Решение № 2495 от 17.6.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 455/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Е. – И. Д.“, ЕИК 123117558, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. В. Ц. – АК Стара Загора, против Решение №62 от 21.02.2025 г., постановено по АНД № 3725/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-43/17.05.2023 г. на Заместник-председател на ДАМТН, с наложена на касатора на основание чл.55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл.10, ал.1, т.7 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори /НБЕТНА/. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението с твърдения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Настоява се за обективна и субективна несъставомерност на деяние, осъществено от санкционираното лице, поради което се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по същество, с който да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Ответникът по касационната жалба – Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, в писмено становище, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната жалба като неоснователна. Като излага подробни доводи и цитира съдебна практика в подкрепа на тезата си, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ДАМТН и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е наказателно постановление № НП-43/17.05.2023 г., издадено от Заместник-председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, оправомощен съгласно заповед № А-04.11.2022 г. на П. на ДАМТН като административнонаказващ орган. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № АУАН-283 от 13.12.2022 г. при следните факти: на 02.11.2022 г. около 11: 30 часа, старши инспектор в РО "Инспекция за държавен технически надзор" Югоизточна България /РО ИДТН/ е извършил внезапен технически преглед на асансьор заводски № 10290/1971 г., монтиран на адрес [населено място], [улица], вх.Б. Описаният асансьор представлява съоръжение с повишена опасност и е вписан в регистъра на съоръженията с повишена опасност на „Технически надзор и сертификация“ ООД – лице, получило лицензия за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност, с регистрационен № 818АС708. Асансьорът се поддържа от ЕТ „Е.-И. Д.“, съгласно сключен договор за абонаментно обслужване от дата 05.01.2015г. При проверката асансьорът е бил в експлоатация, тъй като е бил с включено захранване, приемал е и е изпълнявал заявки и в него са се возили хора. Асансьорната уредба е с товароподемност 250 кг, 8 спирки. Констатирано е, че кабината се движи при неработещ стоп бутон в дъното на шахтата, неработещ контакт за безопасност – обтегачна тежест, неправилно функциониране на контакт за безопасност – разхлабено/скъсано въже, неправилно функциониращ скоростен ограничител. При проверката е установена липса на предоставено писмено уведомление от страна на едноличния търговец до ползвателя на асансьора във връзка с констатираните неизправности. Проверката е извършена в присъствието на И. Д. – асансьорен техник в ЕТ „Е.И. Д.“. Прието е за извършено нарушение на чл.10, ал.1, т.7 от НБЕТНА, за което предвид констатираните четири неизправности на асансьора и създадените предпоставки за възникване на аварии и/или злополуки, застрашаващи живота и здравето на ползващите съоръжението лица, с НП е наложено административно наказание имуществена санкция на основание чл.55, ал.2 от ЗТИП в размер малко над минималния, а именно в размер на 300 лв. Районен съд – Стара Загора е потвърдил наказателното постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Обсъдени са събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изложени са мотиви за елементите от състава на нарушението, предвидената отговорност, конкретно наложеното наказание. При отсъствие на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, същото е потвърдено. Касационният състав на съда намира постановеното решение за валидно, допустимо и правилно. Фактите са установени по несъмнен начин от събраните доказателства, а въз основа на тях са достигнати правилни изводи за отсъствието на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство и по приложението на материалния закон. Имуществената санкция е наложена на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите – административнонаказателен състав за други нарушения на глава пета на закона /извън тези по чл. 36, 44, чл. 46, ал. 1, т. 1, 6 и 7 и, ал. 2, чл. 49, ал. 1 от ЗТИП/ и наредбите по неговото прилагане с предвидена глоба или имуществена санкция от 100 до 2000 лева. Бланкетният състав по чл.55, ал.2 от ЗТИП е запълнен с разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от НБЕТНА, съдържащ установените задължения, респ. съставомерните признаци на нарушението при неизпълнение на разписаните в нормата задължения. Съгласно чл.10, ал.1, т.7 от НБЕТНА лицата, които поддържат асансьори, задължително уведомяват писмено ползвателите им, които с тяхно съдействие спират асансьорите до отстраняването на следните неизправности: неправилно функциониране или неизправност на крайните прекъсвачи, ограничителя на скоростта, захващащия механизъм, бутона „стоп“, устройствата за заключване на шахтните врати или на контактите за безопасност, напукана външна изолация на гъвкавите кабели към кабината на асансьора. Неоснователни са доводите в касационната жалба за обективна и субективна несъставомерност на деянието. От обективна страна при извършената проверка са установени от контролния орган описаните неизправности при функциониращо съоръжение, поставящи в опасност живота и здравето на ползвателите на асансьора, които за които касаторът не е уведомил съответните лица своевременно. Задължение на касатора е така да поддържа асансьора, че във всеки един момент той да съответства на нормативните изисквания за устройство и безопасна експлоатация. Предвид естеството на неизправностите е несподелимо възражението му за незнание за възникването им по процесното съоръжение, доколкото е длъжен, съгласно чл.9, ал.1, т.5 от НБЕТНА, да осигурява 24-часово непрекъснато обслужване на асансьора, предвид високото ниво на риск при ползването му, както и да извършва функционални проверки и техническо обслужване най-малко веднъж на 30 дни – арг. от чл.9, ал.2 от НБЕТНА. Формулировката на цитираните разпоредби налага извод, че за да е осъществен съставът на нарушението, е достатъчно в момента на извършване на проверката задълженото лице да не е изпълнило вменените му задължения по писмено информиране на ползвателите на асансьора за наличието на неизправност на последния и за спирането му. Отговорността следва от факта, че касаторът не е констатирал неизправността преди проверяващия орган, а оттам и е допуснал асансьорът да се експлоатира и не е уведомил ползвателите му. Поради това възраженията в касационната жалба са неоснователни. Наказанието е правилно определено, като при индивидуализацията му е взет предвид броя на неизправностите с определяне на размер на имуществената санкция малко над минималния, близо до долната граница в чл. 55, ал. 2 от ЗТИП. Обобщено, не се констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Стара Загора, както и други такива при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. При този изход на делото в полза на ответника, съгласно чл.63д, ал.4 вр. ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 80.00 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Стара Загора