Решение № 679 от 4.5.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 5188/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Е. Ч. против Наказателно постановление № 22-0433-000279/05.08.2022 год., издадено от ВПД Началник „Сектор“ към ОД МВР - Варна, Първо РУ – Варна, с което на Б. Ч. е наложена „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

По конкретно:

-се оспорва приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка;

• се навежда довод, че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 42 и 57 ЗАНН, доколкото в тях не били описани обстоятелствата относими към извършеното нарушение;

-се претендира неправилно приложение на материалния закон, доколкото извършеното от дееца представлявало престой, а не паркиране;

-се оспорва компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата. От изложеното следва, че 7-дневния срок по смисъла на чл. 59 ЗАНН се явява спазен.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 11.07.2022 г. около 17: 18 часа в гр. Варна, на ул. „Доктор Пискюлиев“ до № 72, Б. Е. Чауше като водач на лек автомобил „Мазда 3“ с peг. № ••••• паркира на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

Съставен АУАН, серия GA № 632801/11.07.2022 год. - отказва да го подпише.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства- показания на актосъставителя и свидетеля при съставянето на акта, които в съдебно заседание изрично потвърдиха отразеното в АУАН.

Нещо повече, разпитан в съдебно заседание актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта изрично уточниха, че: си спомнят случая; лично са възприели нарушението; се са приближили до автомобила и непосредствено са възприели водача; автомобила се намирал на спирката; водачът бил в автомобила, като говорел по телефона и се смеел.

Актосъставителят и свидетеля при съставяне на акта са полицейски служители, не са налице основания, които да поставят под съмнение достоверността на изложеното от тях, което е подробно, последователно и логично, поради което съдът изцяло кредитира показанията им.

ПО КОМПЕТЕНТНОСТТА НА АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ И НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН.

Изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нищожност на НП, поради липса на компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

По делото са изискани и приложени по служебна инициатива на съда Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Заповед № 8121к-871/21.02.2022 г. и Заповед № 365з-330/19.01.2022 г., от които се установява както материалната, така и персоналната компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

Това е така, доколкото в т. 3.5 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. изрично е посочено, че разполагат с компетентност да издават НП за нарушения по ЗДвП началниците на отдели „Охранителна полиция“ при ОД МВР, като процесното НП е издадено от Началник на „Охранително полиция“ към Първо РУ при ОД МВР-Варна.

Материалната и персонална компетентност на актосъставителя произтича от Заповед № 365з-330/19.01.2022 г., в т. 29 от която поименно е изброен актосъставителя.

Същевременно от представените служебни справки се установява, че както актосъставителя, така и наказващия орган, както към момента на деянието, така и понастоящем заемат длъжността посочена в АУАН и НП.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 11.07.2022 г. (същия ден като извършване на нарушението), а НП - на 05.08.2022 г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца и едновременно с това при спазване на правото му по чл. 44 ЗАНН за подаване на възражение в тридневен срок.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Противно на възраженията в жалбата, както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Твърдяната от наказващия орган форма на изпълнителното деяние се изразява именно в "паркиране", поради което и изцяло в съответствие с процесуалните правила, именно тя е използвана при словесното описание на нарушението, като по мнение на настоящия състав надлежното очертаване на формата на изпълнителното деяние, ведно с точната индивидуализация на времето, мястото и предмета на административното нарушение са напълно достатъчни за реализиране правото на дееца да разбере фактическите параметри на вмененото нарушение.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, който отказал да го подпише, удостоверено с подписа на един свидетел. Предоставена му възможност за излагане на възражения, която възможност реално е реализирана от него, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон, доколкото описаните в АУАН и НП факти изцяло покриват административния състав на чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП.

Основаното възражение с жалбата за материално правна незаконосъобразност на НП, доколкото деецът бил осъществявал престой, а не паркиране действително има чисто житейска, неюридическа резонност, доколкото действително на пръв поглед изглежда, че ако водачът е в автомобила същият осъществява престой.

Подобно разбиране обаче влиза в непреодолимо противоречие с дадената легална дефиниция в чл. 93 ЗДвП на понятията "престой" и "паркиране".

Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

От друга страна според чл. 93, ал. 2 ЗДвП паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

От посоченото е видно, че простото присъствие на водача в автомобила далеч не е достатъчно за да се приеме, че не е налице паркиране. Това е така, доколкото по изричната воля на законодателя, за да не е налице паркиране, това присъствие следва да е функционално подчинено на постигането на някоя от следните цели в условията на алтернативност: за качване и слизане на пътници; за извършване на товарно-разтоварни работи; за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие;

-за да се изпълнят правилата за движение.

Нещо повече съдебната практика е категорична, че дори изчакването на пътници да дойдат и да се качат представлява паркиране, щом спирането не е кратковременно за непосредствено и незабавно слизане или качване.

В този смисъл е трайната практика на административните съдилища: по к. адм. н. д. № 332 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, по н. д. № 112 / 2015 г. на Административен съд - Хасково, по н. д. № 207/2016 г. на Административен съд – Бургас, по адм. д. № 10050/2016 г. на Административен съд – София, по к. адм. н. д. № 3360 / 2017 г. на Административен съд – Варна.

От всичко гореизложено се налага извод, че приемайки, че е налице "паркиране" наказващият орган е приложил правилно материалния закон, особено на фона на категоричните твърдения на актосъставителя, който е непосредствен очевиден на нарушението, че автомобилът бил със загасен двигател, а жалбоподателят говорел по телефона и се смеел.

Приложена е коректната санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира с фиксирания размер, определен със законовата норма.

При извършената служебна проверка на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът намира, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай на съответния вид нарушение.

С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като "маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния вид.

В конкретиката на настоящия случай съдът не намира аргументи, за да приеме, че в случая се касае за административни нарушения с по-ниска степен на обществена опасност. Обобщавайки гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че извършените от въззивника административни нарушения не покриват характеристиките на "маловажен случай", тъй като не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 г. /, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

С оглед всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. /КАНД № 1932/2016 г. на Административен съд – Варна и КАНД № 1684/2021 г. на Административен съд – Варна/.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът