Решение № 4663 от 24.11.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 881/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационната жалба на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) против решение № 232 от 30.05.2025 г., постановено по АНД № 146/2025 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 11-01-570 от 26.11.2024 г., издадено от директора на АДФИ. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН, като се поддържа, че по аргумент на определението по § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси (ДР на ЗПФ), за да е налице нарушение на чл. 128, ал. 1 от ЗПФ, правно значение има само поемането на ангажимент за разходи, които не са предвидени в годишния бюджет на общината, без значение как е разпределено плащането, в какъв размер е и как конкретната дейност ще бъде осъществена. Сочи се, че наказаното лице е знаело, че поема ангажимент за разход, който не е предвиден в бюджета на общината за 2023 г., защото процесният договор е бил сключен след решението за приемане на годишния бюджет на общината, като конкретният разход не е бил предвиден в инвестиционната програма за 2023 г., актуализирана с решение № 23 от 21.12.2023 г. на Общинския съвет, както и че дейността по процесния договор стартира след възлагателно писмо, поради което няма как в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и в НП да бъде конкретизиран обекта, за който ще се извършва уговорената с договора услуга. По наведени в жалбата подробни доводи за извършване от наказаното лице на вмененото му административно нарушение е направено искане за отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – Ж. В. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е основателна, и предлага обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което НП да бъде потвърдено. Като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на касатора във връзка с наведеното от него касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е било НП № 11-01-570 от 26.11.2024 г., издадено от директора на АДФИ въз основа на АУАН, с което на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) на Ж. В. Т. е наложено административно наказания „глоба“ в размер на 200 лева за извършеното нарушение на чл. 128, ал. 1 от ЗПФ, изразяващо се в това, че че в качеството си на кмет на община Стара Загора е сключил Договор № 2965 от 25.09.2023 г. с „ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ ООД [населено място] за обект по обособена позиция № 2 „Изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието на проектната документация с основните изисквания към строежите в съответствие с изискванията на чл. 142, ал. 5 от ЗУТ, в т. ч. по ал. 10 и ал. 11 (при необходимост) във фаза „Технически проект“ или „Работен проект“ за строежи общинска собственост [населено място]“, с който е поел ангажимент за разходи по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗПФ в размер на 25 000 лв. без ДДС, съответно 30 000 лв. с ДДС, който не е предвиден в годишния бюджет на общината към 31.12.2023 г. В НП е посочено е, че: съгласно чл. 94, ал. 3, т. 6 от ЗПФ с решението за приемане на бюджета на общината общинският съвет одобрява и разчетите за финансиране на капиталови разходи, включително разпределението на целевата субсидия за капиталови разходи, определена със закона за държавния бюджет за съответната година, по обекти за строителство и основен ремонт, за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи и за проучвателни и проектни работи, включително за съфинансиране и за плащания по заеми за капиталови разходи, а съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗПФ не се допуска извършването на разходи, натрупването на нови задължения и/или поемането на ангажименти за разходи, както започването на програми или проекти, които не са предвидени в годишния бюджет на общината; с Решение № 2725 от 05.09.2023 г. Общински съвет Стара Загора е приел бюджета за 2023 г. с програма за капиталовите разходи / поименен списък по обекти, видове разходи и източници на финансиране в размер на 61 354 192лв, а с Решение № 63 от 21.12.2023 г. извършил неговата промяна и промяна на програмата за капиталовите разходи в размер на 62 761 513 лв.; поетия ангажимент за разход в размер на 30 000 лв. с ДДС по договора, сключен на 25.09.2023 г., не бил включен в годишния бюджет на общината за финансовата 2023 г.; с обяснителна записка от 21.06.2024 г. кметът на общината уточнил, че бюджетни средства не са необходими, тъй като договорът е рамков и разходът, извършен по договора, ще придобие характер на инвестиционен при обвързването му с конкретните обекти, което се осъществява, чрез изпращането до изпълнителя на възлагателно писмо, в което се посочва инвестиционния обект, за който следва да се изпълни договорената услуга, като при осигуряване финансирането на обекта се има предвид и стойността на извършените дейности по договора; през 2023 г. не са възлагани дейности по Договор № 2965 от 25.09.2023 г., сключен с „ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ ООД, но това обстоятелство не изключва състава на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ във връзка с чл. 128 от ЗПФ, защото в Указание ДДС № 4 от 01.04.2019 г. на Дирекция „Държавно съкровище“ към Министерство на финансите, относно изготвяне и представяне на информация от бюджетните предприятия за поетите ангажименти и възникналите (начислените) задължения, е указано, че поемане на ангажимент е налице, когато в резултат на сключен договор, международно споразумение, нормативен акт, решение на държавен, общински или съдебен орган или въз основа на друг документ се ангажира бюджет, извънбюджетна сметка или фонд на бюджетното предприятие с бъдещо плащане на конкретно определима сума към конкретно определено лице при бъдещо изпълнение или наличие на определени условия и обстоятелства, засягащи съответното лице-получател на сумата – например насрещно изпълнение на задълженията по договор и други; датата на възникване на ангажимента е датата на съответното основание, въз основа на което възниква ангажимента; с оглед на гореизложеното ангажиментът за разход възниква към датата на сключване на конкретния договор, като поетият ангажимент има характер на зад балансов пасив (условно задължение); ангажиментът за разход по договора е посочен с крайно кредитно салдо в размер на 30 000 лв. на ред 558 от Справка за определяне произхода на наличните към 31.12.2023 г. ангажименти за разходи в Община Стара Загора, което потвърждава хронологичната