Решение № 167 от 20.6.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 43/2024 г.

С Присъда № 42 от 14.12.2023г., постановена по НОХД № 379/2023г., Районен съд- Несебър признал подсъдимия Д. Й. Д. ЕГН •••••••••• за виновен в извършване на престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. „б“ от НК, за което при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим на основание чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС. Със същата присъда на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати извършените в досъдебното производство разноски в размер на 298.05 лева в полза на ОД на МВР – Бургас. Така постановеният съдебен акт бил атакуван с жалба от подсъдимия Д., в която се съдържат неконкретизирани оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на първоинстанционната присъда, с твърдения, че тя е постановена въз основа на необоснован и неаргументиран обвинителен акт, с което са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя. Наред с това се сочи и липсата на доказателства за обосноваване на категоричен и безпротиворечив извод относно авторството и съставомерността на деянието, както и че Д. бил осъден въз основа на предположения и хипотези, което било недопустимо. Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова въззивна присъда, с която жалбоподателят да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. С жалбата не са отправени доказателствени искания. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Бургас застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Присъдата била правилна и обоснована, в хода на съдебното следствие не били допуснати нарушения на процесуалните правила, а наказанието било съответно на извършеното от подсъдимия. Предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена. Във въззивното съдебно заседание подсъдимият Д., редовно призован, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник адв. Христина Николова-Бурналова от АК- Бургас, която моли присъдата да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат невинен. Наличните по делото доказателства не оставяли съмнение, че подс. Д. в действителност бил прибрал един захвърлен, изоставен в имот – публична общинска собственост, велосипед, очевидно без притежател, но с тази категоричност не била установена субективната страна на престъплението, тъй като не били налице данни, от които да се установят намеренията на подсъдимия да се разпореди с вещта и да получи облага за себе си или за друго лице. В условията на алтернативност се предлага присъдата да бъде отменена, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. В последната си дума подс. Д. твърди, че намеренията му били да направи добро, като прибере велосипеда, изоставен „в нищото“. Отрича да е извършил престъплението, за което бил осъден от първоинстанционния съд, поради което моли да бъде оправдан. Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния 15- дневен срок от легитимиран да обжалва субект срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, съвпадащи с изложените от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда, както следва: Подсъдимият е Д. Й. Д. ЕГН •••••••••• е роден в гр. •••••, но живее в гр. •••••••, ж.к. „•••••••••“, № ••••, ет. ••••. Той е •••••• гражданин, със ••••• образование, ••••••, работи в сферата на ••••••• и е •••••••. Пострадалият А. В. Р. е ••••• гражданин, който в течение на около 2 години преди инкриминираната дата живеел със семейството си в гр. •••••, ••••• област. Р. притежавал велосипед марка „Forward“, закупен от него преди да пристигането си в Република България. На 06.02.2021г., около 17: 30 часа, малолетната му дъщеря свид. Д. А. Р. /родена на ••••••г./, взела велосипеда и с него се придвижила до магазин за хранителни стоки „Дъга“, намиращ се до игрална зала „Морски •••••“ в гр. •••••, кв. „••••••“. Около 17: 50 часа тя подпряла велосипеда на стената на сградата, където се помещавали хранителният магазин и игралната зала, след което влязла в магазина, чието разположение не й позволявало пряко да наблюдава велосипеда си. Няколко минути по-късно покрай велосипеда преминали подс. Д., заедно с неговите приятели свидетелите В. И. и Й. А.. Те възприели велосипеда, който вече бил паднал на тротоара, като подс. Д. се спрял и го огледал, след което всички те продължили към магазин „Дъга“. Около минута по-късно, докато свидетелите И. и А. стояли пред магазина, подс. Д. се върнал обратно до велосипеда, вдигнал го от тротоара, качил се на него и се отдалечил от района на магазина. Той отишъл до сградата, където живеел на квартира със свид. А., на адрес гр. ••••••, кв. „••••••“ № •••••, ет.•••, ап.