Решение № 4044 от 10.10.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 8907/2023 г.

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР във вр. с чл. 145 - чл. 178 АПК. Образувано е по постъпила жалба от В. Н. К. против Заповед за задържане на лице от ••••••••••• г., издадена от служителя И. К. П. – ••••••••••••••• в Група „••••••“ при •••• РУ гр. П., с която В. К. е задържан за срок от ••• часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна, постановена при нарушение на процесуалните правила и материалния закон, . Твърди се в жалбата, че заповедта е лишена от посочване на фактическото и правното основание за задържането. Твърди се, че не е посочена правилната материалноправна норма. Твърди се, че са нарушени основни права. На основание изложените обстоятелства се моли да се отмени заповедта като незаконосъобразна. Претендират се разноски. Постъпил е писмен отговор от ответника И. К. П., който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като моли същата да се остави без уважение. Твърди, че са спазени законовите разпоредби и не са нарушени правата на задържания. Излагат се подробни доводи. Моли жалбата да се остави без уважение. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя моли да се отмени заповедта, като излага съображения за незаконосъобразност на последната. Моли да му бъдат присъдени разноски в производството. Съдът, съобразявайки материалите по делото и доводите на страните намери за установено следното: На ••••••••• г. е установено, че жалбоподателят около •••••• часа в с. П., общ. Р., ул. „•••••••••“ № •••• управлява лек автомобил марка „•••••••“, модел „•••••••“ с рег. № •••••••••• след употреба на наркотични вещества (••••••••••••), установено с техническо средство – ••••••••••„•••••••••••••“ с фабр. № •••••••••••• и •••••••••• с •••••••••••• годна до ••••••• г. В ••••••• е издадена оспорената заповед за задържане от •••••••• И. К. П.. В заповедта е посочено основанието за задържане, а именно: наличие на данни за извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 3 НК по ДП 397/14.06.2023 г. по описа на ••••• РУ гр. П. На задържания е връчено копие от заповедта срещу подпис. При задържането е подписана от задържания Декларация за правата на задържаното лице, като в част 2-ра от нея изрично е посочено, че задържаният не желае адвокатска защита, нито по негов избор и за негова сметка, нито служебен защитник. Задържаният е декларирал желанието си ••••• му да бъде уведомен по телефона за неговото задържане. Не са декларирани здравословни проблеми. Приета е като писмено доказателство и не е оспорена от процесуалният представител на задържания Декларация за удостоверяване на обстоятелството, че при задържането си В. К. е бил запознат с правото си на отказ от защитник и последиците от него. Приета е и разписка за връщане на описаните в протокола за обиск вещи от служителя С. С. Видно от отразеното в представената в препис извадка от •••••••••••••• жалбоподателят В. К. е задържан в •••••• часа на •••••••••• г. в добро състояние и е освободен в ••••• часа на същата дата в добро състояние. От приетата по делото Заповед от •••••••• г. е видно, че •••••••••• П. е бил дежурен в нощта на ••• срещу •••••••• г. От приетото като писмено доказателство писмо от ••••••••••• на ••••• РУ- П., се установява, че И. П. е на работа в системата на МВР от ••••••• г., като към •••••••••• г. заема длъжността •••••••••••••••• ••••• в група „•••••••••••••••••“ на сектор „•••••••••••••••••••" към •••••••• РУ- П. при ОД на МВР – П. и е с полицейски правомощия по ЗМВР. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, като съобразно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР правомощие да задържат граждани имат полицейски органи, каквото качество издалият заповедта има по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността й адекватно да я организира. Липсва и противоречие на материалноправните разпоредби, тъй като от събраните по делото доказателства се установяват данни за извършено от страна на лицето престъпление, които данни са налице към момента на издаване на заповедта за задържане, поради което са изпълнени предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от ЗМВР за срок не по- дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Същата се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 1 НПК, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление, като тези данни следва да са налични преди постановяването й, респ. при задържането на лицето. Наличието на данни за осъществяване на престъпление от общ характер към момента на постановяване на задържането на лицето, какъвто е настоящия случай, води до извод за законосъобразност на наложената мярка. Това е така, тъй като към момента на задържането на лице е било налице обосновано предположение за осъществяване на престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК, тъй като при осъществена проверка на водача на лекия автомобил, с техническо средство – ••••••••„•••••••••••••••“ с фабр. № •••••• и •••••••••••••• с •••••••••• годна до •••••• г, е установено наличие на наркотични вещества – •••••••••••. Така отразените в заповедта за задържане констатации не са оспорени. Обстоятелството, че не се установява впоследствие да е образувано досъдебно производство, не води до извод за незаконосъобразност на постановената заповед за задържане, тъй като към момента на издаването й, предпоставките за това са били налични. Със задържането правата и законните интереси на жалбоподателя не са засегнати в по- голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административният акт, а именно - с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укрИ.е след извършване на престъпление. Съдът счита за неоснователно и възражението за нарушаване на основни човешки права. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.