последователност и текущото му отчитане като поет ангажимент през годината, но в колона „Решение на Общински съвет Стара Загора“ не е посочена информация; към 31.12.2023 г. не са извършвани плащания и няма промяна в крайното кредитно салдо от момента на начисляване на ангажимента по сключения договор по счетоводна сметка 9200 „Поети ангажименти за разходи-наличности“. За да отмени НП, въззивният съд е приел, че с Решение № 2725 от 05.09.2023 г. е приет бюджетът на община Стара Загора, а видно от Приложение № 7 – разчет на разходите за 2023 г., в точка 342, 343, 442, 443, 444 са предвидени капиталови разходи за комплексни доклади и упражняване на строителен надзор със заложена стойност и източник на финансиране с контрагент „ ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ ООД [населено място]. Посочени са номерата на сключените договори, като договор за услуга № 2965 от 25.09.2023 г. не фигурира. По делото няма доказателства този договор за услуга да има конкретен предмет, за да се установи и какво финансиране се предвижда за него – изцяло със собствени средства на общината или целеви субсидии от държавния бюджет. Не се доказвало да има финансиране и реализиране на конкретен ангажимент по този договор за 2023 г. Нямало как договорът да бъде включен в решение № 2725 от 05.09.2023 г. на Общинския съвет, тъй като бил сключен на 26.09.2023 г. За възложителя по този договор бил уговорен 20-дневен срок за плащане на предвидените в него задължения след подписване на приемо-предавателен протокол за приемане на изпълнението, поради което била налице възможност същото да се осъществи, както през 2023 г., така и през 2024 г. – предвид датата на сключване на договора. Обвинението било, че със сключване на договора е създадено задължение за публичен разход за община Стара Загора за 2023 г., което не било включено в бюджета й за 2023 г. и в разчета за финансиране на капиталови разходи за същата година, но това не означавало извършване на нарушение по чл. 128, ал. 1 от ЗПФ, защото от доказателствата по делото се установявало, че се касае за договор за услуга без конкретно възложен обект, който, така сключен, не представлявал по своето естество разход, който може да бъде одобрен и предвиден в годишния бюджет на общината. Неговата стойност не можела да бъде предмет на бъдеща прогноза, като част от капиталовата програма, която следва да бъде предвидена в годишния бюджет, тъй като не бил посочен начинът на финансиране да е изрично с целева субсидия за капиталови разходи или да има конкретни параметри. Неправилно наказващият орган приел, че след като този разход не е предвиден в списъка на капиталовите разходи, то изобщо не е предвиден в бюджета на общината. При заложените стойности в бюджета на общината кметът бил упълномощен да прави компенсирани промени между утвърдените разходи в рамките на една дейност, без да изменя общия размер на разходите, а наказващият орган не е установил предварително заложени средства за конкретна дейност по договора, която да посочи поименно и конкретно в АУАН и в НП. Приложение намирала разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗПФ, даваща възможност промените по показателите на общинския бюджет в резултат на получени като трансфер или временен безлихвен заем средства от държавния бюджет и от други бюджети и сметки да се извършват, без да е необходимо решение на общинския съвет. Тази възможност била предвидена за случаи като настоящия, при възникване на задължения за плащане, които не са предвидени в бюджета за съответната година, поради сключването на договори, чието изпълнение е поставено под условие, а именно възлагане на конкретен обект с допълнително възлагателно писмо. За да е осъществен състава на чл. 128, ал. 1 от ЗПФ, чрез някое от изброените изпълнителни деяния, било необходимо разходите да излизат от рамката на предвиденото във вече приет и действащ бюджет за същата година. По делото липсвало доказателства за извършени промени в капиталовите разходи за процесния договор, нито точно каква дейност е извършена по него, или че за изпълнението й е отпусната целева субсидия от държавния бюджет. Следователно липсвало елемент от субективния състав на нарушението, а именно поемането на ангажимент за разход, който не е предвиден или излиза извън рамките на приет и действащ годишен бюджет на общината. Процесното деяние не било съставомерно по чл. 128, ал. 1 от ЗПФ, защото не било изследвано какъв е бил максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината, които в съответствие с чл. 94, ал. 3 т. 2 от ЗПФ не могат да надвишават 50 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години и може ли поетият по договора ангажимент да се включи в тази част от приетия годишен бюджет. Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл. 128, ал. 1 от ЗПФ е обща спрямо тази на чл. 128, ал. 2, която се явява изключение от забраната, защото позволява специално за кметовете на общини да поемат ангажименти за разходи при изпълнение на условието общината да е привела показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2 от закона. На основание чл. 128, ал. 2 от ЗПФ кметовете на общини могат да сключват договори с клаузи, които обвързват бюджетните организации с бъдещи плащания за разходи (поемане на ангажимент за разход по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗПФ), които не са предвидени в годишния бюджет при следното условие: наличните към края на годината поети ангажименти за разходи не могат да надвишават 50 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; ограничението не се прилага за ангажименти за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения. Ето защо правилно въззивният съд е посочил, че описаното в обстоятелствената част на НП сключване на договор с клауза за разходи, които не са предвидени в бюджета на общината за 2023 г., е несъставомерно, защото не е проверено дали е изпълнено ограничението на чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ, при спазване на което и на основание чл. 128, ал. 2 от същия закон кметовете на общини могат да поемат ангажименти за разходи, които не са включени в бюджета – ако са включени, то тогава ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 остава без приложение. Предвид изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното от касатора касационно основание и обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора не се дължат разноски, а ответникът по касационната жалба не претендира за такива. Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК