Решение № 1781 от 16.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 8623/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с. чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалба на П. И. Й. от [населено място], чрез адв. В.- АК- В. Търново срещу Решение № Ж-628/31.07.2024г. на КЕВР, с което на осн. чл.22, ал.1, ал.7 от ЗЕ и във вр. чл.147, ал.1 от Наредба № 3 е прекратено административното производство, образувано по жалба вх. № Е-13-273-65/15.05.2024г, подадена от П. И. Й. срещу „Електроразпределение север“ ЕАД. В жалбата се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на административно производствените правила и същото е в нарушение на материалноправни разпоредби и не съответства на целта на закона. Отправеното до съда искане е за отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Представя писмено становище по същество. Счита, че решението на КЕВР е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено от съда. Претендира разноски по списък. Ответникът–Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрк. К. оспорва жалбата. Счита решението за правилно и законосъобразно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение към минимума. В дадения от съда срок представя писмени бележки. Заинтересованата страна – „Електроразпределение север“ ЕАД редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД [област]-град, след като се запозна с жалбата, обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по жалба с вх. № Е-13-273-65/15.05.2024 г., подадена от П. И. Й. срещу „Електроразнределение Север“, в която жалбоподателката е възразила срещу определените условия (предвидения срок за изграждане на присъединителните съоръжения и цената за присъединяване на обекта) в Становище за присъединяване с изх. № ПУПРОК-6475/23.01.2024 г. за присъединяване на временно преместваем обект (ВПО) „каравана", предвиден за поставяне в местност Дервеня, [населено място], [ПИ]. По искане на жалбоподателката, ЕРП Север е издало Становище за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа по чл. 56 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) с изх. № ПУПРОК-6475/23.01.2024 г. за обект „каравана", предвиден за поставяне в местност Дервеня, [населено място] - [ПИ]. Издаденото становище е съобразено с дадените с Решение на КЕВР № Ж-7/04.01.2024 г.) задължителни указания за корекция на условията за присъединяване, определени с предходно Становище за присъединяване по чл. 56 от ЗУТ с изх. № ПУПРОК- 6475/28.07.2023 г. С процесното становище се предвижда електрозахранването на имота да се осъществи чрез подмяна на съществуваща разпределителна кабелна касета тип ШК, част от мрежа ниско напрежение (НН) към ТП „Панайот Хитов” [област], с подходяща разпределителна кабелна касета тип ШК, както и монтаж на електромерно табло до югозападната граница на имота на Клиента, с лице към път, на място, удобно за обслужване; изграждане на кабелна линия НН от новомонтираната разпределителна кабелна касета тип ШК, до северната граница на [ПИ], до новомонтираното електромерно табло до югозападната граница на имота на Клиента; вкл. и монтаж на средство за търговско измерване в електромерното табло. Според становището на ЕРП Север, след съобразяване на стойността на постоянната компонента от цената за присъединяване е съобразена с разпоредбите на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба № 1), е определено, че за присъединяване на процесния обект обекта не се дължи цена за постоянната компонента и цената за присъединяване е посочена в т. 10 от становището. Посочено е, че по първоначалните разчети за разходите за изграждане на присъединителните съоръжения, същите са на приблизителна стойност от 14 000 лв., като след приключване на проектирането, ще има по-точно определена стойност. По отношение на правото на собственост или ограниченото вещно право на строеж, което следва да се прехвърли/учреди по т. 8.2, е предоставена информация, че в издаденото становище не е предвидено да се изграждат електрически уредби високо или средно напрежение. По отношение на посоченото в т. 8.4 Разрешение за строеж е предоставена информация, че външните присъединителни съоръжения, описани в т. 2 на становището, които са задължения на „Електроразпределение север“ ЕАД по т. 9, са обект на инженерната инфраструктура, линеен обект за изграждане на кабелна линия ниско напрежение, изпълняват се по реда на ЗУТ и се въвеждат в експлоатация след провеждане на Държавна приемателна комисия по Наредба № 2 от 31 юли 2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в [държава] и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. ЕРП Север приема, че съгласно чл. 6, ал.2, т.6 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, електрозахранването на обекта в [ПИ] е за трета категория строеж. Предвид посоченото всички процедури по проектиране, съгласуване, учредяване на вещни права, строителен надзор, фактическо изграждане при наличие на одобрен технически проект и влязло в сила Разрешение на строеж изискват време и са задължение на „Електроразпределение Север“ АД. ЕРП Север уведомява, че всички необходими действия за изграждане на външните присъединителни съоръжения ще бъдат предприети при наличие на сключен договор за изграждането им. В Становище с изх. № ПУПРОК-6475/23.01.2024 г. е посочено още, че „Клиентът има право да подаде писмено искане за сключване на договор за присъединяване на обект па потребител към електроразпределителната мрежа“ в срока до 1 (една) година от предоставяне на издаденото Становище за присъединяване. На 28.02.2024 г. от страна на жалбоподателката В. е продадено искане за сключване на договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа с № 6787923/28.02.2024 г. за обект „преместваемо съоръжение -каравана“, предвиден за поставяне в м-ст Дервеня, [населено място], [ПИ]. Във връзка с това искане, ЕРП Север е изготвило Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа с изх. № ПУПРОК-6478-ДПРОК-898/13.03.2024 г. С писмо изх. № 6787923/14.03.2024 г. изпратено до пълномощника на П. Й. - адв. В., е предоставена информация за изготвения договор и дължимата сума за плащане за извършените от електроразпределителното дружество разходи за изграждане на присъединителните съоръжения - 18 319, 21 лв. На 18.03.2024 г. адв. В. е подала молба с вх. № 6809026/18.03.2024 г. за предоставяне на документи, удостоверяващи извършените от ЕРП Север разходи, на основание на които е определена дължимата сума за изграждане на присъединителните съоръжения. С писмо изх. № 6809026/11.04.2024 г. е предоставена таблица със сумите за строително-монтажните дейности, материали и строителни документи, относими към изпълнението на предстоящия Договор за присъединяване. На 17.04.2024 г. на електронния адрес на енергийното дружеството адв. В. е подала молба, идентична на приложената до КЕВР, с искане за предоставяне на изготвения от ЕРП С. Д. за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа с изх. № ПУПРОК-6478-ДПРОК-898/13.03.2024 г. и изясняване на причините за липсата на електрозахранване към посочените в писмото имоти в местност „Дервеня“. При извършената проверка, е установено, че за посочените в писмото поземлени имоти има сключен само един Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № А1-ГО13-6153-ГО15-2476-АДП-0019/04.01.2024 г. за клиент Й. Ц. Й.. Обектът е възложен за изпълнение на фирма изпълнител и се чака график за изпълнение от фирмата. За другите описани имоти няма подписани договори за присъединяване на обекти към електроразпределителната мрежа на дружеството. С оглед изясняване на процесния казус и подадената до КЕВР жалба е извършена отново проверка, при която е установено, че изготвеният Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа с изх. № ПУПРОК-6478-ДПРОК-898/13.03.2024 г. не е подписан от жалбоподателката П. Й.. Във връзка с образуваното пред КЕВР по жалбата на П. Й. административно производство, Комисията е изискала информация от Община [област], а именно - попада ли в територията на регулационните линии на населеното място временно преместваем обект „каравана", предвиден за поставяне в местност Дервеня, [населено място], [ПИ]., във връзка с което с писмо вх. № Е-13-273- 65/26.06.2024 г. Община [област] е уведомила КЕВР, процесния имот - ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] се намира извън строителните и регулационните граници на [населено място], определени с действащите за територията на града устройствени планове. Видно от доказателствата по административната преписка, жалбоподателката Й. не се е съгласила с предложените условия за присъединяване в Становище за присъединяване с изх. № ПУПРОК-6475 от 23.01.2024г. на ВПО „каравана“, предвиден да поставяне н местността „Деревня“, [населено място], [ПИ], попадащ извън строителните и регулационните граници на населеното място и е подала жалбата пред КЕВР срещу „Електроразпределение Север“ АД. С оглед изложеното по-горе, на основание чл.22, ал.1, ал.7 от ЗЕ и във вр. чл.147, ал.1 от Наредба № 3 с оспореното Решение № Ж-628/31.07.2024г., КЕВР е прекратила образуваното по жалба вх. № Е-13-273-65/15.05.2024г, подадена от П. И. Й. срещу „Електроразпределение север“ ЕАД. Недоволна от така постановеното решение, жалбоподателката е обжалвала административният акт пред АССГ, който е предмет на настоящото производство. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: По допустимостта: Решение № Ж-628/31.07.2024г. на КЕВР е връчено на жалбоподателката на 07.08.2024г. Жалбата, с която се оспорва решението е подадена по пощата до АССГ на 21.08.2024г., в рамките на срока за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано да обжалва лице, адресат на оспорения индивидуален административен акт и по този начин са накърнени интересите му. С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност По същество на спора: Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Оспореният индивидуален административен акт - Решение № Ж-628/31.07.2024г. на КЕВР, е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма. Решението отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа всички задължителни реквизити, включително и фактически и правни основания, послужили за издаването му. В тази връзка съдът намира, че актът е мотивиран и е изпълнено условието на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решението е валидно, обективирано в предвидената в закона писмена форма и съдържа подробни мотиви, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В обстоятелствената част на решението са изложени достатъчно съображения в тази посока, позволяващи да се направи както извод за конкретните мотиви, от които органът се е ръководил при вземането на решението, така и да се извърши преценка за законосъобразност на акта, поради което изложените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на оспорения акт на това основание са неоснователни. От административния орган не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЕ, Комисията е колегиален орган и се състои от 5 членове, включително председател. Според чл. 13, ал. 1 от ЗЕ, КЕВР е постоянно действащ орган, който заседава, ако присъстват повече от половината от общия брой членове или от членовете на съответния състав. Видно от приложения по делото Извлечение от Протокол № 219/31.07.2024г., от проведеното закрито заседание на КЕВР, на него са присъствали 2 от членовете на КЕВР, като решението е взето с два гласа "за", един от които на член на КЕВР със стаж в енергетиката. По отношение на материалната законосъобразност на решението, съдът намира следното: Оспореното решение е постановено и в съответствие с материалния закон, доколкото не е налице превратно упражняване на власт, респ. не е налице и несъответствие с целта на закона. Няма спор по делото, че жалбоподателката П. Й. е собственик на процесния имот. Видно от събраните към административното производство, същата не се е съгласила с предложените условия за присъединяване в Становище за присъединяване с изх. № ПУПРОК-6475/23.01.2024 г. на ВПО „каравана", предвиден за поставяне в местност Дервеня. [населено място]. [ПИ], попадащ извън строителните и регулационните граници на населеното място. В ДВ, брой 28 от 02.04.2024г. е публикувана и влязла в сила Наредба № 6 от 28 март 2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, с която е отменена досега действащата Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Съгласно разпоредбата на & от ПЗР на Наредба № 6 от 28 март 2024г., за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, незавършените процедури по присъединяване на обекти на клиенти, на обекти на производители извън тези по Закона за енергията от възобновяеми източници и на обекти на оператори на електроразпределителните мрежи към електропреносната мрежа, започнали преди влизане в сила на тази наредба, се довършват по досегашния ред. Предвид обстоятелството, че процедурата по присъединяване е започнала преди отмяната на старата наредба, към настоящото производство следва да се прилагат разпоредбите на отменения нормативен акт. С оглед горното, в настоящия казус, нормативната уредба, регулираща засегнатите обществени отношения се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ), Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6). Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЕ операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който: 1. има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; 2. е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа, и 3. е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Условията и редът за присъединяване към електропреносната и електроразпределителна мрежа и за сключване на договорите по, ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 116, ал. 7. Договорът за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа е със срок за присъединяване не по-дълъг от срока за въвеждане в експлоатация на обекта и съоръженията за присъединяването му (ал. 3). Подзаконовият нормативен акт, към който чл. 117 от ЗЕ препраща и в който са регламентирани условията и редът за присъединяване на обекти на клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи, е Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014 г. отм. ДВ. бр.28 от 2 Април 2024г. (Наредба № 6/2014 г. ) В чл.5, ал.1, т.5 от Наредбата законодателят е предвидил, че за проучване на условията за присъединяване на обект на клиент към електрическата мрежа се подава писмено искане до съответния мрежови оператор по местонахождение на обекта в случай на промяна на боя на фазите независимо от това дали се променя договорената присъединена мощност. Съгласно ал.4 когато нивото на напрежението за електроснабдяване на обекта е определено, искането по ал. 1 се подава към оператора на преносната мрежа или към оператора на съответната разпределителна мрежа по местонахождение на обекта, а когато нивото не е определено - към оператора на разпределителна мрежа. Съгласно чл.9, ал.6 цената за присъединяване се определя в договора за присъединяване при условията на действащата нормативна уредба. В предходна жалба до КЕВР от 18.10.2023 г. П. Й. е отправила молба да бъде коригирано издаденото Становище за присъединяване с изх. № ПУПРОК- 6475/28.07.2023 г. като средството за търговско измерване (СТИ) на обекта да бъде монтирано на границата на собственост на имота съгласно нормативната уредба. С Решение № Ж-7/04.01.2024 г. КЕВР е задължила ЕРП Север да издаде и предложи на П. Й. С. съгласно чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката за ВПО „каравана“, предвиден за поставяне в местност Дервеня, [населено място], [ПИ]. ЕРП Север е коригирало издаденото Становище за присъединяване от 28.07.2023 г., като е издало ново Становище за присъединяване с изх. № ПУПРОК- 6475/23.01.2024 г. в съответствие е Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6, отм.). Новото становище за присъединяване предвижда монтаж на СТИ в електромерно табло до югозападната граница на имота на клиента. Съгласно чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Техническите условия и условията за присъединяване на обекта на жалбоподателката Й. са определени в издаденото Становище с изх. № ПУПРОК-6475/23.01.2024 г. за условията и начина за присъединяване на горепосочения обект, попадащ извън регулационните линии на [населено място], издадено по реда и условията на Наредба № 6, отм. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 6. отм. обекти на клиенти на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор. Присъединяваният обект трябва да отговаря на техническите изисквания на наредбата и на наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Наредба № 1 цената за присъединяване на клиенти в територии извън регулация на населените места се определя на база действително направените разходи за изграждане на присъединителните съоръжения по индивидуален проект. Оттук следва изводът, че ЕРП Север правилно е определило цената за присъединяване на обекта на жалбоподателката. Относно предвидения срок за изграждане на присъединителните съоръжения ЕРП Север е посочило, че всички необходими действия за изграждане на външните присъединителни съоръжения ще бъдат предприети при наличие на сключен договор за изграждането им. В издаденото Становище с изх. № ПУПРОК-6475/23.01.2024 г. е посочено, че „Клиентът има право да подаде писмено искане за сключване на договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа“ в срока до 1 (една) година от предоставяне на издаденото Становище за присъединяване. Към настоящия момент предложеният Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа с изх. № ПУПРОК-6478-ДПРОК-898/13.03.2024 г. не е подписан от П. Й.. Относно условията и редът за образуване на цените за присъединяване КЕВР се е позовала на Наредба № 1/14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, като е приела, че клаузите на ДПЕРМ са законосъобразни, като цената за присъединяване е определена в съответствие с чл.33, ал.4 от Наредба №1, тъй като цената за присъединяване на клиенти в територии извън регулация на населените места се определя на база действително направените разходи за изграждане на присъединителните съоръжения по индивидуален проект. Съдът приема, че КЕВР правилно е тълкувала разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 1/14.03.2017 г, като е отчел обстоятелството, че заявеният за присъединяване обект попада в обхвата на чл. 33, ал. 4 от Наредбата. Твърдението на жалбоподателката, че имотът се намира в територия в регулационните линии на населеното място и като такъв за него е неприложим режимът на чл. 33, ал. 4 от Наредбата, съдът приема за недоказано, като представените доказателства не подкрепят това твърдение. От страна на последната са представени Заповед № 251 от 11.12.2007г. на Председателя на Държавната агенция по горите към МС, Заповед № РД22-802 от 02.05.2007г. на Кмета на Община [област] и Заповед № РД22-510 от 04.08.2008г. на Кмета на Община [област], които не опровергават извода на КЕВР, че имотът е в територия извън регулация на населеното място. Не са ангажирани доказателства, нито в хода на административното производство, нито в съдебното такова, не са направени и доказателствени искания, в това число и искане за допускане на съдебна експертиза, въпреки дадените му указания и разпределена доказателствена тежест съобразно чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, от които да се изведе различен от приетия от ЕРП Север ЕАД и КЕВР извод. Видно от представеното по делото писмо рег. № 37-237-3#1/26.06.2024г. на Община [област] (лист 35 по делото), става ясно, че ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] се намира извън строителните и регулационните граници на гр.В. Търново, определени с действащите на територията на града устройствени планове. В конкретния случай от представените по делото доказателства не се опровергава изводът на КЕВР, че имотът е извън регулационните линии на населеното място. За да се приложи нормата на чл.33, ал.1 от Наредба №1 е необходимо да се установи по безспорен начин, че въпросният имот е включен в строителните граници на населеното място, урегулиран е и попада в урбанизирана територия съгласно чл. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно, като постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона, и като такова следва да бъде оставено в сила, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд [област]-град, ІІІ отделение, 7 състав