••••, и тъй като знаел, че апартаментът над наетото от тях жилище е необитаем, а същевременно имал достъп до него, подс. Д. скрил там велосипеда и се върнал при спътниците си след известно време. В 17: 56 часа свид. Р. се върнала на мястото, където била оставила велосипеда си и установила, че той липсва. Прибрала се в дома си и разказала на баща си - пострадалият А. Р., за случилото се. По-късно вечерта, когато се прибрал в квартирата си, свид. А. видял там подс. П., който му споделил, че е откраднал велосипеда. Свид. А. му казал да върне велосипеда, но подс. Д. отказал. Във връзка с подаден на следващия ден от свид. Р. сигнал до РУ-Несебър, екип от полицейски служители предприел оперативно-издирвателни мероприятия по случая, в хода на които били изискани и приобщени записи от камерите за видеонаблюдение, поставени в намиращата се в непосредствена близост до магазина игрална зала „Морски •••••“. Въз основа на съдържанието на видеозаписите, полицейските служители установили подс. Д., който признал, че отнел велосипеда и с протокол от 08.02.2021г. го предал доброволно на полицейските органи. Впоследствие, с разписка от 10.02.2021г., отнетият велосипед бил върнат на пострадалия А. Р.. В хода на разследването била назначена и изготвена техническа експертиза на приобщените видеозаписи от камерите за видеонаблюдение на игрална зала „Морски ••••“, от чието заключение се установява, че по записите липсвали признаци на намеса (манипулации) върху записаната информация, констатират се действията на лицата, които се виждат на видеозаписите, но не е възможна лицевата им идентификация поради недостатъчната резолюция на изследваните изображения. От приложената по делото съдебно икономическа експертиза се установява, че стойността на отнетият велосипед марка „Forward“ с размер на гумите 26 цола, червен на цвят, със скорости и дискови спирачки „Шимано“, с надписи на вилката и на капачките на предните амортисьори „Моzo“, към 06.02.2021г. е възлизала на сумата от 199.99 лева. Изложените фактически положения въззивният съд изведе въз основа на доказателствената съвкупност по делото - показанията на свидетелите Д. Р., А. Р., Н. Н., В. И., Й. А. и Н. Л. (включително и от приобщените им на основание чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и на ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 на същия член показания, дадени в хода на досъдебното производство), А. Г. (включително и от приобщените му на основание чл.281 ал.1 т.2 от НПК показания, дадени пред друг състав на съда в хода на съдебното производство по НОХД 228/2022г. по описа на РС-Несебър при предходното разглеждане на делото); от анализа на писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи от изготвените техническа и икономическа експертизи, протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост по отношение на подс. Д., разписки, докладни записки, писма и другите, приложени по досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от вещественото доказателство – оптичен носител, диск. Въззивният съд констатира, че доказателственият материал по делото, въпреки множеството прочетени по съответния ред свидетелски показания, е хомогенен и непротиворечив относно преобладаващата част от релевантните за делото факти. Доказателствената съвкупност е била подложена на задълбочен и обективен анализ, посредством който първата инстанция е достигнала до правилни и обосновани фактически изводи. Обсъжданите от първата инстанция доказателства са годни, събрани по реда на НПК и относими към предмета на доказване, и от тях е изведено точното им съдържание. Въззивният състав се присъединява изцяло към извършената от районния съд оценка на доказателствената маса, фактическите изводи от която се оценяват като логични и обективно верни, поради което не съзира необходимост те да бъдат възпроизвеждани отново изцяло. Правилно при изграждане на фактическите си изводи съдът е оценил положително и е кредитирал с доверие показанията на свидетелите А. и И., изложени в хода на досъдебното производство. В съдебно заседание те твърдят, че преди подс. Д. да вземе велосипеда, ясно е изразил намерението си да прибере вещта, единствено с цел впоследствие да създаде публикация в социална мрежа, чрез която да издири собственика на превозното средство. Наред с това бил питал намиращите се в магазина и преминаващи през него лица, докато той и приятелите му са били в търговския обект, дали знаят на кого принадлежи вещта, като едва след това бил взел велосипеда. При разпитите си пред разследващите органи и двамата коментирани свидетели са изложили съвършено противоположно становище относно развоя на събитията. Свид. И. сочи, че е възприел велосипеда, когато заедно с подсъдимия и свид. А. са отивали към магазина, но разбрал за неговата кражба на следващия ден, когато провел разговор с полицаите и собственика на магазина. От своя страна свид. А. ясно е посочил, че в кратък период, след като трите лица отишли до магазина, подс. Д. „изчезнал“, и никой не разбрал къде бил отишъл той. Едва когато се прибрал вкъщи и видял подсъдимия, с когото живеели съвместно на квартира, Д. му споделил, че бил откраднал велосипед, който оставил в жилището над тяхното. На призива на свид. А. незабавно да върне велосипеда, подс. Д. реагирал отрицателно и отказал да стори това. Коректно съдът е преценил, че показанията на тези свидетели в хода на разследването са депозирани в много близко време след деянието, когато споменът им относно действията на подс. Д. са били по-ясни и конкретни. Очевидно изложеното от тях в хода на съдебното следствие е в синхрон с версията на подсъдимия, което намира обяснение с факта, че те са в близки приятелски отношения помежду си, а освен това свид. А. към датата на извършване на деянието е живеел на квартира с подс. Д.. Едновременно с това, изложената от свидетелите А. и И. в съдебно заседание версия е в пълно противоречие с останалите налични по делото доказателства, включително и с показанията им от досъдебното производство. Обективно извършените от подс. Д. действия не разкриват добронамереността, която се домогва да докаже защитата. От приложените записи от камерите за видеонаблюдение, разгледани ведно с коментираните показания на свидетелите А. и И. от досъдебното производство, се установява, че в 17: 52: 48 часа подс. Д. отчетливо е огледал велосипеда, след което е продължил напред към магазина заедно със спътниците си. Секунди по-късно – 17: 53: 35 часа, подс. Д. се върнал при велосипеда, вдигнал го от земята и незабавно потеглил с него в неустановена посока, след което го прибрал в необитаемия апартамент над ползваното от него жилище. Времевият интервал, описан от коментираните свидетели, през който твърдят, че подсъдимият е опитвал да установи собственика на велосипеда, разпитвайки останалите, намиращи се там граждани, не съответства на установените посредством изготвената техническа експертиза данни. Подс. Д. очевидно не е разговарял с лица, различни от свидетелите А. и И., нито пък е стоял пред магазина „докато изпият по една бира“ с приятелите си, както сочат свидетелите. Напротив, той е престоял пред магазина само няколко секунди, след което е пристъпил към изпълнение на деянието. Установеният дотук интервал от време, през което подсъдимият се е намирал на територията на магазина преди да вземе велосипеда, способства установяването на неправдивостта и на показанията на свид. Л. – продавач в магазин „Дъга“, дадени в хода на съдебното следствие. Според него подс. Д. и приятелите му са стояли пред магазина около „…един час може би, час и нещо“ (виж. л.55, гръб, абзац 4, изр.9 от първоинстанционното производство), през което време, подсъдимият разпитвал минувачите дали велосипедът бил техен. В хода на досъдебното производство свид. Л. е изложил различна версия - че докато е бил на работа не е чул подс. Д. да разпитва за намерен велосипед, което твърдение настоящият състав намира за обективно и съответстващо на съдържанието на видеозаписите и останалите източници на фактически данни. Правилно са били кредитирани с доверие и показанията на полицейските служители Г. и Н., извършили оперативни проверовъчни действия за установяването на деянието и неговия автор. Свид. Н. лично прегледал записите от камерите за видеонаблюдение и предал на своите колеги описанието на извършителя. Въз основа на предоставена от него информация подс. Д. е бил установен и с него е била проведена беседа, в хода на която самоволно е заявил, че е взел велосипеда, след което със съответния протокол го е предал на полицейския служител – свид. Г.. (виж. л. 14 от досъдебното производство). Липсва спор относно установената по експертен път цена на отнетия велосипед, както и по отношение заключението на техническата експертиза за изследване на видеозаписите, поради което е настоящият съд намира заключенията на тези експертизи за компетентно изготвени и допринасящи за изясняване на обективната истина. При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до законосъобразен извод за съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние като престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „б“ от НК, предмет на обвинението. С отнемането на описаната по-горе вещ от владението и без съгласието на собственика й, подсъдимият Д. реализирал изпълнителното деяние на престъплението кражба, което довършил с прекратяването на фактическата власт на свид. Р. върху предмета на посегателството и установяването на собствена фактическа власт върху процесната вещ. За да е приложима разпоредбата