Решение № 4619 от 27.10.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 22199/2024 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от УМБАЛ “СВЕТИ ГЕОРГИ” ЕАД, ЕИК 115576405 против И. А. В., ЕГН ••••••••••, за признаване за установено съществуването на парично вземане в размер на 1 750 лева, представляваща стойността на предоставената му медицинска помощ по време на болничното му лечение, оказано в периода 30.05.2024 г. - 02.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на •••••••••••••ч. ответникът И. В. е постъпил по спешност в УМБАЛ “СВЕТИ ГЕОРГИ” ЕАД, гр. Пловдив, като на ••••••••••••••••••• ч. е установено, че същият самоволно е напуснал клиниката по-рано, без да уведоми лекуващия персонал и съответно е изписан. Ищецът излага, че ответникът е посетил ••••••••••••••••••••••••••• с •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. Последният е насочен за хоспитализация в •••••••••••••••••••••••••••••••••••, като видно от издаденото Направление за хоспитализация, ответникът е постъпил с приемна диагноза “•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• чиито изисквания са посочени в Приложение 17 “Клинични пътеки” към Национален Рамков договор за медицинските дейности 2023 – 2025 г. Твърди се, че И. В. е дал информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични лечебни процедури. Спрямо същия са назначени и извършени лабораторни и образни изследвания, както и •••••••••••••••••••••••••. Твърди се, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното лечение И. В. не е бил здравноосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) – имал е неплатени здравноосигурителни вноски преди датата на хоспитализацията, както и че не е възстановил правата си до изписването си от болницата и на основание чл.109, ал.1 от ЗЗО трябва да заплати сам стойността на оказаната медицинска помощ по •••••••••••••••••. Ищецът настоява, че е извършил разходи в размер на 1 750 лв., като сумата е определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията “Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив. Излага се, че ответникът е подписал декларация, с което удостоверил запознаването му с условията, при които Здравната каса заплаща изпълнението на клиничната пътека, по която е постъпил за лечение. В текста на декларацията изрично било записано, че в случай на прекъсване на здравноосигурителните му права, ако не възстанови сумите до края на болничния му престой, ще трябва да заплати стойността на предоставените му медицинска помощ и услуги, съгласно Ценоразписа на лечебното заведение. За събиране на вземането му ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 15841/2024г. по описа на РС-Пловдив. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5, ГПК, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Ето защо се претендира осъждането на ответника да заплати на болницата предоставената по време на болничния престой медицинска помощ на стойност 1 750 лева. Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство. В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника. Счита, че претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена, поради това, че ответникът е здравно осигурен, тъй като ищцовата страна не е представила писмени доказателства относно достоверността на този факт. Твърди се дори, че в предоставените към ИМ доказателства, конкретно от ••••••••••••••••••••••••••••••., като “източник на финансиране” лекуващият лекар д-р Я. М. е посочил “2”, което отговаря на заплащане на болнична помощ от НЗОК. На следващо място е посочено, че претендираната от лечебното заведение сума следва да бъде отречена, поради факта, че И. В. е взел решение да прекъсне болничното си лечение и доброволно е напуснал УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД един ден след постъпването си. Поради този факт се отрича и възможността по отношение на ответника да са предприети и извършени твърдените медицински услуги, в техния пълен обем, с оглед на краткия времеви престой. Оспорва се изложеното от ищеца, че ответникът не е възстановил здравноосигурителните си права до изписването му от болницата, тъй като към исковата молба не са посочени писмени доказателства за този факт, поради което счита, че същият следва да бъде отчетен като недоказан. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 98 ЗЛЗ. За уважаването на иска следва да бъдат доказани следните юридически факти: постъпване на пациента ••••••••••••••••••••••••••; необходимост от хоспитализация – наличие на състояние, което налага болнично лечение по съответната клинична пътека; възникване на правоотношение по договор за оказване на медицински услуги, чрез изразено от ответника съгласие да бъде лекуван и да заплати сам стойността им, ако не е здравноосигурен по смисъла на ЗЗО, като цената е определена при посочените в ИМ условия; оказване на медицинска помощ чрез осъществяване на посочените в ИМ изследвания и манипулации и самоволно прекъсване на лечението от страна на пациента, преди да е приключил минималния болничен престой. Видно от лист за преглед на пациент на •••••••••••••••••••• ч., И. В. е постъпил по спешност в УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив с •••••••••••••••••••••••••••••••••••••. Представено е направление за хоспитализация и И. В. е насочен за лечение в ••••••••••••••••••••••••••••••••••••. По делото е приложена “•••••••••••••••••••••••••••••••• г., от което е видно, че ответникът е постъпил по •••••••••••• с приемна диагноза “•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••” по ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. Съгласно представените и приети от съда медицински документи към История на заболяването се установява, че за посочения период са осъществени диагностични-консултативни дейности – лабораторни изследвания, консултативни прегледи от ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• Представени са медицински документи – фишове с резултати, епикриза и други, с които се установяват извършените изследвания и назначената терапия на пациента. Епикризата е официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с материална доказателствена сила за установените в него факти и съставлява доказателство за отразените в този документ факти, съгласно 179, ал.1 ГПК. Също така е установено, че на •••••••••••••••• г. пациентът е напуснал лечебното заведение без да уведоми лекуващия му лекар. По делото са представени подписани от ответника декларации за информирано съгласие за лечение, както и това, че е запознат с правилника на болницата. Излага се, че ищецът е поканил ответника да изпълни доброволно задължението си. По реда на чл.47, ал.1 ГПК е връчена заповед за изпълнение на ответната страна. На основание 186, ГПК е издадено съдебно удостоверение на ищеца, което да му послужи пред ••••••••••••••••••••••••, за снабдяване с информация относно здравноосигурителния статус на ответника за периода 30.05.2024 - 02.06.2024 г. Видно от постъпилата информация от ••••••••••••••••• И. В. е бил с прекъснати здравноосигурителни права в периода на болничното му лечение. При така изложените съображения се установиха всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на притезателното право на лечебното заведение да получи цената на осъществените медицински дейности, поради което предявеният иск следва да бъде уважен. С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото исково производство разноски, така и тези в заповедното по ч. гр. д. № 15841/2024 по описа на РС - Пловдив – аргументирано от т.12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно уважения иск. Следва в полза на ищеца да се присъди сумата от 35 лева – разноски в заповедното производство, сумата от 35 лева – разноски в исковото производство, както и разноски за особен представител на ответника в размер на 400 лева и разноски за платено адв. възнаграждение в размер на 400 лева. Така мотивиран, Пловдивския Районен съд