Решение № 99 от 4.4.2024 г. на Районен съд - Дупница по дело № 139/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 348а-72 от 09.10.2023 г., издадено от Началник РУ-Дупница към ОДМВР-Кюстендил, упълномощен със Заповед 8121з- 829/23.07.2019 г., на МВР, с което на Б. С. Ч., с адрес: гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. •••, с ЕГН ••••••••••, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 34а, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗШОС е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. Въпросното НП е обжалвано в срок от жалбоподателя. В жалбата се излагат подробни съображения против обжалвания акт. Сочи се, че НП е неправилно и незаконосъобразно. С тези мотиви се иска обжалваното НП да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се по делото от упълномощен от него процесуален представител в лицето на адвокат Б.. Последният поддържа жалбата и оспорва НП. Излага допълнителни доводи. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал.1, т. 2, вр. с ал. 2 от ЗА. Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се явява лично в съдебно заседание и не се представлява. Взема становище за неоснователност на жалбата в депозирана молба чрез редовно упълномощен юрисконсулт. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното: На 17.08.2023 г., през нощта в гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. •••, жалбоподателят слушал силна музика на улицата пред къщата си, чрез музикална уредба •••, със сериен номер •••, марка •••, с два броя тонколони с модел •••, сиви на цвят. Силната музика била възприета от съседите на жалбоподателя, сред които е и св. Р. Е., която подала сигнал за силния шум на тел. 112. Малко преди появата на полицейския автопатрул, в който участвали св. М. Г. и друг негов колега музиката била спряна и полицейските служители не установили никой на адреса. На следващата сутрин - 18.08.2023 г. музиката била пусната отново от жалбоподателя на улицата, като св. Е. отново подала сигнал до органите на МВР, РУ-Дупница. На място пристигнал около 08: 40 часа сутринта полицейски автопатрул в който били св. М. К. и Х. Я., както и св. М. Г.. Тримата установили заспал и в нетрезво състояние на адреса жалбоподателя, който бил на улицата. След като констатирали въпросното озвучаване към 08: 40 часа на открито в зона и територия предназначена за жилищно строителство св. К. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС, като с акта била иззета като веществено доказателство и горепосочената музикална уредба с 2 броя тонколони. Актът е подписан от съставителя му и от свидетелите Я. и Г.. Жалбоподателят отказал да подпише акта и да получи препис от него. В хода на проверката писмени обяснения е дала и св. Е.. По-късно с разписка от 24.01.2024 г., подписана лично от жалбоподателя, на същия били върнати иззетите веществени доказателства с АУАН - музикална уредба •••, със сериен номер •••, марка •••, с два броя тонколони с модел •••, сиви на цвят. Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 348а-72 от 09.10.2023 г., издадено от Началник РУ-Дупница към ОДМВР-Кюстендил, упълномощен със Заповед 8121з-829/23.07.2019 г., на МВР, с което на Б. С. Ч., с адрес: гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. •••, с ЕГН ••••••••••, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 34а, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗШОС е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. По доказателствата: Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните непосредствено в съдебното заседание свидетели – очевидци, полицейските служители и св. Е., както и въз основа на информацията съдържаща се в събраните по делото множество писмени доказателства, вкл. служебно изисканите от съда, всички приобщени след прочитането им по реда на чл. 283 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Показанията на свидетелите са сравнително еднопосочни, последователни и достатъчно подробни и ясни, като същите в голямата си част съответстват на посоченото в приложените по делото писмени доказателства. Налице са някой разминавания в казаното от тях, но съдът приема, че те се дължат на изтеклия период от време и на различните интелектуални възможности и ангажираност със случая на всеки от свидетелите. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: След като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства и след като извърши сам цялостна служебна проверка, съдът приема, че АУАН и НП са издадени в предвидената в закона форма, от компетентни административни органи и в сроковете предвидени в ЗАНН. Същите съдържат почти всички необходими реквизити, но не съдържат пълно, ясно и точно описание на нарушението и неговото авторство. В същото време въз основа на извършената цялостна и детайлна служебна проверка съдът приема, че в АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: И в двата акта е описано нарушение случило се на 18.08.2023 г., около 08: 40 часа сутринта. В същото време в текста и на АУАН и на НП се сочи, че жалбоподателят не е имал изискуемото от чл. 16а, ал.2 ЗЗШОС поведение, като е озвучавал на открито в зони и територии предназначени за жилищно строителство за времето след 23: 00 часа вечерта, като в НП е цитирана дословно и законовата норма на чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС, в която е уредена следната забрана: Чл. 16а, ал.2 ЗЗШОС „Забранява се озвучаването от физически лица или от обекти п о ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14, 00 до 16, 00 ч. и от 23, 00 до 8, 00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.“ Описанието на нарушението с друго време извън посоченото в закона и с цитиране неправилно на нормата на чл. 16, ал. 2 от ЗЗШОС води до неяснота на АУАН и оттам на НП относно времето на извършване на нарушението, което се сочи, че е за озвучаване на открито но след 23: 00 часа. В случая след анализ на събраните доказателства безспорно се установява, че в АУАН и НП е описано едно изцяло и изначално несъставомерно във времево отношение поведение на жалбоподателя, а именно сочи се като време на нарушението такъв час – 08: 40 часа, който е изцяло извън и след императивно установените забрани от законодателя за озвучаване в периодите и за времето от 14, 00 до 16, 00 ч. и от 23, 00 до 8, 00 ч. С оглед на това и нарушението е несъставомерно, респ. не се твърди от актосъставителя и АНО и не е доказано озвучаване на датата 18.08.2023 г. от жалбоподателя след 23: 00 часа, макар да има безспорни данни, вкл. от показанията на св. Е. за друго самостоятелно противоправно озвучаване на открито на улицата, което е било извършено от негова страна ден по-рано на 17.08.2023 г. през нощта срещу 18.08.2023 г., но за което няма изобщо съставен АУАН и издадено НП. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за повторно връщане на иззетите му като ВД - музикална уредба •••, със сериен номер •••, марка •••, с два броя тонколони с модел •••, сиви на цвят, доколкото по делото е представена цитираната по-горе разписка, която е подписана от него и според която тези веществени доказателства са му били върнат и предадени по разпореждане на АНО обективирано в НП. Съобразно изложеното и посочените недостатъци на АУАН и НП се налага извод, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. По разноските: С оглед изхода на делото и съобразно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя за указана от него безплатна адвокатска правна помощ в хипотезата на „материално затруднено лице“, по реда на чл. 38, ал.1, т. 2, вр. с ал. 2 от ЗАдв., е основателно и следва да бъде уважено поради следното. По делото е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 08.03.2024 г., в текста на които изрично е отбелязано, че дължимото адв. възнаграждение е било договорено, на основание чл. 38, ал.1, т. 2, вр. с ал. 2 от ЗАдв, вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, т.е. сочи се цифром хипотезата на „материално затруднено лице“ и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. се претендира да бъде определено от съда в размерите по Наредба №1/2004 г. В случая има данни, че жалбоподателят не разполага със сериозни доходи и живее в нищета с психично болно лице, което е негов доведен син. Това обстоятелство, дали лицето е материално затруднено и в каква степен би подлежало на допълнително доказване, но само ако бъде оспорено от другата страна в хода на делото, каквото оспорване категорично липсва от АНО или упълномощения от него юрисконсулт, който е направил единствено едно бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът няма как ex oficio без да е сезиран надлежно, с оглед диспозитивното начало уредено в ГПК, към който се препраща съответно и АПК да обсъжда и оборва това твърдение на страната. В този смисъл виж и Решение № 11388 от 18.09.2012 г. по адм. д. № 5238 / 2012 на Върховния административен съд. Поради това и най-вече с оглед ниската правна и фактическа сложност на настоящото дело, съдът приема, че следва, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 и ал. 2 от ЗАдв., във вр. с чл. 18, ал.2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004 г., да осъди ОДМВР- гр. Кюстендил, представлявано от директора, да заплати в полза на адвокат Н. Г. Б., с адрес: гр. Дупница, ул. „Дора Габе“ №11, вписан в АК-Кюстендил, с личен номер 1500018425, сумата от 400, 00 лева – минимално адв. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице.