Решение № 401 от 11.2.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 767/2024 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 вр.чл. 146, вр.чл. 148, ал. 2 и ал. 4, чл. 144, ал. 1 и ал. 3, т. 1, чл. 145, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от „РОАН – 90” ООД, със седалище: гр. Русе, чрез процесуален представител адв. К. С. при АК – Русе, против заповед № РД-03-70 от 28.08.2024 г., издадена от главен архитект на община Русе, с която е отказано одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж на „РОАН 90” ООД, представлявано от Х. А. И. за обект: „Многофамилна жилищна сграда с гаражи“ в ПИ с идентификатор 63427.2.2168, представляващ УПИ ХІІ-2168, в кв. 196 по плана на гр. Русе. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради постановяването й в нарушение на приложими материалноправни разпоредби и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваната заповед на главния архитект на община Русе като се върне преписката на органа със задължителни указания по прилагането на закона, а именно да се одобри представения със заявление за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж вх. № УТ-53-8 от 02.07.2024 г. от „РОАН 90“ ООД инвестиционен проект и да се издаде разрешение за строеж (РС). Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък на разноските на л. 89 от делото. Ответникът в производството – главен архитект на община Русе, чрез процесуалния му представител адв. Е. Н., оспорва жалбата. Прави искане да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък на разноските на л. 92 от делото. След като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, включително приетите заключения по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и по допълнително определената задача по назначената СТЕ, съдът приема следното: По фактите Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед № РД-03-70 от 28.08.2024 г., издадена от главен архитект на община Русе, с която е отказано одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж на „РОАН 90” ООД, представлявано от Х. А. И. за обект: „Многофамилна жилищна сграда с гаражи“ в ПИ с идентификатор 63427.2.2168, представляващ УПИ ХІІ-2168, в кв. 196 по плана на гр. Русе. Административният орган е сезиран от „РОАН 90“ ООД, представлявано от Х. А. И., с искане вх. № УТ-53-8 от 02.07.2024 г. за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж за обект „Многофамилна жилищна сграда с гаражи“ в ПИ с идентификатор 63427.2.2168, представляващ УПИ XII-2168, в кв. 196 по плана на гр. Русе. С писмо изх. № 30-18-6 от 16.07.2024 г. на заявителя е указано в 30-дневен срок от получаване на писмото да отстрани посочени нередовности, представляващи констатирани пропуски и несъответствия в инвестиционния проект като го приведе в съответствие с изискванията на чл. 93, ал. 2 и чл. 88а от Наредба № 7 от 2003 г. (л. 14 от делото). Указанието е връчено на ръка на представител на дружеството. В отговор на горното заявителят е входирал в деловодната система на община Русе становище/искане вх. № 30-18-6#1 от 25.07.2024 г. относно несъгласие с дадените указания като счита, че същите не са конкретизирани (л.15 от делото). Указаният срок за изпълнение на указанията е изтекъл на 15.08.2024 г., до който момент в деловодната система на община Русе не е постъпило писмо в изпълнение на дадените указания. С писмо изх. № 30-18-6#2 от 26.07.2024 г. на заявителя е конкретизирано, че показаното в проекта като издатина не съответства на кумулативно посочените предпоставки от нормата на чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г. като изрично е посочено, че дори да липсва само една предпоставка, то нормата не би могла да намери приложение, изброени са предпоставките. Според органа, указанието е ясно и точно формулирано (л. 16 от делото). Подадено е ново становище вх. № 30-18-6#3 от 15.08.2024 г. (л. л. 3 – 5 от преписката), в което се изразява несъгласие със становището на органа, че въпросните издатини не отговаряли на изискванията на чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г., изложена е подробна аргументация в подкрепа на тези доводи, от която е видно, че за заявителя е било напълно ясно какви според органа са несъответствията на инвестиционния проект с правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. След съобразяване на действащата законова и подзаконова нормативна уредба, компетентният административен орган приема, че проектната документация не отговаря на изискванията на хипотезите на чл. 24, ал. 1 от ЗУТ, чл. 93, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони по следните съображения: В проектната документация по част - Архитектура в разпределенията на кота +9.00м, +11.80м +14.60м са показани архитектурни елементи - кули, които са в нарушение на следните законови изисквания: На първо място органът е приел, че предвидените кули са в нарушение на одобрения със заповед № РД-01-2818 от 22.10.2007 г. ПУП-ИПЗ и РУП, а именно излизат извън обхвата на предвиденото застрояване. На следващо място органът е приел, че на кота +9.00м, +11.80м, +14.60м показаните архитектурни елементи – кули са с квадратури съответно: на кота +.9.00м-7.60кв.