на чл.29 ал.1 б. „б“ от НК се изисква деецът да е извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не следва да е отложено по чл. 66 от НК. В нормата на чл.30 ал.1 от НК е установен и срокът, след изтичането на който правилата за опасния рецидив са неприложими, а именно 5 години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. От приложената по делото справка за съдимост на подс. Д. (л.60-л.61 от първоинстанционното съдебно производство) се установява, че той е извършил инкриминираното деяние, след като е бил двукратно осъждан на лишаване от свобода, като към инкриминираната дата по отношение на наказанията, наложени по ЧНД № 610/2016 г. и по НОХД № 409/2016 г., двете по описа на Районен съд - Несебър, срокът по чл. 30 от НК не е изтекъл. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е квалифицирал стореното от подсъдимия деяние като престъпление, извършено при условията на опасен рецидив. От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК. Този извод следва от всички кредитирани от съда доказателства, а също и от начина на осъществяване на самото деяние. Подс. Д. е съзнавал всички елементи от фактическия състав на престъплението, общественоопасния характер на деянието и резултатът, който безспорно е целял – да отнеме с цел своене чужда вещ без знанието и съгласието на собственика й. С категоричност е знаел, че оставеният на тротоара велосипед не му принадлежи, но въпреки това е предприел отнемането му с намерение противозаконно да го присвои. Всички обективно извършени от него действия, неколкократно описани по-горе в настоящото изложение, несъмнено разкриват съществуването на ясни представи в съзнанието му, че отнемането на велосипеда от мястото, на което е бил оставен, ще преустанови и препятства упражняването на фактическата власт от собственика на вещта занапред, каквато именно е била целта му. Фактът, че вземането на решението за осъществяването на деянието и неговото фактическо изпълнение са се реализирали в интервал под една минута, мотивират несъстоятелността на довода на защита, че действията на подсъдимия са извършени единствено с цел велосипедът да бъде върнат на собственика му. Ако подс. Д. в действителност е искал да стори това, на първо място не е следвало да мести велосипеда от мястото, където се е намирал, а е било достатъчно да съобщи за него на власитте – органите на МВР, на община Несебър или най- малко на служителите в магазина и игралната зала. С положителност не е трябвало подсъдимият да се отдалечава и да оставя вещта на място, до което само той има достъп – в апартамент, за който знаел, че е необитаван и намиращ се в непосредствена близост до наетото от него жилище. След като беше установено с категоричност, че подс. Д. не е разговарял с никое лице относно велосипеда, то единственият възможен извод, неизменно следващ от наличните доказателства, разгледани през призмата на житейската и формална логика, е, че намерението на подсъдимия е било единствено да присвои чуждия велосипед. Прочее, този извод категорично се подкрепя от факта, че на следващия ден Д. категорично отказал да върне вещта въпреки изричното настояване на свид. А. за това, както и че липсват твърдения и доказателства подсъдимият да е оповестил чрез публикация в социалните мрежи или по какъвто и да е друг начин, че е намерил такава вещ. Само за пълнота следва да се посочи, че не са били налице и обективни обстоятелства, които да позволяват формирането у подсъдимия на извод, че велосипедът е изоставен от собственика му като непотреба вещ. Превозното средство е било оставено на троатоара на улица, намираща се в оживен жилищен квартал, далеч от сметище или други места, където по обичай се изхвърлят ненужни вещи, в който случай би могло да се приеме, че собственикът публично е манифестирал намерението си да се откаже от собствеността си върху конкретни вещи. В настоящия случай вещта е била оставена на обществено доверие, на открито място, до което свободен достъп е имало всяко лице, които факти впрочем обуславят квалифицирането на деянието като престъпление по чл.195 ал.1 т.2 вр. чл.194 ал.1 от НК – кражба на вещ, която не е под постоянен надзор. Въпреки това обаче и доколкото повдигането на обвинение с обвинителния акт с посочване на правната квалификация на деянието е единствено в прерогатив на прокуратурата, по-нататъшното обсъждане на това обстоятелство се явява безпредметно, поради невъзможността съдът да изземва тези конституционно закрепени функции, нито да дава указания на прокурора в този смисъл. Горното идва да покаже, че за подс. Д. са били налице достатъчно данни, въз основа на които да изгради ясни представи, че велосипедът не е бил изоставен, захвърлен поради нежеланието на собственика му да го