Решение № 14602 от 31.8.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 7348/2023 г.

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН. Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от Т. Б. Х., ЕГН ••••••••••, срещу Т. Е. Х., ЕГН ••••••••••, съпруг на молителката, с искане за налагане на мерки за защита при твърдения за извършени от ответника спрямо молителката в присъствието на сина им – М. Т. Х., ЕГН ••••••••••, акт на домашно насилие на 13.01.2023 г. към 12: 30 – 13: 00 часа, изразяващ се в изблъскване с лакти от ответника с цел да й попречи да стигне до сина й, стоял е срещу молителката с ръце на гърдите и я е гледал с поглед, които е подсказвал за молителката, че не се шегува, както и че не е направил забележка, нито попречил на своя приятел да спъва и блъска молителката на улицата пред очите на детето. Ответникът оспорва молбата, като посочва, че не е имало акт на домашно насилие. Сочи, че между страните има заведено дело за развод. Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни и фактически изводи: Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН то е процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е съпруг и лице, от което молителката има дете, предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1, предл. 1 и т. 3 ЗЗДН. Описаният в молбата акт на 13.01.2023 г. в частта, в която молителката твърди, че е блъсната с лакти от ответника, представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо насилие спрямо молителката. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима. По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е описан актът на насилие от 13.01.2023 г. по време, място, начин на извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и последиците за молителката. По делото не се спори, че ответникът и молителката Х. имат сключен граждански брак, както и че имат общо дете – М.Т. Х., ЕГН ••••••••••. По делото са представени следните писмени доказателства: Искане по чл. 154, ал. 2 ЗЗ от 16.01.2023 г. за експертиза с оглед провеждане на задължително лечение; Определение № 344 от 31.01.2023 г. на СГС, НО III въззивен състав, с което е изменена формата на провеждане на експертизата от стационарна в амбулаторна; Съдебномедицинско удостоверение № 46 от 2023 г., според което по молителката са установени травматични увреждания: заздравяващо дълбоко охлузване на ляво коляно, което е получено в резултат на действието на тъп предмет с неравна, широка повърхност, каквито характеристики има теренът, и предвид съС.ието на оздравителните процеси може да се получи по време и начин, описани от пострадалата; Амбулаторен лист № 23047B03622D от 16.02.2023 г., в който заключението спрямо обективното съС.ие на молителката е в смисъл, че не е необходимо специализирано психиатрично лечение, но са налице показания за оказване на психологическа подкрепа и консултиране; Експертно становище от 16.02.2023 г. относно психично-здравния статус на молителката, според което не са налични медицински показания за провеждане на активно психиатрично лечение; Оценка на социалното функциониране на молителката от 20.02.2023 г., според която същата няма нарушения на социалното функциониране; Протокол от 28.02.2023 г. на СГС, НО, V въззивен състав, в който е решено да се остави без уважение искането на СРП за настаняване на молителката на задължително лечение; Докладна записка от датата на инцидента – 13.01.2023 г., в която полицай Г. Г. описва поведението на молителката: „… Т. Х. се държеше видимо неадекватно, викаше и крещеше и искаше детето да отиде с нея, но то отказваше и заяви, че иска да бъде при баща си.“; Сведение от свидетелка на инцидента – Р. Г.а Г., от 13.01.2023 г.: „… поведението е видимо неадекватно, детето ѝ не желае да е около нея.“; Социален доклад на АСП, според който „Предвид поведението на майката съществува риск за детето“. По делото са разпитани свидетелите Г. А.А., Б. А.Б., С. Х. Т. и Г. М. Г.. Според свидетелските показания на св. Г. А., приятел на ответника, сутринта в деня на инцидента на работното си място е видял сина на ответника – М., отвел го до МОЛ – София, докато чакал ответника да отиде и да отключи молителката. След 30-40 минути А.и М. отишли до апартамента на ответника на ул. „Добруджански край“. Молителката била неспокойна, викала по ответника. Гонела детето около свидетеля и се опитвала да го хване, крещяла и говорела несвързано. Твърди, че ответникът не е имал физическо съприкосновение с молителката. А. заставал като преграда между детето и молителката, а тя се спънала в нещо и затова паднала. Свидетелят Б. Б. баща на молителката, не е присъствал на инцидента. Получил съобщения по „вайбър“ от молителката, че за трети път викат полиция и че чакат линейка. На 16.01.2023 г. от адвокат К. разбрал, че дъщеря му е в психодиспансера. На следващия ден отишъл да я види, имала синина на лицето и на дясната длан, коляното било одрано. Разбрал, че приятел на ответника я спънал и бутнал и тя паднала и се ударила. От показанията на св. С. Т. става ясно, че е бил пряк очевидец на инцидента. Видял, че двама мъже и жена се карат, а единият / не ответникът/, бутнал жената. Свидетелят се намесил, помолил всички да се успокоят, говорил с детето, което потвърдило, че молителката и ответникът са му родители. Детето му казало още, че е с баща си и че майка му е „луда“, както и че не иска да ходи с майка си. Обадил се на тел. 112 и докато чакали патрулката, молителката гонела детето, то бягало от нея. Последната също била агресивна към ответника – удряла го с юмруци по тялото, когато той се опитвал да прегради пътя към детето. Молителката проявила вербална агресия и към Т.. Била видимо неадекватна, а мъжете били учудващо спокойни. По преценка на свидетеля мъжете не нападали молителката, а преграждали пътя към детето. Не си спомня ответникът да я е бутал с лакти, поддържа, че последният не я е удрял. Св. Г. Г., които е един от полицейските служители отзовали се на подадения на тел. 112 сигнал не си спомня случката. Предвид представените писмени доказателства и разпитаните свидетели, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не следва да се ползва от доказателствената стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, тъй като тя е достатъчно доказателство единствено когато по делото няма други събрани доказателства. При тези обстоятелства молителят следва да проведе пълно и главно доказване на твърдения акт на насилие. Твърдените актове на домашно насилие в случая са избутване с лакти и ненамеса на ответника, с която да предотврати трето лице – св. Г. А., да бута и спъва молителката пред общото на страните в настоящото производство дете М.. По отношение на първия акт – избутване с лакти, молителката не успя да проведе пълно и главно доказване. От свидетелските показания на очевидците на инцидента – св. А.и Т., става ясно, че ответникът в нито един момент не е посягал или удрял молителката, а единствено е заставал като преграда между нея и общото им дете с цел тя да не стигне до последното. По отношение на този твърдян акт на домашно насилие молбата е неоснователна. Вторият акт – ненамеса на ответника да предотврати блъскане и спъване на молителката от страна на трето лице, представлява бездействие, което според съда не може да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие. От свидетелските показания на св. Т., който е трето незаинтересовано лице и чиито показания съдът кредитира в най-голяма степен, става ясно, че трето лице – св. Антонов, действително е блъснало молителката, тя е залитнала и е паднала назад, но това действие не е осъществено ответника. От събраните доказателства по делото е видно, че поведението на ответника и св. А.е било в защита на детето от молителката, която, също видно от събраните доказателства, към момента на инцидента е била неадекватна и е проявявала агресивно поведение. Молбата и в тази част е неоснователна. Ето защо съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита. Относно разноските за делото Претенция за присъждане на разноски има от страна на ответника. С оглед изхода на делото молителката дължи на ответника разноски в размер на 850 лв. – адвокатско възнаграждение и депозит за свидетел. Молителката Х. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25, 00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН. Така мотивиран, съдът