Решение № 175 от 29.1.2018 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2865/2017 г.

Производството е по реда на чл.294 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на М.Г.Ч., ЕГН •••••••••• •••, с адрес за кореспонденция: гр.•••против действия на Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, обективирани в писмо изх.№ 2510-04-093/06.10.2017г. на Началника на ДНСК, за извършване на принудително премахване на незаконен строеж: “Ремонт на покрив и преустройство на таван в жилищна сграда“, находяща с в ПИ 211, парцел II, кв.204-стар/10-нов/ по плана на Втора градска част на гр.Пловдив, с административен адрес: •••. В жалбата се релевират доводи за нищожност на акта, тъй като е постановен от некомпетен орган, както и се поддържа искане за отмяна на действията на органа по изпълнение поради незаконосъобразността им. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се прекрати изпълнителното производство на основание чл.282, ал.1, т.7 от АПК- поради фактическа и правна невъзможност за изпълнението му. Сочи се, че при евентуално принудително премахване на незаконния строеж, така както е посочен в Заповед № ДК-02-ЮЦР-178/19.07.2012г., ще се стигне до цялостно премахване на покрива и сградата ще остане без покрив, нещо което не граничи със здравия разум.Още повече, че таванът на последния етаж на сградата няма плоча, а е гредоред и при едни такива действия по премахване на покрива, цялото имущество на жалбоподателката, вкл.скъпи мебели, музикални инструменти-пиано, виончела, виоли и пр. на значителна стойност, ще се повреди. Като аргумент в насока на искането за отмяна на оспореното действие по принудително изпълнение, се заявява, че за да бъде изпълняемо задължението, следва точно да се укаже какво ще бъде премахнато и в какъв вид следва да се възстанови покривната конструкция и подпокривното /таванско/ помещение. Органът по изпълнението – Началник ДНСК, представя преписката по принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-178/19.07.2012г.на Началника на РДНСК-ЮЦР. В съпроводително писмо вх. № 17643/18.10.2017 г. е изложено писмено становище в подкрепа законосъобразността на предприетото действие по принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-178/19.07.2012г.на Началника на РДНСК-ЮЦР. Посочено е, че към момента не се предприемат действия по изпълнение, тъй като посочената по-горе заповед за премахване е обжалвана от М.Ч., за което е образувано адм.д.№ 2750/2017г. по описа на Административен съд-Пловдив. Съдът, след като прецени представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установ ено следното: I.По допустимостта Жалбата е подадена в седмодневния срок по чл.296, ал.1 от АПК, броен от датата на залепване /06.10.2017 г./ на съобщението за уведомителното писмо на мястото на строежа, което удостоверява уведомяване на адресата по реда на § 4, ал.2, изр.2 от ДР на ЗУТ. Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и срещу подлежащо на съдебен контрол действие на орган по изпълнението, доколкото с въпросното писмо са предприети непосредствено действия по принудително изпълнение, засягащи пряко правната сфера на задълженото лице. С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА. II.По основателността. От фактическа страна се установява следното. Изпълнителното основание, въз основа на което е образувано производство по принудително изпълнение, е влязла в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-178 от 19.07.2012 г., издадена от Началника на РДНСК – ЮЦР, с която на основание чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ „Ремонт на покрив и преустройство на таван в жилищна сграда“, находящ се в Поземлен имот /ПИ/ 211, парцел II, кв. 240-стар/, 10-нов по плана на Втора градска част, гр. Пловдив, с административен адрес: •••. Посочено в заповедта е също, че ПИ 211, парцел II, кв. 240-стар, 10-нов по плана на Втора Градка част, гр. Пловдив е собственост на Д. Д., Е.Г., и М.Ч.... Строежът е собственост на М.Г.Ч.. От данните по преписката е видно, че въпроса с валидността и законосъобразността на Заповед № ДК-02-ЮЦР-178 от 19.07.2012 г. на Началника на РДНСК – ЮЦР, Пловдив е разрешен окончателно, с влезнал в сила съдебен акт. Към настоящия момент безспорно не е последвало доброволно изпълнение на заповедта за премахване. При неосъществяване на задължението за доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед в указания в поканата срок, за органа по изпълнение възниква правомощие да пристъпи към принудително й осъществяване по реда на чл. 286 от АПК. Органът по изпълнението е определил изпълнител на действията - „Р.К.“ ЕООД/Договор № ФО-13-309/26.09.2016г-л.55-56/. С писмо с изх. №ПД-2510-04-093/06.10.2017г. на Началника на ДНСК е възложено принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-178 от 19.07.2012 г. на Началника на РО НСК-Пловдив при РДНСК-ЮЦР, като е разпоредено същото „….да се извърши в периода от 09, 00 часа на 10. 10.2017 г. до 17, 30 часа на 16.10.2017 г., а при евентуално обжалване на действията на органа по изпълнението…..принудителното премахване следва да бъде осъществено в срок от 20 работни дни, считано от датата на потвържаването им от Съда с влязъл в сила съдебен акт…“ При така установеното от фактическа страна, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът достига до следните правни изводи: Относно компетентността на органа. Съобразно разпоредбата на чл. 271, ал. 1, т. 1 от АПК орган по изпълнението срещу граждани и организации е административният орган, който е издал административния акт. Не е спорно между страните, че заповедта, подлежаща на изпълнение, е издадена от началника на РДНСК- ЮЦР, Пловдив на когото със Заповед № РД 13-229 от 02.07.2012 г. на Началника на ДНСК, са делегирани правомощия да издава заповеди от тази категория. Или, административният акт представляващ изпълнително основание, е издаден от Началника на РДНСК-ЮЦР, Пловдив, а действията по принудително изпълнение са предприети от Началника на ДНСК, София. Началникът на ДНСК и началникът на РДНСК-ЮЦР, Пловдив са органи в рамките на една структура - Дирекция национален строителен контрол, като Началникът на регионалната дирекция е орган, на който Началникът на ДНСК делегира правомощия, по силата на предоставената му за това законова възможност, в частност, да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Тоест, делегиращият правомощия орган разполага с компетентността да извършва действия, които е делегирал или може да делегира на по-ниско стоящия в съответната административна йерархия орган. Ето защо не е налице некомпетентност на органа, издал оспорения акт, а от тук не е налице и нищожност на оспореното писмо. Следва да се отбележи, че междувременно е настъпила промяна в приложимия материален закон, с изменението на чл.225, ал. 1 от ЗУТ ( Обн. ДВ бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), според която компетентността на началника на ДНСК или на упълномощени от него длъжностни лица за издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи е ограничена само до строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях, а за строежи от категорията на процесния, компетентността в тази насока е предоставена на кметовете на общините по силата на действащия понастоящем чл.225а от ЗУТ. В § 126 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ обаче, изрично е предвидено, че започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни строежи или на части от тях от четвърта до шеста категория, се довършват по досегашния ред. Промяната в материалния закон не засяга компетентността на органа по принудителното изпълнение, относно вече издадени индивидуални административни актове. В случая подлежащият на изпълнение административен акт е издаден от орган в структурата на ДНСК, по силата на изрично делегирани правомощия, видно от приложенията по административната преписка, като това е сторено преди изменението на закона. Заповедта на Началника на РДНСК-ЮЦР, Пловдив е влязла в сила и представлява валидно изпълнително основание по смисъла на чл. 268 от АПК, тоест по отношение на М.Г.Ч. и М.С.Ч.е налице изпълняемо задължение като материалноправна предпоставка на изпълнението Действията по принудително изпълнение са започнали въз основа на индивидуален административен акт, удостоверяващ изискуемо и подлежащо на изпълнение задължение. Съдът констатира допуснато нарушение на процедурата по принудителното премахване на незаконния строеж. По делото не са представени доказателства за извършено предварително проучване относно начина и необходимите средства за изпълнение на премахването, съгласно предвиденото в чл.5, ал.1 от Наредба №13/23.07.2001 г. на МРРБ. Не е ясно също така, необходимо ли е изготвяне и одобряване на конструктивно становище-проект за безопасно премахване на незаконния строеж.Изпълнението на последните изисквания не е самоцелно, и е във връзка с предвиждането на чл.272, ал.1 от АПК за съразмерност на принудителното изпълнение, която разпоредба в случая е нарушена. Предвид изложеното, съдът намира, че действия на Началника на ДНСК, обективирани в писмо изх. № 2510-04-093/06.10.2017г. на Началника на ДНСК, за извършване на принудително премахване на незаконен строеж: “Ремонт на покрив и преустройство на таван в жилищна сграда“, находяща с в ПИ 211, парцел II, кв.204-стар/10-нов/ по плана на Втора градска част на гр.Пловдив, с административен адрес: •••, се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. За пълнота на изложението следва да се посочи, че доводите на жалбоподателката за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.282, ал.1, т.7 от АПК-поради фактическа и правна невъзможност за изпълнението му, са неоснователни.При липса на доказателства за извършено предварително проучване относно начина и необходимите средства за изпълнение на премахването, а така също и изготвяне и одобряване на конструктивно становище-проект за безопасно премахване на незаконния строеж, такъв извод не може да бъде формиран. Освен това в рамките на производството по чл.297 и сл. от АПК законодателят не е предвидил възможност за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание, със събиране на доказателства, поради което искането на М. Ч. за разглеждане на жалбата й в открито съдебно заседание, е неоснователно. Водим от горното и на основание чл.297 ал.1 и чл.298 от АПК, Административен съд – Пловдив, I отделение, I състав,