м, на кота +11.80м-7.60кв.м и 3.80кв.м и на кота +14.60м-7.60кв.м и 14.30кв.м. Общият сбор възлиза на 41.20кв.м, нарушавайки кумулативните изисквания на правилото на чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, недопускащо площ на архитектурния елемент-кула по-голяма от 25кв.м. На трето място, според органа, видно от проектната документация по част - Архитектура, показаните архитектурни елементи - кули на чертежи -разпределение на кота +9.00м, +11.80м, +14.60м, разрез и фасади са включени във височината на сградата и са предвидени под покривната плоскост, което представлявало съществено нарушение на кумулативно установените изисквания на чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г. Органът е посочил, че законодателят не дефинира изрично понятието „покривна плоскост“, но аргументи за неговото съдържание се извеждат от правилото на чл. 74, ал. 1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно визираната правна норма височината на сградата (Н) според чл. 24, ал. 1 от ЗУТ се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответна ограждаща стена до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи. Нормата на чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони не съдържа отделни хипотези, а кумулативно установени от законодателя по императивен начин предпоставки, при наличието на които един елемент не се счита за издатина. Според органа, основна предпоставка е кулите да са разположени над покривната плоскост като законодателят установява още три кумулативно изискуеми предпоставки: да заемат не повече от 20 на сто от застроената площ и не повече от 25кв.м, както и да са на разстояние не по-малко от 3.0м от страничната граница на урегулирания поземлен имот. Кумулацията по правната си същност означава, че липсата на която и да е от императивно установените предпоставки, установени от хипотезата на правната норма, води на невъзможност за прилагането й в конкретния случай. На четвърто място, според органа, видно от чертеж № 10 /разрези/ и чертеж № 11 /фасади/ височината на сградата е +18.00м относителна кота, като кулите са разположени под тази кота, т.е. под покривната плоскост, което, според АО, грубо нарушава изискванията на чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г. Органът тълкува това правило така, че според него то налага правния извод, че кулите следва да са разположени на най-високата точка на сградата. Предвид изложеното, органът е направил заключение, че посочените по-горе архитектурно-художествени елементи не съответстват на понятието „кула“, което макар и да не е дефинирано изрично от законодателя, би могло да бъде формулирано по тълкувателен път. В конкретния случай административният орган не приема, че показаното в проекта представлява кула. Нормативната уредба води на извод, че архитектурно-художествените елементи-кули не се включват във височината на сградата. Систематичното тълкуване на визираната нормативна уредба води на извод, че в Глава Двадесет и четвърта „Издатини на сгради“ законодателят определя кулите като архитектурно-художествен елемент, а не като функционален такъв. Горното налага правния извод, че кулата може да бъде като отделен обем, самостоятелен обект, над покривната плоскост, а не като функционално разпределение, в случая показано като стая-кула. При спазване кумулативните изисквания на чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г. би следвало архитектурно-художествените елементи да са показани в чертежа - „План покривни линии“, а в конкретния случай липсвали, което само по себе е доказателство за наличие на нарушение на градоустройството, като не е следвало да бъдат определяни като кули. На заявителя са били дадени указания за отстраняване на нередовностите, като, според органа, указателното писмо съдържа ясно и точно формулирана воля на административния орган. АО е приел, че е налице грешно оценена в комплексния доклад за оценка съответствието на проектната документация със съществените изисквания към строеж: „Многофамилна жилищна сграда“ в ПИ с идентификатор 63427.2.2168, представляващ УПИ ХII-2168, в кв. 196 по плана на гр. Русе на надзорна фирма - „Билдконсулт” ЕООД. Предвид изложеното и по аргумент от посочените правни норми, административният орган е постановил отказ за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж по отношение на строеж: „Многофамилна жилищна сграда“ в ПИ с идентификатор 63427.2.2168, представляващ УПИ XII-2168, в кв. 196 по плана на гр. Русе, предвид факта, че са нарушени градоустройствените изисквания и не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г. По делото, за установяване на релевантни факти, за които са необходими специални знания и които са от съществено значение за правилното разрешаване на спора бе назначена и съдебно-техническа експертиза (СТЕ) - л. л. 37 – 39 от делото. След като се е запознало с доказателствата по делото, вещото лице е констатирало следното: Съгласно ОУП на община Русе ПИ 63427.2.2168 (УПИ XII-2168) попада в зона Жг - жилищна зона с преобладаващо високо застрояване. Със заповед № РД-01/2818 от 22.10.2007 г. на кмета на община Русе е одобрен ПУП-ИПЗ и РУП, кв. 196, за урегулирани поземлени имоти XI-2166, 2167 и XII-2168 по плана на гр. Русе. Многофамилната жилищна сграда е ситуирана в ъглов имот - с лица към ул. „Мария Луиза“ - на север и ул. „Цариград“ - на запад. На изток границата е съществуващ калкан, а на юг е предвиден калкан към УПИ XV-2169. Разработката е във фаза „Технически проект (ТП) - застрояване с шест надземни етажа и един подземен етаж“. Първи надземен етаж е нежилищен, с вход от ул. „Мария Луиза“ към ядрото за вертикална комуникация, а в останалата площ са развити гаражи. Останалите надземни етажи са жилищни. Сградата е проектирана с хоризонтални отстъпи във височина съгласно РУП и според изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г. Чисто композиционно по нива са оформени четири обема, свързани помежду, символично казано, с „цилиндрична става“ - закръглени откъм кръстовището с цилиндрична сегментна повърхнина с вертикална ос. Сградата има четири височини - коти корнизи по РУП (обозначени с „КК“ за краткост): Експертът уточнява, че покриви има не само над най-високите части над сградата. Покриви има и над по-ниските части на сграда с отстъпи в застройката, както е и в настоящия проект. Най-горните повърхности на по-ниските обеми, независимо скатни или хоризонтални, са също покриви - последните плочи на етажите в тези зони със съответните хидроизолации, топлоизолации и т.н. Според вещото лице, във формулировката на разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г. „... разположени над покривната плоскост, ...“ по никакъв начин не означава, че кулите трябва да излизат нагоре от най-високия от възможните покриви. Експертът пояснява, че кулата излиза над нивото на покривната плоскост, с която контактува, над която тя като проекция се появява. Вещото лице посочва като пример, че би било абсурдно, ако се проектира една сграда само с най-малката възможна височина, която е допустима на уличната регулационна линия и там е допустимо да се изгради кула, и ако след това с отстъпи се добавят още етажи, което прави сградата още по-висока, вече същата тази кула да не е допустима. Становището на вещото лице е, че нито визуално, нито от гледна точка на ослънчаване, кулата няма да постави в по-неблагоприятно положение уличното пространство и сградите отсреща, когато сградата има отстъпи във височина, в сравнение със случая когато същата е с най-малката възможна височина и няма отстъпи. Уточнява, че кулата може да се предвиди на уличната регулационна линия в зоната на най-ниското застрояване, на първата стъпка на обемите, над покрива, с който контактува в този участък. На всяка от по-горните стъпки на обемите е възможно също да се предвиди кула. Четирите коти корнизи - КК1, КК2, ККЗ и КК4 дефинират четири покривни плоскости: „Г-образна“ покрив-тераса на КК1, ивични покриви-тераси на КК2 и ККЗ, покрив на сградата на КК4. Според заключението на вещото лице, по разпоредбата чл. 93, ал. 2 на Наредба № 7 от 2003 г., както и от останалото съдържание на Наредба № 7 от 2003 г., така и по ЗУТ, липсва ограничение за броя на кулите и за функционалното им предназначение. Както може да бъде една на брой, така е допустимо да се предвидят повече на брой кули при условие, че общата им застроена площ е не повече от 25кв.м или не повече от 20% от застроената площ на сградата и при спазване останалите рестрикции по чл. 93, ал. 2 на Наредба № 7 от 2003 г. - да са над покривната плоскост и да са на разстояние не по-малко от 3.0м от страничната граница на УПИ. В проекта са предвидени три броя кули – K1, К2 и КЗ (обозначени с „К“ за краткост в настоящата СТЕ и в приложение № 1 към нея). За по-голяма яснота и необременяване с всички детайлни чупки и линии по ТП, вещото лице е построило аксонометрията (вж. приложение 1 към заключението му) по ПУП-ИПЗ и РУП, с височини и коти от тази фаза. Кула К2 има две нива, горното от които на ККЗ е с по-голяма площ; предвидена е откъм ул. „Мария Луиза“ и контактува с ивичната покрив-тераса; издига се по регулационната линия от КК2 (+12.00=53.30) нагоре. Застроената площ на К2 е S2=9.36кв.м. Кула КЗ е с едно ниво, позиционирана откъм ул. „Мария Луиза“; контактува с ивичната покрив-тераса; издига се от третата стъпка на обемите - от ККЗ (+15.00=56.30) нагоре. Застроената площ на КЗ е S3=4.95кв.м. Общата застроена площ на трите кули е S1+S2+S3=7.69+9.36+4.95 = 22кв.м, което е по-малко от 25кв.м и не повече от 20% от застроената площ на сградата (191.70x0.2=38.34кв.м). И трите кули – K1, К2 и КЗ са над съответните им покривни плоскости – „Г-образна“ покрив-тераса на КК1, ивични покриви-тераси на КК2 и ККЗ. И трите кули стигат до покрива на сградата - КК4. Архитектурните елементи обозначени в проекта като „елементи по чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г., т.нар. „кули“ са три на брой, а не два, тъй като са разположени над три различни покривни плоскости и започват да се издигат нагоре от три различни височини - КК1, КК2 и ККЗ. И трите кули – K1, К2 и КЗ са разположени над съответните им покривни плоскости – „Г-образна“ покрив-тераса на КК1, ивични покриви-тераси на КК2 и ККЗ (приложение № 1). Архитектурният елемент - кула К1, който започва от кота К +9.00 и достига до кота К +17.70 /по ул. „Цариград“/ е разположен над покривната плоскост - късото рамо на „Г-образна“ покрив-тераса на първата стъпка на обема на КК1, определена от ПУП и показана в проектната документация - на чертежи № 6, 7, 8, 10 и 11, от проекта във фаза: ТП (приложение № 1). Архитектурният елемент - кула К2, който започва от кота К +11.80, показан е на кота К +14.60 и достига до кота К +17.70 /по ул. „Мария Луиза“/ е разположен над покривната плоскост - ивична покрив-тераса на втората стъпка на обема на КК2, определена от ПУП и показана в проектната документация - на чертежи № 7, 8, 10 и 11, от проекта във фаза: ТП (приложение № 1). Застроените площи на трите елемента - кули K1, К2 и КЗ са съответно - S1=7.69кв.м, S2=9.36кв.м и S3=4.95кв.м. Сборът от застроените площи на кулите е S1+S2+S3=7.69+9.36+4.95=22кв.м, което е по-малко от допустимите 25кв.м, съгласно чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г. Общата застроена площ на трите кули е по-малка и от 20% от застроената площ на сградата (191.70x0.2=38.40кв.м), според същата разпоредба. И трите кули – K1, К2 и КЗ не излизат извън обхвата на предвиденото застрояване и не заемат повече от 20 на сто от застроената площ и повече от 25кв.м. Разгънатата застроена площ на сградата, с кулите включително, се изчислява съгласно § 5, т. 18 от ДР на ЗУТ и по чл. 10, ал. 2 на Наредба № 7 от 2003 г. (приложение № 1). Всеки един от елементите - кули K1, К2 и КЗ са разположени на разстояние не по-малко от 3.0м от страничната граница на УПИ: по проекта по част: Архитектура, фаза: ТП (приложение № 1). Вещото лице дава заключение, че в ПУП-ИПЗ и РУП има заложена подсказка за потенциална възможност за приложение по разпоредбата на чл.93, ал. 2 на Наредба № 7 от 2003 г. В Техническия проект разработката е в друга насока - предвидени са три броя кули, оформени и ситуирани с по-големите си площи от обемните си повърхнини - успоредно на фасадите. Такъв тип кули може да се определи като „плоски или сплескани кули“, „легнали кули“, „кули-плочки“ и др. Според експерта, формално, така проектираните кули не противоречат на изискванията на чл. 93, ал. 2 на Наредба № 7 от 2003г. Но самата етимология на понятието „кула“, предизвиква в представите и означава визия за компактно, тясно и високо тяло или сграда, както и кулата да се предвижда с тесния си фронт по фасадата. Предвидените в ТП „сплескани кули“, „налепени като плочки“ по фасадата добавят още застроена площ към апартаментите на жилищни етажи IV, V и VI. Корнизната линия по КК4 по ръба на покрива на сградата откъм двете улици е с разгъната дължина 25.07м. Кула КЗ отстои на 3.30м от калкана на УПИ XI-2166, 2167. По дъгата с дължина 4.26м - между К1 и К2, не е допустимо изграждането на кула, което означава, че от дължината 25.07м на целия фронт по линията по КК4 е наличен допустим участък за кула/кули по фронт с дължина 17.81м (25.07-3.00-4.26=17.81м). В техническия проект трите кули заемат обща дължина от 17.51м по линията по КК4. Оказва се, че едва 0.30м от позволения фронт за кули не са усвоени. С така проектираните кули, на практика, се игнорира почти напълно (остават незначителните 30см фронт) отстъпа на шести етаж, заложен по РУП, както и изискването на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 на ЗУТ, разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата да е по-голямо или равно на височината на жилищните сгради. Вещото лице дава заключение, че независимо, с умисъл или не, и дали такава е била целта за такъв тип разработка на кули, налице е симулативен подход при прочита на чл. 93, ал. 2 на Наредба № 7 от 2003 г. Предвидените три кули поставят в по-неблагоприятно положение съседните сгради, уличното пространство и сградите отсреща, анулирайки изцяло отстъпа на IV, V и VI етажи откъм ул.“Цариград“ и по-голямата част от фронта на отстъпите на V и VI етажи откъм ул. „Мария Луиза“. Отстъпите са отредени в РУП, съгласно разпоредба на чл.32, ал. 1 на ЗУТ. Вещото лице сочи, че добрата практика показва, че подобен тип разработки, формално допустими по ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г., но със симулативен характер и които заличават други разпоредби на ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г., получават отказ от главните архитекти на общини. С цел изясняване на допълнително възникнали въпроси от значение за правилното решаване на правния спор и по искане на ответната страна е възложена допълнителна задача на вещото лице по назначената СТЕ (л. л. 66 – 68 от делото), в изпълнение на която експертът прави следните констатации: Със заповед № РД-01/2818 от 22.10.2007 г. на кмета на община Русе са одобрени ПУП-ИПЗ (Изменение план за застрояване) и РУП (Работен устройствен план) на кв. 196, ЦГЧ за УПИ XI-2166, 2167 и УПИ XII-2168. За УПИ XII-2168 се приема новопроектирано жилищно застрояване - с височина 9.50м, 10.50м, 12.00м, 15.00м и 18.00м, разположено на улично­регулационните линии по ул. „Мария Луиза“ и ул. „Цариград“ при височина 12.00м и 9.50м, навътре с 1.50м при височина 15.00м и с 3.00м при височина 18.00м, навътре с 2.00м при височина 10.50м и свързано, на калкан към бъдещо застрояване по страничните регулационни линии в съседните УПИ XI-2166, 2167 и УПИ XII-2169. Предвиждат се подземни гаражи в границите на имота. Определя се режим на застрояване за Жилищна зона за голямоетажно застрояване (Жг). Съгласно РУП застройката заема цялата площ на парцела като са отредени отстъпи във височина спрямо уличната регулационна линия: Експертът е посочил, че зададената в РУП обемно-пространствена габаритна рамка на застройката с непрекъснати линии в червено (с деб. 1мм), както и всички отредени абсолютни коти (в червено) са задължителни за постигане в Техническия проект (коти на средното ниво на прилежащия терен към двете улици, които не търпят промяна, тъй като прилежащите терени са тротоари и всички останали абсолютни коти от 53.20, включително, нагоре). В РУП, както и в останалите форми на ПУП, не се третират издатини на сградите по чл. 86 от Наредба № 7 от 2003 г., както и елементите по чл. 93, ал.2 на същата наредба (...архитектурно-художествени елементи, разположени над покривната плоскост, като куполи, кули и други подобни) В „Силует по ул. „Цариград“ в РУП по лицето на парцела към ул.„Цариград“ е зададено основното застрояване - сградата, с всичките шест надземни етажа като над кота +9.50=50.80 също е основно застрояване - четвърти, пети и шести етажи на сградата, а не е кула по чл. 93, ал. 2 на Наредба № 7 от 2003 г. Дължината на фронта на застройката над трети етаж към ул. „Цариград“ е 8.95м, сравнително малка, заради обективната даденост на площта и конфигурацията на УПИ XII-2168, а габаритните размери по вертикала и хоризонтала на контурите на застройката от четвърто до шесто ниво са почти равни (височ. = 9.00м/дълж. = 8.95м). Това обстоятелство не е основание, за да се определя тази част от сградата като нещо различно от основно застрояване. По РУП са определени три хоризонтални покривни равнини - над трети, четвърти и пети етаж, и скатен покрив над последния шести етаж. Според заключението на вещото лице по дадената му допълнителна задача, многофамилната жилищна сграда е ситуирана в ъглов имот - с лица към ул. „Мария Луиза“ - на север и ул. „Цариград“ - на запад. На изток границата е съществуващ калкан, а на юг е предвиден бъдещ калкан към УПИ XV-2169. Разработката е във фаза: Технически проект (ТП) - застрояване с шест надземни етажа и един подземен етаж. Първи надземен етаж е нежилищен, с вход от ул. „Мария Луиза“ към ядрото за вертикална комуникация, а в останалата площ са развити гаражи. Останалите надземни етажи са жилищни. Оформени са четири обема, свързани помежду посредством „цилиндрична става“ - закръглени откъм кръстовището с цилиндрична сегментна повърхнина с вертикална ос. По проектната документация по част: Архитектура, фаза: Технически проект, сградата до трето ниво включително - към двете улици, както и четвърто ниво само към ул. „Мария Луиза“, се вписва в обемно- пространствената рамка, зададена в РУП, а предвидените издатини са допустими по чл. 86 и чл. 87, ал. 1, т. 4 и т. 5 на Наредба № 7 от 2003 г. Съгласно последната разпоредба, пред външната линия на застрояване, когато тя съвпада с уличната регулационна линия, се допускат: еркери - до 0.30м при улици с широчина до 12м, до 0.60м при улици с широчина от 12 до 15м и до 0.90м при улици с широчина над 15м; балкони - до 0.60м при улици с широчина до 12м, до 0.90м при улици с широчина над 12м и до 1.20м при улици с широчина над 18м; От архитектонична гледна точка в ПУП-ИПЗ и РУП има заложен потенциал за приложение по разпоредбата на чл. 93, ал. 2 на Наредба № 7 от 2003 г. с най-подходящо място за кула или купол и други подобни над т.н. „цилиндрична става“. В Техническия проект разработката е в друга насока - предвидени са три броя кули, оформени и моделирани с по-големите си площи от обемните си повърхнини - успоредно на фасадите (подробно описани в първоначалната СТЕ и визуализирани в приложение № 1). Отстъпът, отреден по РУП на четвърто, пето и шесто ниво на застройката по уличната регулация по ул. „Цариград“ е заличен напълно с проектираната в ТП кула К1. С разработените в ТП кули К2 и КЗ, спрямо РУП, са заличени по-голямата част от отстъпите от улично-регулационната линия по ул. „Мария Луиза“: Със заличаването на предвидените отстъпи по РУП на сградата, се увеличава височината на сградата, определена по чл. 24, ал. 1 на ЗУТ в зоните на трите кули. Южната фасада (към УПИ XV-2169) е проведена в съответствие със зададената линия по РУП. Проектираните към тази фасада балкони и еркери отговарят на изискванията на чл. 88, ал. 2 на Наредба № 7 от 2003 г. По РУП покривът на застройката е скатен, а в ТП покривът е предвиден плосък. Неизяснено е в зоната над плоския покрив на новопроектираната сграда непокриването на калканната стена към УПИ XI -2166, 2167 съгласно изискването на чл. 82, ал. 2, а ако има аргументи по ал. 4 - не са посочени. Непокриването на частта от калканната стена по линията на южната фасада от ос „D“ на юг и от плоския покрив над третия етаж нагоре е поради зададените по РУП дълбочини на застройката откъм ул. „Мария Луиза“. Застройката в проектната документация по част: Архитектура, до трето ниво включително, както и четвърто ниво само към ул. „Мария Луиза“, съответства на ПУП-ИПЗ и РУП, одобрен със заповед № РД 01-2818 от 22.10.2007 г. на кмета на община Русе. Проектираната кула К1 в ТП заличава напълно отстъпите по РУП на четвърто, пето и шесто ниво на застройката по уличната регулация по ул.„Цариград“, а кули К2 и КЗ заличават по-голямата част от отстъпите от улично-регулационната линия по ул. „Мария Луиза“. В тази си част застройката в Техническия проект не съответства на ПУП-ИПЗ и РУП, одобрен със заповед № РД 01-2818 от 22.10.2007 г. на кмета на община Русе. В таблица с установено предназначение и режим на застрояване в ПУП са зададени показателите за устройство и застрояване на УПИ XI-2166, 2167 и УПИ ХИ-2168. За УПИ ХИ-2168 по РУП: Устройствена зона - Жг1 Етажност - максимална <6; Височина <18м П застр = 100% (Плътност на застрояване) К инт = 5.00 (Коефициент на интензивност) П озел = 20% (минимална озеленена площ в УПИ) Начин на застрояване - свързано в два съседни имота (д) Забележка: подземни гаражи; неограничени показатели - чл. 27, ал. З от ЗУТ. В Техническия проект за УПИ ХИ-2168 са постигнати: Етажност - 6; Кота корниз = 18м П застр = 96% К инт = 4.99 П озел = 31%. Изработеният технически проект отговаря на предназначението на устройствена зона Жг1, а показателите за устройство и застрояване са в допустимите им стойности, зададени по РУП. Заключението на вещото лице е, че основната застройка на процесната сграда се вписва в обемно-пространствената рамка, зададена в РУП, но разработените по чл. 93, ал. 2 на Наредба № 7 от 2003 г. в Техническия проект три кули заличават изцяло отстъпите на четвърто, пето и шесто ниво на застройката по улично-регулационната линия по ул. „Цариград“ и по-голямата част от фронта на отстъпите от улично­регулационната линия по ул. „Мария Луиза“. Така разработените кули променят височината на сградата, определена по чл. 24, ал. 1 на ЗУТ, съответно: Вещото лице е категорично, че така височината на жилищната сграда в зоната на проектираните в технически проект три кули, става по-голяма от разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата, което води до нарушаване разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗУТ. Заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ е прието по делото като изготвено обективно, достатъчно пълно, ясно и обосновано от компетентно в съответната област лице. Правни изводи Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, в законоустановения срок, по регламентирания ред, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. След извършена служебна проверка съдът констатира, че оспорената заповед № РД-03-70 от 28.08.2024 г. на главния архитект на община Русе, е постановена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, по аргумент на чл. 146 вр.чл. 145, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 148, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ, поради което е валиден административен акт. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа конкретни мотиви за постановения отказ да се одобри представения инвестиционен проект и да се издаде исканото разрешение за строеж, а именно с ТП са нарушени градоустройствените изисквания и не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г. Т.е. органът е постановил отказ по законосъобразност след извършена проверка на съответствието на представения технически инвестиционен проект с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. Спазени са изискванията на чл. 146 вр.чл. 145, ал. 2 от ЗУТ. Съдът не установи наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административното производство. Жалбоподателят е сезирал административния орган с искане вх. № УТ-53-8 от 02.07.2024 г. за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж за обект „Многофамилна жилищна сграда с гаражи“ в ПИ с идентификатор 63427.2.2168, представляващ УПИ XII-2168, в кв. 196 по плана на гр. Русе. С писмо изх. № 30-18-6 от 16.07.2024 г. на заявителя е указано в 30-дневен срок от получаване на писмото да отстрани посочени нередовности, представляващи констатирани пропуски и несъответствия в инвестиционния проект като го приведе в съответствие с изискванията на чл. 93, ал. 2 и чл. 88а от Наредба № 7 от 2003 г. Указанието е връчено на ръка на представител на дружеството. В отговор на горното заявителят е входирал в деловодната система на община Русе становище/искане вх. № 30-18-6#1 от 25.07.2024 г. относно несъгласие с дадените указания като счита, че същите не са конкретизирани. Указаният срок за изпълнението на указанията е изтекъл на 15.08.2024 г., до който момент в деловодната система на община Русе не е постъпило писмо в изпълнение на дадените указания. С писмо изх. № 30-18-6#2 от 26.07.2024 г. на заявителя е конкретизирано, че показаното в проекта като издатина не съответства на кумулативно посочените предпоставки на нормата на чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г. като изрично е посочено, че дори да липсва само една предпоставка, то нормата не би могла да намери приложение, изброени са предпоставките. Според органа, указанието е ясно и точно формулирано. Подадено е ново становище вх. № 30-18-6#3 от 15.08.2024 г., в което се изразя несъгласие със становището на органа, че въпросните издатини не отговаряли на изискванията на чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г., изложена е подробна аргументация в подкрепа на тези доводи, от която е видно, че за заявителя е било напълно ясно какви според органа са несъответствията на инвестиционния проект с правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. Направеното възражение за липса на конкретика на дадените указания и липса на яснота от констатираните несъответствия на проект с нормативните изисквания се явява неоснователно и недоказано предвид съдържанието на посочените по-горе две писма, изходящи от жалбоподателя – от 25.07.2024 г. и 15.08.2024 г., в които на практика се оспорват по същество именно дадените указания, т.е. жалбоподателят е разбрал какви конкретни указания са му били дадени и какви конкретно са констатираните несъответствия на представения за одобряване проект с нормативните изисквания. Неоснователно е и възражението, че съгласно разпоредбата на чл. 5в, ал.2 от ЗУТ в конкретната хипотеза АО е следвало да прекрати производството, а не да постановява изричен отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 5в, ал. 1 от ЗУТ, АО, пред който е подадено заявление за издаване на ИАА по смисъла на чл. 214, може само еднократно да изисква отстраняване на нередовности или представяне на допълнителни документи. Съгласно разпоредбата на чл. 5в, ал. 2 от ЗУТ срокът за произнасяне на административния орган започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителните документи. Когато нередовностите или непълнотите по ал. 1 не са отстранени в срок, административният орган прекратява производството. Тази правна норма се отнася до нередовности в заявлението, които се явяват пречка същото да бъде разгледано по същество като например липса на подпис, неясноти в искането, неустановена легитимация на заявителите и други. В конкретния случай дадените указания не засягат редовността на искането, а са насочени към привеждане на представените инвестиционни проекти в съответствие с правилата и нормативите по устройство на територията и по-конкретно съобразяване на кумулативно установените изисквания на чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г. Това засяга преценката по същество, поради което в тази хипотеза АО правилно се е произнесъл по заявлението с ИАА като одобрява или отказва (в случая отказва предвид изложените мотиви за отказа) инвестиционните