притежава занапред, а просто е бил оставен за кратък период от време. Желанието на подсъдимия да присвои вещта обаче очевидно е надделяло, в резултат от което той е осъществил посоченото деяние. За престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК, в извършването на което подсъдимият е бил признат за виновен, първоинстанционният съд, при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим. Настоящият състав счита, че и в тази част присъдата не търпи критики. Обосновано, след като обсъдил всички налични по делото доказателства, районния съд е заключил, че следващото се на подсъдимия наказание е необходимо да се определи по правила на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като смекчаващите отговорността по делото обстоятелства са многобройни, а разгледани съвкупно обосновават извод, че и най-лекото предвидено за престъплението наказание – в настоящия случай 2 години „Лишаване от свобода“, би се явило несъразмерно тежко. Изложените в тази насока аргументи на първата инстанция се споделят и от въззивния съд. В принципен план обществената опасност на деянието, предвид вида, предмета и механизма на извършването му, може да се характеризира като типична – подсъдимият внезапно е взел решение да отнеме чужда движима вещ, което е осъществил чрез физическото й преместване от първоначалното й местоположение в познат нему апартамент, тоест изпълнил е всички елементи от обективната страна на престъплението. Така казаната обществена опасност обаче бива намалена от стойността на отнетото, която възлиза на 199.99 лева. Към датата на извършване на деянието – 06.02.2021г., минималната работна заплата за страната е била в размер 650.00 лева, приета с Постановление на Министерския съвет № 331/26.11.2020г. Наред с това подс. Д. добросъвестно е признал пред полицейски служител, че той е отнел вещта, посочил е мястото, на което я е държал и я е предал лично, като впоследствие тя е била върната на собственика й. В същия аспект следва да се разглежда и оказаното от него цялостно съдействие в хода на разследването, безспорно спомогнало за своевременното установяване на извършителя на деянието, като фактът, че той отрича присвоителните си намерения към вещта, не променя този извод. Вярно е, че съдебното му минало е обременено, но част от осъжданията му – по НОХД 6010/2012г. и 10541/2014г., двете по описа на Районен съд-София, попадат в обхвата на Постановление № 2 от 27-29.IV.1970г., на Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление № 6 от 12.IV.1983г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987г., поради което по отношение на тях следва да се счита, че същият е бил осъждан само веднъж. Подс. Д. е осъждан и по НОХД 409/2016г. по описа на Районен съд-Несебър. Тъй като тези общо „две осъждания“ обуславят правната квалификация относно опасния рецидив, то не следва да бъдат отчитани повторно при определяне на наказанието на подсъдимия. Извън казаното, подсъдимият е бил осъждан още един път, за деяние, което обаче е с 20 годишна давност, и за което му е било наложено наказание „глоба“. Няма спор, че дори подсъдимият да е бил осъждан само веднъж, това обстоятелство следва да се отчете като отегчаващо отговорността на извършителя, но в настоящия случай въззивният състав счита, че то не е от естество да доведе до промяна на извода за наличието на основание за определяне на наказанието по привилегирования ред. Взети заедно, разгледаните по делото обстоятелства, относими към индивидуализацията на наказанието, са многобройни и са от естество да обосноват извод, че подс. Д. следва да понесе наказателна отговорност за стореното от него, но в посочения от първоинстанционния съд размер, а именно 1 година „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно, предвид липсата на законови предпоставки за отлагането му по реда на чл.66 ал.1 от НК. Така отмерената по вид, размер и начин на изпълнение санкция настоящият състав намира за адекватна на естеството, интензитета и обществената опасност на посегателството, както и на персоналната опасност на дееца, справедлива е и би способствала в нужната степен за постигане на индивидуалната и на общата превенция, заложени в чл.36 от НК. Размерът на наложеното наказание и съдебното минало обосновават приложението на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ от ЗИНЗС относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, поради което и в тази част произнасянето на районния съд е законосъобразно. Обосновано, предвид изхода на делото, в тежест на подсъдимия са възложени сторените в хода на наказателното производство разноски, в размер на 298.05 лева. Така мотивиран, на основание чл.338, във връзка с чл.334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав,