РЕШЕНИЕ

№ 15

гр. Е., 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Административно наказателно дело № 20254130200019 по описа за 2025 година С НП № 2410500471/31.12.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново за извършено нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 272 във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите на С. И. С. от гр. Е. е наложено административно наказание – глоба в размер на 900.00 лв.

Постъпила е жалба от С. И. С., чрез адв. С. П. Н. от ВТАК, против НП. В същата са изложени съображения, че последното е незаконосъобразно. Моли съда да отмени НП № 2410500471/31.12.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново.

В съдебно заседание жалбоподателят С. И. С. не се явява. Същият се представлява от адв. С. П. Н. от ВТАК. Последният поддържа подадената жалба. Моли съда да отмени обжалваното НП, за което излага съображения. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът по жалбата Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново не се явява. Същият се представлява от юрисконсулт А. В. Ц.. Последният оспорва подадената жалба. Моли да се потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не взема становище.

Районният съд, като провери изцяло НП и по повод направените в жалбата оплаквания, взе предвид становището на страните, и обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е допустима. Същата, разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Видно от удостоверение № 3537/29.06.2011 г. на ИАГ, жалбоподателят С. И. С. е вписан в регистъра за: планиране и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на добива на недървесни горски продукти.

От позволително за сеч № 0753167/09.01.2024 г. се установява, че е разрешено на „Т. ••••“ ЕООД с нает регистриран лесовъд С. С. да извърши добив на дървесина в отдел 90, подотдел „ж“, находящ се в землището на с. М., общ. Е., площно сечище 3.400 хектара, ДГТ. Очакваният добив бил 183.0 плътни куб. м дървесина. Срокът за провеждане на сечта и срокът за извозване на материалите от сечището били за периода от 12.01.2024 г. до 27.12.2024 г. Позволителното за сеч било издадено от инж. А. Н. и получено от жалбоподателя С. И. С.. На 25.09.2024 г. свидетелите П. В. Й. – горски инспектор в РДГ – Велико Търново, Н. И. М. – горски инспектор в РДГ – Велико Търново и А. В. Н. – лесоинженер в ТП „ДГС – Буйновци“ с. Буйновци, общ. Е., и в присъствието на жалбоподателя С. И. С., извършили проверка в отдел 90, подотдел „ж“, находящ се в землището на с. М., общ. Е., представляващ държавна горска територия, за който било издадено позволително за сеч № 07531687/09.01.2024 г. от инж. А. Н. на „Т. ••••“ ЕООД с нает регистриран лесовъд С. И. С.. Проверяващите служители установили, че са отсечени общо 30 бр. дървета, както следва: 1. 25 бр. дървета от дървесен вид бял бор, от които 1 бр. дърво с диаметър 18 см, 3 бр. дървета с диаметър 20 см, 1 бр. дърво с диаметър 22 см, 2 бр. дървета с диаметър 24 см, 2 бр. дървета с диаметър 26 см, 4 бр. дървета с диаметър 28 см, 5 бр. дървета с диаметър 30 см, 3 бр. дървета с диаметър 32 см, 1 бр. дърво с диаметър 34 см, 1 бр. дърво с диаметър 36 см, 1 бр. дърво с диаметър 40 см и 1 бр. дърво с диаметър 42 см, и 2. 5 бр. дървета от дървесен вид габър, от които 1 бр. дърво с диаметър 16 см, 2 бр. дървета с диаметър 20 см и 2 бр. дървета с диаметър 22 см, всички немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна. На свидетелите им направило впечатление, че дърветата са прясно отсечени. Пъновете на незаконно отсечените дървета след измерването им с ролетка били маркирани от проверяващите с КГМ и червена боя. Освен това същите констатирали и други обстоятелства, вкл. направа на пет бр. извозни пътя – първия, в посока юг – север с дължина 20 м и ширина 3 м, втория, в посока изток – запад с дължина 28 м и ширина 3 м, третия, в посока юг – север с дължина 30 м и ширина 3 м, четвъртия, в посока юг – север с дължина 30 м и ширина 3 м, и петия, в посока от юг – север с дължина 15 м и широчина 3 м, които не били обозначени на терен и в технологичния план.

За извършената проверка бил съставен Констативен протокол сер. В № 011763 (сер. В № 011764)/25.09.2024 г. Въз основа на Констативен протокол сер. В № 011763 (сер. В № 011764)/25.09.2024 г., на жалбоподателя С. И. С., в негово присъствие, бил съставен АУАН сер. В № 007654/25.09.2024 г. от П. В. Й. – горски инспектор в РДГ – Велико Търново в присъствието на свидетелите Н. И. М. и А. В. Н.. В същия било вписано, че жалбоподателят в периода от 12.01.2024 г. до 25.09.2024 г. не изпълнил задължението си да следи за спазване правилата за сеч, т.е. да се извършва сеч само на определените и отбелязаните за сеч дървета в отдел 90, подотдел „ж“, находящ се в землището на с. М., общ. Е. – държавна горска територия, за което било издадено позволително за сеч № 0753167/09.01.2024 г., като в имота била извършена сеч на 25 бр. дървета от дървесен вид бял бор и 5 бр. дървета от дървесен вид габър, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя. На последния бил връчен препис от документа на 25.09.2024 г. От представените по делото диплома за средно специално образование сер. Н-03 № 001008, рег. № 11/11/27.06.2003 г. на ПГАТ „Цанко Церковски“ гр. Павликени, допълнително споразумение № 99/25.06.2003 г. към трудов договор № 18/19.07.2002 г., допълнително споразумение № РД09- 33/15.05.2024 г. към трудов договор № 18/19.07.2002 г. и длъжностна характеристика за длъжността „Главен специалист – горски инспектор“ по безспорен начин се установява компетентността на актосъставителя П. В. Й. да съставя АУАН по Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Въз основа на АУАН било изготвено НП № 2410500471/31.12.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново. В последното било вписано, че жалбоподателят С. И. С. като лесовъд на частна практика в периода от 12.01.2024 г. до 25.09.2024 г. не изпълнил задължението си да следи за спазване правилата за сеч, т.е. да се извършва сеч само на определените и отбелязаните за сеч дървета в отдел 90, подотдел „ж“, находящ се в землището на с. М., общ. Е. – държавна горска територия, за което било издадено позволително за сеч № 0753167/09.01.2024 г., като в подотдела била извършена сеч на 25 бр. дървета от дървесен вид бял бор и 5 бр. дървета от дървесен вид габър, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна. В НП било отразено, че същият с деянието си е нарушил разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В същото адм.-наказващият орган изложил мотиви, че осъщественото от жалбоподателя нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както и съображения, че размерът на наказанието глоба на нарушителя е определен в троен размер на осн. чл. 272 от Закона за горите, т.к. последният е извършил нарушението, след като е има издадено НП № 2310500200/29.11.2023 г., влязло в сила на 16.12.2023 г., за друго такова нарушение. За нарушението на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 272 във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите било наложено административно наказание глоба в размер на 900.00 лв. на жалбоподателя С. И. С.. НП било връчено на последния на 14.01.2025 г., видно от приложените писмо № РДГ05-13766/31.12.2024 г. и известие за доставяне с баркод ИД РS 5000 RSJDD4 I.

От трудов договор № К-1790/29.11.2024 г. и Заповед № РД49- 171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните е видно, че директорите на регионалните дирекции по горите са овластени да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР.

По делото са представени множество писмени доказателства – карнет- опис за извършване на маркиране на отдел 90, подотдел „ж“, находящ се в землището на с. М., общ. Е. – държавна горска територия от 02.11.2022 г., протокол за приемане и предаване на отдел 90, подотдел „ж“ от 15.06.2023 г., протокол за освидетелстване на сечище № 0729243/19.12.2023 г. и др. Видно от НП № 2310500200/29.11.2023 г. на Директора на РДГ – Велико Търново, влязло в сила на 16.12.2023 г., е, че на жалбоподателя С. И. С. за нарушението на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лв.

По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят П. В. Й. и свидетелите по АУАН Н. И. М. и А. В. Н., извършили проверката на 25.09.2024 г., на която присъствал и жалбоподателя С. И. С., и за установеното при нея бил съставен Констативен протокол сер. В № 011763 (сер. В № 011764)/25.09.2024 г. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на правомощията им, спазени са формата и реда при издаването им. Спазени са визираните срокове в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и при издаването на НП, и при връчването им, не са допуснати нарушения по ЗАНН, които да налагат отмяна на атакуваното НП. Последното се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административно наказателната процедура, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото постановление, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна.

При така установената фактическа обстановка, възприета от съда като доказана, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно органът, издал НП, е реализирал адм.-наказателната отговорност на жалбоподателя по отношение на нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от Закона за горите позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Цитираното в НП позволително за сеч № 0753167/09.01.2024 г. е издадено на жалбоподателя С. И. С. именно във връзка с притежаваното от него удостоверение за упражняване на лесовъдска практика. Съгласно чл. 108, ал. 3 от Закона за горите лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, до освидетелстване на сечището. Следователно, от момента на издаване на позволително за сеч на негово име, това лице поема отговорността да осъществява контрол за спазване на законовите изисквания при осъществяване на тази сеч. Нормата на чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите също регламентира, че до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина, като разпоредбата на цитирания чл. 47 изисква при добив на дървесина лицата, извършващи сечта да секат само определените и отбелязани за сеч дървета. Съгласно разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии лицата по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.

В конкретния случай, от данните по делото се установява по един безспорен начин, че жалбоподателят е лице, упражняващо лесовъдска практика, което е вписано в регистъра по чл. 235 от Закона за горите, т.е. същият може да бъде субект на нарушението. На следващо място, по делото се установи, че в периода от 12.01.2024 г. до 25.09.2024 г. в сечище – обект за добив на дървесина, находящо се в отдел 90, подотдел „ж“ в землището на с. М., общ. Е., е извършена сеч на 25 броя дървета от дървесен вид бял бор и 5 броя дървета от дървесен вид габър, които не са определени и отбелязани за сеч. Видно от приложеното позволително за сеч жалбоподателят се е подписал като получил същото, а позволената с него сеч не е гола, което налага извършване на контрол за сеч на отбелязаните с контролна горска марка дървета. От изложеното съдържание на цитираната като нарушена в НП законова разпоредба и предвид установената по делото фактическа констатация за допусната сеч на 25 броя дървета от дървесен вид бял бор и 5 броя дървета от дървесен вид габър, които не са определени и отбелязани за сеч, следва извода за допуснато от жалбоподателя административно нарушение чрез бездействие именно на посочената от наказващия орган правна норма. Нарушението е описано със съставомерните му елементи – форма на изпълнително деяние, време и място на извършването му. За настоящия съдебен състав е безспорно, че след като не е упражнил нужния ефективен контрол при добива на дървесината, жалбоподателят, като лице, упражняващо лесовъдска дейност, с издадено позволително за сеч, е извършил посоченото в НП нарушение. Безспорни по делото са качеството на субекта на деянието, т.е. лице, упражняващо лесовъдска практика, и извършеното нарушение. Несъмнено представените по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели П. В. Й., Н. И. М. и А. В. Н., установяват категорично нарушението и неговия извършител. Свидетелите П. В. Й., Н. И. М. и А. В. Н. пряко и непосредствено са възприели правно релевантните факти, констатиращи инкриминираното деяние. Тези техни показания кореспондират и на представените писмени доказателства. Освен това, липсват данни свидетелите П. В. Й., Н. И. М. и А. В. Н. да са пряко или косвено заинтересовани от изхода на делото или да се намират в някакви отношения със страните.

По изложените по-горе съображения, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата му, както и тази на процесуалния му адв. С. П. Н. от ВТАК, направени в съдебно заседание. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не се констатира неправилно приложение на материалния закон. Наказателното постановление е обосновано. Изложената в същото фактическа обстановка кореспондира на обективната действителност. Освен това не е изтекла предвидената в закона давност за погасяване на адм.-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Съдът счита, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. Извършеното нарушение не е с незначителни вредни последици, нито е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази връзка следва да се подчертае, че нормите в Закона за горите и следващите го подзаконови нормативни актове са създадени, за да гарантират обществения интерес. Всяко едно нарушение на посочения нормативен акт засяга обществения интерес, поради което осъщественото нарушение в никакъв случай не би могло да бъде разглеждано като маловажен случай. В този смисъл, съдът отчита и не малкия брой отсечени дървета – общо 30, което е предпоставка за нарушаване на екологичното равновесие – проблем от изключително значение в последните години, за преодоляването на който съществен дял от отговорността носят именно лесовъдите, имащи задължение да контролират сечите в горите.

Настоящата инстанция намира, че наказанието, наложено на жалбоподателя, е правилно и законосъобразно определено по вид и по размер. Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях, а съгласно чл. 272 от Закона за горите ако лице извърши нарушение по чл. 256, 257, 259, чл. 261 – 265, чл. 267 – 271, след като е имало влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила, глобата или имуществената санкция е в троен размер. В случая са изпълнени изискванията на чл. 272 във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, т.к. на жалбоподателя С. И. С. с НП № 2310500200/29.11.2023 г. на Директора на РДГ – Велико Търново, влязло в сила на 16.12.2023 г., за нарушението на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. Съдът намира, че при определяне размера на наказанието наказващият орган се е съобразил с правилата на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН и чл. 272 от Закона за горите. Наложеното наказание глоба е 900.00 лв., т.е. в троен размер (на база 300.00 лв.) и отговаря на тежестта на нарушението, както и на значимостта на нарушените обществени отношения. Освен това, настоящата инстанция намира, че наложената санкция с така определения размер на наказанието би респектирала нарушителя за спазване на законодателството за в бъдеще и ще въздейства възпитателно, както на самия него, така и на останалите членове на обществото.

С оглед на изложените съображения съдът счита, че жалбата следва да се остави без уважение, тъй като не са налице основания за отмяна на НП. Последното следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН съдът следва да уважи направеното от процесуалния представител на РДГ – Велико Търново искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като осъди жалбоподателя да заплати на РДГ – Велико Търново, която по силата на чл. 158, ал. 2 от ЗГ има статут на юридическо лице на бюджетна издръжка, сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в производството пред районния съд.

Водим от изложените съображения, съдът