Решение № 264302 от 29.6.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 8659/2019 г.

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Съгласно чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. Прекратяването на наказателното производство при условията на чл. 369 ал. 4 (отм.) от НПК попада в приложното поле на разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, тъй като невнасянето на обвинителен акт или наличието на съществени процесуални нарушения в определения от съда срок, следва да се приравни на липсата на престъпление, за което лицето отговаря. (в този смисъл Решение № 145/06.07.2017 г. по гр.д. № 4132/2016 г. по описа на ВКС, ІV ГО, Решение № 291/2011г. по гр. д. № 109/2011 г. III г., ВКС г.). На обезщетение от Държавата подлежат тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство. При незаконно обвинение Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ чрез своя процесуален субституент Прокуратурата на Р България. Тази отговорност се извежда от възложените на прокуратурата в Конституцията правомощия по осъществяването на ръководство и надзор върху разследването, вкл. внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение, повдигане на обвинение, събиране на доказателства, съставяне на обвинителен акт за предаване на обвиняемия на съд, доказване на обвинението в съда. По делото безспорно се установи, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление с привличането му като обвиняем на 17.07.2012 г. за извършено престъпление по чл.302 от НК, а впоследствие по чл.302а от НК. Наказателното производство е прекратено на 30.05.2016г., но прокуратурата е продължила да го счита за обвиняем до окончателното определение на САС от 15.07.2016г. по внчд № П-40/16г. Установи се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение и воденото срещу него наказателно производство, които се изразяват в силни отрицателни емоции, загуба на работа, накърняване на доброто му име в обществото и на професионалния му авторитет. Съгласно задължителната съдебна практика всяко лице, срещу когото е образувано наказателно производство търпи вреди – емоционални, психически и имуществени, но вредите, които са специфични и които са в повече от нормално претърпяното следва да бъдат установени. Воденото срещу ищеца наказателно производство е продължило 4г. /без 2 дни/., когато на 15.07.2016г. е окончателно решен въпроса от съда за прекратяването му. Въпреки, че съдът с определение от 05.06.2015г. по н.ч.д. № С-40/15г. по описа на СГС, НО, 18 е прекратил наказателното производство, водено срещу ищеца, то прокуратурата не се е съобразила със съдебния акт и е продължила de facto наказателното производство срещу ищеца, като е внесла нов обвинителен акт срещу него. Поради това съдът счита, че следва да приеме датата 15.07.2016г. като края на воденото срещу ищеца наказателно производство. През това време ищецът е търпял следните ограничения: Ищецът е бил задържан под стража по мярка за неотклонение в продължение на 3 месеца и 27 дни /17.07.- 05.11.2012г./. Бил е с мярка „домашен арест“ за 4м. – от 05.11.2012г. до 01.02.2013г., след което му е наложено мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000лв., която е търпял за 1 година - от 7.02.2013г. до 4.02.2014г. Лишаването от свобода по време на мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ за срок от 7 месеца и 23 дни е съществен фактор за търпените от ищеца неимуществени вреди. Определената парична гаранция е облекчила положението на ищеца и е възстановила правото му на движение, но нейният размер от 5 000лв. е затруднил финансово ищеца. Въпреки, че конкретните условия в ареста са пряк резултат от бездействията на затворническата администрация към Министерството на правосъдието, това обстоятелство не изключва пряката причинно-следствена връзка между вредите, които ищецът е търпял от тези условия при престоя си в ареста по наложената му незаконна мярка за неотклонение „задържане под стража“, и незаконното обвинение по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, с което прокуратурата е сложила началото на цялостното незаконно предприето наказателно преследване срещу него. С решение № 204/ 22.10. 2019г. по гр.д. № 4636 по описа за 2018г., ВКС, ІV г.о. приема, че „увреденото лице /ищецът/, съгласно чл.122 ал.1 от ЗЗД може и следва да получи в рамките на глобално определяното му по размер обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, репарация и за болките и страданията си поради конкретните условия при престоя му в ареста, които са неразривна част от болките и страданията, причинени му от незаконно предприетото от държавното обвинение, цялостно наказателно преследване срещу него“. Ето защо при определяне размера на следващото се обезщетение, следва да се съобразят неимуществените вреди, които ищецът е търпял от лошите условия в следствения арест – пренаселено помещение и липса на лично пространство, недобро осветление и недостатъчно отопление, липса на чисто бельо, публичност на санитарния възел, възможност за къпане веднъж в седмицата, излизане от килията само в рамките на един час на ден за разходка, лични посещения само два пъти в месеца. Тези условия са в разрез с международните стандарти, изрично посочени в пилотното решение „ Н. и др. срещу България “ на Европейския съд по правата на човека /ЕКПЧ/, както и в редица други негови решения, като напр. по делото Mursic v. C roatia, на Голямата камара. Въпреки, че в решението Нешков не се описват конкретно условията в ареста, в който ищецът е търпял мярката си за неотклонение, в доклад на Омбудсмана за проверка, извършена като Национален превантивен механизъм по чл.19 ал.2 от Закон за Омбудсмана, са отразени условията в арест „Г.М.Димитров“ – гр. София – наличен на https: //www.ombudsman.bg/pictures/file/%d0%9d%d0%9f%d0%9c/%d0%94%d0%9e%d0%9a%d0%9b%d0%90%d0%94%20%d0%93%20%d0%9c%20%d0%94%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2.pdf, /посетен на 28.06.2021г. и за улеснение приложен като копие към кориците на делото/. В началото на доклада се посочват условията в ареста, установени при проверка от 2012г., т.е. актуална към момента, в който ищецът е бил задържан. Описаните в доклада констатации съвпадат с твърдените от ищеца условия в ареста, които съобразно международните стандарти се приемат за нечовешки и унизителни и нарушават правата на ищеца по чл.3 от ЕКПЧ – „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание“. Прокуратурата е внесла три пъти обвинителен акт в съда. Съдът е връщал всеки път обвинителния акт на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения, като при третото внасяне на обвинителен акт, съдът изрично е прекратил наказателното производство срещу ищеца. Същинско съдебно следствие срещу ищеца не е имало. Престъплението, за което като полицейски служител му е било повдигнато обвинение, се предвижда наказание свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37 ал. 1 точки 6 и 7 от НК. Т.е. повдигнато му е обвинение за тежко умишлено престъпление, при което наказанието лишаване от свобода може да бъде само ефективно изтърпяно в местата за лишаване от свобода. През периода от 4 г., в който е водено наказателното производство, ищецът е бил под постоянната заплаха, че ако бъде несправедливо осъден, то го грози ефективна присъда и конфискация на имуществото му. Обвинението се е отразило негативно и на професионалната му реализация. На основание воденото срещу него наказателно производство, срещу ищеца е било образувано дисциплинарно производство от работодателя му, отнет му е бил достъпа до квалифицирана информация, ищецът е бил отстранен от длъжност, а впоследствие и уволнен. Загубата на службата в ГДБОП е причинило на ищеца негативни преживявания, разочарование, гняв /така и показанията на св. С./. Въпреки, че по-късно съдът го е възстановил на позицията, от която е бил уволнен, МВР не е изпълнило съдебното решение. Ищецът е бил преместен на по-ниска по ранг и възнаграждение длъжност, принуден е с години да търпи недоверието и предразсъдъците на колегите си към него, да бъде изолиран и стигматизиран от тях. Въпреки действащата презумпция за невиновност, която е задължителна за всички държавни органи, на ищеца е отказана възможност за професионално развитие и кариерно израстване. Въпреки, че МВР не представи на съда в пълнота кадровото досие на ищеца, от представените от ищеца писмени документи става ясно, че той е кандидатствал за друга позиция в МВР, но не е бил назначен. Официален отказ на работодателя по заявлението на ищеца липсва, което провокира съдът да приема тезата на ищеца, че отказът е свързан с воденото срещу ищеца наказателно производство. Прокуратурата не може да отговаря за действията на МВР. Уволнението на ищеца обаче е пряко свързано с обвинението срещу него. Уволнението е причинило на ищеца вреди, които биха могли да бъдат намалени в случай, че той беше възстановен на длъжност след решението на съда. Това не се е случило. Ето защо прокуратурата дължи обезщетение и за вредите от загуба на служба. Обвинението срещу ищеца е била публично обявено от прокуратурата чрез градския прокурор по това време Н.К.. Въпреки, че името на ищеца не е изрично споменато в интервюто на градския прокурор, то разказът за това какво точно се е случило, е бил отразен в други медии, в чиито материали името на ищеца вече се споменава. В интервюто градският прокурор пресъздава с убедителност история, каквато в действителност не е установено да се е случила и така създава неверни убеждения в обществото. Посочено е, че служителите на ГДБОП /един от които е ищеца/ и посредниците са били задържани в момент, в който си разпределят парите. В действителност обаче пари у ищеца не са намерени, нито е бил задържан в момент, в който е разпределял пари. Интервюто създава увереност в публиката, че е извършено престъпление, което е установено на място от правоохранителните органи. Прокуратурата е длъжна да спазва презумпцията за невиновност и балансирано да уведомява обществото при разкриване на престъпления от значим обществен интерес. Посочването на името на ищеца в други медии, които са ползвали съобщените от градския прокурор обстоятелства, са довели до широкото медийно отразяване на случая, както в печатните, така и в електронните медии. В електронните медии информация за случая и към настоящия момент е налице. Заради шумното медийно отразяване, от ищеца са се отдръпнали негови приятели и колеги. Злепоставен е бил авторитета и професионалното му достойнство. Ищецът става разпознаваем като престъпник, извършил престъпление по служба. Преди обвинението той е весел, общителен, с широк приятелски кръг. След обвинението се затворил в себе си Съдът не възприема твърдението на ищеца, че влошеното му здравословно състояние е следствие на престоя му в ареста. Назначената по делото СМЕ не посочи с категоричност, но не и изключи установените при ищеца по-късно хроничен ерозивен гастрит, хиатална херния и рефлукс-езофагит 2 степен да са се появили при престоя му в следствения арест. При липсата на категорични доказателства в подкрепа на тезата на ищеца, и като съобрази разпределението на доказателстветата тежест и последиците от нея, съдът не приема влошеното здравословно състояние на ищеца да е свързано с престоя му в следствения арест. Безспорно е също, че всяко наказателно производство се отразява на личния живот на всеки, срещу когото то се води. Твърдението на ищеца, че е прекратил връзката си с дългогодишната си приятелка, с която е имал бъдещи планове за съвместен живот, заради воденото срещу него наказателно производство, съдът не приема за установено. Установи се от свидетелските показания, че действително ищецът е прекратил отношенията си с приятелката си по времето, когато е бил задържан под стража. Но какви са действителните причини, които обикновено са много лични, не се установи. Заявеното от св. С., че ищецът не е искал приятелката му да чака пред ареста за свиждане, както и че е искал да я предпази от репресия върху семейството й, съдът не приема да е житейски логично и разбираемо. Дълбоките отношения между партньорите, породени от любов, уважение и разбирателство, не би следвало да се влияят от кратки житейски неволи или неприятности. Не се установи действителната причина за прекратяване на връзката на ищеца с неговата дългогодишна приятелка, поради което съдът не приема твърдените от ищеца неимуществени вреди от раздялата с приятелката му да са пряка последица от незаконно повдигнатото от прокуратурата обвинение. Ищецът, на 33г. не е бил осъждан, срещу него не е водено друго наказателно производство, бил е образован човек, служител в правоохранителните органи. Воденото незаконно наказателно производство е променило изцяло живота му и е оставило негативен ефект както в личния, така и в професионалния живот на ищеца. Освен изложените критерии, при определяне на дължимото справедливо обезщетение съдът следва да съобрази икономическата конюнктура в страната и практиката на съдилищата по подобен вид дела – напр. решение на ВКС по гр. д. № 2683/2019г., ІV г.о. /в същото съдът не присъжда обезщетение за вреди от лоши условия в арестите/. Преценявайки изложеното и съобразявайки насоките дадени в ППВС №4/68г. и критериите на чл. 52 от ЗЗД, съдът приема, че сумата от 35 000лв. е справедлив еквивалент за изброените вреди. До размера на първоначално предявения размер от 250 000лв. иска следва да се отхвърли. Действително Държавата, чрез своите органи, е причинила на ищеца значими неимуществени вреди, породени от временна загуба на свобода и свободно придвижване, загуба на работа и невъзможност за кариерно израстване, унизително отношение в ареста, стигматизиране и уронване на доброто име в обществото и в професията, финансови затруднения, стрес и негативни преживявания. Държавата чрез своите органи не е приложила презумпцията за невиновност по отношение на ищеца, не е изпълнила съдебно решение за възстановяване на работа, не е изпълнила съдебен акт, с който съдът е прекратил наказателното производство срещу ищеца. Отговорността на Държавата по ЗОДОВ не е насочена към санкциониране на самата държава и налагане на по-висок размер обезщетение, за да се предотвратят констатирани неправомерни действия в бъдеще, а е насочена към обезщетяване на пострадалия от неправомерното действие или бездействие на държавните органи. Затова определеното обезщетение трябва да е в размер, съобразен с целта да репарира вредите на ищеца, но не и да накаже Държавата. Предявеният размер обезщетение от 250 000лв. е прекомерен и не съответства нито на целта на ЗОДОВ, нито на съдебната практика, вкл. и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Сумата се дължи ведно със законната лихва от прекратяване на наказателното производство на 15.07.2016г. до окончателното изплащане. Не е необходимо съдът да определя конкретно размера на законната лихва. Тя ще се изчисли към момента на заплащане на дължимата главница. По разноските: Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът представя списък с разноски. Претендира 5792лв. за адвокатска защита, 10лв. държавна такса и 600лв. за две експертизи. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендиранато адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението за неоснователно. Претендираното възнаграждение за адвокат съответства на цената на предявения иск от 250 000лв., делото е продължило в 9 заседания, а доказателствената тежест в процеса се носи от ищеца, респ. задължение на адвоката му е да събере и представи доказателства в подкрепа на всяко от оплакванията за незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, изложени в исковата молба. Съобразно размера на предявения иск ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 896, 28лв. Воден от горното, съдът