Решение № 380 от 23.4.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 126/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което са допустими.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С влезлите в сила Решение №260084/14.12.20г., поправено с Решение №260059/27.04.21г. по гр.д.№699/2019г. по описа на РС – Айтос, е допуснато извършване на съдебна делба на недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на село Соколец, Община Руен, Бургаска област: поземлен имот с идентификатор 67876.107.31 - нива, в местност „Гявур куван булду“, с площ 5396 кв.м; поземлен имoт с идентификатор 67876.115.1 – нива в местност „Kючюк ачма“, с площ 2501 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 67876.116.4 – иглолистна гора в местност „Бюйюк тепе“, с площ 6801 кв.м; поземлен имот с идентификатор 67876.184.8 – нива в местност „Кайрак тарла“, с площ 2799 кв.м; поземлен имот с идентификатор 67876.184.11 – нива с площ 200 кв.м, в местност „Кайрак тарла“; поземлен имoт с идентификатор 67876.184.13 – нива в местност „Кайрак тарла“, с плoщ 1999кв.м; поземлен имот с идентификатор 67876.204.1 – нива в местност „Куз балък“, с плoщ 15992кв.м; поземлен имoт с идентификатор 67876.244.3 – нива в местност „Яламач“ с площ 3199 кв.м.; поземлен имoт с идентификатор 67876.4.2 – нива вместност „Йайкън“, с плoщ 18798 кв.м.; поземлен имoт с идентификатор 67876.25.29 – нива в местност „Яйкън“, с плoщ 9795 кв.м.; поземлен имoт с идентификатор 67876.30.21 – нива в местност „Пъндъклък“, с плoщ 12497 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 67876.45.22 – нива в местност „Яйкън“, с плoщ 23499 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 67876.100.14 – нива в местност „Куз диби“, с площ 11198 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 67876.121.1 – нива в местност „Дорулар“, с площ 5402 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 67876.121.33 – нива в местност „Дорулар“, с площ 4501кв.м.; поземлен имoт с идентификатор 67876.204.10 – нива в местност „Куз балък“, с площ 5000 кв.м.; поземлен имoт с идентификатор 67876.207.20 – нива в местност „Куз балък“, с площ 3800 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 67876.241.48 – нива в местност „Кайряк алтъ“, с плoщ 4599 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 67876.248.2 – нива в местност „Юджеклер бою“, с плoщ 5003 кв.м; поземлен имот с идентификатор 67876.250.8 – нива в местност „Бей кюпрю“, с площ 6000 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 73287.352.65 – овощна градина в землището на село Трънак, местност „Юрт екинлик“, с площ 5000 кв.м. Във втората фаза на настоящото производство са предявени претенции по сметките срещу ответника Н. К. А. от ищците Д. К. И.и и Х. Г. и от ответниците Н. М. К., чрез настойника си Х. А. М., М. И. Б. и Н. И. К., И. К. А. и Б. К. Х.. Ищците по претенциите твърдят, че само ответникът е отдавал под наем процесните имоти и е получавал наемната цена. Претендират присъждане на припадащата им се част от наема, получен от ответника за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г., 2020/2021г.

Ответниците Ф. Е. А. и А. Е. Б. не са предявили претенции по сметките. За установяване ползването на имотите и размера на наемната цена са представени писмени доказателства – договори да наем: договор от 28.07.2015г., сключен от ответника Н. К. А. в качеството му на наемодател и Н. З. И. – като наемател, за срок от 5 години. Уговорена е годишна наемна цена от 3 лева на декар; договор от 14.07.2020г., сключен от ответника Н. К. А. в качеството му на наемодател и Н. З. И. – като наемател, за срок от една година. Уговорена е годишна наемна цена от 3 лева на декар.

Според извършената съдебно – агротехническа експертиза от вещото лице Людсканова, наемна цена е заплащана в полза на ответника, само за обработваемата земя от 76.684 дка, в размер на общо 230 лева годишно. За необработваемата земя от 77.295 лева не е заплащана рента. Тези заключения вещото лице основава на разговора си с арендатора и ответника, т.к. те нямат счетоводство. По делото са представени и разходни касови ордери, видно от които Н. И. е заплащал на Н. А. по 230 лева годишна – наем на земеделски земи.

Според извършената съдебно – агротехническа експертиза от вещото лице доц. д-р Стоева, извършено след справки в Общинска служба по земеделие – Руен, макар част от земеделските земи да са възстановени като необработваеми, те се обработват, декларират и за тях се получават субсидии. Според експертизата, средният размер на рентно плащане се определя от комисия, назначена със заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие“, съгласно чл.77б ППЗСПЗЗ, като размерът се публикува интернет страницата на службата. Видно от експертизата, за село Соколец наемната цена за 1 дка е 12 лева за 2015/16г., 14 лева за 2016/17г., 21 лева за 2017/18г., 12 лева за 2018/19г., 12 лева за 2019/20г. и 17 лева за 2020/21г. Според обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 15.09.22г., към датата на договорите, минималният размер на рентните цени при свободно договаряне е бил над 10 лева, дори през 2000г. е бил в рамките на 8-10 лева за декар.

Видно от писмо на Национален статистически институт – Териториално статистическо бюро – Югоизток – отдел „Статистически изследвания“ – Бургас, средните цени на рентата за кв. метър за ниви в Община Руен са както следва: за 2014г. – 18 лева, за 2015г. – 22 лева, за 2016г. – 21 лева; за 2017г. – 21 лева, за 2018г. – 24 лева; за 2019г. – 26 лева; за 2020г. – 26 лева.

За установяване размера на наемната цена е разпитан свидетелят И. С. А.. Свидетелят заявява, че и той е сключил договори за наем с Н. И. и въпреки че в договора не пишело нищо, получавал годишна наемна цена в размер на 25 лева на декар. Според свидетеля на някои наемодатели наемателят заплащал и по-висока цена, дори му казал, че на ответника Н. е дал повече пари и едно теле.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона БОС намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно в частта, с което са отхвърлени претенциите за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. и частично неправилно и незаконосъобразно в частта, с което е отхвърлена претенцията за стопанската 2020/2021г.

Според нормата на чл.93 ЗС, добивите от вещта, в т.ч. и наем принадлежат на собственика й. Разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС повелява, че всеки съсобственик участва в ползите на общата вещ съобразно частта си. Съобразно изводите в Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. №7/2012 г., ОСГК, „Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. …. Писмено поискване не е необходимо, когато се претендират добивите от вещта, защото съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, във връзка с чл. 93 от ЗС - всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и граждански плодове. Тъй като възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление /а не акт на лично ползване/ и тъй като нормата на чл. 31 от ЗС е специална по отношение на чл. 93 от ЗС - когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански плодове - разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС не намира приложение. По изключение обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС може да се претендира само за разликата между уговорена наемна цена, съобразно сключения от ползващия имота съсобственик наемен договор и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска“.

В настоящия случай не се спори и видно от представените писмени доказателства, ответникът Н. А. е отдавал под наем процесните имоти, следователно не ги е ползвал лично (не ги е обработвал той или членове на семейството му). В тази връзка са и твърденията на ищците и те претендират припадащата им се съобразно дяловете им в съсобствеността наемна цена. Поради това и съобразно даденото по-горе тълкувание, претендиращият съсобственик не е длъжен да отправи писмена покана спрямо ползващия съсобственик, за да възникне вземането му. Ето защо предявените претенции по сметките за периода 2015г. – 2021г. са основателни.

По отношение размера, в който същите следва да бъдат уважени: В представените от ответника писмени доказателства – договори за наем и разходни касови ордери е посочено, че наемната цена за процесните имоти – 153.979 дка възлиза на 3 лв. за декар и 230 лева годишно. Ищците оспорват тези размери с твърдението, че не отговарят на действащите за периода и региона действителни наемни цени. Бургаският окръжен съд намира, че по този въпрос заключението на в.л. доц. д-р Костова следва да бъде кредитирано с висока степен да доверие – същото е мотивирано и обосновано, основано е на нормативните изисквания относно определяне на средните наемни цени. В тази връзка Бургаският окръжен съд намира, че размерът на обезщетението следва да се изчисли на база определените от Комисията по §2е ДР ЗСПЗЗ и на осн. чл.77б ППЗСПЗЗ средни наемни цени за декар за землището на с.Соколец за процесния период, който размер е нормативно обоснован.

Размерът на обезщетението за всеки от ищците следва да се определи съобразно наследствения му дял. Делбата на процесните имоти е допусната при следните квоти: - по 6/36 ид.ч. за Д. К. И., Н. М. К., Н. К. А.; - по 3/36 ид.ч. за М. И. Б. и Н. И. К.; - по 2/36 ид.ч. за И. К. А. и за Б. К. Х.; - по 1/36 за Ф. Е. А. и А. Е. Б.; - 6/36 ид.ч. за наследниците на Х. Г. - Р. Г., Е. Ю. и Ю. Г., които според представеното удостоверение за наследници, издадено от нотариус на Черезкьой – Република Турция - Таййар Джафер Джанполат наследяват: 3 дяла за Ю. и Е. и 2 дяла за Р.. При такива квоти следва да бъде присъдено и обезщетението, равняващо се на наемната цена за всяка стопанска година.

Така за стопанската: - 2015/2016г. за 153.979 дка при 12 лева на декар, наемната цена възлиза на 1847.75 лева; на всеки от съделителите се дължи:

• по 6/36 ид.ч. от горната сума или по 307.96 лева на Д. К. И., Н. М. К., Н. К. А.; - по 3/36 ид.ч. от горната сума или по 153.99 лева за М. И. Б. и Н. И. К.; - по 2/36 ид.ч. от горната сума или 102.65 лева за И. К. А. и за Б. К. Х.; - 6/36 ид.ч. или 307.96 лева общо за наследниците на Х. Г. - Р. Г., Е. Ю. и Ю. Г.:

3 дяла за Ю. и Е. и 2 дяла за Р.. - 2016/2017г. за 153.979 дка при 14 лева на декар наемната цена е 2155.71 лева; на всеки от съделителите се дължи:

• по 6/36 ид.ч. или по 359.28 лева от горната сума за Д. К. И., Н. М. К., Н. К. А.; - по 3/36 ид.ч. или по 179.64 лева от горната сума за М. И. Б. и Н. И. К.; - по 2/36 ид.ч. или по 119.78 лева от горната сума за И. К. А. и за Б. К. Х.; - 6/36 ид.ч. или 359.28 лева общо за наследниците на Х. Г. - Р. Г., Е. Ю. и Ю. Г.:

3 дяла за Ю. и Е. и 2 дяла за Р.. - 2017/2018г. за 153.979 дка при 21 лева на декар наемната цена е 3233.56 лева; на всеки от съделителите се дължи:

• по 6/36 ид.ч. или по 538.92 лева от горната сума за Д. К. И., Н. М. К., Н. К. А.; - по 3/36 ид.ч. или по 269.46 лева за М. И. Б. и Н. И. К. - по 2/36 ид.ч. или по 179.64 лева от горната сума за И. К. А. и за Б. К. Х.; - 6/36 ид.ч. или общо 538.92 лева за наследниците на Х. Г. - Р. Г., Е. Ю. и Ю. Г.:

3 дяла за Ю. и Е. и 2 дяла за Р.. - 2018/2019 г. за 153.979 дка при 12 лева на декар наемната цена е 1847.75 лева; на всеки от съделителите се дължи:

• по 6/36 ид.ч. от горната сума или по 307.96 лева на Д. К. И., Н. М. К., Н. К. А.; - по 3/36 ид.ч. от горната сума или по 153.99 лева за М. И. Б. и Н. И. К.; - по 2/36 ид.ч. от горната сума или 102.65 лева за И. К. А. и за Б. К. Х.; - 6/36 ид.ч. или 307.96 лева общо за наследниците на Х. Г. - Р. Г., Е. Ю. и Ю. Г.:

3 дяла за Ю. и Е. и 2 дяла за Р.. - 2019/2020г. за 153.979 дка при 12 лева на декар наемната цена е 1847.75 лева; на всеки от съделителите се дължи:

• по 6/36 ид.ч. от горната сума или по 307.96 лева на Д. К. И., Н. М. К., Н. К. А.; - по 3/36 ид.ч. от горната сума или по 153.99 лева за М. И. Б. и Н. И. К.; - по 2/36 ид.ч. от горната сума или 102.65 лева за И. К. А. и за Б. К. Х.; - 6/36 ид.ч. или 307.96 лева общо за наследниците на Х. Г. - Р. Г., Е. Ю. и Ю. Г.:

3 дяла за Ю. и Е. и 2 дяла за Р.. - 2020/2021г. за 153.979 дка при 17 лева на декар наемната цена е 2617.64 лева; на всеки от съделителите се дължи:

• по 6/36 ид.ч. или по 436.27 лева за Д. К. И., Н. М. К., Н. К. А.; - по 3/36 ид.ч. или по 218.13 лева за М. И. Б. и Н. И. К. - по 2/36 ид.ч. или по 145.42 лева за И. К. А. и за Б. К. Х.; - 6/36 ид.ч. или 436.27 лева общо за наследниците на Х. Г. - Р. Г., Е. Ю. и Ю. Г.:

3 дяла за Ю. и Е. и 2 дяла за Р.. АРС е приел че размерът на обезщетението следва да се базира на средните размери за целия 6 годишен период, общо 2132 лева. Решението следва да бъде частично отменено, като на ищците бъдат присъдени суми, допълващи дължимите им части при годишен наем от 2617.64 лева.

Като краен резултат, ответникът Н. К. А. следва да бъде осъден да заплати на ищците общо за целия претендиран период както следва:

На Д. К. И. и Н. М. К., по 2258.46 лева;

На М. И. Б. и Н. И. К. по 1129.23 лева; На И. К. А. и за Б. К. Х. по 752.82 лева. На наследниците на Х. Г. - Р. Г., Е. Ю. и Ю. Г., общо 2258.46 лева, от която сума по 3 дяла за Ю. Г. и Е. Ю. и 2 дяла за Р. Г.. Първоинстанционният съд е присъдил на съделителите суми за наем за стопанската 2020 – 2021г., които следва да се приспаднат и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тези части.

Решението следва да бъде отменено в частите, в които исковете са отхвърлени над присъдените от АРС до присъдените от БОС суми.

Решението следва да бъде потвърдено в частите, с които исковете са отхвърлени над присъдените от БОС суми до предявените размери.

В полза на въззивниците Д. К. И., Р. Г., Е. Ю. и Ю. Г. следва да бъдат присъдени направените съдебно – деловодни разноски, в размер на 1200 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие и 25.00 лева – държавна такса. Останалите въззивници не са представлявани от адвокат и не заявяват претенции за разноски.

Съдът констатира, че АРС е изискал внасяне само на 25.00 лева – държавна такса за въззивно обжалване по всяка от жалбите – за три жалби по 25.00 лева - общо 75 лева. Всеки от въззивниците дължи държавна такса по чл.25, вр. чл.1 ТДТССГПК - върху стойността на претенцията си. Доколкото тези такси съставляват разноски, които следва да се възложат на ответната страна, последната следва да бъде осъдена да ги заплати по сметка на Окръжен съд Бургас. При уважени искове в общ размер на 10539.48 лева, размерът на таксата е 210.80 лева. след приспадане на сумата 75.00 лева, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати 135.80 лева.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд