размера на заплатеното от страната възнаграждение, съдът счита, че размерът на присъденото като деловодни разноски адвокатско възнаграждение следва да бъде изменено до 3 000. 00 лева. С оглед на гореизложеното съдът приема, че на жалбоподателя се дължат разноски, в размер на 3 050 /три хиляди и петдесет/ лева, включваща заплатени дължима държавна такса и адвокатско възнаграждение. На ответника не следва да се присъждат разноски. Воден от гореизложените мотиви, и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът