Решение № 109 от 14.5.2025 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 257/2025 г.

Производство по чл.278 и сл., вр. чл.538 от ГПК. Делото е образувано по въззивна частна жалба на Г. И. А. от с......, действаща чрез адв. В. П. от ШАК срещу решение № 59/06.03.2025 г. по гр.д. № 236/2025 г. по описа на НПРС, в частта, в която е отхвърлена молбата й за издаване на разрешение да получава ежемесечната инвалидна пенсия, отпусната от НОИ на поставения под пълно запрещение А. Ф. М., ЕГН •••••••••• и всички други суми като социални помощи, отпускани от ДСП, превеждани по банковата му сметка в ДСК, както и да й бъде разрешено при необходимост да подновява издадената дебитна карта за целия период на съществуването на банковата сметка с титуляр А. Ф. М. и да тегли парични средства от получените като пенсия и добавки към нея суми по банковата сметка чрез дебитна карта или на каса в съответния банков клон, като исканото разрешение за теглене на постъпващите парични средства да й бъде дадено безсрочно. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение и моли съда да го отмени, като вместо това постанови друго, с което да уважи молбата й и разреши на Г. И. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с....., общ........, обл......., ул. „......“ №....да тегли ежемесечно сума в размер на 679 от банковата сметка на А. Ф. М., ЕГН •••••••••• в Банка „ДСК“ АД, IBAN: BG66STSA93000010350742, както и да разреши на същата да поднови дебитната карта на лицето към същата банкова сметка при изтичането й. Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното: Ч.гр.д. № 236/2025 г. по описа на НПРС е образувано по молба на жалбоподателката, в качеството й на настойник на А. Ф. М., ЕГН ••••••••••, с искания да й бъде издадено разрешение да получава ежемесечната инвалидна пенсия, отпусната от НОИ на поставения под пълно запрещение А. Ф. М. и всички други суми като социални помощи, отпускани от ДСП, превеждани по банкова сметка в „ДСК“ АД с IBAN: BG66STSA93000010350742, както и да й бъде разрешено при необходимост подновяване на издадената дебитна карта за целия период на съществуване на банковата сметка с титуляр А. Ф. М., и да тегли парични средства от получените като пенсия и добавки към нея суми по банковата сметка чрез дебитната карта или на каса в съответния банков клон, като разрешението за теглене на постъпващите парични средства да й бъде издадено безсрочно. В молбата си молителката е посочила, че средствата, които получава запретения са от отпусната инвалидна пенсия, която към днешна е в размер на 429 лева, както и от социални помощи, в размер на 250 лева. Тези средства щели да послужат за задоволяване ежемесечните нужди на М., изразяващи се в закупуване на храна, лекарства, облекло, лекарски прегледи, плащане на сметки за отопление и др.. С обжалваното решение първоинстанционният съд е разрешил на Г. И. А. с ЕГН: ••••••••••, с адрес: с......., общ......., обл......., ул. “...... „№....., в качеството й на настойник на А. Ф. М. с ЕГН: ••••••••••, с адрес: с....., общ......, обл. Шумен, ул. “..... „ №..... да изтегли от банковата му сметка в Банка „ДСК“ АД с IBAN: BG66STSA93000010350742 паричната сума в размер на 679.00 лева, представляваща преведените му за един месец пенсия и социални помощи и е отхвърлил молбата на Г. И. А. с ЕГН: ••••••••••, в качеството й на настойник на А. Ф. М. с ЕГН: •••••••••• в частта й, в която е поискано: 1/ Издаване на разрешение тя да получава ежемесечната инвалидна пенсия, отпусната от НОИ на поставения под пълно запрещение А. Ф. М. с ЕГН: ••••••••••, както и всички други суми, превеждани по банковата му сметка като социални помощи, отпускани от ДСП, по банкова сметка в „ДСК“ АД с IBAN: BG66STSA93000010350742, 2/ Да й бъде разрешено при необходимост подновяване на издадената дебитна карта за целия период на съществуване на банковата сметка с титуляр А. Ф. М. и да тегли парични средства от получените като пенсия и добавки към нея суми по банковата сметка чрез дебитната карта или на каса в съответния банков клон, 3/ Исканото разрешение за теглене на постъпващите парични средства да й бъде издадено безсрочно. За да постанови решението си, съдът е приел, че, съгласно чл.164, ал.3 от СК настойникът е длъжен да се грижи за запретения, а по делото липсват твърдения и/или доказателства за невъзможност на настойника да полага нужните на поднастойния му грижи - а именно да задоволява ежедневните му потребности от храна, лекарства, облекло и консумативи свързани с бита. На следващо място, за всяко разпореждане със сумите от сметката би следвало да се иска индивидуално разрешение от съда, по арг. на чл.130, ал.3 от СК.. За конкретните нужди на запретеното лице, посочени от настойника му, следва на същия да бъде разрешено тегленето само на получаваната пенсия и социални помощи за един месец, всичко в общ размер на 679.00 лева. Предвид липсата на доказателства за срока, за който е издадена дебитната карта с титуляр – поставения под запрещение, следва молбата да се отхвърли в частта й, в която се иска същата да бъде подновена при необходимост. Поради липса на доказателства за бъдещото целево предназначение на паричните суми, които ще постъпят по посочената банкова сметка на поставеното под запрещение лице, в частта й, в която се иска издаване на безсрочно разрешение за теглене на същите, молбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Настоящата инстанция не споделя доводите на съда, изложени в обжалваното решение, тъй като, назначеният за настойник на поставеното под пълно запрещение лице не е задължен по закон и да го издържа, като издръжката му е за сметка на неговото лично имущество, ако има токова. Ангажимент на настойника е да управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес. Настойникът е длъжен да живее с поставения под настойничество, освен ако са налице обективни пречки за това; в срок до един месец да уведомява органа по настойничеството и по попечителството за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа по чл.159, ал.1 от СК; да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка в 7-дневен срок от получаването им, като за несвоевременно внесени суми дължи законната лихва; при извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на поставения под настойничество, да поиска мнение от настойническия съвет и разрешение от районния съд и да отчита дейността си пред настойническия съвет, съобразно изискванията на чл.171 от СК. Съгласно чл.165, ал.4, вр. чл. 130, ал.3 от СК, при отправено от настойника искане за разпореждане с влогове на поставения под настойничество, съдът дава разрешение за това, основавайки се на единствено на интересите на запретения. В случая от приложените към молбата по чл.165, ал.4 от СК доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателката е майка на А. Ф. М., поставен под пълно запрещение с влязло в сила на 21.01.2025 г. решение № 300/30.12.2024 г. по гр.д. № 443/2024 г. по описа на ШРС, като с решение № 3/03.02.2025 г. на органа по настойничество и попечителство при Община –.... същата е била определена за негов настойник. Установи се и, че поставеният под настойничество страда от Умерена олигофрения. Тежка имбецилност, еретичен вариант. ДЦП, пирамидна форма. Спастична квадрипареза в умерена степен, вследствие на които му е определена 95 намалена работоспособност, с чужда помощ пожизнено. На следващо място, от изложеното в молбата, се установи, че искането на настойника до съда е да й бъде разрешено да получава сумите, превеждани по банкова сметка на поставения под настойничество като инвалидна пенсия и социални помощи, в размер общо на 769.00 лева месечно, които плащания безспорно имат целевото предназначение да обезпечат физическото му съществуване, а то друга страна, като обща сума и, с оглед икономическите условия в страната, не надвишават размера на необходимите разходи за задоволяване ежемесечните нужди на лицето от храна, облекло, отопление и лекарства и др. насъщни потребности. Предвид горното, съдът приема, че усвояването на изплащаните на поставения под настойничество пенсия и социални помощи е изцяло в негов интерес, с цел осигуряване на физическото му съществуване и то в рамките на необходимия минимум. С оглед на това и, че нуждите на лицето от издръжка са постоянни, а не инцидентни, няма основание да се счита, че даването на разрешение на настойника да тегли посочените суми от сметката на поставения под запрещение ежемесечно е във вреда на последния. Още повече, че в закона не се съдържа изискване на настойника да се издава разрешение за всяко отделно разпореждане с влога на запретения, а налагането на подобно изискване, особено в хипотези като настоящата е и житейски неоправдано. В тази връзка, следва да се посочи също, че сметките, по които се превеждат пенсии и други социални помощи са разплащателни, а не влогови и нямат спестовен характер, от което следва, че по смисъла на чл.130, ал.3 от СК за теглене на суми от пенсия и социални помощи не се изисква разрешение на съда. Това, че банките поставят изискване за разрешение от районния съд и за тези банкови операции е пропуск на законодателя да уреди по-гъвкаво случаите като настоящия, в който е очевидно, че пенсията и социалната помощ нямат спестовен потенциал. В съответствие с изложеното и като съобрази приложеното към молбата мнение от назначения на лицето настойнически съвет, съдът намира, че е изцяло в интерес на поставения под настойничество на настойника му да бъде разрешено да получава постъпващите по банковата му сметка в банка „ДСК“ АД суми от пенсия и социални помощи, в размер на 679 лева, чрез дебитна карта или на каса в съответния банков клон. Относно искането за даване на разрешение за подновяване дебитната карта на името на запретения в Банка „ДСК“ АД приема, че също следва да се уважи като основателно, с оглед обезпечаване възможността на лицето да получава отпуснатите му инвалидна пенсия и социални помощи чрез настойника си. По изложените съображения, достига до извод, че в обжалваната му част решението на НПРС е неправило и следва да се отмени, като вместо него бъде издадено разрешение на Г. И. А. с ЕГН: ••••••••••, в качеството й на настойник на А. Ф. М. с ЕГН: •••••••••• да тегли ежемесечно от банковата му сметка в „Банка ДСК“АД с IBAN: BG66STSA93000010350742, чрез дебитната карта или на каса в съответния банков клон, паричната сума в размер на 679.00 лева от изплатените му пенсия и социални помощи, както и да подновява при необходимост, издадената за посочената по-горе банкова сметка дебитна карта, с титуляр А. Ф. М. с ЕГН: ••••••••••. Водим от горното, съдът