проекти и съответно издаде или както е в случая откаже да издаде РС. Относно приложението на материалния закон съдът намира следното: Предмет на разглеждане е индивидуален административен акт на главния архитект на община Русе да одобри технически инвестиционен проект за обект: „Многофамилна жилищна сграда с гаражи“ в ПИ с идентификатор 63427.2.2168, представляващ УПИ ХІІ-2168, в кв. 196 по плана на гр. Русе“ и да издаде РС за същия обект по заявление вх. № УТ-53-8 от 02.07.2024 г., подадено от жалбоподателя. Изискванията за одобряване на инвестиционните проекти са посочени в чл. 141 – чл. 145 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ съгласуването на инвестиционните проекти по ал. 1 (техническите и работни инвестиционни проекти) се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. С оглед събраните по делото писмени доказателства, включително заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ, вкл. и по допълнително поставената на експерта задача, се установи по несъмнен начин, че в случая предвидените в представените технически инвестиционни проекти архитектурни елементи – кули, в проектната документация по част Архитектура, са в нарушение на одобрения със заповед № РД-01-2818 от 22.10.2017 г. ПУП-ИПЗ и РУП, а именно излизат извън обхвата на предвиденото застрояване. В ПУП-ИПЗ и РУП има заложен потенциал за приложение по разпоредбата на чл. 93, ал. 2 на Наредба № 7 от 2003 г. с най-подходящо място за кула или купол и др. подобни над т.н. „цилиндрична става“. В Техническия проект разработката обаче е в друга насока - предвидени са три броя кули, оформени и моделирани с по-големите си площи от обемните си повърхнини - успоредно на фасадите (подробно описани в първоначалната СТЕ и визуализирани в приложение № 1 към нея). Безспорно се доказа по делото, че отстъпът, отреден по РУП на четвърто, пето и шесто ниво на застройката по уличната регулация по ул. „Цариград“ е заличен напълно - с проектираната в ТП кула К1. С разработените в ТП кули К2 и КЗ, спрямо РУП, са заличени по-голямата част от отстъпите от улично-регулационната линия по ул. „Мария Луиза“ на пети етаж - с кула К2 (с дълбочина <1.50м); на 6.61м от калканната стена на УПИ XI-2166, 2167; на шести етаж - с кула К2 (с дълбочина <3.00м) и с кула КЗ (с дълбочина =1.50м); на 3.30м от калканната стена на УПИ XI-2166, 2167. В тази си част застройката в Техническия проект не съответства на ПУП-ИПЗ и РУП, одобрен със заповед № РД 01-2818 от 22.10.2007 г. на кмета на община Русе. С оглед фактическите установявания по делото основната застройка на процесната сграда се вписва в обемно-пространствената рамка, зададена в РУП, но разработените по чл. 93, ал. 2 на Наредба № 7 от 2003 г. в Техническия проект три кули заличават изцяло отстъпите на четвърто, пето и шесто ниво на застройката по улично-регулационната линия по ул. „Цариград“ и по-голямата част от фронта на отстъпите от улично­регулационната линия по ул. „Мария Луиза“. Така разработените кули променят височината на сградата, определена по чл. 24, ал. 1 на ЗУТ, съответно: Така височината на жилищната сграда в зоната на проектираните в технически проект три кули, става по-голяма от разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата, което води до нарушаване разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл административният орган е извършил правилна преценка по чл. 145, ал.2 от ЗУТ, при която е установил, че представените за обекта технически инвестиционни проекти не съответстват на предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. Постановеният отказ за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж по заявление вх. № УТ-53-8 от 02.07.2024 г. на „РОАН 90” ООД, представлявано от Х. А. И. за обект: „Многофамилна жилищна сграда с гаражи“ в ПИ с идентификатор 63427.2.2168, представляващ УПИ ХІІ-2168, в кв. 196 по плана на гр. Русе, се явява законосъобразен. По гореизложените мотиви съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По разноските Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на Община Русе (юридическото лице, в чиято структура е ответната страна – главен архитект на община Русе) следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски. Същите са в общ размер на 2 159, 71 лева, от които 1 250 лева, договорен и заплатен адвокатски хонорар, видно от представените пълномощно на л. 12 от делото, в което е инкорпорирана и клауза относно договорения размер и начина на плащане /по банкова сметка/ на адвокатското възнаграждение и банков документ – платежно нареждане на л. 93 от делото, 909, 71 лева – депозит вещо лице (250 лева за първоначално назначената СТЕ – л. 35 от делото и 200 лева за допълнителна задача – л. 64 от делото + 459, 71 лева). По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът