Решение № 19 от 4.3.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 182/2024 г.

С присъда № 39/14.06.2024г. по НОХД № 397/2024г., Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия А. А. Д., ЕГН: ••••••••••, за виновен в това, че в периода 15.01.2024г.-19.01.2024г. в гр. Бургас, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1049, 50 лева, от владението на различни лица, с намерението противозаконно да ги присвои, употребявайки за това сила, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, както следва:

• на 15.01.2024г., около 19.20 ч., в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ - в парк „Славейков“, отнел чужди движими вещи - дамска чанта на стойност 107.00 лв., сумата от 70.00 лв., преносима външна батерия на стойност 22.00 лв., слушалки на стойност 110.00 лв., книга на стойност 17.00 лв., всичко на обща стойност 326.00 лв., от владението на В.С., род. на...г., украинска гражданка, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила;

• на 18.01.2024г., около 12.46 ч., в гр. Бургас, до банкомат, находящ се пред банка „ОББ“ на бул. „Демокрация“ №7, отнел чужди движими вещи - портфейл на стойност 15.00 лв. ведно със сумата от 130.00 лв., всичко на обща стойност 145.00 лв., от владението на С.Д.С., род. на.. год., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

• на 19.01.2024 г., около 05.50 ч., в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, в парк „Славейков“, в близост до бл. 65, направил опит да отнеме чужди движими вещи: дамска чанта на стойност 30, 00 лв. с включена цена на ремонта на скъсана дръжка – 5, 00 лева, портмоне на стойност 36.00 лв., парична сума от 50 лв., мобилен телефон „Самсунг Галакси А12“ ведно със зарядно устройство на стойност 172.00 лв., несесер на стойност 5.00 лв., канцеларска ножичка на стойност 0.50 лв., пила за нокти на стойност 0, 50 лв., пинсета на стойност 7.20 лв., пластмасов канцеларски плик на стойност 0.50 лв. ведно със сумата от 114.00 лв., учителско тефтерче на стойност 1.40 лв., тетрадка формат А5 на стойност 1.20 лв., капки „Дулколакс“ на стойност 8.90 лв., диоптрични очила на стойност 121.00 лв., калъф за очила на стойност 10.50 лв., всичко на обща стойност 563, 60 лв., от владението на П.А.С., род. на...г., с намерение противозаконно да ги присвои, употребявайки за това сила, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, както и отнел чужди движими вещи - найлонова торба, съдържаща ученически тестове на стойност 3.40 лв., метален термос за течности на стойност 9, 00 лв. и пластмасова кутия на стойност 2.50 лв., всичко на обща стойност 14.90 лв. от владението на П.А.С., род. на...г. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1 б. “а“, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от седем години и три месеца, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл.57 т.2 б.“а“ и б.“б“ от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият А. А. Д. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по конкретното наказателно производство.

С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото /подробно изброени/, постановявайки връщането им на подсъдимия А. А. Д.. На основание чл. 198, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия А. А. Д. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР-Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 3 101, 40 лева.

В предвидения от закона срок присъдата е обжалвана от подсъдимия А. А. Д. с оплакване, че отмереното му наказание от седем години и три месеца лишаване от свобода е явно несправедливо. Възразявайки срещу размера на санкцията, същият акцентира върху направеното признание по фактите на обвинението, като изтъква също, че по-голяма част от отнетите вещи са били възстановени на техните собственици. Твърди, че е имал желание за пълно възстановяване на вредите от престъплението, но по обективни причини – не получил обещана му помощ от познати, не е успял да осъществи намеренията си. Сочи, че е израснал по домове и няма роднини, на чиято помощ да разчита. Моли съда, като вземе предвид горните обстоятелства, да измени присъдата на първоинстанционния съд и намали наложеното му наказание до минималния размер, предвиден за съответното престъпление.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че присъдата е постановена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство по Глава 27 от НПК - чл. 372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, както и че същата е обоснована и законосъобразна. Отмереното на подс.Д. наказание намира за справедливо и съответно както на степента на обществена опасност на извършеното, така и на личността на дееца. Сочи, че в случая се касае за посегателство, отличаващо се с много висока степен на обществена опасност, извършено в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, като деецът е осъждан многократно, предимно за кражби, част от които осъществени в условията на опасен рецидив, както и с постановена предходна присъда за грабеж в условията на опасен рецидив. Изтъква, че въпреки постановените срещу Д. множество присъди и ефективно изтърпени наказания, същият не се е поправил, което обуславя и по-строгия подход към него с цел да му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Подчертава, че признанието на подсъдимия по фактите на обвинението, върху което същият акцентира в жалбата, не може да се отчита повторно като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като то е отчетено при прилагането на чл. 58а НК. С горните аргументи прокурорът пледира присъдата на ОС-Бургас да бъде потвърдена като правилна.

Пред въззивния съд подсъдимият А. Д. се явява лично и със служебно назначения му защитник – адвокат В. К. от АК-Бургас.

В съдебно заседание адвокат К. поддържа оплакването за явна несправедливост на наказанието, наложено на подсъдимия. Позовавайки се на заявено пред нея желание на подс.Д. да репарира вредите от престъплението, както и намерението му да промени начина си на живот, започвайки да работи и да спазва закона, защитникът обосновава необходимост от редуциране на наложеното му наказание под средния размер, предвиден за съответното престъпление, което след приложение на чл.58а, ал.1 от НК да доведе до отмерване на размер, близък до минималния. По този начин счита, че ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК. В този смисъл и пледира за изменяване на присъдата на първостепенния съд.

В личната си защита пред съда подсъдимият Д. изразява съжаление за извършеното. Твърди, че си е взел поука и повече няма да върши престъпления. Моли наложеното му наказание лишаване от свобода да бъде намалено с две години.

Въззивната жалба, изходяща от подсъдимия Д., като подадена от лице с право на жалба съгласно чл.318, ал.3 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за неоснователна.

Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Окръжен съд-Бургас е приложил стриктно установените правила на диференцираната процедура по НПК. Въззивната инстанция не констатира допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е основание за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане.

В рамките на проведеното по инициатива на служебния защитник на подс.Д. и на самия подсъдим предварително изслушване на страните, последният е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. А. Д. е роден на.. г. в гр. Бургас. Същият е български гражданин, със завършено средно образование, неженен, безработен, осъждан многократно, включително за тежки умишлени престъпления, с налагани наказания лишаване от свобода, последното от които в размер на шест години по НОХД №808/2017г. на ОС-Бургас, което изтърпял на 30.12.2021г. /спр. л.23- 28 от НОХД № 397/24г. на БОС/.

На 15.01.2024 г. около 19.00 ч., свид. В.С. - украинска гражданка, временно пребиваваща на територията на Р България, живуща със своето семейство в гр. Бургас, к/с „Славейков“, след като излязла от зала по шахмат, находяща се в непосредствена близост до стадион „Лазур“, тръгнала да се прибира към жилището си в к/с „Славейков“. Заедно със свидетелката били и двете й деца, като всички вървели пеша, преминавайки през парка, намиращ се срещу УМБАЛ гр. Бургас. Навън било тъмно и в парка нямало хора. Семейството се придвижвало покрай паметника в посока пешеходната пътека срещу бл. 2 на к/с „Славейков“. Свид.С. държала в дясната си ръка найлонова торба с покупки, с лявата си ръка същата държала сина си, а от дясната им страна вървяла дъщеря й. На лявата ръка на свидетелката, малко над китката, била преметната и дамската й чанта. Когато свид.С. и децата й се намирали на около 20 метра преди пешеходната пътека, същата била нападната от подс.Д., който хванал дамската й чанта и започнал да я дърпа назад. В следствие на силата, която подсъдимият приложил, за да издърпа чантата, свидетелката се обърнала назад. В същото време подсъдимият блъснал в гърба сина на С., при което детето изпуснало ръката на майка си. В този момент подсъдимият, дърпайки отново дамската чанта, която била преметната върху лявата ръка на С., успял да я отнеме от нея, след което побягнал в посока паметника в парка. Последвали викове за помощ от страна на С. и сина й, на които обаче нямало кой да откликне, предвид че по същото време в парка нямало други хора. Веднага след това пострадалата позвънила по телефона на съпруга си, а след това и в полицията. На мястото пристигнали полицейски служители, пред които свид. С. разказала за случилото се и посочила мястото, на което и е била отнета дамската чанта, в която се намирали сумата от 70.00 лв., преносима външна батерия, чифт слушалки и книга.

На 18.01.2024 г., около 13.00 часа, свидетелят С.Д.С. паркирал личният си автомобил на булевард „Демокрация“ пред банка „ОББ“ в гр. Бургас. Слизайки от автомобила си, свидетелят се насочил към намиращия се в близост банкомат, като междувременно извадил портмонето си и поставената в него банкова карта. След като изтеглил от банкомата сумата от 400 лева, свид. С. ги задържал в дясната си ръка, като в същото време в лявата ръка държал портмонето си, в което имал налична сума в размер на 130 лева. В този момент същият усетил силен натиск откъм гърба, в близост до лявата ръка, в следствие на което залитнал към банкомата. Натискът върху тялото на пострадалия бил упражнен от подс.Д., който виждайки го, че залита, започнал да дърпа с всички сили портмонето от ръката му. След като успял със сила да издърпа портмонето от ръката на свид.С., подсъдимият побягнал по ул. „Кирил и Методий“. Пострадалият веднага побягнал след него, викайки „Крадец, крадец, ограбиха ме, дръжте го“. Подс.Д. бил задържан на улицата от случаен минувач - свид.Д.И.Ф., таксиметров шофьор, който взел от ръцете му отнетото по-рано от С. портмоне. Междувременно, свид.С. също успял да достигне до подсъдимия и след като го попитал не го ли е срам да краде, му обявил, че ще съобщи за случилото се на полицията. Чувайки това, подс.Д. нанесъл два удара с юмруци в областта на главата на пострадалия, при което последният залитнал и очилата му паднали на земята. В този момент подсъдимият успял да се отскубне от свид.Ф. и побягнал. Портмонето на свид.С., отнето по-рано от подсъдимия, останало в ръцете на свид.Ф., който му го върнал. След като проверил съдържанието на портмонето си, свид.С. установил, че нищо не липсва от него.

На 19.01.2024 г., около 05.50 ч., свид. П.С., която работила като начален учител ОУ „Антон Страшимиров“ - гр. Бургас, отивала на работа, като преминавала пеша през парк „Славейков“, по алеята пред заведение „Венеция“. Подминавайки заведението и достигайки почти до края на алеята в посока ОУ „Антон Страшимиров“, свид.С. била нападната в гръб от подс.Д., който я изблъскал с ръце в гърба. В следствие упражнената спрямо нея сила свидетелката паднала на асфалта по лице, при което подсъдимият започнал да дърпа дамската й чанта, с налични в нея портмоне с документи и парична сума от 50 лв., мобилен телефон „Самсунг Галакси А12“ ведно със зарядно устройство, несесер, канцеларска ножичка, пила за нокти, пинсета, пластмасов канцеларски плик със сумата от 114.00 лв., учителско тефтерче, тетрадка формат А5, капки „Дулколакс“, диоптрични очила и калъф за очила. Свид.С. не останала безучастна, а напротив – оказала съпротива, като започнала да дърпа обратно към себе си дамската чанта и да вика за помощ.

След като разбрал, че няма да успее да вземе от ръцете на пострадалата дамската й чанта, подс.Д. посегнал към земята и взел намиращата се там найлонова торбичка, която пострадалата била изпуснала при падането си, съдържаща ученически тестове, метален термос за течности и пластмасова кутия с нарязан плод. След като взел найлоновата торбичка, подс. Д. побягнал в посока заведение „Мейсън“, намиращо се в същия парк. Оставайки сама на мястото на нападението, свид.С. събрала изпадналите от дамската й чанта на земята вещи и отишла на работа в ОУ „Антон Страшимиров“. Впоследствие същата подала жалба във Второ РУ МВР Бургас.

Така приетите за установени фактически положения, които не се оспорват от страните, намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в материалите по делото.

Първостепенният съд е извел законосъобразен извод, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК обхваща всички фактически данни, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се включват в предмета на настоящото наказателно дело, като те не са единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанието е направено доброволно и кореспондира с доказателствените материали по делото, събрани при условията и по реда на НПК в хода на досъдебното производство, а именно: гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите С. С., П.С., Д. Ф., В.С., А. С., Р.С.А, А.Т., К.К., А.Н., П..; писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 19.01.2024 г. /спр. т.1, л.74-80 от ДП/, протоколи за разпознаване на лица ведно с фотоалбуми към тях /спр. т.1, л.54-56, т.3, л.15- 17, т.4, л.15-17, л.20-22 от ДП/; протокол за освидетелстване на лице ведно с фотоалбум /спр. т.1, л.57-64, т.3, л.22-24 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /спр т.1, л.84-90 от ДП/, протокол за доброволно предаване на вещи / спр. т.2, л.169, т.3, л.25-28, т.4, л.28 от ДП/; веществените доказателства – оптични дискове, съдържащи записи от камери за видеонаблюдение /спр. т.2, л.117-121 от ДП/; заключенията по назначени в хода на досъдебното производство съдебномедицински експертизи /спр. т.2, л.123-124, л.126-127, л.129-130 от ДП/, ДНК-експертиза /спр. т.2, л.4-5 от ДП/, дактилоскопна експертиза /спр. т.2, л.10-14 от ДП/, оценителни експертизи /спр. т.2, л.17-32 от ДП/, техническа експертиза – основна и допълнителна / спр. т.2, л.35-69, л.71-116 от ДП/.

Наличната по делото доказателствена маса е обсъдена и анализирана от съда обстойно и съобразно правилата на формалната и житейска логика, като на основата на съдържимите в доказателствените източници данни са изведени всички релевантни факти, разкриващи престъпната деятелност на подс.А. Д., в очертаните й с обвинителния акт параметри. Въззивният съд не намира основание за критика към възприетия от първата инстанция оценъчен подход на доказателствата по делото, като счита, че същата е изпълнила задълженията си, свързани с обосноваване на изводите относно характеристиките на инкриминираното деяние, предмет на обвинението, предявено на подс.Д. – за осъществен грабеж, начина на отнемане на вещите от пострадалите, характера и вида на упражнената сила срещу всяко от лицата, както и и вината на дееца.

Данните по делото сочат, че при извършен на 19.01.2024 г. оглед на местопроизшествие - в парка на к/с „Славейков“ в гр.Бургас на детска площадка пред бистро „Фамилия“ са били намерени вещи - полиетиленова торбичка, хартиени материали от „Сдружение на българските учители“ за 4 клас, тестове по математика, 1 бр. термос и 1 бр. кутия за храна с парченца от плод киви /спр. т.1, л.74-80 от ДП/. Посочените вещи били сред обявените от свид. П.А.С. като такива, отнети й чрез сила в деня на инкриминираната дата, докато е вървяла в парк „Славейков“, поради което и същите са предоставени за експертно изследване за наличие на дактилоскопни следи по тях.

Видно от изготвената по делото дактилоскопна експертиза – Протокол № 27/29.01.2024г., същата е установила, че по намерената при огледа полиетиленова торбичка са налице два броя дактилоскопни следи /проявени от горната част на торбичката под дръжките и от долната част – дъното/, сравнителното изследване на които с дактилоскопните отпечатъци на лицата от базата данни на AFIS, показва пълната им идентичност с дактилоскопните отпечатъци от десен показалец и ляв палец на лицето А. А. Д., ЕГН: •••••••••• /спр. т.2, л.10-14 от ДП/.

По данни от делото се установява също, че с протокол от 19.01.2024г. свид.Анка Тодорова е предала доброволно намиращи се в нея вещи - комплект безжични слушалки, бели на цвят, ведно със зарядно устройство, за които посочила, че е закупила от подс.Д. преди два дни за сумата от 20 лева /спр. т.3, л.28 от ДП/. Предадените вещи били подложени на оглед /спр т.1, л.94-96 от ДП/, а впоследствие и върнати на собственика им – свид. В.С. /спр. т.2, л.177 от ДП/.

В хода на разследването, с протокол от 20.01.2024г. подс. А. Д. предал доброволно на разследващия полицай намиращи се у него вещи - 1 бр. яке, 1 бр. шапка, анцуг и чифт обувки, с обяснението, че това са дрехите, с които е бил облечен на 15.01.24г. /спр. т.3, л.26 от ДП/. С протокол от същата дата подс.Д. предал на разследващия полицай и други свои дрехи – 1 бр. зимна шапка и 1 бр. черно яке, с които е посочил, че е бил облечен на 19.01.2024г. /спр. т.2, л.171 от ДП/, като всички вещи са били подложени на оглед, констатациите при който са отразени в протоколи от 23.01.2024г. /спр. т.1, л.81-83, л.91-93 от ДП/.

С протоколи за доброволно предаване от 18, 19 и 20.01.24г. като веществени доказателства по делото са приобщен и оптични дискове, съдържащи записи от охранителните камери за видеонаблюдение на ОП “Транспорт“/ЦВУТ при Община Бургас - камери в парк „Света Троица“ - гр.Бургас от 15.01.24г., от камери в парк „Славейков“- гр.Бургас от 19.01.24г. и от камера на Банка ОББ АД, Клон Бургас, ул.“Демокрация от 18.01.24г., изследването на които е наложило назначаването на две технически експертизи – основна и допълнителна. Съгласно изготвените две експертни заключения, обективирани в съответните протоколи – Протокол № 013/2024г. и Протокол № 014/2024г. /спр. т.2, л.35-46 от ДП/, предоставените за изследване оптични дискове съдържат видеофайлове, представляващи цифров презапис на оригиналните файлова, записани върху твърдия диск на компютърни видео охранителни системи, по които не се установяват следи от манипулация. Извлечените при анализа на оптичните дискове снимки от видеозаписите установяват заснето едно и също лице от мъжки пол, облечено с идентични дрехи и отличителни белези при различните кадри, характеристиките на което лице и неговите действия експертизите описват подробно в изследователската си част във времеви интервали, съответстващи на темпоралните параметри на инкриминираните деяния съгласно описаното в обвинителния акт. Резултатите от сравнителния анализ /проведено лицево - идентификационно изследване/ по данни от експертните заключения, позволяват да се направи извод, че на всички изследвани видеозаписи вероятно е заснето едно и също лице, а именно подсъдимият А. А. Д.. Горните изводи на експертите са подкрепени със съпоставка и анализ на външните анатомични белези на заснетия от камерите субект от мъжки пол и дрехите, с които е облечен, с анатомичните признаци на подс. Д. по снимка на последния от полицейска регистрация и по снимков материал, предоставен от сектор „Български документи за самоличност“, както и с дрехите, описани и онагледени в протоколите за разпознаване на лица и предмети от 20.02.2024г., протокола за оглед на веществени доказателства от 23.01.24г. и протоколи за доброволно предаване на вещи от 20.01.24г. Установените съвпадащи признаци: индивидуални лицеви черти-форма на черепа, прическа, вежди, очи, уши, нос, особени белези, изразяващи се във височина /ръст/, походка и облекло, експертизата е приела, че с оглед на тяхната устойчивост и обем, са достатъчни за извършване на лицева идентификация.

По данни от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза № 64/24 г. се установява, че на инкриминираната дата – 19.01.2024г. пострадалата П.С. е получила травми, изразяващи се в оток и охлузване в областта на лицето, кръвонасядане в областта на лявата половина на брадата, охлузване в областта на дясното коляно, довели до болка и страдание. Така констатираните при свид.С. увреждания, вещото лице е приело, че е възможно да са получени по начин и време, както се съобщава от последната, а именно от действието на твърди и тъпи предмети, при борба с дърпане на дамска чанта и падане на неравен терен.

Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни №63/24г., на 15.01.2024 г. свид. В.С. е получила кръвонасядания в областта на лява ръка, довели до болка, които увреждания вещото лице е приело, че е възможно да са получени по начин и време, както се съобщава от пострадалата - при издърпване на чантата от ръката й.

Съдебномедицинска експертиза №99/24г. по писмени данни е назначена и във връзка с установяване характера и вида на телесните увреждания, получени от свид. С.Д.С., заключението по която сочи, че на инкриминираната дата - 18.01.2024 г. на същия са нанесени удари с юмруци в областта на лицето и главата, което е довело до болка.

Съгласно заключенията по назначените в досъдебното производство съдебно - оценъчни експертизи – основна и допълнителна, към процесните дати – 15.01.2024г., 18.01.2024г. и 19.01.2024г. стойността на вещите и парите, предмет на престъпно посегателство, е била както следва:

-вещи, собственост на пострадалата В.С. - дамска чанта на стойност 107.00 лв., сумата от 70.00 лв., преносима външна батерия на стойност 22.00 лв., слушалки на стойност 110.00 лв., книга на стойност 17.00 лв., всичко на обща стойност 326.00 лева;

• вещи, собственост на пострадалия С.Д.С. - портфейл на стойност 15.00 лв. ведно със сумата от 130.00 лв., всичко на обща стойност 145.00 лева;

• вещи, собственост на свид. П.А.С. - дамска чанта на стойност 30, 00 лв., с включена цена на ремонта на скъсана дръжка – 5, 00 лева, портмоне на стойност 36.00 лв., парична сума от 50 лв., мобилен телефон „Самсунг Галакси А12“ ведно със зарядно устройство на стойност 172.00 лв., несесер на стойност 5.00 лв., канцеларска ножичка на стойност 0.50 лв., пила за нокти на стойност 0, 50 лв., пинсета на стойност 7.20 лв., пластмасов канцеларски плик на стойност 0.50 лв. ведно със сумата от 114.00 лв., учителско тефтерче на стойност 1.40 лв., тетрадка формат А5 на стойност 1.20 лв., капки „Дулколакс“ на стойност 8.90 лв., диоптрични очила на стойност 121.00 лв., калъф за очила на стойност 10.50 лв., найлонова торба, съдържаща ученически тестове на стойност 3.40 лв., метален термос за течности на стойност 9, 00 лв. и пластмасова кутия на стойност 2.50 лв., всичко на обща стойност 578, 50 лева.

Общата стойност на инкриминираните вещи по данни от оценителните експертизи възлиза на 1049, 50 лева, от които възстановени на пострадалите – 833, 50 лева.

Обосновано, след анализ на резултатите от извършените експертизи, съдът е достигнал до извод, че обективираните в тях заключения на вещите лица кореспондират с показанията на пострадалите В.С., П.С. и С. С., дадени от последните в хода на досъдебното производство. В тези показания, всеки от свидетелите е пресъздал в подробности обстановката в деня на инкриминираната дата, описал е поведението на подсъдимия и механизма, по който чрез упражнена сила е било осъществено отнемането на вещи. Сведенията, изнесени от пострадалите досежно времето и мястото на реализирано спрямо тях нападение от страна на подсъдимия, съдът коректно е констатирал, че кореспондират напълно с данните, обективирани в заключенията по изготвените две технически експертизи /основна и допълнителна/, обект на изследване на които са били приобщените по делото записи от камери за видеонаблюдение. От материалите по делото е видно също, че при извършване на процесуално-следственото действие "разпознаване" с участието на свидетелите В.С., П.С., С. С. и Д. Ф. /съобразно правилата на чл. 170 и чл. 171 от НПК/, всяко от лицата е демонстрирало категоричност в идентификацията на подсъдимия като автор на извършените посегателства /спр. т.1, л.54-56, т.3, л.15-17, т.4, л.15-17, л.20-22 от ДП/. Горното на свой ред стои в подкрепа на изводите на съда относно доказателствената обезпеченост на самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т.2 от НПК, по отношение на което в случая не се повдига спор пред настоящата инстанция.

При очертаната по-горе фактическа обстановка първостепенният съд се е съгласил с претендираната от прокурора правна квалификация на деянието, извършено от подс.Д. по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1 б.“а“, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК. Аргументирайки правната рамка на изведената от доказателствата по делото и призната от подсъдимия по реда на чл. 371 т.2 от НПК фактология по казуса, първостепенният съд правилно е приел, че отделните деяния осъществяват поотделно съставите на едно и също престъпление - „грабеж“ в различни стадии – опит и довършено престъпление, извършени са през непродължителен период от време /в периода 15.01.2024г.-19.01.2024г./, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предхождащото ги. На тази основа законосъобразно е достигнал до извод, че деятелността на подс.Д. съставлява едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Въззивният съд се присъединява към приетото от първата инстанция, че в случая е осъществено съставното престъпление грабеж, чието изпълнително деяние включва два акта - принуда и отнемане, като принудата е средство, начин и условие за отнемането и го предхожда или се извършва едновременно с него. Изпълнителното деяние е реализирано чрез активни действия, изразяващи се в упражняване на физическа сила спрямо всяко от трите пострадали лица, с цел преодоляване на съпротивата им, и отнемане на намиращите се в тях вещи. Употребената от подс. Д. и в трите случая принуда под формата на физическо насилие, е способствала постигането на целта му да отнеме чужди вещи, но само от някой от пострадалите лица, докато по отношение на други, тя е била безуспешна, като деянията са останали във фазата на опита. Така по отношение на посегателството спрямо свид.С., същото е довършено с отнемането само на вещи на обща стойност 14, 90 лева, и останало във фазата на опита касателно намиращите се у последната вещи на обща стойност 563, 60 лева, върху които Д. не успял да установи своя фактическа власт, въпреки упражнената сила със сериозен интензитет. Невъзможността подс.Д. да прекъсне владението на свид.С. върху собствените й вещи, налични в носената от нея дамска чанта, е следствие на активното й противопоставяне и вложени физически усилия да задържи чантата си, независимо от причинените й травми и изпитвани болки и страдания. В този смисъл и деянието е останало недовършено по независещи от Д. причини, както правилно е приел окръжният съд.

В отличие от приетото от първата инстанция, настоящата такава намира, че деянието на подс.Д., реализирано спрямо пострадалия С. С., също е останало във фазата на опита. Това е така, тъй като по данни от делото се установява, че макар след извършване на всички действия по принуда спрямо С. – упражняване на натиск върху гърба му и издърпване със сила на портмонето от ръката му, подсъдимият да е успял да прекъсне владението на пострадалия върху вещта – портмоне на стойност 15, 00 лева, с налична в него сума от 130 лева, побягвайки впоследствие по ул.“Кирил и Методий“, същият е бил задържан от свид.Ф., по който начин е била препятствана и възможността му да напусне местопроизшествието и да установи своя трайна фактическа власт върху вещта. Горните фактически положения, съгласно тяхното описание в обстоятелствената част на обвинителния акт, сочат на това, че деецът не е успял да реализира преследваната цел – да отнеме собствените на свид. С. вещи, доколкото при задържането му портмонето, което по-рано е издърпал от ръката на С., е било взето от свид.Ф.. Последният от своя страна го предал на пострадалия, който установил, че нищо от съдържанието му не липсва.

Въведената в горния аспект корекция в правните изводи на първата инстанция, е важно да се отбележи, че не повлиява приетата правна квалификация на деянието, предвид че по аргумент от чл. 26, ал.5 от НК съдът се е съгласил с предложеното от прокурора цялостната престъпна дейност на подс.Д. да бъде квалифицирана като „опит“ по чл.18, ал.1 от НК за квалифициран грабеж, а не като довършено продължавано престъпление – грабеж. Очевидно е, макар и при отсъствие на съответна аргументация в тази насока, че съдът е споделил виждането на прокурора за това, че довършените деяния, включени в сложната композиция на продължаваното престъпление, не се отразяват значително върху характера и тежестта на цялостната престъпна дейност на подс.Д., поради което и възприетата квалификация е по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1 б. “а“, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК. В този смисъл и не е налице основание за изменяване на присъдата в тази й част.

Престъплението, извършено от подс.Д., предвид предходна съдимост на последния, съдът правилно е посочил, че попада в квалификацията на рецидивна престъпност по чл. 29, ал.1, б.”а” от НК /спр. л.23-28 от НОХД № 397/24г. на БОС/. Цитираната квалификация се обуславя от наличието на предходно осъждане на Д., за което не са изтекли сроковете по чл. 30 от НК, а именно: присъда по НОХД 808/2017 г. по описа на ОС-Бургас, в сила от 13.06.2018 г., с която същият е бил осъден да изтърпи едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от шест години, за извършени престъпления по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК и по чл.249 ал.1 НК, с дата на изтърпяването му - 30.12.2021г., когато е бил и освободен от затвора.

Правилна се явява преценката на първата инстанция, че от субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на действията си по отнемане на процесните вещи от владението на пострадалите лица, без тяхно съгласие /против волята им/ и с намерение за присвояване, както и реализираните такива по упражняване на принуда спрямо тримата пострадали – употреба на сила, с цел прекъсване на фактическата власт на всеки от тях върху владените вещи и установяване на собствена фактическа власт върху тях, предвиждал е общественоопасните им последици, че лишава пострадалите от правото на собственост /ползване и разпореждане/, и е искал настъпването им. Целта на използваната сила, както правилно е прието от съда, е за противозаконно отнемане и присвояване на чуждите вещи, която в казуса се явява постигната такава от подсъдимия, но само по отношение на част от вещите, намиращи се във владение на пострадалите лица, докато за други, намеренията му са останали нереализирани. В случая, единството на продължаваното престъпление не се разкъсва от това, че една част от деянията са завършени, а другите са спрели в стадия на опита, доколкото се установява, че деецът е запазил едно и също трайно отношение към предмета и обекта на престъплението /виж т. 5 на ТР № 3/15.02.1971 г. ОСНК на ВС/. Съзнанието на дееца обхваща и квалифициращото обстоятелство – опасен рецидив, тъй като деянието е извършено, след като същият е бил осъден по посочената по-горе присъда.

Следва да се посочи, че сезиращата въззивния съд жалба от подсъдимия не повдига спор относно оценъчната дейност на първата инстанция и формираните на база анализа на доказателствата по делото изводи по фактите, както и следващите ги правни такива. Възраженията на подсъдимия, поддържани и от служебния му защитник в съдебно заседание, са отнесени единствено към подхода на съда при отмерване на санкцията на подс.Д., като се претендира неотчитане в достатъчна степен на смекчаващите отговорността обстоятелства, довело до явна несправедливост на наложеното наказание.

В рамките на осъществения цялостен служебен контрол на атакуваната присъда, включително в санкционната й част, апелативният съд намери следното:

При обсъждане на въпроса за наказанието, което подсъдимият Д. следва да изтърпи за осъществената престъпна деятелност, квалифицирана по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1 б. “а“, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е съобразил законоустановената наказуемост на това престъпление, а именно лишаване от свобода за срок от пет до петнадесет години, както и възможност за постановяване на конфискация до ½ от имуществото на виновния. Съблюдавайки правилото на чл. 373 ал.2 от НПК, след анализ и оценка на данните по делото, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието, ОС-Бургас е достигнал до извод, че санкцията на дееца следва да бъде определена при условията на чл. 58а ал.1 от НК. Приел е превес на отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, на която основа е определил наказание на последния над средния размер, предвиден в закона за съответното престъпление, а именно единадесет години лишаване от свобода, редукцията на което с една трета е довела до окончателното му отмерване в размер от седем години и три месеца лишаване от свобода.

Мотивирайки справедливост на така определената санкция, съдът основателно е акцентирал върху данните за съдимост на дееца, отчитайки същите като отегчаващи отговорността му обстоятелства. Сведенията, съдържащи се в приложената по делото справка за съдимост установяват, че извън осъждането на подс.Д., обуславящо по-тежката квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив, а именно по НОХД 808/2017 г. по описа на ОС-Бургас, което съгласно забраната в чл.56 от НК не може да бъде отчетено повторно, спрямо последния са били постановени и влезли в сила множество други присъди за извършени тежки умишлени престъпления, с наложени ефективни наказания лишаване от свобода /спр. л.23-28 от НОХД № 397/24г. на БОС/. Постановените срещу подс.Д. предходни присъди, част от които групирани по реда на чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК, видно от отразеното в справката му за съдимост, имат за предмет реализирана от последния престъпна дейност по Глава V от НК – престъпления против собствеността /кражби/, като е налице осъждане на Д. и за престъпление, имащо за обект обществените отношения, свързани със свободата на избор на сексуален партньор по чл. 157, ал.3 от НК /по НОХД № 503/2011г. на РС-Бургас/. Съобразявайки горните данни, обосновано съдът е заключил, че персоналната обществена опасност на Д. е висока, като динамиката на престъпното му поведение и характерът на извършените прояви свидетелстват за утвърдени престъпни навици при него.

Обсъждайки конкретните характеристики на престъпното посегателство във връзка с преценката за неговата тежест, съдът правилно е съобразил както броя на деянията, включени в системата на продължаваното престъпление, техния интензитет и продължителността на инкриминирания период, така и на другите особености на случая – времето и мястото на осъществяване на грабежа, конкретния механизъм на отнемане на вещите, техния вид и обща стойност, личността на пострадалите. В конкретиката на фактите по делото, признати от подсъдимия, се установява, че същият е осъществил изненадващо и в гръб нападение над три лица, като в два от случаите е действал в тъмната част на денонощието, избирайки за жертва жени, а в другия случай - упражнил принуда с цел отнемане на личните парични средства на възрастен човек – свид. С., на 72 години, с когото влязъл и в допълнително физическо съприкосновение, нанасяйки му удари с юмруци в областта на главата, за да осуети опита на последния да сигнализира органите на реда. При всяко от осъществените деяния, подсъдимият е действал хладнокръвно, дръзко и упорито, пренебрегвайки включително факта на присъствие на двете деца на свид. Сафронова в момента на упражняване на принудата спрямо нея с цел отнемане на вещите й. Основателно съдът не е подминал без внимание и данните, съдържащи се в изготвените по делото съдебномедицински експертизи, свидетелстващи за това, че в резултат на упражнената от подсъдимия сила спрямо пострадалите, на същите са били причинени травми с характер на леки телесни повреди. Престъпната упоритост, с която подсъдимият е осъществил деянието, преценена и в светлината на многократните минали осъждания на последния, дават основание на въззивния съд да сподели виждането на първата инстанция, че личността му се установява като такава, с висока степен на обществена опасност. Очевидно е при наличните данни за ефективни осъждания на дееца, че предприетата спрямо същия наказателна репресия не е постигнала целеното от закона поправяне и превъзпитание. В потвърждение на този извод се явява и обстоятелството, че деянията, включени в продължаваното престъпление, предмет на настоящото наказателно производство, са извършени от подс.Д. в един кратък интервал от време през месец януари 2024г., т.е. само две години след освобождаването му на 30.12.2021 год. от затвора по изтърпяване на наказание от шест години лишаване от свобода по НОХД № 808/17 год. на ОС- Бургас, за извършен грабеж по чл.199, ал.1т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“, вр. чл. 26, ал.1 от НК и за ползване на платежен инструмент без съгласието на неговия титуляр по чл. 249, ал.1 от НК. Проявеното поредно криминално поведение на подс.Д., разкриващо тенденция към извършване на престъпления с по-висока степен на обществена опасност, свидетелства за липса на ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие чрез постановените спрямо последния и предшествуващи настоящото осъждане присъди. Така доказаното отсъствие на промяна в противоправното поведение на подсъдимото лице, обосновава необходимост от по - строг подход на съда в преценката му относно адекватност и справедливост на наказанието, което същият следва да изтърпи за настоящата си деятелност. Ето защо и не може да бъде споделено виждането на подсъдимия и неговия защитник, че размерът на наказанието от 7 години и 3 месеца, отмерен от първата инстанция при превес на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, е несъответен на тежестта на деянието и личната обществена опасност на дееца. Имуществената стойност на предмета на престъплението, установена по данни от икономическата експертиза общо в размер на 1 049, 60 лева, в случая също не се явява показател, отчитането на който да доведе до следващо смекчаване отговорността на дееца, поради съществената тежест на останалите, обсъдени по-горе отегчаващи неговата отговорност обстоятелства. Следва да се подчертае, че възстановяването на част от вещите на пострадалите лица не е по волята на подсъдимия, съответно и не се дължи на негов доброволен акт, поради което и констатираното частично възстановяване на щетите от престъплението, не би могло да благоприятства правното му положение, независимо, че в случая това е сторено от съда. Ето защо и доводите, развити в жалбата, че съдът не е отчел факта на частично възстановяване на вредите, съответно и желанието на подсъдимия да обезвъзмезди напълно пострадалите, са напълно неоснователни.

Правилно съдът не е отчел като смекчаващо вината обстоятелство направеното от подсъдимия волеизявление по реда на чл. 372, ал.1 вр. чл. 371, т.2 от НПК, с което признал фактите по обвинителния акт, тъй като тези самопризнания са били преценени и съобразени като необходимо условие за прилагане на особената процедура на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК. Повторното отчитане на само-признанията като смекчаващо обстоятелство, изискващо по-леко наказание, е недопустимо, доколкото това противоречи на принципите за справедливост и съответност между наказание и престъпление по чл. 35, ал.3 от НК.

Изследвайки също така в случая поведението на подс.Д., проявено в рамките на воденото разследване срещу него, първата инстанция правилно е съобразила, че установяването на авторството на деянието, на неговия механизъм и причините за настъпването му е било възможно и гарантирано и без неговото самопризнание. Ето защо, макар да е отчел в положителен аспект за подсъдимия изразеното от него съжаление и критично отношение към извършеното, законосъобразно съдът не е третирал самопризнанието му като отделно смекчаващо обстоятелство със съответната тежест. Така възприетия от съда подход напълно съответства на задължителните постановки на ОСНК на ВКС, залегнали в т. 7 на ТР № 1 от 6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г., указващи, че в хипотезите на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК самопризнанието може да се третира като смекчаващо обстоятелство със съответната тежест, само ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител. Ето защо и изводът на съда, че законоустановената от чл. 58а, ал. 1 от НК благоприятна последица от самопризнанието е достатъчна за правилната индивидуализация на наказанието, се споделя напълно от въззивния съд. В този смисъл и оплакването на подсъдимия, че при отмерване на наказанието съдът е следвало да съобрази направеното от него самопризнание по фактите на обвинението, се явява неоснователно.

Отправеното от подсъдимия искане към въззивния съд да намали размера на наказанието, което следва да изтърпи за извършеното престъпления, мотивирано с неблагоприятна среда, в която е израснал и ниския му социален статус, също се явява неоснователно. Не може да има спор, че липсата на стабилна семейна среда, недостигът на внимание и обич, както и отсъствието на постоянна родителска фигура, формираща позитивен мироглед и модели на поведение у подрастващите, са категория обстоятелства, които повлияват в неблагоприятен план социалната изява на индивида, включително детерминират нагласи към противопоставяне на установените в обществото законови правила и норми на поведение. В случая обаче, данните по делото сочат, че подс.Д. е на възраст от 37 години, която го характеризира като лице с достигната степен на физическа и психическа зрялост, позволяващи му да формира свои убеждения и възгледи, да гради умения, да прави осъзнати житейски избори и създава свои жизнени стандарти. По делото не са налице доказателства за съществуването на други фактори, извън твърдяната от подсъдимия неблагоприятна за формирането му като личност среда на отглеждане в детската му възраст, които да са обусловили престъпните му прояви, в тяхната изключителна многобройност. В този смисъл изборът на подсъдимия на този етап от житейския му път да следва криминални модели на поведение, не може да бъде оправдан единствено с факта, че е израснал в социална институция. Ето защо и няма основание да се приеме, че пребиваването в миналото на подс.Д. в социален дом, каквото твърдение се навежда от последния, се явява обстоятелство, което обуславя в допълнителна степен смекчаване на отговорността му за извършеното престъпление.

Незащитими от данните по делото са аргументите на защитата за определяне на наказание в размер, близък до минималния, предвиден за съответното престъпление. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че претендираното минимално наказание лишаване от свобода, не би се явило съответно както на тежестта на извършеното престъпление, така и на личната обществената опасност на дееца, с оглед наличните данни за броя и естеството на предходните осъждания на Д., неговата престъпна упоритост и склонността му да извършва престъпления против собствеността. Наред с това, подобен неоправдан толеранс към подсъдимия не би спомогнал за постигане на целената от закона лична и генерална превенция.

Следва да се отбележи, че въведената от въззивния съд корекция в правните изводи на съда, засягаща едно от деянията, включено в продължаваното престъпление, а именно осъщественото такова спрямо пострадалия С. С., за което прие, че е останало недовършено по независещи от дееца причини, няма съответната тежест, за да предопредели по-нисък размер на наказанието лишаване от свобода. В случая съдът отчете, че степента на осъществяване на престъпното намерение на подсъдимия спрямо това пострадало лице е висока - принудата е довършена, а по отношение на изпълнителното деяние "отнеме" деецът е извършил максималното, за да запази фактическото владение върху отнетата вещ /портмоне с налична в него парична сума/, като единствено намесата на случаен минувач – свид Ф., е осуетила възможността на подсъдимия да установи трайна фактическа власт върху вещта. От друга страна, дадената от въззивния съд различна правна трактовка на фактите по този случай, както вече бе посочено по-горе, не обуславя промяна в приетата от първия съд правна квалификация на продължаваното престъпление като „опит“ за грабеж по посочения квалифициран състав - чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1 б. “а“, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК. Поради това и няма основание да се счете, че преценката на първата инстанция относно тежестта на извършеното престъпно деяние е неправилна, съответно - че отмереното наказание се явява несправедливо.

Съобразявайки горното, въззивният съд намира, че наложеното на подс.Д. наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, освен законосъобразно е и справедливо отмерено. Наказанието правилно е определено при условията на чл. 54 от НК, с изискуемата от закона редукция по чл.58а, ал.1 от НК, тъй като данните по делото не дават основание за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК – не са налице обстоятелства, които да могат да бъдат оценени като изключителни или многобройни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия, като не се обосновава също и извод за несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената материалноправна норма наказание.

С оглед липсата на данни за притежавано от подс.Д. имущество съдът правилно не е наложил на последния предвиденото в чл.199, ал.1 от НК наказание конфискация.

Правилно съдът е приел, че определеното наказание от седем години и три месеца лишаване от свобода следва да се изтърпи ефективно, тъй като не са налице законовите условия за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Законосъобразно е определен и първоначалният режим за изтърпяване на наказанието – „строг“, на основание чл.57 т.2 б.“а“ и б.“б“ от ЗИНЗС.

Съблюдавайки разпоредбата на чл. 59, ал.1 от НК, съдът правилно е постановил да се приспадне времето, през което подс. А. А. Д. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по конкретното наказателно производство.

В съответствие с изискването на чл. 189 ал.3 от НПК съдът е присъдил и разноските по делото, осъждайки подс.Д. да заплати направените такива в хода на воденото наказателно производство – 3 101, 40 лева по сметката на ОД МВР – Бургас.

Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото.

По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че присъдата на Бургаския окръжен съд следва да се потвърди изцяло като обоснована, законосъобразна и справедлива.

Мотивиран от горното и на основание чл.338 от НПК, Бургаският апелативен съд