Решение № 13241 от 7.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 3552/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от В. М. Р., ЕГН: ••••••••••, с посочен съдебен адрес: гр. София, ул. „..........." №10-12, Адвокатска кантора П. чрез Адвокат Р. Е. П., от САК, личен №: ••••••••••, срещу Столична община, с Булстат: ..........., адрес: гр. София, ул."........" №33, с посочена цена на иска: 11 249, 60 лв. за признаване за установено по отношение на ответната страна, че имот с идентификатор 68134.904.3302 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка деветстотин и четири точка три хиляди триста и две), с площ от 200 (двеста) квадратни метра, съгласно скица №15- 384568/07.04.2023г., издадена от АГКК - София, находящ се в гр. София, м. „Кръстова вада, без административен адрес, е собственост на В. М. Р.. В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищецът Р. е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.904, 3302 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка деветстотин и четири точка три хиляди триста и две), с площ от 200 (двеста) квадратни метра, съгласно скица №15- 384568/07.04.2023г., издадена от АГКК - София., който попада изцяло в улична регулация, в участъка от о.т. 132 о.т. 324, обслужващ кв. 104 (сто и четири) и кв. 109 (сто и девет), м. „Кръстова вада", гр. София, без административен адрес. Ищецът посочва, че на 02.08.1993Г. имотът е придобит от "ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙДИНГ КОМПАНИ" ЕООД, ЕИК: 121007974, с едноличен собственик на капитала В. Р. (към момента заличено дружество) чрез покупко-продажба от Дилба Димитрова (Дилба Стефанова Лозанова). Сделката е обективирана в нотариален акт №31, том LXXXXIX, дело 19938/93 и е с предмет: Неурегулирано празно място-ливада с площ 1500 (хиляда и петстотин) квадратни метра, находящо се в град София - местността "Кръстова вода", с пл.№ 923 (деветстотин двадесет и три) в кадастрален лист -619- (шестстотин и деветнадесет). Така описаният недвижим имот в последствие е разделен на три отделни имота. Видно от комбинираната скица, това са имоти с идентификатори 68134.904.3301, 68134.904.3302и 68134.904.3303. С два от имотите - 68134.904.3301 и 68134.904.3303 - съседните на процесния имот, дружеството се е разпоредило, като продажбата им е обективирана в нотариален акт № 162, том I, рег.№ 1567, дело 156 от 2004 г. от 09.11.2004Г. Твърди се, че процедура по отчуждаване на ул. „Петър Шапкарев" в участъка от о.т. 132 до о.т. 133, която е включвала и ПИ № 923, к.л. 619 по реда на Закона за общинската собственост, по преписка № 1124-00-576/06.07.2009г. е образувана в Дирекция „Инвестиционно отчуждаване" по искане на кмета на район „Лозенец" не е проведена, тъй като не е била включена в Инвестиционната програма на Столична община, одобрена с решение на Столичен общински съвет.Като за реалната част от ПИ № 923, к.л. 619, която по действащия план на м. „Кръстова вада", попадаща в обхвата на ул. „Петър Шапкарев", в участъка от о.т. 132- до о.т. 324, обслужваща кв. 104 и кв. 109, м. „Кръстова вада", съответстваща на ПИ с идентификатор 68134.904.3302 от КККР, с площ 200 квадратни метра, няма проведено отчуждително производство по реда на ЗТСУ и ЗУТ или придобиването му от СО с процедура по дарение, както и чрез продажба по чл. 199 от ЗУТ и чл. 79 от Наредба за общинската собственост на СОС. Ищецът е придобил процесния имот по силата на сделка с транслативен ефект, като на 17.03.2023Г. имотът е прехвърлен от ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙДИНГ КОМПАНИ" ЕООД (в ликвидация) на едноличния собственик на капитала на дружеството В. М. Р., обективирана в нотариален акт №65, том II, дело 237/2023г., вписан в Служба по вписванията София с акт 134/23г. Сочи се, че ответникът се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 68134.904.3302 от КККР, с площ 200 квадратни метра със съставен акт за публична общинска собственост с N9 5441 от 03.10.2019г., в който като собственик фигурира Столична община. Предвид изложеното ищецът твърди, че е изпратил до Общината писмо с молба гореописаният имот да бъде незабавно деактуван като общинска собственост, като в отговор на 16.06.2023г. получил писмо от районна администрация Лозенец, адресирано до кмета на Столична община, с копие до ищеца, в което се изразява съгласие относно факта на собствеността, а именно, че имотът не е общински и се предлага започването на процедура по деактуване на процесния имот. Твърди се, ч е към момента на подаване на исковата молба имотът не е деактуван като общински, съответно ищеца продължава да търпи вредите от невъзможността да разполага със своята собственост. В законоустановеният срок, ответникът не е депозирал писмен отговор. В открито съдебно заседание чрез процесуалния представител изразява становище, че признава предявения установителен иск за собственост върху процесния имот на ищеца. Заявява, че процесният имот е деактуван представя доказателства за този факт. Въз основа на направеното признание, с протоколно определение от 22.05.2025г., на основание чл. 237 ал.1 от ГПК е прекратено съдебното дирене. Събирането на доказателства не е и необходимо, тъй като признанието на иска е изявлението на ответника, че не оспорва както правото, чието съдебно установяване се иска, така и фактите, които пораждат това право. Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да бъде указано, че решението се основава на признанието на иска. Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на отрицателната предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК - противоречие на признатото право със закона или добрите нрави и наличието на положителната предпоставка по т. 2 от същата норма - способността на ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска. Правото, чието съдебно признаване се иска в настоящето производство е правото на ищеца да се обяви за нищожен сключения с ответника договор, както и предвид извършеното плащане и постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.Същото не противоречи на императивни норми на закона, нито пък на добрите нрави. От друга страна, ответникът изрично изразява становище, че признава иска, както и правото на собственост на ищеца върху имот - ПИ с идентификатор 68134.904.3302 от КККР, с площ 200 квадратни метра. Доколкото признанието на иска изхожда именно от ответната страна, съдът приема, че не е налице отрицателната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 237 ал. 3 т. 2 от ГПК. Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът счита, че искът, предявен от ищеца, следва да бъде уважен. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения установителен иск в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищцовото дружество разноски за заплащане на държавна такса в размер на 112 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1420 лв. Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът